What do you think?
Rate this book
Крахът на една илюзия. Истината за ДПС
Това не е автобиографична книга, нито е история на така и несъстоялия се преход в България. Тази книга е за трънливия път на надеждата, за изгрева и залеза на една илюзия, представена като красива истина. За коварството и лъжата. За паяжината от интриги, променила съдбите на мнозина. За възхода и падението на личности, играещи роля и в днешното управление на страната ни. За опитите да бъде заглушен гласът на тези, които имат простички житейски желания - за дом, работа, родина, за правото да носят рожденото си име. Един разказ от първо лице, който дава да се разбере, че въпреки невидимите ръце, които пренареждат шахматната дъска на историята и събитията, все още има хора, които застават с лицата си и са готгови да споделят преживяното, без да се страхуват.
134 pages, Paperback
First published January 1, 2016
20 people are currently reading
322 people want to read
About the author
Осман Октай
1 book8 followersОсман Ахмед Октай е политик и политически анализатор, роден на 29 август 1952 г. в село Чернолик, Силистренско. През 1972 г. завършва за фелдшер в Полувисш Медицински Институт в Хасково, а впоследствие през 2005 г. завършва „Публична администрация“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
March 20, 2018
Книгата е полезна до толкова, до колкото потвърждава някои тези, които дълги години бяха публична тайна - фактът че ДС и БСП създават ДПС, че Жельо Желев е тясно свързан с Луканов, Илия Павлов и Ахмет Доган. Потвърждава се и идеята, че събитията от Виденовата зима са вътрешнополитическа война в самото БСП, след което Първанов се опитва да се представи като герой. Черно на бяло е описана и връзката между Мултигруп и Симеон Сакскобургготски, както и други подобни интересни "познанства". Проблемът на книгата е че липсва безпристрастност, а събитията са твърде пречупени през призмата на авторовата позиция. Осман Октай се опитва да се изкара архитекта на твърде много от ходовете на ДПС и едновременно с това се опитва да се разграничи от връзките на партията с подземния свят - твърде неправдоподобно с оглед позициите, които заема.
March 14, 2021
“Крахът на една илюзия” е кратък разказ от първо лице за историята на ДПС. Той е написан по спомените на Осман Октай - основно действащо лице в тази партия от момента на създаването ѝ до 2001 г. Последователно и емоционално в книгата се описва процесът на еднолично овладяване на ДПС и на нейните структури от фигурата на Ахмед Доган и близки до него лица. Поради връзките на вечния председател на партията с българската мафия обаче, движението така и не успява да превъзмогне двойната роля, която изиграва в най-новата българска история.
От една страна Осман Октай приема, че ДПС е било необходимо в прехода към демокрация, за да представлява по либерален път интересите на турската общност в страната - тежко репресирана от асимилационната политика на късния български социализъм. Авторът клони към идеята (макар и да не го заявява експлицитно), че когато българската общност “узрее” за споделяне на управлението с лица от друг етнически произход, ДПС ще е изпълнило своята мисия. Подобно развитие би трансформирало партията в гражданско движение, защото турската общност ще бъде равноправно приета със свои представители във всички български партии.
От друга страна обаче, обслужвайки интересите на личности като Андрей Луканов и впоследствие на Илия Павлов, Ахмед Доган се превръща в топлата връзка между политиката и българската мафия. По този начин - “чрез слабостта на хората пред властта и парите” - председателят на партията успява да назначи на високи държавни и партийни длъжности безпринципни личности. Постепенно от ръководните постове в движението са изключени и повечето основатели на ДПС, които отказват да обслужват мафията. Техните семейства са подложени на репресии “чрез всички държавни, административни, общински, полицейски и съдебни власти”. По този начин според автора, ДПС става най-мразената партия от българските граждани, а анти-ДПС настроенията довеждат до създаването на крайни националистически партии.
Много интересен е възгледът на Осман Октай, че ДПС и националистическите партии в България са целенасочено организирани като “скачени съдове” политически субекти. Той стига до това заключение след разговор с Радослав Ненов - бивш секретар на КТ “Подкрепа” и вицепрезидент на “Мултигруп” преди регистрирането на партия “Атака” в изборите от 2005 г:
“Видяхме се в ресторант „Гроош“, близо до неговия офис на Цариградско шосе. Той ми съобщи, че три партии, близки до Съюза на българските запасни офицери, правят коалиция „Атака“ за участие в предстоящите парламентарни избори. За лидер на коалицията бил избран Волен Сидеров, който водеше предаване в тв „СКАТ“ със същото наименование. (...) Коалиция „Атака“ щяла да бъде крайна българска националистическа формация. В предизборната кампания щели да се регистрират и други български националистически партии. Целта била да се мобилизират избирателите турци и мюсюлмани „под знамената на ДПС“, плашейки ги с нов Възродителен процес, и да се осигури управление между БСП и ДПС без НДСВ. Ненов ми каза още, че той е натоварен да организира финансовото обезпечаване на проекта „Атака“. Обясни ми, че всички следят това, което правя аз в България и Турция със създаването на БДЛ като алтернатива на ДПС и Доган. Предупреди ме, че няма да бъда допуснат до изборите през юни под никаква форма – нито с Костов, нито с някой друг, нито пък самостоятелно! Бил помолен (не каза от кого – Бел. авт.) да ме предупреди „да не си губя времето и да не си навличам проблеми“! Като мой приятел още от 1990-а бил загрижен за мен и за моите последователи!”
Важно е да се каже, че като ръководител на междупартийната дейност в ДПС, Осман Октай е полагал усилия за сътрудничество с коалицията на Обединените демократични сили (ОДС) през 90-те. През 2005 г като основател на т.нар. Балканска демократична лига (БДЛ), Осман Октай опитва да реализира коалиция и с Демократи за силна България (ДСБ) на Иван Костов. Усилията му към сътрудничество и политическа интеграция с българските партии, които осъдиха Възродителния процес обаче представляват интересите на една многобройна, но изолирана фракция в Движението за права и свободи. Към 2021 г. можем да кажем със сигурност, че тя е изгубила лостовете си за влияние в партията. В този смисъл ДПС се е превърнала в основния политически субект, чрез който се гарантира съществуването на модела “КОЙ”.
Книгата на Осман Октай ще бъде полезна най-вече за политически грамотния читател. Тя е източник на “вътрешнопартийна информация”, но запълва и нуждата от специфичен поглед върху общия партиен живот в България, до който много от представителите на българската общност нямат пряк достъп. Разочарованието на автора като участник, който носи своята отговорност за част от описаните събития е ясно доловимо. Умението му да окрупни един дълъг политически период и да го представи по интересен и зрял начин през взаимоотношенията между “политическите играчи” показва рядката дарба на писател. Лично за мен интерес би представлявала и втора книга на г-н Октай, която - извън персоналните взаимодействия - да се фокусира около обяснение за политическата философия на ДПС и конкурентните ѝ възгледи в общността на българските турци.
От една страна Осман Октай приема, че ДПС е било необходимо в прехода към демокрация, за да представлява по либерален път интересите на турската общност в страната - тежко репресирана от асимилационната политика на късния български социализъм. Авторът клони към идеята (макар и да не го заявява експлицитно), че когато българската общност “узрее” за споделяне на управлението с лица от друг етнически произход, ДПС ще е изпълнило своята мисия. Подобно развитие би трансформирало партията в гражданско движение, защото турската общност ще бъде равноправно приета със свои представители във всички български партии.
От друга страна обаче, обслужвайки интересите на личности като Андрей Луканов и впоследствие на Илия Павлов, Ахмед Доган се превръща в топлата връзка между политиката и българската мафия. По този начин - “чрез слабостта на хората пред властта и парите” - председателят на партията успява да назначи на високи държавни и партийни длъжности безпринципни личности. Постепенно от ръководните постове в движението са изключени и повечето основатели на ДПС, които отказват да обслужват мафията. Техните семейства са подложени на репресии “чрез всички държавни, административни, общински, полицейски и съдебни власти”. По този начин според автора, ДПС става най-мразената партия от българските граждани, а анти-ДПС настроенията довеждат до създаването на крайни националистически партии.
Много интересен е възгледът на Осман Октай, че ДПС и националистическите партии в България са целенасочено организирани като “скачени съдове” политически субекти. Той стига до това заключение след разговор с Радослав Ненов - бивш секретар на КТ “Подкрепа” и вицепрезидент на “Мултигруп” преди регистрирането на партия “Атака” в изборите от 2005 г:
“Видяхме се в ресторант „Гроош“, близо до неговия офис на Цариградско шосе. Той ми съобщи, че три партии, близки до Съюза на българските запасни офицери, правят коалиция „Атака“ за участие в предстоящите парламентарни избори. За лидер на коалицията бил избран Волен Сидеров, който водеше предаване в тв „СКАТ“ със същото наименование. (...) Коалиция „Атака“ щяла да бъде крайна българска националистическа формация. В предизборната кампания щели да се регистрират и други български националистически партии. Целта била да се мобилизират избирателите турци и мюсюлмани „под знамената на ДПС“, плашейки ги с нов Възродителен процес, и да се осигури управление между БСП и ДПС без НДСВ. Ненов ми каза още, че той е натоварен да организира финансовото обезпечаване на проекта „Атака“. Обясни ми, че всички следят това, което правя аз в България и Турция със създаването на БДЛ като алтернатива на ДПС и Доган. Предупреди ме, че няма да бъда допуснат до изборите през юни под никаква форма – нито с Костов, нито с някой друг, нито пък самостоятелно! Бил помолен (не каза от кого – Бел. авт.) да ме предупреди „да не си губя времето и да не си навличам проблеми“! Като мой приятел още от 1990-а бил загрижен за мен и за моите последователи!”
Важно е да се каже, че като ръководител на междупартийната дейност в ДПС, Осман Октай е полагал усилия за сътрудничество с коалицията на Обединените демократични сили (ОДС) през 90-те. През 2005 г като основател на т.нар. Балканска демократична лига (БДЛ), Осман Октай опитва да реализира коалиция и с Демократи за силна България (ДСБ) на Иван Костов. Усилията му към сътрудничество и политическа интеграция с българските партии, които осъдиха Възродителния процес обаче представляват интересите на една многобройна, но изолирана фракция в Движението за права и свободи. Към 2021 г. можем да кажем със сигурност, че тя е изгубила лостовете си за влияние в партията. В този смисъл ДПС се е превърнала в основния политически субект, чрез който се гарантира съществуването на модела “КОЙ”.
Книгата на Осман Октай ще бъде полезна най-вече за политически грамотния читател. Тя е източник на “вътрешнопартийна информация”, но запълва и нуждата от специфичен поглед върху общия партиен живот в България, до който много от представителите на българската общност нямат пряк достъп. Разочарованието на автора като участник, който носи своята отговорност за част от описаните събития е ясно доловимо. Умението му да окрупни един дълъг политически период и да го представи по интересен и зрял начин през взаимоотношенията между “политическите играчи” показва рядката дарба на писател. Лично за мен интерес би представлявала и втора книга на г-н Октай, която - извън персоналните взаимодействия - да се фокусира около обяснение за политическата философия на ДПС и конкурентните ѝ възгледи в общността на българските турци.
July 31, 2020
Интересна хроника на българския преход и история на хората свързани с най-скандалната българска политическа партия. Ясно е, че авторът премълчава някои неща, защото и той си е топил човката, но книгата описва добре т. нар. задкулисие още от зората на демокрацията.
Мисля, че е задължително четиво за всеки, който:
А) иска да разбере откъде идват някои политически движения като например НДСВ
Б) иска да надникне зад завесата на това как се менажира една партия, какви са вътрешните борби в нея
В) иска да види изобщо как работи политическия процес - сложна система от взаимоотношения, услуги и връзки.
Мисля, че е задължително четиво за всеки, който:
А) иска да разбере откъде идват някои политически движения като например НДСВ
Б) иска да надникне зад завесата на това как се менажира една партия, какви са вътрешните борби в нея
В) иска да види изобщо как работи политическия процес - сложна система от взаимоотношения, услуги и връзки.
February 7, 2021
„Тази книга е за трънливия път на надеждата, за изгрева и залеза на една илюзия, представена като красива истина. За коварството и лъжата. За паяжината от интриги, променила съдбите на мнозина. За възхода и падението на личности, играещи роля и в днешното управление на страната ни.“
Има какво да се прочете и да се разбере за близкото ни минало от книгата „Крахът на една илюзия. Истината за ДПС.“ на Осман Октай. Още повече, че авторът е пряк участник в повечето от решенията, които са се вземали в управлението на държавата ни. Колкото и субективно да е мнението на Осман Октай, все пак човек може да сравни написаното със случилото се, на което е бил свидетел или е прочел други свидетелства. Моето мнение е, че в много голяма степен е бил откровен и е описал събитията така, както ги е чувствал и разбирал в конкретния момент. Подплатени са и с много документи, които е запазил в личния си архив.
Обяснява за най-успешния задкулисен модел на службите за сигурност в България и защо задкулисието все още държи Доган и го използва, въпреки че от напрежението в политиката, понякога се изпуска и казва истината с репликите си, че той управлява управляващите, че е инструментът на властта, който разпределя порциите в държавата. И за да не говори много и да не се издава, че е човек на задкулисието, те го скриват от явната политика като почетен председател на ДПС, въпреки че се дърпа. Затова го унизяват с газовия пистолет по време на речта му на националната к��нференция на ДПС през януари 2013 година.
Но това не означава, че са приключили с него. Той им е необходим все още, защото още от голямата заблуда през Кръглата маса, състояла се между 3 януари и 15 ма�� 1990 година, до днес са останали двата мастодонта БКП (БСП) и ДПС, които изпълняват поръчките на задкулисието. За да залъгват очакванията на така наречените десни избиратели, от време на време на хоризонта се допускат СДС, НДСВ, ОДС, ГЕРБ и други заблуждаващи политически проекти, които вкарват разнообразие в политиката на заблудения избирател и изпълняват поръчките на задкулисието. Или чрез Доган кадрува задкулисието през „сараите“ - символ на властта през тези 30 години, заради което той получава съответните дивиденти в милиони, че и повече. А иначе желаещи кукли като Доган, колкото искаш, кукловодите решават всичко.
Ето мнението му за ДПС:
„Създаването на партия на етническа основа ще бъде грешка и излишно ще капсулира турското и мюсюлманското население в страната. Единодушно беше и мнението, че е най-добре турците в България да работят заедно с другите демократични политически формации в рамките на СДС.“
Или за събитията от началото на 1997 година:
„Много и различни коментари има за връщането на мандата от Георги Първанов и Николай Добрев. Версията на двамата е, че са го направили, за да не допуснат ескалиране на напрежението в страната и проливането на кръв. Версията на Петър Стоянов е, че на ръба да наруши конституцията отказал да подпише указ за успешно изпълнен проучвателен мандат с посочен състав на министерски съвет. Моята информация е следната: не протестите и събитията от улицата принудиха Николай Добрев и Георги Първанов да върнат мандата на 4 февруари 1997 г. Те по-скоро не можаха да постигнат съгласие с Чавдар Кюранов и групата от 23-ма народни представители от ОСД (Обединение за социална демокрация) да подкрепят правителство начело с Николай Добрев, когото обвиняваха с Георги Първанов за преврата срещу Жан Виденов след убийството на Андрей Луканов. Без тяхната подкрепа и подкрепата на ПГ на БББ на Жорж Ганчев те можеха да разчитат само на 102-ма народни представители от БСП. Затова върнаха мандата. След това Георги Първанов и Николай Добрев изолираха хората на ОСД и Чавдар Кюранов от ръководните структури на БСП и от парламента. Те не бяха номинирани в листите на БСП за народни представители.“
Има какво да се прочете и да се разбере за близкото ни минало от книгата „Крахът на една илюзия. Истината за ДПС.“ на Осман Октай. Още повече, че авторът е пряк участник в повечето от решенията, които са се вземали в управлението на държавата ни. Колкото и субективно да е мнението на Осман Октай, все пак човек може да сравни написаното със случилото се, на което е бил свидетел или е прочел други свидетелства. Моето мнение е, че в много голяма степен е бил откровен и е описал събитията така, както ги е чувствал и разбирал в конкретния момент. Подплатени са и с много документи, които е запазил в личния си архив.
Обяснява за най-успешния задкулисен модел на службите за сигурност в България и защо задкулисието все още държи Доган и го използва, въпреки че от напрежението в политиката, понякога се изпуска и казва истината с репликите си, че той управлява управляващите, че е инструментът на властта, който разпределя порциите в държавата. И за да не говори много и да не се издава, че е човек на задкулисието, те го скриват от явната политика като почетен председател на ДПС, въпреки че се дърпа. Затова го унизяват с газовия пистолет по време на речта му на националната к��нференция на ДПС през януари 2013 година.
Но това не означава, че са приключили с него. Той им е необходим все още, защото още от голямата заблуда през Кръглата маса, състояла се между 3 януари и 15 ма�� 1990 година, до днес са останали двата мастодонта БКП (БСП) и ДПС, които изпълняват поръчките на задкулисието. За да залъгват очакванията на така наречените десни избиратели, от време на време на хоризонта се допускат СДС, НДСВ, ОДС, ГЕРБ и други заблуждаващи политически проекти, които вкарват разнообразие в политиката на заблудения избирател и изпълняват поръчките на задкулисието. Или чрез Доган кадрува задкулисието през „сараите“ - символ на властта през тези 30 години, заради което той получава съответните дивиденти в милиони, че и повече. А иначе желаещи кукли като Доган, колкото искаш, кукловодите решават всичко.
Ето мнението му за ДПС:
„Създаването на партия на етническа основа ще бъде грешка и излишно ще капсулира турското и мюсюлманското население в страната. Единодушно беше и мнението, че е най-добре турците в България да работят заедно с другите демократични политически формации в рамките на СДС.“
Или за събитията от началото на 1997 година:
„Много и различни коментари има за връщането на мандата от Георги Първанов и Николай Добрев. Версията на двамата е, че са го направили, за да не допуснат ескалиране на напрежението в страната и проливането на кръв. Версията на Петър Стоянов е, че на ръба да наруши конституцията отказал да подпише указ за успешно изпълнен проучвателен мандат с посочен състав на министерски съвет. Моята информация е следната: не протестите и събитията от улицата принудиха Николай Добрев и Георги Първанов да върнат мандата на 4 февруари 1997 г. Те по-скоро не можаха да постигнат съгласие с Чавдар Кюранов и групата от 23-ма народни представители от ОСД (Обединение за социална демокрация) да подкрепят правителство начело с Николай Добрев, когото обвиняваха с Георги Първанов за преврата срещу Жан Виденов след убийството на Андрей Луканов. Без тяхната подкрепа и подкрепата на ПГ на БББ на Жорж Ганчев те можеха да разчитат само на 102-ма народни представители от БСП. Затова върнаха мандата. След това Георги Първанов и Николай Добрев изолираха хората на ОСД и Чавдар Кюранов от ръководните структури на БСП и от парламента. Те не бяха номинирани в листите на БСП за народни представители.“
September 15, 2023
Интересно четиво, което потвърждава истинността на това, което сме чували и знаем за най-значимите събития от прехода (които по някаква причина все още не са обект на сериозни исторически изследвания). В същото време г-н Октай премълчава или замита под килима много неща.
Накрая имаме една полу-книга с полу-истини, сред които трябва да откриваме фактите и да гадаем за отношенията на автора с Доган, Мутафчийски, ДС, турското разузнаване и кой ли още не и за мотивите му при исторически решения.
Накрая имаме една полу-книга с полу-истини, сред които трябва да откриваме фактите и да гадаем за отношенията на автора с Доган, Мутафчийски, ДС, турското разузнаване и кой ли още не и за мотивите му при исторически решения.
February 5, 2023
Да си призная започнах да чета книгата с голямо недоверие и скептицизъм. Но в крайна сметка, след като се интересувам от политика и процеси в политиката, не е зле да знам повече гледни точки.
Колко е достоверна и колко не книгата, не мога да кажа. Едно е сигурно написана е на изключително достъпен стил, въпреки че разказва сложни политически процеси, увлекателна е и се чете за две-три вечери.
Колко е достоверна и колко не книгата, не мога да кажа. Едно е сигурно написана е на изключително достъпен стил, въпреки че разказва сложни политически процеси, увлекателна е и се чете за две-три вечери.
March 9, 2021
Хубава книга с интересни сведения. Една много важна, миниатюрна частица от катастрофалното положение, в което се намира България. Благодарение най-вече на влиянието на руските тайни служби гаврейки си с живота и съдбата на хората.
August 6, 2020
Обективна и представяща точно историческите събития
December 28, 2021
Insightful, factual, brief & very useful read if one would like to begin to understand politics in the 90s in Bulgaria. Well-written, comprehendible & surprisingly direct.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews