„Нулева година” е сборник с оригинална колекция от разкази, в които ежедневието и магията се сблъскват и оставят след себе си пълен хаос.
Персонажите, на пръв поглед обикновени хора (и един гълъб), си задават въпроси за смисъла на живота, любовта и приятелството. Гонят демони от хола си, оказват първа помощ на паднал Купидон и дори измъкват приятелите си от зли ърбан проклятия.
Приключенията са абсурдни и смешни, а отговорите, които героите откриват, са твърде неочаквани.
Преоткрийте магията в сивото ежедневие с бандата от „Нулева година”!
Много ми хареса хумора между страниците! Но не забелязах само него - във всеки разказ имаше втъкана някаква екзистенциална нишка, някаква житейска дилема, която героите трябва да разрешат, за да бъдат най-малкото в мир със себе си, а оттам и със света. Общо взето я видях като магически наръчник за себеразвитие и взаимоотношения!
Много свеж, лек и забавен за четене сборник с разкази. Жанрът на повечето е магически реализъм, но има и фентъзи, че дори и леки намеци на хорър. Стилът на авторката е много приятен, цветен (pun intended) и свеж.
В интерес на истината, чел съм нейни творби преди няколко години в един литературен форум, така че бях наясно какво ме очаква. Радвам се, че е решила да издаде разказите в сборник, а явно пише и роман, както ни известява биографичното описание. Ще следя с интерес за нови нейни изяви.
Много свежи и весели разказчета, които съчетават оригинални хрумки със забавен стил... и с щипка задълбоченост, сякаш загатват, че под привидно непретенциозната опаковка се крие истинско съкровище. Особено ми хареса хуморът – без излишни финтифлюшки и стилистични фойерверки, извиращ преди всичко от абсурдните ситуации, в които попадаха героите, или от собственото им нелепо поведение. И сюжетите, и персонажите криеха огромен потенциал!
Всъщност, това е основната ми критика към сборника – много от идеите, да не кажа всичките, биха могли да се развият доста по-пълнокръвно. Често след края на някой разказ имах чувството, че едва сме одраскали повърхността, че толкова още може да се случи с тези герои, а завесата се спуска – по средата на второ действие!
На места личеше и лека нужда от ошлайфане, напълно в реда на нещата за дебютна книга.
Като цяло сборникът ме остави с много приятен вкус и апетит за още. Реших да си избера по един любим разказ от всеки сезон, и това са: „Паркет и половина“ (Пролет), който прочетох предварително и веднага ме убеди, че си струва да купя книгата – толкова се смях на репликата „Страх ме е от паркета!“; „Смили се, Купидоне“ (Лято), който завърши едновременно по неочакван, и по най-очаквания начин (а сега де!); „Лудите в метрото“ (Есен), отново за нашия стиснат, сърдит на света черен магьосник, познат от „Паркет и половина“, който тук за малко да си намери майстора; и „Проектът по биология“ (Зима), заради надеждата, че дори у училищните празноглавки може би дреме по някое свястно момиче и само малко магия е нужна, за да се пробуди.
Ще очаквам с интерес следващата книга на авторката – подочух, че щяла да е роман...
Поръчвам си поне още поне 10 такива книги! Фантастична Цвети, забавни истории, странни случки и чудати герои - страхотна отвара от думи за почитателите на фентъзи жанра (и гълъбите!). Всеки разказ имаше смисъл и послание, но едно такова хубаво, а не натрапено. Изключително приятно и леко четиво, което те кара да обръщаш страница след страница. Трябват повече такива млади български автори, които разбъркват съставките и пишат смело, защото има кой да ги чете! Магоричност навред!
Знаех си. Знаех си още след приключването на “Случаят с третата сила”, че този сборник ще ми хареса. Имам травма от ученическите години с разказите. Като видя тази дума и се връщам назад във времето, когато трябваше да мъдря на празен лист “какво е искал да каже с това автора…”. Затова и ги избягвам в списъка си с четива. Единственото изключение, което правя досега е с този сборник на Цветина Цолова. И о, колко си заслужаваше да дам този шанс.
Сборникът е като топла и успокояваща прегръдка. Четейки разказите можеш направо да вкусиш от тяхната сладост и същевременно да извлечеш много житейски поуки, скрити между редовете на забавните магични истории. Изключително впечатление ми направиха разказите “Нулева година” и “Погребална агенция за души”, а на “Гълъбска драма” и “Лудите в метрото” се смях с глас.
Любимият ми герой със сигурност е Силварион, който сам по себе си заслужава да има собствена книга. Беше ми изключително симпатичен и въпреки, че самата аз не съм магьосница (или?), успях в много от ситуациите да се припозная в него. Когато се дразнеше на хората на коледния базар, сякаш виждах себе си.
Заключение: Прекрасна книжка, която ще прочитам отново и отново, когато искам да се насладя на нещо забавно и позитивно. Няма как да ѝ дам по-малко от 5⭐️.
Ако обичате свежи разкази с привкус на мистерия и фентъзи, това е вашата книга. Много се забавлявах с героите й, всеки от тях колоритен по своя си начин. Свежа глътка въздух е тази книга и много ме разтовари от предишната - "Сираче". Авторката има цветист език и голямо въображение. Подходяща е най-вече за млади хора и хора с въображение. 5/5, заради оригинално звучащите разкази.
Вероятността да сте пропуснали този малък сборник е огромна, а радостта от откритието му може да сравните с намирането на малко сандъче със съкровища, заровено на морския бряг от скромен, но малко зловещ пират. Личната история на авторката е съвсем като някой от нейните разкази – цветни, откачени, нахилени и магически. Кратички текстове, за едно бързо четене на спирката, в метрото или на някоя особено длъжка опашка пред държавна институция, която ако важат правилата за социална дистанция ще се проточи чак до Венецуела. Това са малки усмивки, посипани с вълшебен прашец, дето ако не успеят да ви спасят деня от реалистично помрачняване, поне ще му хвърлят една спасителна дъга от абсурдност, че поне да се захилите искрено за секунда под мустак (или съвършено обезмустачено горно надустие, с каквото разполагате).
Вълшебни паркети, псуващи курабийки, кисели подрастващи вещички с разбити сърца, сантиментални Смърт, парти мъчения, вампирски купони, агенции за погребения на души – всяка шантава идея, която ви е хрумвала в дъждовен ден над чаша димящо кафе, но бързо е излитала през прозореца заради поредната порция реалност, е уловена тук в няколко минути история, която ще ви се иска да ви се е случила. Рисувачи на листа, хипстърски птици с влечение към празнотата, упорити шунки, черни дупки на задната седалка, кървящи тийн богове – странни случки от странни дни, дето сякаш току са се случили под носа ни, и даже, ако се напънем малко повече, можем и да надушим магическите остатъци от тяхната миниатюрна имплозия. Пеперуди, вълшебни кроасани, извънземни риалитита, младеещи антиквариати, шарени чистачки, разговорливи чайки…
Сериозно, не можете даже да си представите абсурдността и гениалността на всяка ситуация, лепкава от магия чак до ушите, но някак безшумно вписваща се в общата картинка на делника. Внимателно се оглеждайте за още разкази от Цветина и може би нейният бъдещ роман – няма как да не са фантастично добри при наличието на котка на име Алистър Додо Цолов. Защото всеки знае котките какви немилостиви критици са, мхм.
Сборникът с разкази на Цветина Цолова „Нулева година” (изд. „Асеневци“) е като пъстър, уханен букет от фантастични сюжети – всяка една история има свой цвят и аромат, а поднесени заедно в един том тези стегнати, чаровни наративи образуват едно пищно цяло, което ще зарадва всеки почитател на българското фентъзи и кратките литературни форми. Във вещерския казан къкрят тройна доза магия, щипка абсурд, обилно поръсени с хумор и подправени с деликатна нежност. Рецептата е наистина неустоима! Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Всяка една история смесва тривиалното с чудноватото по уникален начин. Не се бъркайте, в тази книга магьосниците взимат метрото, а извънземните автобуса и с това идва с незаменим чар. Всеки герой е по средата на собствения си обикновен живот и ние сме с тях само за един невероятен фантастичен момент. Моите лични фаворити са Гълъбска драма, Бермудският парти триъгълник, Лудите в метрото и За чистачките и вселената.
Това мило книжле имаша злата участ да попадне при мен след като бях приключила сборник на Емил Минчев. Ако нямах база за сравнение, със сигурност щях да дам 5 звезди. Липсваше ми дълбочина на места и прозираха някои клишета. Но все пак, като ценител на разказите, мисля, че е сполучливо. Историята с гълъбите ме съсипа от смях.
Прекрасна. Със страхотен кеф я изчетох и не ми се искаше да свършва. Супер забавна, супер свежа, увлекателна и на мен линчо ми подейства много разтоварващо. Изключотелно много се радвам, че има толкова талантливи автори.
Продължавам да твърдя че Цвети едно лошо нещо не е написала. Всяка нейна книга която съм хванала ми е била супер интересна. Нямам търпение за следващи неща които тя издаде.
Чудесно разказани малки разкази. Леки, забавни, предизвикват усмивка. За мен бяха чудесна компания за следобедното кафе. Ще прочета с любопитство и бъдещия роман :)
"Нулева година" е кратък сборник с разкази, който не се опитва да ни поучава нравствено, а по-скоро да ни откъсне от ежедневието със своите кратки, в повечето случаи хумористични, истории. В тях винаги откриваме някакъв фантастичен елемент, било то магия или извънземни. И някак този фантастичен елемент успява така да обърне живота на героите, че като читатели се замисляме дали наистина е необходимо нещо фантастично, за да променим собствения си живот към нещо по-добро. Получава се, че авторката не търси да ни предава вселенски мъдрости в прав текст, но въпреки това го постига чрез своите истории с много истински герои. Сборникът не е феноменален, но лек и приятен за четене, с хубави послания и винаги носещ добро настроение. Смятам и че ще е много подходящ за тинейджъри, понеже много от историите са типични за този етап от подрастването (вероятно авторката ги е писала именно около тази възраст). Така посланията, които носят, ще достигнат по-лесно до младежите, които твърде често се лутат в търсенето своето място в света.