What do you think?
Rate this book
Стопаните на луната и слънцето
Дълбоко под пръстта на камъните, под бетонните основи на блоковете, под останките от стари племена – живеят стопаните на тази земя. Те не са дошли от никъде... Те са тукашни така, както вековните дървета... Както дивите треви. Първо – са живяли отгоре. После – бавно, потъвали надолу...
Сега, са там – в дълбините на земята. Там, те имат цял свят. Не ги виждаме. Не ги чуваме. Тропаме над главите им. Понякога, изравяме по някоя странна останка, която гордо поставяме в музеите си... Те ни чуват, виждат ни и ни пазят. Но не се показват. При тях са затворени в най-черни тъмници, най-страшните врагове на хората – болестите, злобата, войната. Тъмниците са сигурни, вратите им – железни.
Но, понякога... стават грешки. Стават и големи грешки, стават и малки...
Сега, са там – в дълбините на земята. Там, те имат цял свят. Не ги виждаме. Не ги чуваме. Тропаме над главите им. Понякога, изравяме по някоя странна останка, която гордо поставяме в музеите си... Те ни чуват, виждат ни и ни пазят. Но не се показват. При тях са затворени в най-черни тъмници, най-страшните врагове на хората – болестите, злобата, войната. Тъмниците са сигурни, вратите им – железни.
Но, понякога... стават грешки. Стават и големи грешки, стават и малки...
84 pages, Hardcover
Published January 1, 2016
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
January 5, 2017
Страхотни рисунки.
Историята можеше да е малко по-драматична.
А правописът и пунктуацията са под всякаква критика. Толкова много грешки в толкова малко текст не бях срещала досега. И то в нещо, което изглежда сякаш доста сериозни хора са се погрижили за него. Но явно ненапълно и недостатъчно.
Историята можеше да е малко по-драматична.
А правописът и пунктуацията са под всякаква критика. Толкова много грешки в толкова малко текст не бях срещала досега. И то в нещо, което изглежда сякаш доста сериозни хора са се погрижили за него. Но явно ненапълно и недостатъчно.
August 20, 2017
Много ми хареса идеята за тази книга, комбинацията между актуално реално и фолклорно фантастично, при това в комиксов формат, отгоре на всичко и от български автор. Изданието се намества в болезнена празнина в пространството ни, така че с удоволствие подкрепих проекта в Kickstarter.
Две неща ме впечатлиха особено: фантастичното и съвременното. Рафаила Райкова явно е проучила и обмислила добре материята си, защото фантастичният свят, който е създала, е чужд, странен, наситен, вълнуващ и потапящ. От друга страна, рядко съм срещал нещо с такъв усет към актуалния момент. Всички малки, фонови детайли – разкопките по Ларгото, протестите по улиците – ми създаваха усещане, че историята се случва вчера. Липсва ми тази тенденция на моментално фикционализиране, на художествено отчуждаване от сегашния момент. Иначе рисунките много ми допаднаха, историята ме заинтригува умерено, но персонажите ми бяха твърде безлични, за да ме ангажират със себе си.
Големият проблем с това издание, по всяка вероятност резултат от лоша самопреценка на издателите от Grozen Entertainment, а не от мързел или тънканаж, е текстът. Чете се доста грапаво, от една страна, заради неошлайфана стилистика (нужен е бил добър редактор), а от друга, заради безумното количество правописни грешки в и без това малкото текст. (Доколкото разбрах, книгата е първоначално написана на български, след което е преведена за английското издание, но на места българският текст се усещаше тъкмо като лош превод от английски.) DIY ентусиазмът, който принципно много обичам, тук не е стигнал да се получи продукт, който си струва парите. Съмненията се появиха още с посочването на един и същ човек (Сибила Коритарева) като редактор, коректор, оформител и май още няколко неща, които не си спомням. Затвърдиха се, като започнаха да изскачат неща от рода на “ношното шкафче”, “градът бошуваше” и други подобни, които ми пронизваха крехкото праволюбиво сърце, отделно че запетаите и пълните членове почти никога не бяха по местата си.
Иначе много хубава полиграфия, пък и бонус диск с оригинален саундтрак от Оратница (не че съм фен, ама се зарадвах). Като цяло съм доволен от изживяването и ще следя Рафаила Райкова и занапред.
Две неща ме впечатлиха особено: фантастичното и съвременното. Рафаила Райкова явно е проучила и обмислила добре материята си, защото фантастичният свят, който е създала, е чужд, странен, наситен, вълнуващ и потапящ. От друга страна, рядко съм срещал нещо с такъв усет към актуалния момент. Всички малки, фонови детайли – разкопките по Ларгото, протестите по улиците – ми създаваха усещане, че историята се случва вчера. Липсва ми тази тенденция на моментално фикционализиране, на художествено отчуждаване от сегашния момент. Иначе рисунките много ми допаднаха, историята ме заинтригува умерено, но персонажите ми бяха твърде безлични, за да ме ангажират със себе си.
Големият проблем с това издание, по всяка вероятност резултат от лоша самопреценка на издателите от Grozen Entertainment, а не от мързел или тънканаж, е текстът. Чете се доста грапаво, от една страна, заради неошлайфана стилистика (нужен е бил добър редактор), а от друга, заради безумното количество правописни грешки в и без това малкото текст. (Доколкото разбрах, книгата е първоначално написана на български, след което е преведена за английското издание, но на места българският текст се усещаше тъкмо като лош превод от английски.) DIY ентусиазмът, който принципно много обичам, тук не е стигнал да се получи продукт, който си струва парите. Съмненията се появиха още с посочването на един и същ човек (Сибила Коритарева) като редактор, коректор, оформител и май още няколко неща, които не си спомням. Затвърдиха се, като започнаха да изскачат неща от рода на “ношното шкафче”, “градът бошуваше” и други подобни, които ми пронизваха крехкото праволюбиво сърце, отделно че запетаите и пълните членове почти никога не бяха по местата си.
Иначе много хубава полиграфия, пък и бонус диск с оригинален саундтрак от Оратница (не че съм фен, ама се зарадвах). Като цяло съм доволен от изживяването и ще следя Рафаила Райкова и занапред.
March 3, 2017
Честит Трети март! Искаше ни се да отбележим националния ни празник подобаващо с някое тематично ревю... Какво да бъде сега? Енциклопедия, исторически роман, може би детска патриотична стихосбирка...? После всички тези претенденти отстъпиха пред един по-нетипичен, но според нас особено подходящ избор. Решихме именно днес да ви представим комикса на Рафаила Райкова и Grozen Entertainment „Стопаните на Луната и Слънцето” (приходите от чиито продажби отиват 100% за благотворителност!). Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
January 7, 2018
The art is just gorgeous; the story is charming. There's some very obvious translation problems to English from Bulgarian, and the lettering reflects that and in general is not very clean. But who cares? Without Kickstarter, I would have never been able to read this as a book, and I'm absolutely delighted by it.
March 23, 2017
Окей. Да се разберем – аз не чета комикси и може би още тук някои ще приключат с четенето на коментара ми. Но всички около мен четат и би било крайно непрофесионално почитател на художествена литература и филолог да даде твърдо мнение за нещо, с което не се е запознал. Така започна диренето на комикс, който би ме впечатлил. И открих такъв – „Стопаните на Луната и Слънцето” на младата Рафаила Райкова и Grozen Entertainment. Обаче, освен корицата и илюстрациите, първото грабващо е това, че паричките от продажбата на изданието отиват за благотворителност в помощ на малката Тиа Коритарева /https://www.facebook.com/groups/20950.... И така – графичният роман бижу разказва исто��ията си с напомняне на българските народни приказки, разказвани ни като малки, но и с елементи на новото „градско усещане”, което го прави интересен за по-широка публика. Действието следва траекторията си между деня и нощта – от издояването на млякото от Луната и храненето на Слънцето с него. Топосът предизвиква усмивка – руините на Сердика в София. Там оживяват стопаните, тези митични същества. Отново в София влюбена двойка ще трябва да разреши зародилите се проблеми. И това написано и нарисувано с усещането да не можеш да спреш да четеш и гледаш, докато не бъде разплетена историята, докато твърдата корица не отбележи края си. Да започнеш отново да радваш сетивата. „Стопаните на Луната и Слънцето” на Рафаила Райкова и “Grozen Entertainment” ме накара да си остана вкъщи, въпреки планирани срещи. Ето как едно естетическо бижу от осемдесет страници може да ти донесе онова „хюга” усещане, толкова модерното название за уют.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews