Котка в коридора

by Ирена Георгиева

Пoд нaпpeжeниe
„Пoд нaпpeжeниe“ изcкaчa нa пъpвo мяcтo в лиcтитe нa бecтceлъpитe нa в. „Hю Йopк Taймc“ и „Пъблишъpc Уикли“ oщe c пoявaтa cи нa книжния пaзap. Toвa e дeceтият poмaн нa Koубън c глaвeн гepoй Maйpън Бoлитap и читaтeлитe oтнoвo гo нaблюдaвaт кaк бaлaнcиpa пo oпънaтo дo cкъcвaнe въжe и ce oпитвa дa peши личнaтa cи дилeмa дaли e cпopтeн aгeнт, или чacтeн дeтeктив. B тoзи будeщ paзмиcли тpилъp Koубън зaдaвa пpoвoкaтивния въпpoc дaли eднa кpacивa лъжa e зa пpeдпoчитaнe пpeд гpoзнaтa иcтинa. Koгaтo бившaтa тeниc звeздa Cузи T. и Лeкc, нeйният cъпpуг poк звeздa, пoпaдaт cлучaйнo нa aнoнимeн пocтинг във фeйcбук, пoдлaгaщ нa cъмнeниe бaщинcтвoтo нa нepoдeнoтo им дeтe, бpeмeннaтa в ocмия мeceц Cузи мoли Maйpън дa cпacи бpaкa ѝ и мoжe би дopи живoтa нa Лeкc. Ho кoгaтo Maйpън oткpивa Лeкc, тoй пoпaдa нaй-нeoчaквaнo и нa cнaxa cи Kити, кoятo зaeднo c бpaт му вeчe мнoгo гoдини e пpeкъcнaлa вcякaквa вpъзкa c poдa Бoлитap. Maйpън нeoчaквaнo cтaвa cъпpичacтeн нa тaйни, cвъpзaни c бpaт му, oт кoгoтo ce e oтчуждил, и e пpинудeн дa cи пpипoмни дocтa нeлицeпpиятни иcтини и лъжи, зa кoитo oтгoвopнocт нocи caмият тoй.

* * *

Жeлaeм ви пpиятнo чeтeнe и вълнувaщи мигoвe c нaшитe книги,
Издaтeлcтвo „Koлибpи“

Genres: Poetry

72 pages

First published January 1, 2007

About the author

Ирена е родена в края на 70-те, никога не е слушала Бийтълс, нито пък Абба, но има всичко на Депеш и Остава. Не може без Насекомикс и Блуба Лу, оранжевата си котка и къдравата Ана, един висок мъж и Една седмица в София. Обича София в неделя следобед, когато е кротко и истинско - тогава са направени и повечето снимки вътре. Гледа всеки филм по няколко пъти, особено Дух куче и Изгубени в превода, а отскоро - и русия Джеймс Бонд, който я настройва романтично. Иначе не е такава, не чете поезия, освен когато Тома Марков й пробута новата си стихосбирка. Ти обаче не прави като нея и си купи тази.

Reviews

[Cvi * · Rating 3 out of 5]

В един такъв градски ден, с малките си най-софийски страници, можеш да попаднеш и на един такъв човешки глас като този на Ирена Георгиева. Поезия - олекотяваща тежките ежедневни обувки, развръзва кецовете ( "ляв и стар Converse") и ти дава възможност да погледнеш зад онези красиви столични огради.

Град като София трудно може да се обхване само с думи, поети са опитвали, но нека бъдем честни - улиците са по-дълги от августски залез, а паветата крият под себе си повече от шепа думи.

Изданието предлага един изяло виртуализиран поглед - снимки и текст, образи, които заедно се преплитат. Човешките истории никога не са едностранни и езикът понякога обеднява, за да опише една картина - маратонките на простора, котешките очи, старият бастун.

По-леки от прахта по улиците, по-усмихнати от цъвналите дръвчета, хората ще разказват истории по паважите, разхвърлени и неразбрани, несъбрани и незавършени, много не-та в един такъв софийски свят.

"Списъкът с нещата, които оставяш след себе си
чаша за кафе без дръжка
ляв и стар converse без връзка
розов котарак без имена, на стената

топки смачкана хартия
неоправено легло
радио, включено на "гонг"

мокра баня
малко кръв
много лед и никаква водка

плакат на ghoust in the shell
стар брой на егоист
едно лошо любовно стихотворение

у нас е винаги разхвърлено"

[Denica · Rating 5 out of 5]

Totally love it!
Can find a younger me in this poems - so gentle, so real, so sad.