What do you think?
Rate this book
В печалния хан на дните
В печалния хан на дните се срещат каруците на миналото
и керванът на бъдещето.
Изули обувките си, пътниците пият вино
и се псуват по цели нощи.
Ханджията ги гледа от дъното,
надига вежди и слухти.
Не вярва на нито един от тях –
всички ще си тръгнат,
а ханджийката ще мрънка колко има да се чисти.
На сутринта, докато оправя двора,
съвсем очаквано ги вижда да потеглят натам, откъдето са дошли.
Мартин К. Илиев е лауреат на ХХХV Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2018 г.
и керванът на бъдещето.
Изули обувките си, пътниците пият вино
и се псуват по цели нощи.
Ханджията ги гледа от дъното,
надига вежди и слухти.
Не вярва на нито един от тях –
всички ще си тръгнат,
а ханджийката ще мрънка колко има да се чисти.
На сутринта, докато оправя двора,
съвсем очаквано ги вижда да потеглят натам, откъдето са дошли.
Мартин К. Илиев е лауреат на ХХХV Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2018 г.
- GenresPoetry
76 pages, Paperback
Published October 1, 2019
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
Read
November 3, 2019„Пространствата помнят повече, отколкото времето.“
November 5, 2019
"Дори да не знаеш пътя си, кажи му, че бързаш..."
December 28, 2019
“В печалния хан на дните” е от онези уютни книги, при които думите са си вкъщи. Поезия от онази, непретенциозната, където нищо не е излишно и нищо не липсва.
November 7, 2019
В ПЕЧАЛНИЯ ХАН НА ДНИТЕ...
Не знам как се пише за някой, когото познаваш от малък, когато самият ти си бил почти такъв. Не знам как се пише за книга, която е живяла с думите си дълго в теб, много преди да се роди на хартия. Не знам как се пише за поезия, която не е твоя, но припознаваш като своя, защото ако пишеше, би искал да пишеш така.
Не знам как се пише, затова просто ще оставя това тук.
Ще дойде време и ще съжаляваш,
че не си описал в дневници
най-прозаичното от дните:
приятелската среща в четири,
димът над зимните комини,
и седем облака над челото ти.
Марти, в печалния хан на дните се оцелява само така!
Не знам как се пише за някой, когото познаваш от малък, когато самият ти си бил почти такъв. Не знам как се пише за книга, която е живяла с думите си дълго в теб, много преди да се роди на хартия. Не знам как се пише за поезия, която не е твоя, но припознаваш като своя, защото ако пишеше, би искал да пишеш така.
Не знам как се пише, затова просто ще оставя това тук.
Ще дойде време и ще съжаляваш,
че не си описал в дневници
най-прозаичното от дните:
приятелската среща в четири,
димът над зимните комини,
и седем облака над челото ти.
Марти, в печалния хан на дните се оцелява само така!
January 29, 2020
Категорично не съм фен на раздаването на критика или хвалебства, когато става дума за литература, защото съм дълбоко убедена, че призмите на всеки са различни и не можеш да си краен в оценката си...Но. Не мога да остана безмълвна, когато нещо ме е докоснало до върха на емоциите. Сред любимите ми книги до леглото вече е и "В печалния хан на дните". Поезия, в която се потапяш до дъното и винаги намираш перла. И нещо ново с всеки следващ прочит. Цветно е, уютно и поднесено по начин, който те вдъхновява! Поезия, която сближава - с мама се спогледахме тихо и с обич, след едно от стихотворенията.
Ето...осъзнавам, че и тези думи не са достатъчни и далеч не могат да пресъздадат случващото се между страниците на тази съкровищница...
Затова кратко и ясно, мили читатели и критици - това е книга за минало, настояще и бъдеще и няма да съжалявате, че я четете!
П.П. Пожелавам си още книги от същия автор!
Ето...осъзнавам, че и тези думи не са достатъчни и далеч не могат да пресъздадат случващото се между страниците на тази съкровищница...
Затова кратко и ясно, мили читатели и критици - това е книга за минало, настояще и бъдеще и няма да съжалявате, че я четете!
П.П. Пожелавам си още книги от същия автор!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews