What do you think?
Rate this book
Асеневци #1
Солунският чудотворец
Всъщност романът съществува в три версии.
Първата излиза в две части през 1930 г. в библиотека „Български исторически романи” на книгоиздателството на Петър Карапетров „Древна България”. Затова и романтичният и приповдигнат тон, с който авторката описва бляскавата епоха от времето на царуването на тримата братя Асен, Петър и Калоян, е обясним.
Дори най-възможният – при унинието, обхванало българите след краха на националния идеал за обединение на всички българи в една държава и стопанската разруха, настъпила след Първата световна война. „Солунският чудотворец” е и първият исторически роман, в който българските събития така гордо са съпоставени с европейското Средновековие.
След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува.
Чак през 1962 г. Фани Попова-Мутафова минава по обичайната процедура, на която са подложени писателите, заклеймени от новата власт като буржоазни. Това става с нейния предговор към първото след 1944 г. издание на „Дъщерята на Калояна” през 1962 г. Доста късно – едва през 1969 г., излиза отново и „Солунският чудотворец”, стереотипно препечатван оттогава насам.
Първата излиза в две части през 1930 г. в библиотека „Български исторически романи” на книгоиздателството на Петър Карапетров „Древна България”. Затова и романтичният и приповдигнат тон, с който авторката описва бляскавата епоха от времето на царуването на тримата братя Асен, Петър и Калоян, е обясним.
Дори най-възможният – при унинието, обхванало българите след краха на националния идеал за обединение на всички българи в една държава и стопанската разруха, настъпила след Първата световна война. „Солунският чудотворец” е и първият исторически роман, в който българските събития така гордо са съпоставени с европейското Средновековие.
След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува.
Чак през 1962 г. Фани Попова-Мутафова минава по обичайната процедура, на която са подложени писателите, заклеймени от новата власт като буржоазни. Това става с нейния предговор към първото след 1944 г. издание на „Дъщерята на Калояна” през 1962 г. Доста късно – едва през 1969 г., излиза отново и „Солунският чудотворец”, стереотипно препечатван оттогава насам.
369 pages, Paperback
First published January 1, 1982
39 people are currently reading
664 people want to read
About the author
Фани Попова-Мутафова
10 books59 followersФани Попова-Мутафова (1902-1977) е български писател, преводач от италиански език, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в София.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 37 reviews
December 16, 2025
Първият роман от тетралогията за Асеневци не разочарова!
В "Солунският чудотворец", Фани Попова-Мутафова ни предава бунта и царуването на тримата братя, поставили основите на Второто българско царство. И макар да е роман на почти сто години, той не отсъпва в почти нищо на модерните образци от този жанр.
Първата част е по-бавна, дори бих казал и дори до някъде дори оскъдна - за произхода на Асен и Петър, както за живота и делата им знаем много малко. Истински се разгръща историята чак след възцаряването на Калоян, след гибелта им от ръцете на предатели. Величието, борбата и успехите най-малкия брат обаче са чутовни! Бил е много близо до изконната мечта на всеки български средновековен владетел - Константинопол и императорската корона, но и него вероломна предателска ръка го посича рано…
Наблегнато е, и с право според мен, върху основната политическа интрига - признаването на новата българска държава, заобиколена само от врагове и зложелатели. Много хора не си дават сметка, колко е било времето размирно и колко усилия и средства е струвало постигането на тази цел.
Книгата е хубава и увлича, върви бързо. Сам съм я чел няколко пъти като младеж и винаги с голямо удоволствие. Героите са успешно изградени и е леко да ги следваш в премеждията им.
Трагична е съдбата на авторката, обявена от безродните болшевики за "великобългарски шовинист", само за да се сетят в последствие за нея и творбите ѝ, когато сами започват да надуват този балон, та да измислят и нагласят историята ни по съветски образец.
Цитати:
- Ти ме наричаш варварин — изсмя се Иваница — а вие какво сте? Говорите гръцки, а в жилите ви не тече нито капка от елинското племе. Наричате се ромеи, но носите само името на великата Римска империя…
- Ала аз не съм съпруг! Не съм баща! Не съм човек! Сърцето ми трябва да мълчи. Аз съм само цар на българите…
В "Солунският чудотворец", Фани Попова-Мутафова ни предава бунта и царуването на тримата братя, поставили основите на Второто българско царство. И макар да е роман на почти сто години, той не отсъпва в почти нищо на модерните образци от този жанр.
Първата част е по-бавна, дори бих казал и дори до някъде дори оскъдна - за произхода на Асен и Петър, както за живота и делата им знаем много малко. Истински се разгръща историята чак след възцаряването на Калоян, след гибелта им от ръцете на предатели. Величието, борбата и успехите най-малкия брат обаче са чутовни! Бил е много близо до изконната мечта на всеки български средновековен владетел - Константинопол и императорската корона, но и него вероломна предателска ръка го посича рано…
Наблегнато е, и с право според мен, върху основната политическа интрига - признаването на новата българска държава, заобиколена само от врагове и зложелатели. Много хора не си дават сметка, колко е било времето размирно и колко усилия и средства е струвало постигането на тази цел.
Книгата е хубава и увлича, върви бързо. Сам съм я чел няколко пъти като младеж и винаги с голямо удоволствие. Героите са успешно изградени и е леко да ги следваш в премеждията им.
Трагична е съдбата на авторката, обявена от безродните болшевики за "великобългарски шовинист", само за да се сетят в последствие за нея и творбите ѝ, когато сами започват да надуват този балон, та да измислят и нагласят историята ни по съветски образец.
Цитати:
- Ти ме наричаш варварин — изсмя се Иваница — а вие какво сте? Говорите гръцки, а в жилите ви не тече нито капка от елинското племе. Наричате се ромеи, но носите само името на великата Римска империя…
- Ала аз не съм съпруг! Не съм баща! Не съм човек! Сърцето ми трябва да мълчи. Аз съм само цар на българите…
October 30, 2020
Книга, привлекла поколения българи към обич и за литературата и за историята ни.
Роман, потърсил славното величие на старо царство за вдъхновение пред новите трудности на народа. Признавам, малко романизирано ми дойде за сегашните ми години и в една част съжалих, че чак сега го опознавам. Четивото би ми подействало още с една степен повече, ако го бях срещнал в юношеските години.
Сюжетът разказва за съдбините на тримата Асеневци - Асен, Петър (най-малко за него) и Йоан (Калоян) (най-много за него). И едно страшно проклятие - и тримата да паднат от ръката на свой човек. Самата фактологическа история вече знаех в най-малки подробности и в различни теории от времето на изучаване на този исторически период. Запомнил съм я, защото тя е несметно интересна дори и само като суха история, защото такова нещо като "суха" история няма - зад всяка битка стоят хиляди съдби, зад всяка дворцова интрига - също.
Какво е направила авторката. Според мен това е един "рицарски роман" в действителността на тази част от Европа по онова време - времето на западните рицари. В този смисъл да го разглеждаме. Опит да се съпостави на историите за крал Артур и средновековните легенди на Запада. Така го виждам. Царете, честта, дълга, проклятията, чудодейната мистика, предателствата, женитбите ... всичко. Както рицарите са обвързани с религиозното начало, с кръст на гърдите, така и царете ни в тази книга (донякъде и в историята спрямо народа си тогава) са обвързани с чудодейната сила на Св. Димитър Солунски.
Спомянм си като посетих Солун за пръв път - как се преносох мислено в именно това време - последната обсада на Йоан, проклятието, непревзетият град. Сякаш градът гордо стоеше и заявяваше "Ето, дори и най-силният владетел, ромеоубиецът, не можа да влезе със сила в Солун, защото Св. Димитър закриля града и само той решава какво ще стане."
Книгата в ключовите моменти се опира на томовете истории от времето си и най-вече на проф. Златарски. Моментите, разбира се, са силно романизирани и в части доокрасени по виждане на автора. Ако нещо не ми допадна - това е, че гледната точка е някак отгоре на събитията и на моменти дори отгоре на времето. В други - тя си беше точно на място. Малко ми дойдоха в повече и "пламналите лица", "очите блескаха като светкавици" и този род описания на реакции. Почти при всяка среща лицата им "пламват" от нахлулата кръв.
Допадна ми градацията на повествованието, която очертава като за учебник по творческо писане петте части на сюжета: Въведение, Завръзка, Кулминация, Развръзка, Епилог. Ако колеги се интересуват от класическата постройка - препоръка е.
Книгата е добре да я има в домашната библиотека - за достъп на малки и големи. По-добре романи за нашите царе, отколкото за Артур, дето я го е имало, я не. Може би е добре да четем и за Солунския чудотворец, а не само за Екскалибур.
Роман, потърсил славното величие на старо царство за вдъхновение пред новите трудности на народа. Признавам, малко романизирано ми дойде за сегашните ми години и в една част съжалих, че чак сега го опознавам. Четивото би ми подействало още с една степен повече, ако го бях срещнал в юношеските години.
Сюжетът разказва за съдбините на тримата Асеневци - Асен, Петър (най-малко за него) и Йоан (Калоян) (най-много за него). И едно страшно проклятие - и тримата да паднат от ръката на свой човек. Самата фактологическа история вече знаех в най-малки подробности и в различни теории от времето на изучаване на този исторически период. Запомнил съм я, защото тя е несметно интересна дори и само като суха история, защото такова нещо като "суха" история няма - зад всяка битка стоят хиляди съдби, зад всяка дворцова интрига - също.
Какво е направила авторката. Според мен това е един "рицарски роман" в действителността на тази част от Европа по онова време - времето на западните рицари. В този смисъл да го разглеждаме. Опит да се съпостави на историите за крал Артур и средновековните легенди на Запада. Така го виждам. Царете, честта, дълга, проклятията, чудодейната мистика, предателствата, женитбите ... всичко. Както рицарите са обвързани с религиозното начало, с кръст на гърдите, така и царете ни в тази книга (донякъде и в историята спрямо народа си тогава) са обвързани с чудодейната сила на Св. Димитър Солунски.
Спомянм си като посетих Солун за пръв път - как се преносох мислено в именно това време - последната обсада на Йоан, проклятието, непревзетият град. Сякаш градът гордо стоеше и заявяваше "Ето, дори и най-силният владетел, ромеоубиецът, не можа да влезе със сила в Солун, защото Св. Димитър закриля града и само той решава какво ще стане."
Книгата в ключовите моменти се опира на томовете истории от времето си и най-вече на проф. Златарски. Моментите, разбира се, са силно романизирани и в части доокрасени по виждане на автора. Ако нещо не ми допадна - това е, че гледната точка е някак отгоре на събитията и на моменти дори отгоре на времето. В други - тя си беше точно на място. Малко ми дойдоха в повече и "пламналите лица", "очите блескаха като светкавици" и този род описания на реакции. Почти при всяка среща лицата им "пламват" от нахлулата кръв.
Допадна ми градацията на повествованието, която очертава като за учебник по творческо писане петте части на сюжета: Въведение, Завръзка, Кулминация, Развръзка, Епилог. Ако колеги се интересуват от класическата постройка - препоръка е.
Книгата е добре да я има в домашната библиотека - за достъп на малки и големи. По-добре романи за нашите царе, отколкото за Артур, дето я го е имало, я не. Може би е добре да четем и за Солунския чудотворец, а не само за Екскалибур.
November 2, 2023
Въпреки на грапавия, тромав, остарял език, времето на Калоян е поднесено динамично, макар и твърде романтично, че даже и през розови национални очила. Вълнуващо е израстването му от заложник в чужда страна до човек, загубил цялото си семейство, но наследил трон, заобиколен от море от скрити и явни врагове. Характерът му градира от жизнерадостен идеализъм и жажда за действие към доста тъмни оттенъци, белязан от гняв, безсилие, желание за справедливост, насилие, параноя, отчуждение и грешки. Капанът на властта, съчетана с искрена и нетипична воля за добруването на родината, щраква безотказно.
Естествено, това е роман, при това доста патетично-прехласнат на моменти, което дразни, или пък излишно сантиментален на други места, даже с елементи на ксенофобия, като основният характер минава от светло в тъмно понякога без никаква връзка и обяснения. Но е читаем дори да не се отнасяше до реална личност, и запознава читателя с интересни характери, събития и култури.
Калоян е самотният рицар, сразен накрая от чудовището, което иначе той цял живот преследва и убива по пътя си. Мисля, че това се явява най-силният роман от четирилогията.
Естествено, това е роман, при това доста патетично-прехласнат на моменти, което дразни, или пък излишно сантиментален на други места, даже с елементи на ксенофобия, като основният характер минава от светло в тъмно понякога без никаква връзка и обяснения. Но е читаем дори да не се отнасяше до реална личност, и запознава читателя с интересни характери, събития и култури.
Калоян е самотният рицар, сразен накрая от чудовището, което иначе той цял живот преследва и убива по пътя си. Мисля, че това се явява най-силният роман от четирилогията.
May 21, 2016
Тази книга я четох за първи път като ученик - някъде през 80-те. Бях като втрещен, от нея научих повече за българската история, отколкото от учебника.
После съм чел книгата незнайно колко пъти.
Сега знам много повече за историята, виждам някоите патриотични кръпки, които да направят Асеневци идеални. Никъде не се говори за раната в главата на Калоян, която от време на време му докарва пристъпи, по време на които избива всички.
Книгата е писана в един период, когато добрия цар Борис III почти е осъществил националния идеал. Точно този, завещан от Асеневците.
Има и прокадващи се арийски твърдения - как от славянското море нищо не ставало и добре, че били наследниците на прабългарите...
Като цяло - невероятна книга, леко юношеска, много подходяща за запознаване с този исторически период. Фани Попова - Мутафова е може би една от най-добрите ни авторки и жалко, че след Девети и забраняват да пише (вярно имало е прични - множество чисто фашистки текстове от нея, но все пак...)
После съм чел книгата незнайно колко пъти.
Сега знам много повече за историята, виждам някоите патриотични кръпки, които да направят Асеневци идеални. Никъде не се говори за раната в главата на Калоян, която от време на време му докарва пристъпи, по време на които избива всички.
Книгата е писана в един период, когато добрия цар Борис III почти е осъществил националния идеал. Точно този, завещан от Асеневците.
Има и прокадващи се арийски твърдения - как от славянското море нищо не ставало и добре, че били наследниците на прабългарите...
Като цяло - невероятна книга, леко юношеска, много подходяща за запознаване с този исторически период. Фани Попова - Мутафова е може би една от най-добрите ни авторки и жалко, че след Девети и забраняват да пише (вярно имало е прични - множество чисто фашистки текстове от нея, но все пак...)
March 12, 2025
"И един страшен въпрос гореше устните на всички.
Защо този смел и корав народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?"
Трепнех, настръхвах, гордеех се, срамувах се, плаках, ядосвах се, сънувах я. Епична, магична, завладяваща, окриляваща, заземяваща, изящна. Каквото и да кажа ще е малко. За това просто ще въздъхна дълбоко с натежали гърди и ще се опитам да живея някак си с всичките стотици интензивни емоции и мисли, които предизвика.
Защо този смел и корав народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?"
Трепнех, настръхвах, гордеех се, срамувах се, плаках, ядосвах се, сънувах я. Епична, магична, завладяваща, окриляваща, заземяваща, изящна. Каквото и да кажа ще е малко. За това просто ще въздъхна дълбоко с натежали гърди и ще се опитам да живея някак си с всичките стотици интензивни емоции и мисли, които предизвика.
November 1, 2020
Романът на Мутафова е мащабно повествование, посветено на царуването на Асен, Петър и Калоян. Първата част от четирилогията „Асеневци“ ме ��печатли изключително много. Най-вече заради езика и изразяването на авторката. Писала го е, когато е била едва на 28 години и нямам търпение да видя как е израснала като автор в следващите си книги.
„Солунският чудотворец“ не нарушава по никакъв начин правилата на класическия исторически и рицарския роман. Понякога изразяването ми идваше твърде театрално и преекспонирано, но не мога да кажа, че това е слаба черта. Действието в повествованието е постоянно и читателя не губи интерес от началото до финала.
Нетърпелив съм да продължа с „Дъщерята на Калояна“, защото искам да се наслаждавам на словоохотливостта на Мутафова.
Препоръчвам романа на хора с афинитет към българската история и богатия език; мащабното и епическо повествование. Радвам се, че се запознах с малка част от творчеството на Фани Попова-Мутафова. Определено е автор, който ще продължавам да чета.
„Солунският чудотворец“ не нарушава по никакъв начин правилата на класическия исторически и рицарския роман. Понякога изразяването ми идваше твърде театрално и преекспонирано, но не мога да кажа, че това е слаба черта. Действието в повествованието е постоянно и читателя не губи интерес от началото до финала.
Нетърпелив съм да продължа с „Дъщерята на Калояна“, защото искам да се наслаждавам на словоохотливостта на Мутафова.
Препоръчвам романа на хора с афинитет към българската история и богатия език; мащабното и епическо повествование. Радвам се, че се запознах с малка част от творчеството на Фани Попова-Мутафова. Определено е автор, който ще продължавам да чета.
November 2, 2025
"Съмнението е по-лошо от най-лошата истина."
"Асен беше строг, аз ще бъда жесток." - Цар Калоян
"Страшна бе борбата сам със себе си."
"Асен беше строг, аз ще бъда жесток." - Цар Калоян
"Страшна бе борбата сам със себе си."
August 22, 2014
Малко късно чета този роман. Не, не след 1 през нощта, а късно като за годините ми. Вместо да го грабна на 14-15 години или хайде, малко по-късно, аз направих това едва сега. А дърто магаре съм вече. Карай. Важното е да има за четене.
Трябва да знаете, че "Солунският чудотворец" е любим роман на поколения българи. Издаден е в далечното минало, преди мрачната дата 9.9.1944 г. и много скоро след нея забранен. Авторката пък е лежала в затвора заради него. По-късно е преиздаден в редактиран и орязан вариант по соц. тертип. Сега излиза отново в пълян вариант, чрез изд. "Унископ" и благодарение на грижливата работа на Петър Величков - редактор на творбата, към който може да се изпитва само благодарност за свършената деликатна, но уместна работа.
Подобно на Отец Паисий, който написал своята "История славЪнобългарска" (както е истинското ѝ заглавие) през 1762, Фани Попова-Мутафова сякаш си е наложила да вкара в своята четирилогия програмност, подобна на тази, която е вътворил монахът от Хилендар, за да се превърне в баща на нацията. Тя го прави обаче в друго време и с друга цел.
Някога, когато е била млада и актуална писателка, Фани Попова-Мутафова е била най-четена и продавана в цялата страна! Сега обаче не е особено... "пунктоална". Вероятно защото романите ѝ не се връзват с днешното... не знам как да го нарека... на културата. Хората търсят друго. На по-възрастният контингент ще им се сторят като за деца, а на по-малките... ами едва ли ще им харесат особено. Българите ненавиждат историята си и не обичат да четат за нея, нито да им я напомнят. Отделно се залага на морал и романтизъм, които отдавна не са положителни ценности. Кръв има, но малко, пиене също - но още по-малко, секс - изобщо. Предполагам, че тук 4/5 от вас (впрочем едвали "вас" е не повече от 5 човека, като познавам лично единия) ще затворят страницата. Но както казах и по горе - карай.
НЕ ЧЕТЕТЕ! Едно от редактираните
соц. издания на романа.
Книгата се дели на две части, които целят да разкажат историята на тримата братя Асеневци - Асен, Петър и Калоян. Първата е посветена на въстанието им и царуването на първите двама, като действието се развива доста шеметно бързо. Напомня на приключенски роман. Наистина. Едно-след друго. Напред. Ама под ред. Героите се сменят. Времето лети. Сюжета. И той.
Успях ли да забързам текста? Е, не е чак толкова бързо, но все пак си е на скорост. Пренасянето на действието от едно място на друго понякога ми идваше прекалено изведнъж. Втората част е само за харизматичния цар Калоян. Тук динамиката се губи, но нещата са по-обстойно и детайлно представени. Сюжетът е доста по-пълен. Проблемът който аз откривам е, че не е наблегнато достатъчно как се превръща едно лековерно и романтично момче - Йоаница от първата част в страшния цар Калоян Ромеубиеца от втората. Има някакви елементи, които ни го показват, но определено са недостатъчни. Калоян от първата част и Калоян от втората се различават силно като поведение, мисли, действия (освен любовта към народа им - като казах това ви отказах всички да я четете, нали?). Тъй. Промяната липсва. Това ме води до извода за липса на психологизъм. Някъде той е наличен, другаде се губи, на трето място - отсъства. Там където го има е много силен и надвишава нивото на юношеската аудитория, например, мястото, което бих нарекъл "Иванко говори с Бога". ... Чакайте, за какви юноши говоря, дето ще я четат тази книга? Както вече споменах няма секс. Да добавя - няма и вампири. Забравете за юношите. Друг път обаче главите са малко повърхностни и изглеждат тъкмо като за... НЯМА НИКАКВИ ЮНОШИ!!! Така.
Определено авторката е направила подробно и качествено проучване на миналото. Между другото книгата завършва с откъси от истински исторически извори, които са много добро и любопитно приложение. Въпреки това, Фани Попова-Мутафова си е спестила да говори за едни дребни исторически истини - няколко загубени битки на първите двама Асеневци. Въстанието им не успява толкова лесно, колкото е представено. Това, аз мисля, е направила напълно съзнателно, за да не пропагандира национален нихилизъм. Нещо повече, тя залага в творбата си определена програмност, определени обществени цели - да покаже величието и издигането на България в момент сходен на съвременния ѝ. България се е освободила от чуждо владичество, издига се стремглаво, печели битки на бойното поле и воюва с една цел - да обедини всички българи под един скиптър - този на Н. В. царя на българите. Това е било по времето на Калоян, било е и по времето на Фани Попова-Мутафова. Тезата ми е, че е искала да отъждестви царуването на владетелите от Третото българско царство с тези от Второто. Да покаже как нещата са необратими - България ще бъде велика сила, ще бъде хегемон на Балканите и ще се простира от море до море, от море до Дунав. Красив идеал, който всички знаем, че не успява. Когато авторката пише романа си, тя още не знае това. Искала е чисто и просто да покаже какво вършат мъжете на фронта на техните жени, дъщери, майки и сестри. Защо отсъстват и защо гинат на бойното поле.
Романът разбива монотонността, която много често лъха от историческите романи. Героите са живи и одухотворени. Историческите събития са добре вкарани в сюжета без да изгледа натрапчиво и изкуствено. Това е истински роман, а не учебник по история. Единствено отстъпление тук са бойните сцени, които, според мен, са твърде малко на фона на педиода.
В определена степен творбата напомня историческите романи на Иван Вазов. Крачка напред е от неговия Светослав Тертер, но в никакъв случай не надминава шедьоварът Иван-Александър.
Фани Попова-Мутафова включва в книгата пророческа фраза: "Защо този смел и корав народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?" Случило се е, нали? Случило се е с царете Асен, Петър и Калоя. Случва се и с всички идеали, които въплащава Третото българско царство и за които говори авторката на романа. Сега са просто романтика и легенди.
Препоръчвам "Солунският чудотворец" на детско-юношеска аудитория, но ще прочета и "Дъщерята на Калояна", която се счита за най-добрата книга на Фани Попова-Мутафова, преди да имам окончателно мнение за цялата поредица.
Трябва да знаете, че "Солунският чудотворец" е любим роман на поколения българи. Издаден е в далечното минало, преди мрачната дата 9.9.1944 г. и много скоро след нея забранен. Авторката пък е лежала в затвора заради него. По-късно е преиздаден в редактиран и орязан вариант по соц. тертип. Сега излиза отново в пълян вариант, чрез изд. "Унископ" и благодарение на грижливата работа на Петър Величков - редактор на творбата, към който може да се изпитва само благодарност за свършената деликатна, но уместна работа.
Подобно на Отец Паисий, който написал своята "История славЪнобългарска" (както е истинското ѝ заглавие) през 1762, Фани Попова-Мутафова сякаш си е наложила да вкара в своята четирилогия програмност, подобна на тази, която е вътворил монахът от Хилендар, за да се превърне в баща на нацията. Тя го прави обаче в друго време и с друга цел.
Някога, когато е била млада и актуална писателка, Фани Попова-Мутафова е била най-четена и продавана в цялата страна! Сега обаче не е особено... "пунктоална". Вероятно защото романите ѝ не се връзват с днешното... не знам как да го нарека... на културата. Хората търсят друго. На по-възрастният контингент ще им се сторят като за деца, а на по-малките... ами едва ли ще им харесат особено. Българите ненавиждат историята си и не обичат да четат за нея, нито да им я напомнят. Отделно се залага на морал и романтизъм, които отдавна не са положителни ценности. Кръв има, но малко, пиене също - но още по-малко, секс - изобщо. Предполагам, че тук 4/5 от вас (впрочем едвали "вас" е не повече от 5 човека, като познавам лично единия) ще затворят страницата. Но както казах и по горе - карай.
НЕ ЧЕТЕТЕ! Едно от редактираните
соц. издания на романа.
Книгата се дели на две части, които целят да разкажат историята на тримата братя Асеневци - Асен, Петър и Калоян. Първата е посветена на въстанието им и царуването на първите двама, като действието се развива доста шеметно бързо. Напомня на приключенски роман. Наистина. Едно-след друго. Напред. Ама под ред. Героите се сменят. Времето лети. Сюжета. И той.
Успях ли да забързам текста? Е, не е чак толкова бързо, но все пак си е на скорост. Пренасянето на действието от едно място на друго понякога ми идваше прекалено изведнъж. Втората част е само за харизматичния цар Калоян. Тук динамиката се губи, но нещата са по-обстойно и детайлно представени. Сюжетът е доста по-пълен. Проблемът който аз откривам е, че не е наблегнато достатъчно как се превръща едно лековерно и романтично момче - Йоаница от първата част в страшния цар Калоян Ромеубиеца от втората. Има някакви елементи, които ни го показват, но определено са недостатъчни. Калоян от първата част и Калоян от втората се различават силно като поведение, мисли, действия (освен любовта към народа им - като казах това ви отказах всички да я четете, нали?). Тъй. Промяната липсва. Това ме води до извода за липса на психологизъм. Някъде той е наличен, другаде се губи, на трето място - отсъства. Там където го има е много силен и надвишава нивото на юношеската аудитория, например, мястото, което бих нарекъл "Иванко говори с Бога". ... Чакайте, за какви юноши говоря, дето ще я четат тази книга? Както вече споменах няма секс. Да добавя - няма и вампири. Забравете за юношите. Друг път обаче главите са малко повърхностни и изглеждат тъкмо като за... НЯМА НИКАКВИ ЮНОШИ!!! Така.
Определено авторката е направила подробно и качествено проучване на миналото. Между другото книгата завършва с откъси от истински исторически извори, които са много добро и любопитно приложение. Въпреки това, Фани Попова-Мутафова си е спестила да говори за едни дребни исторически истини - няколко загубени битки на първите двама Асеневци. Въстанието им не успява толкова лесно, колкото е представено. Това, аз мисля, е направила напълно съзнателно, за да не пропагандира национален нихилизъм. Нещо повече, тя залага в творбата си определена програмност, определени обществени цели - да покаже величието и издигането на България в момент сходен на съвременния ѝ. България се е освободила от чуждо владичество, издига се стремглаво, печели битки на бойното поле и воюва с една цел - да обедини всички българи под един скиптър - този на Н. В. царя на българите. Това е било по времето на Калоян, било е и по времето на Фани Попова-Мутафова. Тезата ми е, че е искала да отъждестви царуването на владетелите от Третото българско царство с тези от Второто. Да покаже как нещата са необратими - България ще бъде велика сила, ще бъде хегемон на Балканите и ще се простира от море до море, от море до Дунав. Красив идеал, който всички знаем, че не успява. Когато авторката пише романа си, тя още не знае това. Искала е чисто и просто да покаже какво вършат мъжете на фронта на техните жени, дъщери, майки и сестри. Защо отсъстват и защо гинат на бойното поле.
Романът разбива монотонността, която много често лъха от историческите романи. Героите са живи и одухотворени. Историческите събития са добре вкарани в сюжета без да изгледа натрапчиво и изкуствено. Това е истински роман, а не учебник по история. Единствено отстъпление тук са бойните сцени, които, според мен, са твърде малко на фона на педиода.
В определена степен творбата напомня историческите романи на Иван Вазов. Крачка напред е от неговия Светослав Тертер, но в никакъв случай не надминава шедьоварът Иван-Александър.
Фани Попова-Мутафова включва в книгата пророческа фраза: "Защо този смел и корав народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?" Случило се е, нали? Случило се е с царете Асен, Петър и Калоя. Случва се и с всички идеали, които въплащава Третото българско царство и за които говори авторката на романа. Сега са просто романтика и легенди.
Препоръчвам "Солунският чудотворец" на детско-юношеска аудитория, но ще прочета и "Дъщерята на Калояна", която се счита за най-добрата книга на Фани Попова-Мутафова, преди да имам окончателно мнение за цялата поредица.
May 24, 2025
Книгата е изключителна.
Наистина нейната стойност като исторически роман е голяма. Образите са може би идеализирани, но все пак не са идеални. Имат своите слабости, грехове и бесове.
За мен онова, което по-силно оставя усещане за българско, са не толкова подвизите, нито историята и нейната достоверност, а българският дух, нравите, начинът, по който българското сърце изжиява любовта, омразата, радостта, надеждата, страданието, бунтът, смирението. Хората са като земята, в която живеят. България е земя и висока, и дълбока - такива са и нравите - контрастни.
С наслада съм чела богатото и образно слово на авторката, което се лее с лекота.
Това, което е може би най-тъжно и горчиво, е болката от предателството, което се е повтаряло в нашата история многократно. Надали само в нашата. Но все пак си задавам въпроса защо е така и защо се е случвало толкова често озлоблението, жаждата за отмъщение или за лична изгода да надделеят.
Мисля, че книгата е безценна, защото може да накара читателя да се замисли за човешкото, за дълга, за избора, за жертвата и любовта, за уважението, и ако е българин - за това какви сме и като българи, и като хора.
Наистина нейната стойност като исторически роман е голяма. Образите са може би идеализирани, но все пак не са идеални. Имат своите слабости, грехове и бесове.
За мен онова, което по-силно оставя усещане за българско, са не толкова подвизите, нито историята и нейната достоверност, а българският дух, нравите, начинът, по който българското сърце изжиява любовта, омразата, радостта, надеждата, страданието, бунтът, смирението. Хората са като земята, в която живеят. България е земя и висока, и дълбока - такива са и нравите - контрастни.
С наслада съм чела богатото и образно слово на авторката, което се лее с лекота.
Това, което е може би най-тъжно и горчиво, е болката от предателството, което се е повтаряло в нашата история многократно. Надали само в нашата. Но все пак си задавам въпроса защо е така и защо се е случвало толкова често озлоблението, жаждата за отмъщение или за лична изгода да надделеят.
Мисля, че книгата е безценна, защото може да накара читателя да се замисли за човешкото, за дълга, за избора, за жертвата и любовта, за уважението, и ако е българин - за това какви сме и като българи, и като хора.
September 15, 2021
Цялото ревю може да откриете в "Разни думи":
https://bit.ly/2Xe0dqF
Започнах да слушам „Солунският чудотворец“ преди няколко месеца, но началото на последната ми сесия рязко прекъсна това завръщане назад в историята. Затова и няколко месеца по-късно, въоръжена със свободно време и чифт слушалки, потеглих обратно към Царевец.
Навярно мнозина от вас знаят, че поредицата на Фани Попова-Мутафова търпи промени и цензура (версията, която можете да намерите в Сторител или книжарниците, е втората на този роман) и дълго време авторката е в немилост по време на социализма, заради това, че проповядва „великобългарски шовинизъм“. В действителност това, което показва „Солунският чудотворец“, е художествената интерпретация на един от най-интересни и пъстри периоди в българската история, а именно – управлението на рода Асеневци.
Като започнем от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на Второто българско царство, до смъртта на Калоян през 1207 г., романът рисува живите образи на тримата братя, спирайки се най-вече на пътя, изминат от младия Йоаница. В началото той е млад и буен юноша, който става разменна монета между българи и ромеи, за да се запази живота на царицата и бъдещият престолонаследник Иван Асен II. Но именно преживяното във Визанс дава на Йоаница куп уроци, включително какво е да се жертва любовта в името на родината. Фани Попова обаче не гради само образа на величествения цар, а на човека Калоян – с всичките му недостатъци и грешки, които по един или друг начин стават причина за смъртта му. Изключително интересна е и фигурата на куманската царица Целгуба, макар и силно фикционализиран (в книгата си „Първите дами на Средновековна България“ историкът Пламен Павлов изрично посочва, че това име не е споменато в изворите, и сравнява действителните факти с историческия роман).
https://bit.ly/2Xe0dqF
Започнах да слушам „Солунският чудотворец“ преди няколко месеца, но началото на последната ми сесия рязко прекъсна това завръщане назад в историята. Затова и няколко месеца по-късно, въоръжена със свободно време и чифт слушалки, потеглих обратно към Царевец.
Навярно мнозина от вас знаят, че поредицата на Фани Попова-Мутафова търпи промени и цензура (версията, която можете да намерите в Сторител или книжарниците, е втората на този роман) и дълго време авторката е в немилост по време на социализма, заради това, че проповядва „великобългарски шовинизъм“. В действителност това, което показва „Солунският чудотворец“, е художествената интерпретация на един от най-интересни и пъстри периоди в българската история, а именно – управлението на рода Асеневци.
Като започнем от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на Второто българско царство, до смъртта на Калоян през 1207 г., романът рисува живите образи на тримата братя, спирайки се най-вече на пътя, изминат от младия Йоаница. В началото той е млад и буен юноша, който става разменна монета между българи и ромеи, за да се запази живота на царицата и бъдещият престолонаследник Иван Асен II. Но именно преживяното във Визанс дава на Йоаница куп уроци, включително какво е да се жертва любовта в името на родината. Фани Попова обаче не гради само образа на величествения цар, а на човека Калоян – с всичките му недостатъци и грешки, които по един или друг начин стават причина за смъртта му. Изключително интересна е и фигурата на куманската царица Целгуба, макар и силно фикционализиран (в книгата си „Първите дами на Средновековна България“ историкът Пламен Павлов изрично посочва, че това име не е споменато в изворите, и сравнява действителните факти с историческия роман).
June 14, 2018
От дълго време насам исках да се запозная с четирилогията на Фани Попова-Мутафова и ето че започнах да предприемам (мудни) действия в тази насока. „Солунският чудотворец”, първата книга от поредицата, покрива периода от въстанието на Теодор-Петър и Асен до смъртта на Калоян и въздигането на Борил на българския престол. Историческите романи са спойлъри сами по себе си, така че не изпитвам особени угризения да коментирам сюжета.
Започвам с нещата, които ми харесаха в романа:
1. Детайлните описания на природни картини и доколкото е било възможно за писателката, исторически събития. Не мога да се потопя напълно в книга, ако нямам достатъчно информация за обстановката, в която се намират героите. Нямах такива проблеми при четенето на „Солунският чудотворец” – Фани Попова-Мутафова буквално рисува с думи.
2. Драматизма на наратива. Въпреки че знаех какво ще се случи във всеки един момент, историята е поднесена така, че да задържи и подбуди интереса на читателя. Комбинирано с точка 1. това е огромен плюс откъм гладкото протичане на повествованието.
3. Героите са представени достоверно до голяма степен. Личи си, че авторката е проучила този период от историята с голямо старание.
А сега и останалото:
1. Непрекъснатото изместване на гледната точка от един герой към друг в рамките на една глава или дори страница е леко дразнещо и на моменти звучи пресилено. В един момент следя мисълта на Калоян, а в следващия – тази на Асен, Елена, Мария, Иванко, Йоан, Балдуин, болярите, коня, кучето на двора... Да, добре, последните две нямат гледни точки. Но малко е оставало. Акробатиката в гледната точка е ненужна, не помага, а по-скоро вреди за изграждането на пълнокръвни персонажи. Бих предпочела да има само две или три гледни точки, които да представят повече от пластовете на персонажите, отколкото настоящото двуцифрено число.
2. Колкото и достоверно да са представени, идеализацията на героите е повече от очевидна. Всеки воин е храбър, честен, висок, строен, красив, всички се обръщат след него, за да хвърлят втори, трети, пети, осми поглед. Всяка девойка е неземно красива, тълпата ахва, когато я види, има поне двама ухажори, които жертват много (ако не и всичко) заради нея. Друга незначителна подробност: детайли от външния вид на някои герои (включително на самата дъщеря на Калоян) се променят в интервал от най-малко около 20, най-много около 300 страници. Говорим за неща като цвят на очите, като предполагам, че дори в 12-13 в. хората намирали начин да боядисват косите си. В този ред на мисли, имам чувството, че и законите на Мендел са малко пренебрегнати при описанията на героите, но да не издребняваме.
Като цяло „Солунският чудотворец” беше вълнуващо и приятно четиво, което направи дългото ми пътуване по-поносимо и ме вдъхнови да посетя Търново в най-скоро време.
Започвам с нещата, които ми харесаха в романа:
1. Детайлните описания на природни картини и доколкото е било възможно за писателката, исторически събития. Не мога да се потопя напълно в книга, ако нямам достатъчно информация за обстановката, в която се намират героите. Нямах такива проблеми при четенето на „Солунският чудотворец” – Фани Попова-Мутафова буквално рисува с думи.
2. Драматизма на наратива. Въпреки че знаех какво ще се случи във всеки един момент, историята е поднесена така, че да задържи и подбуди интереса на читателя. Комбинирано с точка 1. това е огромен плюс откъм гладкото протичане на повествованието.
3. Героите са представени достоверно до голяма степен. Личи си, че авторката е проучила този период от историята с голямо старание.
А сега и останалото:
1. Непрекъснатото изместване на гледната точка от един герой към друг в рамките на една глава или дори страница е леко дразнещо и на моменти звучи пресилено. В един момент следя мисълта на Калоян, а в следващия – тази на Асен, Елена, Мария, Иванко, Йоан, Балдуин, болярите, коня, кучето на двора... Да, добре, последните две нямат гледни точки. Но малко е оставало. Акробатиката в гледната точка е ненужна, не помага, а по-скоро вреди за изграждането на пълнокръвни персонажи. Бих предпочела да има само две или три гледни точки, които да представят повече от пластовете на персонажите, отколкото настоящото двуцифрено число.
2. Колкото и достоверно да са представени, идеализацията на героите е повече от очевидна. Всеки воин е храбър, честен, висок, строен, красив, всички се обръщат след него, за да хвърлят втори, трети, пети, осми поглед. Всяка девойка е неземно красива, тълпата ахва, когато я види, има поне двама ухажори, които жертват много (ако не и всичко) заради нея. Друга незначителна подробност: детайли от външния вид на някои герои (включително на самата дъщеря на Калоян) се променят в интервал от най-малко около 20, най-много около 300 страници. Говорим за неща като цвят на очите, като предполагам, че дори в 12-13 в. хората намирали начин да боядисват косите си. В този ред на мисли, имам чувството, че и законите на Мендел са малко пренебрегнати при описанията на героите, но да не издребняваме.
Като цяло „Солунският чудотворец” беше вълнуващо и приятно четиво, което направи дългото ми пътуване по-поносимо и ме вдъхнови да посетя Търново в най-скоро време.
February 6, 2022
Пореден препрочит на историята за Асеневци(мисля за трети път),но този път в аудиовариант.И отново ме изпълни с толкова много противоречиви чувства.Толкова горда се почувствах отново да се нарека “българка”.Бедната наша страна-какви велики владетели е имала,какви горди и родолюбиви воини,а в същото време и тази предателска жалка жилка,течаща в нашата кръв,този ламтеж за власт и богатства от наши бездарни боляри,впоследствие и царе.И като си представя как България е била и империя и как са се страхували от нея ромеи,латини и дори папата,не е смеел да се конфротира открито с нея…Каква мъка и негодувание,гордост и патриотизъм в мен събуди отново невероятното перо на Фани Мутафова! Силно препоръчвам четенето на тетралогията
April 14, 2021
„Солунският чудотворец“ бе книга, която едновременно ми бе изключително интересна и в същото време и леко отегчителна. Не знам на какво се държи това, може би заради отклоненията в сюжета или заради нещо друго наистина не мога точна да определя.
Книгата ни говори за живота на Асеневци, като се започне от самия Асен и се стигне до Иван Асен 2, историята бе изпълнена с действие, опасности и предателства съвпадайки си естествено с историческите събития.
Книгата ни говори за живота на Асеневци, като се започне от самия Асен и се стигне до Иван Асен 2, историята бе изпълнена с действие, опасности и предателства съвпадайки си естествено с историческите събития.
June 22, 2016
Чела съм тази книга преди 7-8 години, но тя беше основният виновник да заобичам историята - защото вече не беше дати и факти в учебника, аз вече я разбрах, защото зад нея стояха човешки личности, с човешки емоции и желания, влияещи на решенията им. Наистина изкючително четиво, и четирите книги.
December 15, 2020
История – 8/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 7/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 6/10
Стил на писане (За жанра) – 7/10
Eлементи на изненада – 5/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 7/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 7/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 7/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 6/10
Стил на писане (За жанра) – 7/10
Eлементи на изненада – 5/10
Емоционален заряд – 8/10
Теми за размисъл – 7/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 7/10
February 2, 2017
Тази книга ми позволи да видя историята като нещо живо и действащо, мислещо, кето до сега не бях правила.
Хареса ми, че фактите не са ми прост бутнати в лицето, а вкарани в разказа за тримата смели братя Асеневци. Стилът на писане също не беше изобщо лош и мога спокойно да кажа, че тези 400 страници ми се сториха много по-малко благодарение на умението на авторката да кара читате ли те си да се чувстват като преки свидетели на разказаното.
Не малко пъти си кривих лицето в разни физиономии и обиждах на ред докато я четях най-вече заради сюжета, който е буквално затишие пред буря в значителна част.
Като първи исторически роман, който чета и то български мисля, че това е една много хубава книга! Със сигурност разбирам защо е любима на предни поколения и със сигурност ще довърша поредицата.
Хареса ми, че фактите не са ми прост бутнати в лицето, а вкарани в разказа за тримата смели братя Асеневци. Стилът на писане също не беше изобщо лош и мога спокойно да кажа, че тези 400 страници ми се сториха много по-малко благодарение на умението на авторката да кара читате ли те си да се чувстват като преки свидетели на разказаното.
Не малко пъти си кривих лицето в разни физиономии и обиждах на ред докато я четях най-вече заради сюжета, който е буквално затишие пред буря в значителна част.
Като първи исторически роман, който чета и то български мисля, че това е една много хубава книга! Със сигурност разбирам защо е любима на предни поколения и със сигурност ще довърша поредицата.
July 30, 2018
Книгата, накарала ме да заобичам книгите!
"Солунският чудотворец" бе книгата, препоръчана от баща ми преди първото ми посещение на Велико Търново преди години. Бях дете, което не обичаше да чете.. Е, това рязко се промени след прочита й. Напълно си заслужава времето и вниманието отделено за четирилогията на Мутафова.
За тези, които все още не са се докоснали до нейните произведения мога да ви посъветвам да потърсите издадената в периода 2007-2009 г. четирилогията „Асеновци“, която излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
"Солунският чудотворец" бе книгата, препоръчана от баща ми преди първото ми посещение на Велико Търново преди години. Бях дете, което не обичаше да чете.. Е, това рязко се промени след прочита й. Напълно си заслужава времето и вниманието отделено за четирилогията на Мутафова.
За тези, които все още не са се докоснали до нейните произведения мога да ви посъветвам да потърсите издадената в периода 2007-2009 г. четирилогията „Асеновци“, която излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
April 9, 2020
Книгата е прекрасен и увлекателен роман. Особено полезен беше за мен, която познава (в не особена дълбочина) историята във форма на нахвърляни хаотично данни, факти и дати от учебниците. Историята има нужда от плът и смисъл, за да бъде разбрана, и романи като този изключително добре запълват вакуума. Съжалявам, че я прочитам на 26 години - това със сигурност е роман от онези базови четива, върху които човек надгражда културата си.
Образите на Фани Попова-Мутафова са доста дълбоки, основните персонажи търпят еволюция, те живеят в книгата, лутат се, колебаят се. За мен няма излишна идеализация извън дължимото за подобен жанр.
Разбира се, веднага след приключването на книгата любопитството ме отведе към проверка на някои исторически факти. Основни сюжетни линии в книгата в публикации, на които попаднах, са оборени като недостоверни или поне непотвърдени исторически факти - относно възкачването на престола на Борил, битието на куманката Целгуба (вкл. и самото ѝ име), пребиваването на Балдуин в Търново... Въпреки високата историческа стойност за непосветените, изводът за мен е все пак книгата да се чете като художествено произведение, а увлечените любители историци, да правят своите проверки в процеса на четенето.
С удоволствие продължавам към втора част.
Образите на Фани Попова-Мутафова са доста дълбоки, основните персонажи търпят еволюция, те живеят в книгата, лутат се, колебаят се. За мен няма излишна идеализация извън дължимото за подобен жанр.
Разбира се, веднага след приключването на книгата любопитството ме отведе към проверка на някои исторически факти. Основни сюжетни линии в книгата в публикации, на които попаднах, са оборени като недостоверни или поне непотвърдени исторически факти - относно възкачването на престола на Борил, битието на куманката Целгуба (вкл. и самото ѝ име), пребиваването на Балдуин в Търново... Въпреки високата историческа стойност за непосветените, изводът за мен е все пак книгата да се чете като художествено произведение, а увлечените любители историци, да правят своите проверки в процеса на четенето.
С удоволствие продължавам към втора част.
July 10, 2024
Великолепна книга! Обичам начина, по който Фани Попова-Мутафова изгражда героите и историите си. Сърцевина, базирана на реални исторически събития, но съдържаща ефирни нишки, които превръщат този разказ в приказка за горди царе, велики битки и пламенна любов.
Горещо препоръчвам на всеки, любопитен да научи малко повече за възкачването на Асеневци.
Горещо препоръчвам на всеки, любопитен да научи малко повече за възкачването на Асеневци.
November 23, 2024
4 години по-късно, мога най-накрая да отбележа тази книга, велика българска класика, като “прочетена” 😃 Дългите паузи в четеното доста ми костваха, защото после трябваше да препрочитам големи пасажи преди да си припомня къде беше историята и кой кой беше. Добре, че си водих подробни бележки за героите и събитията, че да си опреснявам лесно паметта при поредното ми завръщане към книгата 📝
И все пак, въпреки големите паузи и протакването във времето, тази книга успя да ме спечели! И успя да разпали в мен интерес към българската история. Сега паметника на Асеневци в Търново, до който съм израсла и асоциирам с чувството “вкъщи”, придоби и визии от историята на великите братя и приноса им към родината ни ❤️
И все пак, въпреки големите паузи и протакването във времето, тази книга успя да ме спечели! И успя да разпали в мен интерес към българската история. Сега паметника на Асеневци в Търново, до който съм израсла и асоциирам с чувството “вкъщи”, придоби и визии от историята на великите братя и приноса им към родината ни ❤️
December 4, 2024
"Това, което иска Калоян, ще стане! Ако би ще целият свят да въстане против него!"
"Нарекоха го Ромеоубиеца, нарекоха го Бич божий, проклеха го."
"Да имаше някакъв враг пред себе си, би
се хвърлил с бесен устрем насреща му, би го накарал с всички средства да се подчини на волята му... Страшна бе борбата сам със себе си..."
In other words, I now have a crush on цар Калоян...
"Нарекоха го Ромеоубиеца, нарекоха го Бич божий, проклеха го."
"Да имаше някакъв враг пред себе си, би
се хвърлил с бесен устрем насреща му, би го накарал с всички средства да се подчини на волята му... Страшна бе борбата сам със себе си..."
In other words, I now have a crush on цар Калоян...
October 4, 2025
Най-добрата книга, която прочетох през 2025г. Намам време да пиша ревю, продължавам с втората.
February 5, 2022
Ако имам син, искам да се казва Калоян :)
August 13, 2012
Чудотворец, който със силата и смелостта си изцели българския народ!
Read
February 14, 2021Красивият изказ на автора дава душа на книгата. Любим цитат: "В теменужените сенки на здрача езиците на огньовете се виеха като златни пряпорци.“
October 27, 2025
Книгата я препрочитам, за пореден път. Четирилогията на Фани Попова-Мутафова е абсолютен връх в жанр "исторически роман" според мен. Като тинейджър тези романи ме "запалиха" по историята, а епохата на Асеневци ми е любима. Авторката описва не само събитията в България по това време, но и случващото се в Европа и съседните държави, по начин по който четящия може да се" потопи" в духа на епохата, да се почувства горд от това, че е българин, потомък на толкова далновидни владетели. Каквото и да напиша, книгите трябва да се прочетат, сигурна съм, че няма да оставят никой безразличен. Аз продължавам със следващите. 🙂
May 27, 2025
В редовете живях с Асен , Петър и Калоян , преживях и бях там! Поклон за невероятния прочит на този период от българската история. От всеки ред усещах как кърви историята, боли! Съставих списък с цитати, да валидни и днес след 800 години по-късно! Поклон пред авторката!
January 14, 2020
best historical fiction series I've ever read
March 24, 2021
Лудница! Дано някой в я филмира в близко бъдеще! Ако не, аз ще се заема - 1 сезон/10 епизода ;)
June 5, 2022
I've read this book about 18 years ago and I greatly enjoyed it... :) It's the first book of a series about the Asen dynasty, which has ruled the Second Bulgarian Empire (1185-1280).
Displaying 1 - 30 of 37 reviews