Където за кратко е имало куче

by Боряна Нейкова

Genres: Poetry

56 pages, Paperback

Published January 1, 2015

Reviews

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Ужас!

С любопитство и надежда грабнах стихосбирката на въпросната-уж-носителка-на-награда- в-Националния-младежки-конкурс-за- поезия.
Незабавно съжалих.

Незапомняща се с абсолютно нищо, стандартна, сива.
Загуба на време.
Пълна с абсолютни глупости:

На стълбите между втори и трети етаж
(единственото място тук където се пуши)
минаваха часовете а навън
линейки прибираха ултраси

***
по цял ден е тъмно
но никога не се стъмва достатъчно
за да се наспиш
тук дори централният парк
са военните гробища
по алеите пазят дементори
според фолклора на местните

***
Нарече нивата своя
и сложи оградата
бръмбар и кон я престъпиха
но Човекът
застреля
само единия

НЕ препоръчвам. Категорично.

[Габриела Манова · Rating 4 out of 5]

Познавам Боряна още от времето, в което не беше писала нито едно стихотворение. По-близките ми срещи идват с нея идват едва сега – и се радвам, че едва сега прочитам стихосбирката цялостно (преди това съм я разлиствала на парче).

Признавам, че когато излезе, книгата не ме грабваше толкова и реших, че не е моето. Но сега, когато пътищата ни се пресичат толкова естествено (не знам дали е защото сме на една вълна или просто имаме много общи неща и по принцип, но думата за породилото се приятелство е точно естествено – съвсем без усилия), моментът настъпи. Няма как да не се изкуша да прочета човек и през поезията му. Пък е много вълнуващо, като познаваш автора на живо, като, макар и в много компактен отрязък от време, сте успели да споделите безсъници, откраднати чадъри и разни тежки неща в главите си. И да ви олекне.

Да, пристрастна съм, но и същевременно не съм, припознавам се в думите ѝ, припознавам и нея в думите ѝ, схващам я, схващам и себе си. Много приятно усещане.

Поезията на Боряна е поезия за малките бягства в чуждите места, за търсенето на личните опорни точки в непознатото (непознатите градове, непознатите емоции, непознатите хора). Поезия на припознаването и на (себе)познанието. Поезия на порастването. Поезия на двадесетте ни години. Девствена, неопитна, ръбата, непринудена, жива. Няма съвършенство на стиха – самата тя признава не разбирам от тези неща, но не ми е и нужно.

В стиховете си Боряна е едновременно кротка и премерена – но пък колко жива е тишината, и своенравна – такава, каквато съм я срещнала за първи път през една късна есен. Каквато я срещам сега, в процепа между годишните врмеена, когато юни слага и начало на лятото, но напомня и пролет с птиците в кафезите, които сезонът пуска на свобода и не робува на правилата с дните, в които слънцето, което никога не пробива. Това са стихове за онова, което го няма – толкова е трудно да скриеш / онова което вече го няма; думи, които с тънка ирония повдигат вежда на трагизма, в който непременно се сгушваме, когато сме млади – ала самотата е нещо красиво / само на двайсет и никога после.

А този стих така точно описва скорошните ми срещи с нея:

и пушехме бързахме / да си доразкажем.

[Inna · Rating 5 out of 5]

"Колко жива е тишината
когато не е от хората"

[Dessislava · Rating 4 out of 5]

http://orangecenter.bg/blog/boryana-n...

Стихосбирката е чиста, искрена и стилна. Зад крехката възраст на Боряна личи вроден усет към детайла, съчетан с изненадващо спокойна зрялост. „Където за кратко е имало куче“ е стихосбирка, която със сигурност трябва да прочетете. Защото със сигурност ще ви хареса и външно, и вътрешно.

[Джорджия · Rating 3 out of 5]

Купих си я за спомен, заради отишлото си завинаги от нас любимо куче Арес. Стихотворението "Куче" е най-силното, но тук - таме из стихосбирката се появява темата за завинаги изгубеното куче, което ми е достатъчно на душата в този момент.

Това стихотворение изцяло препокрива палитрата от емоции, които бушуват в мен!!! Липса, липса, липса, липса, липса, мъка, мъка, мъка, мъка, мъка!!!

[Yoana D · Rating 2 out of 5]

Два-три по-силни стиха, а именно

"не искам куче да имам
не искам нищо да имам
светът е напуснато място
където за кратко е имало
куче
а после завинаги няма"

***

" Той е космополит
По разни терминали
след себе си търкаля
неумението си да живее"

[Antoaneta Kostovska · Rating 5 out of 5]

Тази поезия ми докосна душата.

[Ilian Petrov · Rating 1 out of 5]

Клише до клише, базираща се изцяло на опит за имитация на стила на известен наш поет.

[Емилия · Rating 4 out of 5]

Много се радвам, че така естествено харесах „Където за кратко е имало куче”. Може би така обикваме всичко онова, в което се припознаваме. Но не като хора, а като емоции, преживявания, белези. А успее ли един стих, един ред да те върне някъде, да ти припомни, да те накара да затвориш очи и с думите да поседиш на нечии стълби, значи си струва прочита. За мен тази книга е искрена и тъжна както „самотата е нещо красиво/ само на двайсет и никога после”.
„Скоро ще си тръгна и от този град
куфарът не трябва да е твърде тежък
вещите и хората заемат място
но една стена от мръсна стая
със плакат на нея
едно петно от ягоди
и две-три цели вечери
ако си взема
няма много да тежат и пречат
нито ще ги хване скенерът”

[Temz · Rating 4 out of 5]

„Където за кратко е имало куче“ Боряна Нейкова има накъде да дълбае по думите, но ги изрича така, че всичко може да се погълне, да се преглътне и да остане незабелязано между струпаните камъни в стомаха ти. Докато не изпълзи оттам и не те задръсти до гърлото.
е стихосбирка, подобна на река, чиито води бият реалиите на грозното. Тя изисква просто мятане в нея, без ненужно търсене, без взиране за спасителен фар. Лице в 42 стиха, по което може да се чете, без да остават сухи очите ти (колко хубаво, че това лице е младо и българско), и лице, оставящо те „разнесен“ по Рупчевски, но спокоен собственик на едно... отминало куче.
http://knijno.blogspot.bg/2015/11/blo...

[Evo Galanov · Rating 5 out of 5]

"Където за кратко е имало куче" (ИК "Жанет 45") е сборник с поезия на талантливата Боряна Нейкова. Толкова бързо грабва читателя, че дори и хора, които не четат редовно поезия биват увлечени от стила и картините, които рисува Боряна. Споделям моето нещо любимо от книгата:

"Откакто живея на тази улица
всеки ден привечер излизам
надолу по канала
до училищния двор
и през оградата
измервам крачките
които няма да направя
до въпроса
може ли да пограя с вас?"

Красота!