Александър Ненов е български интернет предприемач, автор на книгата „На 1 клик разстояние“, гост-лектор на различни семинари и обучения, сред които StartUp Blagoevgrad 2013, Маркетинг с нулев бюджет, Интернет с нулев бюджет, TravelMind, Digital Biblio Technologies. Става известен още в зората на интернет със сайта Мошеник.bg. Проектът е включен в книгата на Жюстин Томс „Първите в българския Интернет“. През 2001 г. създава сайта TeenProblem.net, който до момента остава лидер сред младежките медии в страната. През 2007 г. година реализира най-голямата публична сделка в българския интернет, като продава сайта на медийната група на Инвестор.БГ АД. В момента създава и развира иновативни интернет продукти и услуги.
Ако трябва да определя книгата с една дума, ще е "замисляща те". Нещо между фантастика и антиутопия, нещо между научно списание и любовна история. Уж е за бъдещето, а постоянно те провокира да анализираш настоящето. С герои, които харесваш, и такива, които мразиш. С няколко неочаквани обрата + ЕПИЧНА корица! От онези книги, за които продължаваш да се сещаш и след като си я довършил. Философска, динамична история с неочакван край.
На Земята в това време цари зелен тоталитаризъм, олицетворяван от генералния секретар на ООН, който властва над съдбините на човечеството. Медийната пропаганда и умелите популистки послания са сложили прът в колелото на историята и са постигнали немислимото – задвижили са го обратно. Забравени болести се завръщат, този непризнат блян на антиваксърите, които не разбират какви големи почитатели на Дарвин са, а мечтите за космоса са изоставени. Човечеството се затваря в черупката си, уплашено от потенциала, към който науката едва е открехнала вратата, и решава да избере привидната сигурност, която води към сигурна гибел в крайна сметка.
Азимов имаше една прекрасна мисъл, която гласеше, че, грубо възпроизведено, фантастиката е начин да разиграем възможните сценарии за бъдещето на вида ни. А че са наистина възможни - това са го доказали достатъчно прозорливи фантасти. "Летящата планета" е една такава книга идея, която изкарва кирливите ризи на човечеството, подхвърля някоя и друга неудобна истина и ни провокира да обърнем перспективата. Едно бързо четиво, без излишни подробности, с подсмихваща ирония, матиращи обрати и доста семенца за размисъл (предвид обема). Бих я нарекла дори книга манифест. Затворих това непретенциозно четиво с лека усмивка на скептичната си читателска физиономия, тя все пак носи надежда за този все още недописан сценарий. Между другото, много ми харесва, че корицата е толкова "Галактика". Без бележка под линия. :)
2.5*. Ами какво да кажа в подкрепа на оценката си? Чудесен замисъл на автора, в историята имаше преплетени много истини за настоящото състояние на планетата, в резултат от действията на хората. Записах си и някои цитати с чудесен смисъл и много на място в днешната обстановка. За това как ние сами погубваме планетата си, за това как политиката без значение каква идеология проповядва, е просто политика на силния. Но през цялото време докато четях имах чувството, че гледам някакъв американски антиутопичен филм. Всичко беше поднесено през погледа на неизвестен говорител, а не на героите в книгата. Което не ме очарова. Искаше ми се те да бяха една идея по-задълбочено представени, по-достоверно подвластни на човешките реакции - визирам последните няколко страници от творбата, където участниците научават цялата истина, ами не усетих първичността на реакциите им (с изключая на един, а трябваше да са мноооого повече), нямаше я тази импулсивност, този яд, това първоначално отричане на положение, от което няма изход. Та, в този смисъл, не ми бе достатъчно.
Честно казано, ядосана съм на Александър Ненов. Как можа да напише толкова прекрасен роман с такъв край?! Как посмя да ме влюби в героите, да ме накара да ги мразя, а след това да разбие сърцето ми?! Как?!
Как човек, свързан здраво с интернет, с предприемачество и бизнес, може да напише роман. Еми как – като напише роман за бъдещето. Лошото е, че бъдещето, което описва Александър Ненов в романа си „Летящата планета” не е много светло. Още по-страшното е, че не е далечно. Отвсякъде ни заливат лозунги, които ни обясняват, че решението на човечеството е да се „върне към корените си”. Да забрави за технологичните и всякакви други постижения, защото те черпят ресурсите на Земята и водят до нейното самоунищожение. Хора доброволно се отказват от ваксините, спасили милярди животи, защото те противоречат на природата. Да, ето такова бъдеще описва и Алекс в романа си. Това е една антиутопия, в която на власт идват „зелените”, които опитват да ни върнат години, години назад в нашето развитие. Забранени са космическите кораби, технологичните открития, учените са низгвернати, а хората все по-рядко вдигат взор към звездите. И това не се случва толкова далеч в бъдещето, а през 2054 година. Е, много обрати следват в книгата. Много въроси поставя тя пред читателя – за други светове и проекции, как се е случило нашето създаване, защо и какъв е смисъла. Защото „може да звучи отчаяно и безмислено, но когато зададеш вдички възможни въпроси „Как?”, най-после ще откриеш и отговора на „Защо?”.” И накрая, но не на последно място, тази книга е за любовта. Любовта, която движи хората. Любовта, която ни кара да вървим напред и да не се отказваме. „Любовта за нашата цивилизация е нещо фундаментално.Тя е двигателят на всичко, което някога кме правили, и единственият смисъл да функционираме.”
Книгата е обсипана с неочаквани приятни обрати и гледни точки, които ме запращаха на моменти в дълбоки води. Възникнаха въпроси, които евентуално се оказаха риторични, защото, обмислени както подобава, сами подсказват отговорите си.
Изборът на имена е безупречен. Наред с обикновени имена като Дейвид изведнъж имаме и Андромеда и Сантоша. Внушителни имена, а като имаме предвид и че това са женски имена, друго не може да се очаква, героините с тези имена сякаш казват "Да, подценявани сме, защото сме жени, но ще ви научим на реалност, мнението ви за нас е лейм, ние сме способни на много повече". И да, става точно това. И не само имената, а и всички характери и личности, описани в книгата, са достатъчно силни, за да могат да се нарекат внушителни.
Финалът е отличен, по-добър не би бил. Отворен, но същевременно затворен. Завършена книга, и все пак на читателя е позволено да поиграе с въображението си и да продължи историята. Взаимоотношенията на човечеството с Вселената играе важна роля, но нищо преди това не подсказва какво ще се случи.
Александър е бил супер коректен при проучванията си. Вложени са време и енергия, които си личат, а резултатът е блестящ. Красиво написана книга, която бих препоръчала на всеки. В плюс, според моето скромно мнение е и че тя е написана така, че дори читатели с по-бедно въображение могат лесно да видят историята в съзнанието си.
Научна фантастика, която ни връща към добрата класика в жанра. Годината е 2054, а бъдещето - не точно очакваното, но предполагаемо възможн��. Романът провокира читателя, поставя въпроси, спори, аргументира. Все ценни качества, които биха го превърнали в отлично четиво, стига да не беше тоталната липса на изграждане на пълнокръвни герои. Любовта, емоциите, които ни правят това, което сме, по думите на самия автор, са много повърхностно и бегло, дори малко наивно, представени. Като цяло обаче един заслужаващ внимание дебют.
Отдавна не бях чела толкова готина книга! Обичам нестандартни въпроси и още по-нестандартни отговори. Алекс ни е осигурил и двете. Много ми хареса колко е стегната, нямаше нищо излишно, в нито един момент не ми доскуча. Още мисля по темите за технологичния прогрес, неговите врагове, природата, безсмъртието. Също така съм силно впечатлена от компетентността на Алекс по темите, които засяга. Всъщност още не съм намерила тема, в която той да не е вещ. Препоръчвам с две ръце! :)
Изключително интересна и завладяваща книга! Нямах търпение да науча какво следва и краят бързо и неусетно дойде. Между страниците много успешно се преплитат настояще/бъдеще и кара читателя да се замисли по различните теми обхванати в романа. Горещо препоръчано за sci-fi феновете. :)
Както винаги, ще започна от корицата. Тя. Е. Толкова. Красива. Обожавам идеята на корицата, която идеално се вързва с идеята на книгата и цветовете, които също си пасват. А може би просто обожавам тази комбинация между зелено и синьо. Знам, че книгата не бива да се съди по корицата, но за мен корицата е доста важна част от книгата. Често решаваща дали искам да я купя или не. (да, за това снимах книгата с удоволствие и снимките ми допадат)
Да преминем нататък. Книжката е много приятна си симпатична. Лека, но и с толкова смисъл. Чете се на един дъх. Допанда ми и определено смятам да си купя другата книга на Алекс скоро.
Не мога да кажа много за идеята, защото, признавам си, не разбирам от този жанр. Ще попитате "Защо тогава се съгласи да прочетеш тази книга?" Ами, лесно е. Хареса ми като корица, хареса ми като резюме и си казах, защо не?
И изненада. Хареса ми и като история. Никога не съм харесвала сюжети, свързани с космоса и космическите приключения. Дори в сборниците, които съм чела, тези истории просто не ги разбирам и за това не ги харесвам. Тук обаче нещата стоят малко по-различно. Историята, която Александър е разказал, е доста обикновено необикновена. В смисъл, обикновена е защото няма големи фантастични елементи, няма чудовища, няма страшните извънземни, на които сме свикнали. Просто съвсем обикновени хора в съвсем реалистичен сценарии. Необикновена е идеята, около която се върти самата история.
Сега, няма да ви разказвам подробности, защото няма да ви е интересно, но за това как функционира земята не се бях замисляла, но е умно. Това за произхода на извънземните и тяхната история съвпада до някаква степен с една от личните ми теории за тези "зелени човечета" което много ме радва. И изобщо не очаквах края. Like wtf maaan. В началото имах подозрения за края (особено пък след като на представянето на книгата авторът издаде един малък детайл за кораба), но сюжета успя да ме заблуди. Браво!
Летящата планета не е типичната космическа книга, която ще намерите, но би ви допаднала, особено ако сте като мен и не обичате да се срещате с жанра.
Давам 5 звездички на тази книга защото, ами защото много ми хареса и ми показа, че всеки жанр е хубав, стига на намериш правилната книга.