What do you think?
Rate this book
Приключенията на Лиско в гората
Лиско знае от майка си, че каквото и да му се случва, никога не бива да се отчайва. Ето защо, когато орелът Каменар го отвлича, симпатичният ни герой е мъничко уплашен, но и безкрайно удивен от новите хоризонти, които му се разкриват. Междувременно задружните животни от Тихата гора провеждат свое разследване с безброй неочаквани обрати, за да разплетат мистерията с изчезването на любопитното лисиче.
С поредицата за приключенията на Лиско, Борис Априлов създава литературно съзвездие, достойно за компания на класики като „Мечо Пух“ и „Пипи Дългото чорапче“. Историите за лисичето, любими и на деца, и на възрастни, отново оживяват с твърди корици и цветни илюстрации, а „Приключенията на Лиско в гората“ е първата книга от поредицата.
С поредицата за приключенията на Лиско, Борис Априлов създава литературно съзвездие, достойно за компания на класики като „Мечо Пух“ и „Пипи Дългото чорапче“. Историите за лисичето, любими и на деца, и на възрастни, отново оживяват с твърди корици и цветни илюстрации, а „Приключенията на Лиско в гората“ е първата книга от поредицата.
152 pages, Hardcover
First published January 1, 1957
2 people are currently reading
63 people want to read
About the author
Борис Априлов
32 books20 followersБорис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е български писател, хуморист, фейлетонист, драматург, автор на творби за деца и юноши, сценарист, автор на текстове на забавна музика. Семейството му произхожда от Лозенград, Одринска Тракия, преселило се в Малко Търново след турските гонения. Завършва гимназия в Бургас (1935), после е редактор във в. „Стършел” (1947 -1959), драматург в дирекцията на българските циркове (1959 - 1963), драматург в Драматичния театър на Сливен (1977 - 1980). През 1991 г. се изселва със съпругата си в Израел, където умира. Георги Мишев си спомня: „С голяма мъка замина, никак не му се отиваше и постоянно ми пишеше за България. Последното писмо беше от дъщеря му. В последните си дни загубил говор и часове преди да умре се добрал до машината и буква по буква начукал- България, Бургас, морето…” Автор на детските книги „Приключенията на Лиско” (1957), „Топка в морето” (приказки, 1965), „Кончето Пончо” (1967), „Папагалчето и пеперудката” (приказка, 1968), „Приключенията на Лиско по море”, (роман за деца, 1968),„Лиско при квадратните същества” (1975), „Шестте пингвинчета” (1978), „Десет приключения на Лиско” (1987). Книги за възрастни: „Тревоги”, „Върхът на нахалството”, „Нокаут”, „Морето е за всички”, „Пиратска романтика”, „Докосване”, „Кифлата на началника”, „Есенни дюни”,„История с лебед”. Оставя недовършения роман „Траверстаун”. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на редица награди за куклените си пиеси, на наградата „Петко Славейков” (1993).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
October 3, 2019
Лиско! Лиско се завръща! Култовото геройче на Борис Априлов отново нахлува в книжарниците – от ново издателство („Ракета”), с нови илюстрации (Мира Мирославова) и готов да зарадва ново поколение читатели с веселите си патила. Преизданието на първата от шестте книги от поредицата, „Приключенията на Лиско в гората” (1957), е вече факт. Ревюто ни за книгата – също. Прочетете повече на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
November 19, 2019
[съдържа спойлери]
Когато Петринел Гочев поставяше "Лиско", а сестра ми рисуваше плаката, ми обясняваха колко смешно било това нещо, как се хилели на глас, докато му четяла, и колко е страхотно всичко. Аз "Лиско" никога не съм чела, тя не е сред книгите на детството ми, а, уви, не успях да гледам и представлението.
В "Читанка" намерих някакви "Приключения по море" и ги четох на Бран, преди да отиде да го гледа в театъра – не ме грабнаха нещо, но реших, че може би медията ми е виновна (странно, но още не съм свикнала с електронния четец, нещо все се разсейвам, все някак между другото върви...)
С две думи, след това глупаво дълго въведение – и сега не съм очарована. Мисля, че се засмях само веднъж:
– Какво е това концерт? – запита Лиско.
– Това е нещо, което дават вечер на Метличина поляна.
– Аха, разбрах! – рече Лиско. – Ами много ли ще дават? Ще се наядем ли добре?
– Това, което се дава, не се яде. И все пак концертът представлява нещо като духовна храна.
– Все пак храна! – зарадва се Лиско.
Да, изобщо не ми беше смешно. На мен обикновено са ми смешни не толкова смешките (като горната), а самият изказ, словоредът, така да се каже, или изборът на думите – на персонажите и на разказвача. А тук ми беше скучно, постно, ей такова: Добрушко се засмя. Казаното бе наистина смешно.
Имаше неприятни за мен обръщания към възрастните – така бих ги определила – особено историята с влюбения момък и девойката, дето се разплакала, че той чете книга, вместо нещо да я ухажва, ми беше направо неприятна и толкова, толкова не на място. И разни Ламартин, Лафонтен, Лавоазие, Гьоте – а пък математическите сметки като за втори клас – задавах си въпроса кои са целевите читатели. Името Лиско и сюжетът са като за малки деца, а всички тези демонстрации на интелигентност – те за кого са?
И като казах сюжет – не знам, тъпо ми беше това, че в Тихата гора всички животни са вегетарианци, а орлите – не, и за тва дайте сега да ги обвиняваме, че "сквернят света", да им отмъщаваме, да им отнемаме децата, за да ги "превъзпитаваме" – твърде колониално някак, не мислите ли?
(Накратко категорично не се съгласявам, че "С поредицата за приключенията Лиско, Борис Априлов създава литературно съзведие, достойно за компания на класики като "Мечо Пух" и "Пипи Дългото чорапче". Нищо общо.)
Ще кажа две думи и за новите илюстрации на Мира Мирославова – очаквах да са по-вълнуващи, а ми се струва, че им липсва вдъхновение. Очите на всички животинки са едни и същи плоски и празни черни точки, лишени от всякакъв израз, и затова на места се е налагало не-изобразената емоция да се "илюстрира" с удивителен знак например. Корицата предполагаше за мен някаква пищност от планове, цветове и детайли, а картинките вътре са двуизмерни, сякаш маркирани, ще се повторя – сякаш правени без всякакво вдъхновение – таралежче, козле, две орлета (които приличат на чайки по-скоро всъщност) и това е, нищо повече, не правят нищо, не се случва нищо отвъд онова, дето си е написано.
Не бих могла да дам чак една точка, но истината е, че не ми хареса.
P.S. Това, което Петринел и Джи са чели, мисля, е било нещо друго, адаптация за сцена, за която не знам, тя може и да е наистина смешна.
Когато Петринел Гочев поставяше "Лиско", а сестра ми рисуваше плаката, ми обясняваха колко смешно било това нещо, как се хилели на глас, докато му четяла, и колко е страхотно всичко. Аз "Лиско" никога не съм чела, тя не е сред книгите на детството ми, а, уви, не успях да гледам и представлението.
В "Читанка" намерих някакви "Приключения по море" и ги четох на Бран, преди да отиде да го гледа в театъра – не ме грабнаха нещо, но реших, че може би медията ми е виновна (странно, но още не съм свикнала с електронния четец, нещо все се разсейвам, все някак между другото върви...)
С две думи, след това глупаво дълго въведение – и сега не съм очарована. Мисля, че се засмях само веднъж:
– Какво е това концерт? – запита Лиско.
– Това е нещо, което дават вечер на Метличина поляна.
– Аха, разбрах! – рече Лиско. – Ами много ли ще дават? Ще се наядем ли добре?
– Това, което се дава, не се яде. И все пак концертът представлява нещо като духовна храна.
– Все пак храна! – зарадва се Лиско.
Да, изобщо не ми беше смешно. На мен обикновено са ми смешни не толкова смешките (като горната), а самият изказ, словоредът, така да се каже, или изборът на думите – на персонажите и на разказвача. А тук ми беше скучно, постно, ей такова: Добрушко се засмя. Казаното бе наистина смешно.
Имаше неприятни за мен обръщания към възрастните – така бих ги определила – особено историята с влюбения момък и девойката, дето се разплакала, че той чете книга, вместо нещо да я ухажва, ми беше направо неприятна и толкова, толкова не на място. И разни Ламартин, Лафонтен, Лавоазие, Гьоте – а пък математическите сметки като за втори клас – задавах си въпроса кои са целевите читатели. Името Лиско и сюжетът са като за малки деца, а всички тези демонстрации на интелигентност – те за кого са?
И като казах сюжет – не знам, тъпо ми беше това, че в Тихата гора всички животни са вегетарианци, а орлите – не, и за тва дайте сега да ги обвиняваме, че "сквернят света", да им отмъщаваме, да им отнемаме децата, за да ги "превъзпитаваме" – твърде колониално някак, не мислите ли?
(Накратко категорично не се съгласявам, че "С поредицата за приключенията Лиско, Борис Априлов създава литературно съзведие, достойно за компания на класики като "Мечо Пух" и "Пипи Дългото чорапче". Нищо общо.)
Ще кажа две думи и за новите илюстрации на Мира Мирославова – очаквах да са по-вълнуващи, а ми се струва, че им липсва вдъхновение. Очите на всички животинки са едни и същи плоски и празни черни точки, лишени от всякакъв израз, и затова на места се е налагало не-изобразената емоция да се "илюстрира" с удивителен знак например. Корицата предполагаше за мен някаква пищност от планове, цветове и детайли, а картинките вътре са двуизмерни, сякаш маркирани, ще се повторя – сякаш правени без всякакво вдъхновение – таралежче, козле, две орлета (които приличат на чайки по-скоро всъщност) и това е, нищо повече, не правят нищо, не се случва нищо отвъд онова, дето си е написано.
Не бих могла да дам чак една точка, но истината е, че не ми хареса.
P.S. Това, което Петринел и Джи са чели, мисля, е било нещо друго, адаптация за сцена, за която не знам, тя може и да е наистина смешна.
November 28, 2019
Красива, интересна, пъстра, забавна и поучителна история, която ни разкрива нещо много важно и то е че приятелството и помощта са много важна част от нас.
Много се радвам когато попадна на красиви и сносни детски книжки, а тази е точно такава. Автора я е представил по-такъв начин че да бъде интересна на малки и големи.
Тук, главният герой е Лиско - едно малко сладко и много любознателно лисиче. След като бива заведен на първата си баня, Лиско се влюбва във водата и много му се иска отново да се върне при поточето с течащата вода. Успява да избяга от погледа на мама Лиса и татко Лисан, но малкият Лиско си няма ни най-малка на престава колко опасна може да бъде гората, без да има кой да те защити.
Докато се радва на поточето с вода, Лиско бива отвлечен от орелът Каменар. С ясната цел че малкото сладко лисиче ще бъде храната на малките му, Каменар си няма ни най-малка на представа в каква беля се вкарва.
В това време когато семейството на малкото лисиче разбира че го няма, започват да го търсят и също така, цялата Тиха гора се събира на помощ и започват частно разследване.
На чело на голямата горска група, разбира се е Мецан, Детективът, Сивко, Кафявко и Таралежко - който няма как да има някакъв вид делегация и той да не бъде там. 😋
От тук нататък какво точно ще се случи, оставям на вас.
Както вече ви казах, историята е много забавна и поучителна. Написана по-начин който може да се чете и от по-големите. Стилът на писане на автора е много лек, лесно достъпен и въвличащ те, да чете ли четеш. А, Лиско е персонаж, който няма как да не се хареса на човек и да не започне да му симпатизира.
Малко, но пък изключително любознателно лисиче, точно като дете. Всичко му е интересно и от всичко иска да опита, каквото и да му се случи, той все успява да се спаси и някак по-детски му да излезе от ситуация.
Другият важен пример, който е даден в самата история е приятелството и помощта.
Главните герои ни показват в какво се състой истинското приятелство - да си помагаме в беда, морално да се подкрепяме, да бъдем вежливи и да правим добро.
Ако ви се чете нещо леко и забавно, то тогава тази книга е точно за вас. Детето в всеки един от нас, от време на време се обажда - убедена съм, то тогава Лиско е насреща за да ви разсее от забързаното ежедневие, да ви напълни душата с добро. И не на последно място, всеки като мен който обожава, животните ще му бъде двойно по-интересно и забавно... защото тук изборът е голям.
Нека обърнем заслужено внимание и на илюстрациите, които се намират в книгата. Самото издание е много красиво, твърди корици, а вътре е изпълнена с толкова красиви илюстрации на Лиско, Мецан, Великият детектив... абеее, наистина както споменах цялата Тиха гора е нарисувана вътре. А илюстрациите са дело на Мира Мирославова.
Определено занапред с голямо удоволствие ще чакам и другите приключения, които очакват малкото лисиче, горската дружина, а и не само...
"В живота на хората и животните има два вида мечтатели. Едните обичат да мечтаят за достижими неща, а други - за неща, които никога не могат да бъдат постигнати. Последните си имат по една глупава идея, която обмислят цял живот и... нищо - само мечтаят."
" Едно, две, едно, две,
едно, две, три.
Едно, две, едно, две,
слънцето се скри.
Та-ра, та-ра -
два ша-ма-ра,
ще я-деш ли таз по-па-ра.
Едно, две, три..."
" - Хубаво нещо е смехът! - забеляза Мецан. - Почувствахте ли как ни олекна! Наистина животът без смях е немислим. А колко малко сме направили в нашата гора да се смеем всеки ден!"
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Много се радвам когато попадна на красиви и сносни детски книжки, а тази е точно такава. Автора я е представил по-такъв начин че да бъде интересна на малки и големи.
Тук, главният герой е Лиско - едно малко сладко и много любознателно лисиче. След като бива заведен на първата си баня, Лиско се влюбва във водата и много му се иска отново да се върне при поточето с течащата вода. Успява да избяга от погледа на мама Лиса и татко Лисан, но малкият Лиско си няма ни най-малка на престава колко опасна може да бъде гората, без да има кой да те защити.
Докато се радва на поточето с вода, Лиско бива отвлечен от орелът Каменар. С ясната цел че малкото сладко лисиче ще бъде храната на малките му, Каменар си няма ни най-малка на представа в каква беля се вкарва.
В това време когато семейството на малкото лисиче разбира че го няма, започват да го търсят и също така, цялата Тиха гора се събира на помощ и започват частно разследване.
На чело на голямата горска група, разбира се е Мецан, Детективът, Сивко, Кафявко и Таралежко - който няма как да има някакъв вид делегация и той да не бъде там. 😋
От тук нататък какво точно ще се случи, оставям на вас.
Както вече ви казах, историята е много забавна и поучителна. Написана по-начин който може да се чете и от по-големите. Стилът на писане на автора е много лек, лесно достъпен и въвличащ те, да чете ли четеш. А, Лиско е персонаж, който няма как да не се хареса на човек и да не започне да му симпатизира.
Малко, но пък изключително любознателно лисиче, точно като дете. Всичко му е интересно и от всичко иска да опита, каквото и да му се случи, той все успява да се спаси и някак по-детски му да излезе от ситуация.
Другият важен пример, който е даден в самата история е приятелството и помощта.
Главните герои ни показват в какво се състой истинското приятелство - да си помагаме в беда, морално да се подкрепяме, да бъдем вежливи и да правим добро.
Ако ви се чете нещо леко и забавно, то тогава тази книга е точно за вас. Детето в всеки един от нас, от време на време се обажда - убедена съм, то тогава Лиско е насреща за да ви разсее от забързаното ежедневие, да ви напълни душата с добро. И не на последно място, всеки като мен който обожава, животните ще му бъде двойно по-интересно и забавно... защото тук изборът е голям.
Нека обърнем заслужено внимание и на илюстрациите, които се намират в книгата. Самото издание е много красиво, твърди корици, а вътре е изпълнена с толкова красиви илюстрации на Лиско, Мецан, Великият детектив... абеее, наистина както споменах цялата Тиха гора е нарисувана вътре. А илюстрациите са дело на Мира Мирославова.
Определено занапред с голямо удоволствие ще чакам и другите приключения, които очакват малкото лисиче, горската дружина, а и не само...
"В живота на хората и животните има два вида мечтатели. Едните обичат да мечтаят за достижими неща, а други - за неща, които никога не могат да бъдат постигнати. Последните си имат по една глупава идея, която обмислят цял живот и... нищо - само мечтаят."
" Едно, две, едно, две,
едно, две, три.
Едно, две, едно, две,
слънцето се скри.
Та-ра, та-ра -
два ша-ма-ра,
ще я-деш ли таз по-па-ра.
Едно, две, три..."
" - Хубаво нещо е смехът! - забеляза Мецан. - Почувствахте ли как ни олекна! Наистина животът без смях е немислим. А колко малко сме направили в нашата гора да се смеем всеки ден!"
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
October 18, 2019
Ако сега, в този момент кажа, че за пръв път попадам на приключенията на Лиско, вероятно много хора ще ме изгледат възмутено. Малко като да откриеш Толкин над 30 или да си съвременно хлапе, което не е чело Хари Потър. Но истината е, че и в моята „книжна история“ има такива драстични бели петна, разни пропуски по стечение на обстоятелствата. А и доколкото разбирам, Лиско е наистина емблематичен герой не точно за моите връстници, а за може би една идея по-възрастните от мен.
Всъщност идеята ми да чета книжката на Клара преди заспиване бързо се трансформира още с първите няколко страници, когато усетих, че самият аз съм по-увлечен в историята от малката. В резюмето на задната корица пише, че книжката е любима и на деца, и на възрастни и мога да го потвърдя. И��а нещо доста особено в нея. В диалозите, в сюжета, в героите. Приказното е сведено до минимум, животинският свят е много близък до човешкия, дори различните герои носят чертите на познати типажи от действителността. Но това не прави книгата по-малко увлекателна, напротив. Написана с много свеж език, истински разказвачески талант и същевременно лишена от претенциозния и захаросан стил, на който сме свикнали от множество книги за деца, „Приключенията на Лиско“ се оказа голямо откритие за порасналия читател.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Всъщност идеята ми да чета книжката на Клара преди заспиване бързо се трансформира още с първите няколко страници, когато усетих, че самият аз съм по-увлечен в историята от малката. В резюмето на задната корица пише, че книжката е любима и на деца, и на възрастни и мога да го потвърдя. И��а нещо доста особено в нея. В диалозите, в сюжета, в героите. Приказното е сведено до минимум, животинският свят е много близък до човешкия, дори различните герои носят чертите на познати типажи от действителността. Но това не прави книгата по-малко увлекателна, напротив. Написана с много свеж език, истински разказвачески талант и същевременно лишена от претенциозния и захаросан стил, на който сме свикнали от множество книги за деца, „Приключенията на Лиско“ се оказа голямо откритие за порасналия читател.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
September 23, 2019
страшно забавна история и герои, а илюстрациите са невероятни 🐻🐞🦊🧡💛
March 21, 2020
Весела и интересна книжка!!!
February 27, 2021
Този Лиско е голям сладур!
Displaying 1 - 7 of 7 reviews