Скъпи читателю, Предстои ти нова глътка смях в нашето изнервено време. Предстои ти нова среща с безсмъртния автор на "Трима души в една лодка" и още толкова творби, станали настолни творби на всяко едно поколение. Но какво търси тук - отново - кучката Сали? Обяснението е само едно: сигурно харесва Джеръм... Значи има вкус. Щом е така, ще я приемем за талисман на нашата необявена поредица "Хумор".
Jerome Klapka Jerome was an English writer and humorist, best known for the comic travelogue Three Men in a Boat (1889). Other works include the essay collections Idle Thoughts of an Idle Fellow (1886) and Second Thoughts of an Idle Fellow; Three Men on the Bummel, a sequel to Three Men in a Boat; and several other novels. Jerome was born in Walsall, England, and, although he was able to attend grammar school, his family suffered from poverty at times, as did he as a young man trying to earn a living in various occupations. In his twenties, he was able to publish some work, and success followed. He married in 1888, and the honeymoon was spent on a boat on the River Thames; he published Three Men in a Boat soon afterwards. He continued to write fiction, non-fiction and plays over the next few decades, though never with the same level of success.
Джером е прекрасен разказвач, от всеки сладкодумен ред лъха добродушност, човеколюбие, интелигентност... Обожавам неговата премерена самоирония. Думите му са комични и закачливи, но в никакъв случай злостни в усмиването на обществените порядки, не рядко отправят трогателни към днешна дата послания. За съжаление тези разкази са много далеч от моята реалност и не бих казала,че ме вълнуват по желан или очакван начин, което не пречи да ги оценя обективно - прекрасни са.
Великолепно четиво, претенциозно в най-добрия смисъл на думата. Красота, изящество, мъдрост, меланхолия, надежда, тъга и какво ли още не лъхат от всяко изречение, от всяка дума. Задължително четиво за всеки!
“Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Какво удоволствие можеш да изпиташ от това, че не вършиш нищо, ако изобщо нямаш какво да вършиш.”
“Да си беден, е просто дреболия. Болката е в това да знаят, че си беден.”
Единственото, което не ми хареса в разказите е, че авторът започва с една конкретна тема всеки разказ, но впоследствие се отклонява някак графомански от същината.
Най-скучната книга, която прочетох тази година. Ако това е британския хумор в най-чист вид наистина заслужават да ги изритаме от Европейския съюз. Повечето разкази са без сюжет и действително не са нищо повече от празни мисли. Като съдържание са адски досадни и след първите 100 стр., през които все пак се надявах нещата да станат по-интересни, се насилвах. Радвам се, че я приключих.