What do you think?
Rate this book
Десет години между Хитлер и Мусолини: преводач на двамата диктатори
„Младият лорд Байрон пише, че една сутрин се събудил известен. Събудих се и аз една сутрин и открих, че съм в СС.“
Така описва началото на кариерата си Ойген Долман, който достига чин щандартенфюрер от СС, без да е хващал оръжие в ръцете си. Но черната униформа е просто изискване на протокола, защото съдбата отрежда на младия немски историк, който е приет във висшите кръгове на Рим и Ватикана, особена роля.
Долман превежда на Хитлер и Мусолини, на външните министри Йоахим фон Рибентроп и Галеацо Чано, на полицейските шефове Хайнрих Химлер и Артуро Бокини… И ги описва с дарбата на писател и тънката наблюдателност на психолог.
Но Ойген Долман е не само преводач на двамата диктатори. Популярността му сред хайлайфа в светските салони на Рим и Берлин много скоро го превръща във виртуоз на задкулисната дипломация. И той се включва в сложните политически интриги между Ватикана, Рим и резидента на американското разузнаване Алън Дълес, които довеждат до капитулацията на германските войски в Италия.
Кой в крайна сметка е Долман? Агент на три разузнавания – италианското, германското и американското – или просто немски интелектуалец, влюбен в Рим и Италия. Отговорът е в тази книга.
Така описва началото на кариерата си Ойген Долман, който достига чин щандартенфюрер от СС, без да е хващал оръжие в ръцете си. Но черната униформа е просто изискване на протокола, защото съдбата отрежда на младия немски историк, който е приет във висшите кръгове на Рим и Ватикана, особена роля.
Долман превежда на Хитлер и Мусолини, на външните министри Йоахим фон Рибентроп и Галеацо Чано, на полицейските шефове Хайнрих Химлер и Артуро Бокини… И ги описва с дарбата на писател и тънката наблюдателност на психолог.
Но Ойген Долман е не само преводач на двамата диктатори. Популярността му сред хайлайфа в светските салони на Рим и Берлин много скоро го превръща във виртуоз на задкулисната дипломация. И той се включва в сложните политически интриги между Ватикана, Рим и резидента на американското разузнаване Алън Дълес, които довеждат до капитулацията на германските войски в Италия.
Кой в крайна сметка е Долман? Агент на три разузнавания – италианското, германското и американското – или просто немски интелектуалец, влюбен в Рим и Италия. Отговорът е в тази книга.
390 pages, Paperback
Published January 1, 2019
38 people are currently reading
389 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
February 16, 2025
'My life has been decisively influenced by two men from the former domain of the Habsburgs, one a grand seigneur and the other an evil genius.'
A fascinating memoir from the Rome based interpreter who got up close and personal with the two leaders, and with the likes of Goring, Kesselring, Eva Braun - there is no forgetting her shopping trips around Naples, von Ribbentrop, Galeazzo Ciano, Arturo Bocchini, Guido Buffarini Guidi, and other Hitler henchmen and members of Mussolini's inner circle. One thing that became clear, despite being a Nazi and not looking out of place, is that Dollmann was nowhere near as chilling as some of those around him. He felt a lot more like a human being. And there is no denying that he writes ever so well. Still, you will find no deep moral self-reflection here, and he makes it quite clear that he won't apologize for taking on the role of interpreter that linked together the German-Italian axis.
The book begins looking back to the final days of the Austro-Hungarian Empire before moving to Dollmann's time spent in Italy prior to Hitler gaining power. Predominantly though the focus is on the years leading up to WW2 and the war it self. No doubt, after reading Edda Mussolini's memoir a few months ago, it was the intriguing figure of her husband and Italian Minister of Foreign Affairs Count Galeazzo Ciano that interested me the most. And he gets quite a bit of coverage in this book. Edda claimed that he had something of a stormy relationship with some of the top brass of the Third Reich; in particular his German counterpart Joachim von Ribbentrop. With Dollmann as witness, she was right. There were times when they couldn't stand each other. Dollmann, who also didn't get on great with Ciano, refers to Ciano's diaries, which were smuggled out of Italy after his execution in 1943, on a few occasions. I look forward to reading these after getting hold of a copy, and I'm sure they will answer a lot of questions that I'm eager to know.
I keep getting asked by my family and friends why on earth I spend a lot of reading time on all the evil and unlikeable people from some of the 20th century's most historic moments: specifically World War ll. Why keep reading about Hitler and his cronies, Mussolini and his fascist Italy, or the horrendous acts of violence, rape, and wickedness during the Balkans war of the early 90s.
I think it's just as important; if not more important, to read and learn and understand about all the tyrants, and all the unpleasantness that man inflicts upon man. Evil isn't going away: it's been here since the year dot. I mean, look towards eastern Europe right now and a certain man in the Kremlin. I never believed for a minute that the 21st century would be safe from serious harm.
March 29, 2020
Книжарските ми наблюдения показват, че заглавието остана леко незабелязано в прекрасната поредица "Хроника"* на издателство Прозорец. Може би защото повечето й читатели са мъже, а те си падат по играчки - самолети и особено танкове (не ангажирам никого с мнението си и по двата въпроса!). Лично аз досега не бях чела нищо от поредицата**, въпреки огромното изкушение и гледай ти, пръстът на съдбата ме събра тъкмо с книгата на Долман в последния момент преди правителството да ни прати с шут по домовете ни.
А за какво иде реч - годината е 1927. Ойген Долман, тогава двадесет и седем годишен, правнук на барон, отроче на мюнхенските светски кръгове, завършва и професорите му на бърза ръка го изпращат в Италия да пише научния си труд за кардинал Алесандро Фарнезе, внук на папа Павел III, деен представител на XVI-я век, с леко каръшката съдба да не бъде избран за папа в 7 последователни конклава. И ако не живееше в интересни времена, Долман днес щеше да бъде известен като дългогодишен изследовател на историята на рода Фарнезе ("През 1945 г. агентите .... откриха куфар, пълен с документи, записки и снимки, свързани с кардинал Фарнезе. Предполагайки, че кардиналът вероятно е бил моят информатор във Ватикана, те иззеха тези материали".), а не като преводач и дипломат по неволя.
По негови собствени думи забъркването му в цялата тарапана е въпрос на недоглеждане (в който пръст имат членството му в NSDAP, личният изповедник на Мусолини и едни неаполитански фабриканти на макарони, които го запознават с Артуро Бокини, шефът на фашистката полиция). "Културен, елегантен и предприемчив", както го описва един съвременник, чудесен познавач на италианския език, общителен, със светски маниери и солидни познанства във висшето общество, умеещ да разбира настроенията на околните, невероятно дискретен (дотолкова, че някои от най-интерсните случки не са достигнали до тази книга), той е бил естествен избор за доставчик на такива специфични услуги като превода на живо. А мемоарите са тъкмо за това - да замажеш грешките си, да се покажеш в по-д0бра светлина, да се оправдаеш и т.н, и т.н. Ако авторът е извършител на каквито и да е страховити прегрешения, то нека професионалните историци да си извадят доказателствата и да се занимават с него.
На Долман никой не може да му отрече, че си е поживял добре. Обичал е Италия и италианците, радвал се е на прекрасна храна, отлично вино, богата култура и история и се е радвал на всичко това, поне когато не е трябвал на по-досадните от фашистките функционери, като граф Чано, външният министър, с когото изобщо не се е понасял, или не е трябвало да бъде зрител на операта, която редовно са поставяли дона Ракеле Мусолини и изгората на съпруга й Клара Петачи. Разказът е извор на множество малки детайли, неизвестни за мен досега, които ми помогнаха да осмисля факти, чиято логика ми убягваше, но са видни за съвременниците. Например драматично бързото поражение на италианските войски в Северна Африка, дължащо се на нежеланието на италианците да водят война, за която са уверени, че страната им не е готова - "С приближаването на войната те предсказаха нейния резултат с математическа точност. Знаеха много по-добре от чиновниците в Палацо Венеция, че италианците изобщо не искат да се бият, а страната е напълно неподготвена за война".
Интересните времена и ролята на Ойген Долман в тях са му дали възможност да опознае отблизо, с техните достойнства и недъзи, някои от най-значимите действащи лица на една драма, която и днес, 75 години по-късно, горещо ни вълнува. И тъй като драмите по принцип могат да бъдат поставяни отново и отново, не е лоша идея да се зачетем и да си извадим съответните изводи.
*Чието наименование е леко непълно според мен - по-скоро "Хроника на Втората световна война", защото поне 7/10 от книгите в нея са на тази или свързани с нея теми: мнозина клиенти на книжарниците дори я познават именно като "поредицата за Втората световна".
**Оказа се, че съм чела "Тайната на сталинските престъпления". Било е толкова отдавна, че ми е излетяло от главата.
А за какво иде реч - годината е 1927. Ойген Долман, тогава двадесет и седем годишен, правнук на барон, отроче на мюнхенските светски кръгове, завършва и професорите му на бърза ръка го изпращат в Италия да пише научния си труд за кардинал Алесандро Фарнезе, внук на папа Павел III, деен представител на XVI-я век, с леко каръшката съдба да не бъде избран за папа в 7 последователни конклава. И ако не живееше в интересни времена, Долман днес щеше да бъде известен като дългогодишен изследовател на историята на рода Фарнезе ("През 1945 г. агентите .... откриха куфар, пълен с документи, записки и снимки, свързани с кардинал Фарнезе. Предполагайки, че кардиналът вероятно е бил моят информатор във Ватикана, те иззеха тези материали".), а не като преводач и дипломат по неволя.
По негови собствени думи забъркването му в цялата тарапана е въпрос на недоглеждане (в който пръст имат членството му в NSDAP, личният изповедник на Мусолини и едни неаполитански фабриканти на макарони, които го запознават с Артуро Бокини, шефът на фашистката полиция). "Културен, елегантен и предприемчив", както го описва един съвременник, чудесен познавач на италианския език, общителен, със светски маниери и солидни познанства във висшето общество, умеещ да разбира настроенията на околните, невероятно дискретен (дотолкова, че някои от най-интерсните случки не са достигнали до тази книга), той е бил естествен избор за доставчик на такива специфични услуги като превода на живо. А мемоарите са тъкмо за това - да замажеш грешките си, да се покажеш в по-д0бра светлина, да се оправдаеш и т.н, и т.н. Ако авторът е извършител на каквито и да е страховити прегрешения, то нека професионалните историци да си извадят доказателствата и да се занимават с него.
На Долман никой не може да му отрече, че си е поживял добре. Обичал е Италия и италианците, радвал се е на прекрасна храна, отлично вино, богата култура и история и се е радвал на всичко това, поне когато не е трябвал на по-досадните от фашистките функционери, като граф Чано, външният министър, с когото изобщо не се е понасял, или не е трябвало да бъде зрител на операта, която редовно са поставяли дона Ракеле Мусолини и изгората на съпруга й Клара Петачи. Разказът е извор на множество малки детайли, неизвестни за мен досега, които ми помогнаха да осмисля факти, чиято логика ми убягваше, но са видни за съвременниците. Например драматично бързото поражение на италианските войски в Северна Африка, дължащо се на нежеланието на италианците да водят война, за която са уверени, че страната им не е готова - "С приближаването на войната те предсказаха нейния резултат с математическа точност. Знаеха много по-добре от чиновниците в Палацо Венеция, че италианците изобщо не искат да се бият, а страната е напълно неподготвена за война".
Интересните времена и ролята на Ойген Долман в тях са му дали възможност да опознае отблизо, с техните достойнства и недъзи, някои от най-значимите действащи лица на една драма, която и днес, 75 години по-късно, горещо ни вълнува. И тъй като драмите по принцип могат да бъдат поставяни отново и отново, не е лоша идея да се зачетем и да си извадим съответните изводи.
*Чието наименование е леко непълно според мен - по-скоро "Хроника на Втората световна война", защото поне 7/10 от книгите в нея са на тази или свързани с нея теми: мнозина клиенти на книжарниците дори я познават именно като "поредицата за Втората световна".
**Оказа се, че съм чела "Тайната на сталинските престъпления". Било е толкова отдавна, че ми е излетяло от главата.
August 13, 2020
A slog to get through.
June 18, 2018
Informative, entertaining read
Dollmann was a German who liked the good life in Italy. He drifted here and there in the upper strata, and among bon vivants, and people like him who enjoyed life and weren't particularly burdened with deep concerns about politics and rights. His memoir reflects his attitude about life, looking at World War II develop around him with irony and humor.
I enjoyed getting a glimpse of Mussolini and other players on the Italian-German scene that's different from the history books. It helps in understanding what happened. Dollmann doesn't address the moral wrongs of the Fascists and Nazis, and presents himself as aloof from all that. It was a bit disconcerting, but does fit in with his personality.
Dollmann was a German who liked the good life in Italy. He drifted here and there in the upper strata, and among bon vivants, and people like him who enjoyed life and weren't particularly burdened with deep concerns about politics and rights. His memoir reflects his attitude about life, looking at World War II develop around him with irony and humor.
I enjoyed getting a glimpse of Mussolini and other players on the Italian-German scene that's different from the history books. It helps in understanding what happened. Dollmann doesn't address the moral wrongs of the Fascists and Nazis, and presents himself as aloof from all that. It was a bit disconcerting, but does fit in with his personality.
August 10, 2022
Very insightful, however towards the second half it becomes very tedious
July 8, 2019
A clear example of how a good book can be written by a bad person, which in this case also happens to be its main character. Dollmann, a German scholar living in Rome during Fascism, ended up as translator and interpreter for big Nazi officials (Hitler and Himmler included) and, therefore, had the opportunity of being in the right place at the right time to witness many important events related to Italy, Germany and their dictatorships.
Dollmann, cunning and unrepentant, presents himself as comfortable among Fascist big shots and Italian contessas as among Nazi SS officials, German generals or lower class Trastevere Italians. He navigates the events with a cold ease that somehow makes the reader feel really uncomfortable. His only justification, practicality and his love for Italy, which made him 'fight' for it so that the country would not be destroyed by Nazi or Ally forces. Chilling.
Dollmann, cunning and unrepentant, presents himself as comfortable among Fascist big shots and Italian contessas as among Nazi SS officials, German generals or lower class Trastevere Italians. He navigates the events with a cold ease that somehow makes the reader feel really uncomfortable. His only justification, practicality and his love for Italy, which made him 'fight' for it so that the country would not be destroyed by Nazi or Ally forces. Chilling.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews