Летопис на смутното време

Избрани произведения #1

by Вера Мутафчиева

“В известен смисъл литературата е по-надежден документ за времето от академичните изследвания по история. Докато те по полувековен навик обслужват нечии политически каузи, персонални интереси, поръчани прогнози, в литературата узнаваме поне визията и искрените предпочитания на едного индивида. Той, естествено, не може да бъде обективен докрай, но ще не ще предоставя документ за своите преживявания и оценки относно къс действителност. Т.е. нищожен процент истина, но истинска.”

Това казва в свое интервю акад. Мутафчиева. В „Летопис на смутното време” писателката прави това, което за учения е невъзможно: пресъздава художествено Кърджалийското време, вплита оценки, субективен поглед и преживявания в сюжетната канава.

Genres: Historical Fiction, Bulgarian Literature

784 pages, Hardcover

First published January 1, 1971

About the author

Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза — романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Силно и красиво написана книга.

От писател с много талант и с още повече знания за епохата. Епоха, в която се е разпаднала една империя, а в кървите и се е преродила една нация - българската.

Съдбите на Селим III, Кара Фейзи, Осман Пазавантооглу и Софроний Врачански, както и тези на останалите герои, заслужават всяка отделна книга. Но събрани в едно, дават истинска и доста правдива картина за едно страшно време - кърджалийското.

От училище помнех малко, естествено чел съм "Индже" на Йовков, но сблъсъкът ми с този роман успя да ми изясни много за това, кои сме българите, от къде идваме и на къде сме се запътили. Процесите продължават бавно и неотклонно да следват своя ход и посока...

И да, българите не са били роби, нещо по-лошо са били - живота им не е имал никаква стойност, в едно жестоко, размирно време, в което човек за човека е бил вълк, но макар и рядко - брат.

Препоръчвам този роман, както ѝ другите и два, които съм прочел до сега - "Случаят Джем" и "Предречено от Пагане".

[Niki Karagyozov · Rating 5 out of 5]

Първа среща с Вера Мутафчиева, вън от съмнение е, че няма да бъде последна. Задълбоченото познаване на фактологията е изключително добре вплетено в силните истории, описани в книгата. Толкова умело, че можеш да се почувстваш в телата и умовете на всеки от героите - да съчувстваш и проявиш разбиране както към разбойниците, така и към селяните, попа, чорбаджиите, султана и т.н.

Времената са си смутни постоянно, но в различна степен и по различен начин. Хубаво е да се четат книги като тази, за да можем по-добре да осъзнаваме случващото се.

Освен всички други достойнства, "Летопис на смутното време" е ценна и заради извънредно богатия език. Някои може да се поизтормозят с големия брой непознати думи, но така ще обогатят речника си. :)

[Стефан Русинов · Rating 4 out of 5]

Обшииииирно писане, което показва как кърджалийските зулуми, а оттам и западането на Османската империя не са се случили просто ей така, както обикновено се случваха нещата в учебниците по история, а са резултат от множество, множество малки натрупвания, при това съвсем не еднозначно целенасочени, идващи от всички пластове на тогавашното общество – султани, разбойници, селяни. Всеки човек в този роман е една или друга част от някакво светоизменящо натрупване, но същевременно всеки човек, дори султан, е само хартиена лодка върху вълните на времената. Заради стремежа към обхватност, комплексност и обективност прочетох романа трудно и бавно, но все пак с интерес към обстойното изследване, художественото третиране и най-вече свръхбогатия език на Вера Мутафчиева. Извадих си поне двеста нови думи.

[Kally · Rating 5 out of 5]

Титанична книга!
Отдавна съм на мнение, че Вера Мутафчиева е автор, който трябва да се изучава в училищата!

[Emiliya Bozhilova · Rating 2 out of 5]

Чак ми е неудобно, че това е една от книгите на Мутафчиева, които изобщо не ми харесват.

Самият сюжет е абсолютно уникално подбран - Кърджалийското време, когато Османската империя гние в периферията си, и човек за човека става вълк. Но героите никак не ме развълнуваха. Нямаше я магията от други нейни книги (за Джем, Аспарух, Анна Комнина...). Останах някак с усещането, че в случая много по-подходяща би била научнопопулярната форма, а не романизацията. Мутафчиева в крайна сметка е била отличен османист.

И действително, дисертацията и, издадена под заглавието “Кърджалийско време” анализира периода от научна гледна точка. Анализът структурира хаоса, както казва и самата Мутафчиева, и е едно от качествените исторически родни изследвания, където безпристрастността и придържането към фактите възкресяват една реална гражданска война. Без да героизират, и без да демонизират.

[Mihail Skulev · Rating 5 out of 5]

Уникален епос, съперничещ единствено на тетралогията на Талев. Един изключителен поглед върху най-тъмния период на Османската империя и българските земи, а именно Кърджалийското време.

[Nina · Rating 5 out of 5]

От "Името на розата" преди 20 години може би не ми се беше случвало с такава стръвност да се нахвърля на дебела книга. Изключително богат език, много увелекателен стил на писане. Само непознатите думи, които си записах, са над 300.
Най-приятният начин да се учи история.

[Pavel Kanazirev · Rating 5 out of 5]

Класика

[Anna Vergieva · Rating 4 out of 5]

Мащабен разказ за малко известното кърджалийско време.Интересно четиво за любителите на историята.

[Sava Лъчезаров · Rating 4 out of 5]

Българският роман, кореспондиращ на Антикрехкост, написан половин век преди книгата на Талеб. Разсъжденията на героите от края на 18. и началото на 19. век на мен ми се сториха доста модернизирани, особено като ги сравнявам с тези от романите на Талев. Има нещо идеализирано в мотивациите на разбойниците, особено на Карафейзи, което сякаш издиша. Но персонажите не са водещите в този роман - те са фона на събитията и неумолимите исторически сили, които дърпат конците им, са истинския герой романа. Книгата може да е малко изтощителна с мащабния си обхват и гигантски разрез отгоре до долу на обществените отношения в нашия ъгъл на света, но е пристрастяващо интересна като периода, който описва. Бях привлечен към нея от коментар на игумена на Църногорския манастир, където според легендата дъщерята на известния кърджалия е била излекувана, както и от многобройните ми посещения на Видин последните години с неговата впечатляваща атмосфера на последната ни имперска столица.