Крава и бреза

by Heli Laaksonen, Росица Цветанова (Translator), Rositsa Tsvetanova (Translator)

Genres: Poetry

127 pages, Hardcover

Published January 1, 2015

Reviews

[Petya Kokudeva · Rating 5 out of 5]

Който може да започне сериозно, много сериозно стихотворение с "Не оклюмвай, мармот", автоматик става мой любим завинаги:) Обичам тази книга и езика, на който е преведена. Четохме я на глас, а някои стихотворения (като това за мармота) не можехме да ги отпочнем и след трети, четвърти старт - от смях!:)

[Габриела Манова · Rating 5 out of 5]

Ето това е!

[Teya Diya · Rating 5 out of 5]

Хареса ми много, защото:
- преводът изкусно свързва две реалии и реалности. Това със зелевите сарми не знам как е на фински, но ми се стори адски находчиво.
- авторката не търпи глупости, в гласа ѝ има много тъга, но не я взема (тъгата) твърде насериозно.
- в книгата се леят фолклор, бит, природа, все нещо рови в храстите, пасе, шумоли, дрифти (!)
- доказателство, че за богата образност невинаги са нужни езикови украшения и надиграване. Стигат крава и бреза. И мармот. И дядо по тиранти, но без панталон.

[Яна Пункина · Rating 5 out of 5]

Нямам навика да подарявам една и съща книга на повече от един човек... Освен тази. Тази я подарявам на поразия, понеже имам чувството, че може да каже по нещо на всеки. Излишно е, но все пак ще кажа, че и доста често си я препрочитам.

[Fiona · Rating 5 out of 5]

I absolutely adore this book - simple and same time sophisticated, artistic, rural, warm, beautiful, embracing, like a soft blanket. Sometimes sad, sometimes funny, just like the life.
Beautiful!

[Evgeniya · Rating 5 out of 5]

Завладяваща е меката светлина, в която са приютени предметите (чашите с кафе, шишарките в ботушите), дърветата, съществата (лосовете, мармотите, особено мармотите) в стиховете на Хели Лаксонен. Може би защото е точно тази част от година, в която привечерното слънце е сякаш най-дълго, най-очарователно, оранжево-златно, когато на мен самата най-много ми се иска да стоя неподвижна и "наистина да пазя тишина, та времето да не ме забележи", може и друга да е причината, но имам чувството, че много отдавна чакам да прочета точно тези стихове. Развълнувана съм не от друго, а от ежедневността във ведрата храброст, във внезапната, необяснимата тъга в стиховете; в тези сцени, чиято чистота посочва именно как ни се случва понякога страхотното усещане за чудо.

***
Люлчина песен

Не оклюмвай, мармот,
ще ти покажа колко малка е мечката,
просто картинка върху буркана,
как така те е било бъз от нея?

Ако сам не стигаш,
ще се протегна към кофата за хартиени отпадъци
за най-хубавите вчерашни вестници,
ще прочета на глас заглавията на светлината на челника.

Изнесох на задния двор
златно кълбо за най-долния клон на твоя смърч,
под който вечер пишкаш,
там можеш да си шумулкаш
захласнат по блясъка.

Не оклюмвай, мармот,
тъй и тъй си нисичък, няма как да паднеш от високо.
Сега заспивай.
Задава е суша,
не грижи.

***
Финландия има формата на престилка, а ти живееш досами срещуположния ѝ край

Колко северни елена в периферията на полето?
Колко лебеда по реката?
Колко дървета, кой ли ги брои
елшелша
смърчсмърч
брезбрезбреза
мураборчамвърбаивахвойна
иззад тях дебне мечка, макар че не го знам.

Къщабаракакамененоборфронтон
пране съхне на въжетата стотици километри
скорци капят от телефонните жици като канелени кифли
търпеливата усмивка на облите бали от ръба на канавката
в къщите под наем по жп-линиите готвят.

Колко дървета
докато дойда в обятията ти

в обятията ти
та да ми е добре
после пак

същите лебеди
същите елени
по същите поля

силозплугпарчеземявършачка

елшелша
смърчсмърч
брезбрезбреза
мураборчамвърбаивахвойна

растат между нас.

[Борислава Петкова · Rating 5 out of 5]

Супер книга :)

[Nikola · Rating 4 out of 5]

Чудно е как от толкова на пръв поглед различни частички, по тайнствен начин, се създава такава плътна и сърдечна атмосфера! Поезия!

[Raya · Rating 4 out of 5]

Seemingly effortless verses, yet filled with a lot of emotional turbulence.