What do you think?
Rate this book
Markurells i Wadköping
Den hänsynslöse och självgode värdshusvärden Harald Hilding Markurell har egentligen ett hjärta av guld. Han älskar sin son Johan över allt på jorden. Det finns ingenting på jorden som han inte skulle göra för sonen.
Stadens största evenemang står precis för dörren. Det är dags att fira studentexamen och Johan är en av dem som ska gå ut. Nu är det inte så säkert att han kommer att klara sig och det gillar inte Markurells. Han skruvar åt tumskruvarna på Wadköpings potentater för att hjälpa sonen och han lyckas hota stadens främsta industriman med konkurs. Men det skulle kanske inte stackars herr Markurell ha gjort för det sätter igång en process som han nog helst hade sluppit. Hans värld är nära att rasa samman när det uppdagas att Johan inte är hans son utan industrimannens. Hans sorg vet inga gränser och innan allting har klarats upp har läsarna fått uppleva många oförglömliga scener.
Stadens största evenemang står precis för dörren. Det är dags att fira studentexamen och Johan är en av dem som ska gå ut. Nu är det inte så säkert att han kommer att klara sig och det gillar inte Markurells. Han skruvar åt tumskruvarna på Wadköpings potentater för att hjälpa sonen och han lyckas hota stadens främsta industriman med konkurs. Men det skulle kanske inte stackars herr Markurell ha gjort för det sätter igång en process som han nog helst hade sluppit. Hans värld är nära att rasa samman när det uppdagas att Johan inte är hans son utan industrimannens. Hans sorg vet inga gränser och innan allting har klarats upp har läsarna fått uppleva många oförglömliga scener.
234 pages, Hardcover
First published January 1, 1919
10 people are currently reading
208 people want to read
About the author
Hjalmar Bergman
84 books18 followersHjalmar Bergman was a Swedish writer and playwright.
The son of a banker in Örebro, Bergman briefly studied philosophy at Uppsala University but soon broke off his studies and took up the life of a free writer. He married Stina Lindberg, the daughter of actor and stage producer August Lindberg and Augusta Lindberg, and sister of Per Lindberg. Up to his father's death in 1915 Bergman was heavily sponsored by the family patriarch; after the old man died from a stroke it turned out that the family business had become highly indebted and Bergman was forced to start making money out of his writing and court readers in a more outgoing and more entertaining manner. He rose to the challenge and in the following ten years reached the peak of his work.
Much of his output takes place in a small town in mid-Sweden, which is growing into a parallel universe in a Balzacian manner. The shameful secrets of a dozen of interwoven families gradually come out of the closet as the stories grow increasingly symbolic. A pessimistic outlook is always counterbalanced by a grotesque humour - indeed in a book like Markurells i Wadköping the latter almost succeeds in completely shading the former.
After an unsuccessful bout as a manuscript writer in Hollywood Bergman's alcoholism and narcotics abuse took over, from which he died prematurely; his final novel Clownen Jac mirrors his awareness of his drift into self-destruction as well as his belief in the honesty and purpose of artistic spectacle.
The son of a banker in Örebro, Bergman briefly studied philosophy at Uppsala University but soon broke off his studies and took up the life of a free writer. He married Stina Lindberg, the daughter of actor and stage producer August Lindberg and Augusta Lindberg, and sister of Per Lindberg. Up to his father's death in 1915 Bergman was heavily sponsored by the family patriarch; after the old man died from a stroke it turned out that the family business had become highly indebted and Bergman was forced to start making money out of his writing and court readers in a more outgoing and more entertaining manner. He rose to the challenge and in the following ten years reached the peak of his work.
Much of his output takes place in a small town in mid-Sweden, which is growing into a parallel universe in a Balzacian manner. The shameful secrets of a dozen of interwoven families gradually come out of the closet as the stories grow increasingly symbolic. A pessimistic outlook is always counterbalanced by a grotesque humour - indeed in a book like Markurells i Wadköping the latter almost succeeds in completely shading the former.
After an unsuccessful bout as a manuscript writer in Hollywood Bergman's alcoholism and narcotics abuse took over, from which he died prematurely; his final novel Clownen Jac mirrors his awareness of his drift into self-destruction as well as his belief in the honesty and purpose of artistic spectacle.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
December 25, 2020
“Господин Маркюрел нямаше добродетели, но имаше син.”
Вадшьопинг е шведско градче, сътворено изцяло от въображението на своя автор, но това не му пречи да прилича на който и да е протестантски градец, с чисти прави улици, красиво кметство, задължителната катедрала и евентуално замък.
Такъв град е невъзможен без доволно количество заможни и знатни люде, църковни и училищни настоятелства, благотворителни дружества, девически училища, прославени военни и достопочтени дами – пазителки на морала и добрите нрави. Но още повече не може без черни овчици, съсредоточили колективното хорско презрение. Господин Маркюрел, кръчмар, скъперник, лихвар, с дебелашки маниери, на всичкото отгоре физически противен, накратко шведски народен изедник, е човекът, на когото доброто общество на Вадшьопинг обича да се подиграва. Провинциалната аристокрация се гнуси от него, но това не й пречи да върти тайни бизнес комбинации с хитрия кръчмар.
Господин Маркюрел обаче, бидейки всякакъв, е и баща, силно чувствителен спрямо благоденствието на единствения си син. А когато този син е заплашен от скъсване на зрелостния изпит, един любящ баща може да стигне много далеч.
Ялмар Бергман, подобно на друг шведски класик – Стриндберг, и неговият “Червен салон”, е събрал в малък, но наситен обем, пълнежа на цял град. Образите са леко окарикатурени, тонът на разказвача - присмехулен, но не бива да има никакво съмнение, че това е сериозна книга. И един от редките литературни примери, които третират бащината любов.
Това е книга, в която нищо значително не се случва, но която преобръща първоначално зададените роли на героите, изненадва с психологически обрати и кара читателя да изостави устойчивите си представи като прокарва линия между тези, които са благородни по задължение и тези, които подлежат на облагородяване.
Режисьорът и съименник на автора (не са роднини) Ингмар Бергман е обичал много книгите на Ялмар Бергман и не е трудно да се види защо. Влеченията на първия към изострените семейни конфликти, самотата и религията са застъпени и в “Маркюрелови”. Съществува и друга, много особена връзка между тях, която обаче ще оставя за тези, които тепърва ще се насладят на книгата и интригуващия предговор от преводача – блестящият ерудит и преподавател по стилистика на шведския език Меглена Боденска.
Вадшьопинг е шведско градче, сътворено изцяло от въображението на своя автор, но това не му пречи да прилича на който и да е протестантски градец, с чисти прави улици, красиво кметство, задължителната катедрала и евентуално замък.
Такъв град е невъзможен без доволно количество заможни и знатни люде, църковни и училищни настоятелства, благотворителни дружества, девически училища, прославени военни и достопочтени дами – пазителки на морала и добрите нрави. Но още повече не може без черни овчици, съсредоточили колективното хорско презрение. Господин Маркюрел, кръчмар, скъперник, лихвар, с дебелашки маниери, на всичкото отгоре физически противен, накратко шведски народен изедник, е човекът, на когото доброто общество на Вадшьопинг обича да се подиграва. Провинциалната аристокрация се гнуси от него, но това не й пречи да върти тайни бизнес комбинации с хитрия кръчмар.
Господин Маркюрел обаче, бидейки всякакъв, е и баща, силно чувствителен спрямо благоденствието на единствения си син. А когато този син е заплашен от скъсване на зрелостния изпит, един любящ баща може да стигне много далеч.
Ялмар Бергман, подобно на друг шведски класик – Стриндберг, и неговият “Червен салон”, е събрал в малък, но наситен обем, пълнежа на цял град. Образите са леко окарикатурени, тонът на разказвача - присмехулен, но не бива да има никакво съмнение, че това е сериозна книга. И един от редките литературни примери, които третират бащината любов.
Това е книга, в която нищо значително не се случва, но която преобръща първоначално зададените роли на героите, изненадва с психологически обрати и кара читателя да изостави устойчивите си представи като прокарва линия между тези, които са благородни по задължение и тези, които подлежат на облагородяване.
Режисьорът и съименник на автора (не са роднини) Ингмар Бергман е обичал много книгите на Ялмар Бергман и не е трудно да се види защо. Влеченията на първия към изострените семейни конфликти, самотата и религията са застъпени и в “Маркюрелови”. Съществува и друга, много особена връзка между тях, която обаче ще оставя за тези, които тепърва ще се насладят на книгата и интригуващия предговор от преводача – блестящият ерудит и преподавател по стилистика на шведския език Меглена Боденска.
May 19, 2021
"Във Вадшьопинг има два начина, по които един простосмъртен може да влезе във висшето общество. Първият и по-солиден от тях е, както и другаде, да спечели много пари. Другият – по-бърз и по-изпитан – е да участва с такт и талант в живите картини на "Иисусови ясли"."
"Понякога чуваше как господин Маркюрел пее тихичко на себе си или на сина си, понякога – силните гласове на баща и син, които си говореха или се смееха: господин Маркюрел разказваше някоя от забавните си истории. (Неговите забавни истории бяха толкова невероятно детински, че децата над шест години се обиждаха, когато им ги разказваха; за щастие, болникът още не бе навършил пет.)"
"Зрелостният изпит във Вадшьопинг е събитие мрачно и тържестевно. Училището тъне в гробна тишина; хората говорят приглушено или мълчат. Училищният двор е затворен за profanum vulgus не със заповед, а от чувството за приличие, което забранява на всеки добър гражданин лекомислено да се доближава до незаслужено страдащия. Във Вадшьопинг болката е свещена. На абитуриентите и родилките се гледа с една и съща плаха почит и състрадание. Хората пристъпят по-тихо или, още по-добре, заобикалят отдалече дома, където цари мъката. Дори и утайката на обществото, каруцарите, които развозват бира, през този ден не минават със скърцащите си коли по нераавния калдъръм на "Скулгатан".
Вярно, по Барфутовия бряст неуморно се катерят група първо- и второкласници: нагоре-надолу, нагоре-надолу. Но не го правят за удоволствие. От горните клони на бряста е възможно да надзърнеш в най-близките класни стаи. От незапомнени времена в тези стаи се провежда зрелостният изпит и сърцатите момчета са съгледвачите на обществото. В този ден Барфутовият бряст може да бъде сравнен с прочутите дъбове в Додона. Директорът на училището Блид берг е пеласгийският Зевс. За онези, които емят правилно да тълкуват израза на лицето му, когато, подпрял глава о ръката си, гледа към двора, нищо не остава скрито. Мълчаливо се нижат часовете на деня, мълчаливо се нижат покрай бряста разтревожени майки и се вслушват в шума на короната му. Само шепот! Свещен обичай повелява на момчетата да говорят едва доволимо. ако някое от тях падне на земята и си счупи ръка или крак, неговите другарчета се хвърлят отгоре му, запушват устата му и бързо, в пълна тишина, го отнасят оттам. Виковете и крясъците са недопустими."
Преводът на Меглена Боденска е прекрасен. Както и супер информативният предговор, който е написала за българското издание.
"Понякога чуваше как господин Маркюрел пее тихичко на себе си или на сина си, понякога – силните гласове на баща и син, които си говореха или се смееха: господин Маркюрел разказваше някоя от забавните си истории. (Неговите забавни истории бяха толкова невероятно детински, че децата над шест години се обиждаха, когато им ги разказваха; за щастие, болникът още не бе навършил пет.)"
"Зрелостният изпит във Вадшьопинг е събитие мрачно и тържестевно. Училището тъне в гробна тишина; хората говорят приглушено или мълчат. Училищният двор е затворен за profanum vulgus не със заповед, а от чувството за приличие, което забранява на всеки добър гражданин лекомислено да се доближава до незаслужено страдащия. Във Вадшьопинг болката е свещена. На абитуриентите и родилките се гледа с една и съща плаха почит и състрадание. Хората пристъпят по-тихо или, още по-добре, заобикалят отдалече дома, където цари мъката. Дори и утайката на обществото, каруцарите, които развозват бира, през този ден не минават със скърцащите си коли по нераавния калдъръм на "Скулгатан".
Вярно, по Барфутовия бряст неуморно се катерят група първо- и второкласници: нагоре-надолу, нагоре-надолу. Но не го правят за удоволствие. От горните клони на бряста е възможно да надзърнеш в най-близките класни стаи. От незапомнени времена в тези стаи се провежда зрелостният изпит и сърцатите момчета са съгледвачите на обществото. В този ден Барфутовият бряст може да бъде сравнен с прочутите дъбове в Додона. Директорът на училището Блид берг е пеласгийският Зевс. За онези, които емят правилно да тълкуват израза на лицето му, когато, подпрял глава о ръката си, гледа към двора, нищо не остава скрито. Мълчаливо се нижат часовете на деня, мълчаливо се нижат покрай бряста разтревожени майки и се вслушват в шума на короната му. Само шепот! Свещен обичай повелява на момчетата да говорят едва доволимо. ако някое от тях падне на земята и си счупи ръка или крак, неговите другарчета се хвърлят отгоре му, запушват устата му и бързо, в пълна тишина, го отнасят оттам. Виковете и крясъците са недопустими."
Преводът на Меглена Боденска е прекрасен. Както и супер информативният предговор, който е написала за българското издание.
October 3, 2020
En ironisk, gripande berättelse.
January 15, 2020
Gossen! Gossen!
•
I samtidslitteraturen talar författare och förläggare om att huvudkaraktären behöver vara en sympatisk person, någon att identifiera sig med. Jag har senaste året läst nästan enbart nordisk modern litteratur. Därför var det uppfriskande att sjunka in i en bok som fyller hundra, där karaktärerna är parodiska typer med dålig intimhygien, motbjudande utseende och fullkomligt gräsliga personligheter. Markurell gapar och kastar ur sig okvädesord när han inser att den son han älskar över allt annat, gossen, inte är hans. Vem skulle inte göra det efter en så vidrig upptäckt? Det kan jag ge honom, men tyvärr är Herr Markurell en obehaglig person från sida ett.
•
Romanen utspelar sig i Wadköping där Markurell genom giriga framtidsplaner tillförskansat sig tillräckligt med penningar för att säkra sonens framtid. Genom hela boken stånkar och stretar han för att sonen, den ende som betyder något, ska ha det bra. Ty han avskyr sin hustru.
•
Språkbruket är ålderdomligt och jag njuter av den rika variationen. Idag är det på modet att skriva så komprimerat som möjligt. Det ses ofta som stor konst att med så få ord som möjligt beskriva samtiden. Här broderas det istället hejvilt!
Det blir fler klassiker för mig närmste tiden.
•
I samtidslitteraturen talar författare och förläggare om att huvudkaraktären behöver vara en sympatisk person, någon att identifiera sig med. Jag har senaste året läst nästan enbart nordisk modern litteratur. Därför var det uppfriskande att sjunka in i en bok som fyller hundra, där karaktärerna är parodiska typer med dålig intimhygien, motbjudande utseende och fullkomligt gräsliga personligheter. Markurell gapar och kastar ur sig okvädesord när han inser att den son han älskar över allt annat, gossen, inte är hans. Vem skulle inte göra det efter en så vidrig upptäckt? Det kan jag ge honom, men tyvärr är Herr Markurell en obehaglig person från sida ett.
•
Romanen utspelar sig i Wadköping där Markurell genom giriga framtidsplaner tillförskansat sig tillräckligt med penningar för att säkra sonens framtid. Genom hela boken stånkar och stretar han för att sonen, den ende som betyder något, ska ha det bra. Ty han avskyr sin hustru.
•
Språkbruket är ålderdomligt och jag njuter av den rika variationen. Idag är det på modet att skriva så komprimerat som möjligt. Det ses ofta som stor konst att med så få ord som möjligt beskriva samtiden. Här broderas det istället hejvilt!
Det blir fler klassiker för mig närmste tiden.
August 2, 2018
Интриги във Вадшьопинг
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Не се захващам често с класически творби на поне столетие, може би заради годините на упоритото им четене като студент. Но това не значи, че съм преминал през тази част от литературната история с успех и вече нищо не би могло да ме заинтригува. Обикновено в пространството „обикалят“ тридесетина имена, които принципно се изучават още в училището и университета. И стигаме до въпроса дали това е достатъчно. Според мен не. Все още има непознати произведения, които могат да привлекат внимание, и с радост установявам, че празнините на книжния пазар постепенно се запълват. Така попаднах на „Нерон, кървавият поет“ на Дежьо Костолани (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), например. Оттогава се оглеждам внимателно и си набелязвам тук-там по нещо. „Маркюрелови от Вадшьопинг“ („Матком“, 2018, с превод на Меглена Боденска) ме привлече с твърде любопитния си сюжет и дестинацията, към която ме изпраща. Ялмар Бергман е известен в Швеция, но не и на широката публика у нас. Историята му е прелюбопитна, но той изпъква именно с това свое произведение от 1919 година. Достатъчно ми беше да прочета няколко страници и се убедих, че ще ми хареса. Трагикомедията, която се разиграва във Вадшьопинг, се оказа свежа и пленителна, наситена с много хумор и закачки, често напомнящи колко сложни могат да бъдат едни отношения, когато става въпрос за гордост и чест, наивност и лековерие.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...))
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Не се захващам често с класически творби на поне столетие, може би заради годините на упоритото им четене като студент. Но това не значи, че съм преминал през тази част от литературната история с успех и вече нищо не би могло да ме заинтригува. Обикновено в пространството „обикалят“ тридесетина имена, които принципно се изучават още в училището и университета. И стигаме до въпроса дали това е достатъчно. Според мен не. Все още има непознати произведения, които могат да привлекат внимание, и с радост установявам, че празнините на книжния пазар постепенно се запълват. Така попаднах на „Нерон, кървавият поет“ на Дежьо Костолани (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), например. Оттогава се оглеждам внимателно и си набелязвам тук-там по нещо. „Маркюрелови от Вадшьопинг“ („Матком“, 2018, с превод на Меглена Боденска) ме привлече с твърде любопитния си сюжет и дестинацията, към която ме изпраща. Ялмар Бергман е известен в Швеция, но не и на широката публика у нас. Историята му е прелюбопитна, но той изпъква именно с това свое произведение от 1919 година. Достатъчно ми беше да прочета няколко страници и се убедих, че ще ми хареса. Трагикомедията, която се разиграва във Вадшьопинг, се оказа свежа и пленителна, наситена с много хумор и закачки, често напомнящи колко сложни могат да бъдат едни отношения, когато става въпрос за гордост и чест, наивност и лековерие.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...))
January 6, 2016
Yes. This is one of the best books I've ever read. This might have to do with my personal associations with another Swedish author- Jan Fridegård. His ideas are very similar at some points. Sure, it takes work to figure out the values of the allusions of the work. However, knowing the allusions leaves the book colored with new perspectives-ideas-life. The style of writing is unusual. A story with the first chapter telling the reader the story- what's remaining? Implicit emotions. Settings. Explanation. Entertainment. This small book is packed with interesting characters. The main character; develops-gives katharsis for the reader. I only found it problematic when the author at times interchanged the alias of the characters.
I believe this work should be enjoyed with and without analysis- as it rightfully has been. Highly recommend this masterpiece. The katharsis output is way greater the energy input.
I believe this work should be enjoyed with and without analysis- as it rightfully has been. Highly recommend this masterpiece. The katharsis output is way greater the energy input.
February 1, 2025
En underbar Bergmansk skröna
Men med många bottnar
Man blir glad av att läsa denna !
Men med många bottnar
Man blir glad av att läsa denna !
May 16, 2024
Jag älskar denna roman. Det är storståtlig tragedi, uppvispade med luftig komik. För det småttiga Wadköping, den svenska ankdammen, kan inte betraktas med annat än ironi, den varma känslans ironi. Jag älskar Hjalmar Bergmans förmåga att gestalta sina karaktärer, i det här fallet är det i synnerhet paret Markurell som mejslas fram på djupet, trots att medlen ofta är enkla, sättet att tala, att röra sig.
"Man är väl inte galen, för det man blir klok?" , säger Markurell efter att ha uppdagat en sanning han blundat för i åratal. Romanen har fullt av meningar jag gärna hade citerat, men läs gärna boken och återupptäck dem själv.
Efter ett årtionde med experimentellt berättande, som gjort Hjalmar Bergman till en förlustaffär för Bonniers, beslöt han sig för att övergå till ett publikfriande berättande. Detta är första romanen med den fullt utvecklade staden Wadköping, som han börjar befolka som ett lego av motstridiga tendenser i människliga varelser och relationer, både i smått och stort.
Romanen har klassisk enhet i tidsram, den tilldrar sig den 6 juni 1913, när studenterna ska examineras. (Det roar mig att halvbröderna blir Primus och Ultimus!) Men romanen har även fått en klassisk berättare, som vet allt, 'nästan', om Wadköping och tar oss med på sin berg-och-dalbana genom tiden. Texten gestaltas på Hjalmar Bergmans typiskt filmiskt åskådliga sätt, där varje gest och inte minst varje ordval gestaltar karaktären på djupet.
Så hur än mycket man kan säga att Hjalmar Bergman gjort avkall på sitt mer svårtydda experimenterande, så har denna pärla till roman, värme och djup, som tillhör de för mig absoluta klassikerna. Full av mänsklig smärta, men också med insikter som kan försona oss.
Romanens ifrågasätter alla hierarkier, och alla ytliga sätt att betrakta människor. Alla är vi splittrade mellan inlärda vanor och själsliga djup, och våra rädslor och våra drömmar. Så har också alla karaktärer sina egna motstridiga livserfarenheter. Markurells kan både betraktas som den råaste busen, den utstötte, men genom sina förmågor också som Wadköpings patriark, avskydd men också som någon sorts armeringsjärn att stödja sig mot.
Och den mest lättköpta sanningen, att blodsarvet inte är det viktigaste, utan högst av allt är kärleken, den vi arbetar oss igenom dag för dag i våra relationer, trots att den kanske inte alltid är så uppenbar.
"Man är väl inte galen, för det man blir klok?" , säger Markurell efter att ha uppdagat en sanning han blundat för i åratal. Romanen har fullt av meningar jag gärna hade citerat, men läs gärna boken och återupptäck dem själv.
Efter ett årtionde med experimentellt berättande, som gjort Hjalmar Bergman till en förlustaffär för Bonniers, beslöt han sig för att övergå till ett publikfriande berättande. Detta är första romanen med den fullt utvecklade staden Wadköping, som han börjar befolka som ett lego av motstridiga tendenser i människliga varelser och relationer, både i smått och stort.
Romanen har klassisk enhet i tidsram, den tilldrar sig den 6 juni 1913, när studenterna ska examineras. (Det roar mig att halvbröderna blir Primus och Ultimus!) Men romanen har även fått en klassisk berättare, som vet allt, 'nästan', om Wadköping och tar oss med på sin berg-och-dalbana genom tiden. Texten gestaltas på Hjalmar Bergmans typiskt filmiskt åskådliga sätt, där varje gest och inte minst varje ordval gestaltar karaktären på djupet.
Så hur än mycket man kan säga att Hjalmar Bergman gjort avkall på sitt mer svårtydda experimenterande, så har denna pärla till roman, värme och djup, som tillhör de för mig absoluta klassikerna. Full av mänsklig smärta, men också med insikter som kan försona oss.
Romanens ifrågasätter alla hierarkier, och alla ytliga sätt att betrakta människor. Alla är vi splittrade mellan inlärda vanor och själsliga djup, och våra rädslor och våra drömmar. Så har också alla karaktärer sina egna motstridiga livserfarenheter. Markurells kan både betraktas som den råaste busen, den utstötte, men genom sina förmågor också som Wadköpings patriark, avskydd men också som någon sorts armeringsjärn att stödja sig mot.
Och den mest lättköpta sanningen, att blodsarvet inte är det viktigaste, utan högst av allt är kärleken, den vi arbetar oss igenom dag för dag i våra relationer, trots att den kanske inte alltid är så uppenbar.
May 10, 2020
"För resten visade han sig som en mild och älskvärd husbonde, stack till dem var sin tvåkrona, klappade dem under hakan, berättade skämtsamma och pikanta historier, tog dem chevalereskt på brösten." Herr Markurell är mycket, och oftast inte sympatisk. Fyndigt gör Hjalmar Bergman det ändå till en underhållande och trevlig skildring.
September 19, 2015
A Swedish classic. I love this book.
Re-read it again just now because there was a reprise of the old television series with Eva Dahlbeck and Edvin Adolfsson in the main roles. One of the best series ever to be shown on Swedish television.
Re-read it again just now because there was a reprise of the old television series with Eva Dahlbeck and Edvin Adolfsson in the main roles. One of the best series ever to be shown on Swedish television.
September 14, 2023
I really liked the book but it took me a long time to read because the language is so old fashioned. There were lots of words that I needed to look up in the dictionary because they are not in use anymore. I kind of wish there was a version of the book written in modern language so that I could focus more on the actual story and not be so distracted by the language.
This story is filled with lots of interesting characters that are rather comical. In a weird way it kind of reminded me of One Hundred Years of Solitude because it has the same atmosphere of quirky characters and absurd situations (mind you though, it was many years since I read one hundred years... so I might be remembering it wrong).
I think it's worth giving this book a chance.
This story is filled with lots of interesting characters that are rather comical. In a weird way it kind of reminded me of One Hundred Years of Solitude because it has the same atmosphere of quirky characters and absurd situations (mind you though, it was many years since I read one hundred years... so I might be remembering it wrong).
I think it's worth giving this book a chance.
October 8, 2017
3,5, będę musiała wrócić do tego, kiedy zacznę nawijać jak rodowita Szwedka.
June 11, 2025
Unik, fantastisk och väldigt svensk.
September 12, 2025
Visst är språket gammaldags och en del saker obegripliga, ordspråk och syftningar som gått förlorade under 100 år. Men en rolig och ganska gripande historia trots allt, väl värd att läsa.
August 24, 2025
Man uppskatar den för sitt rika språk och beskrivningar—Bergman hade ett artiskt öga vad det gäller människo rörelser och egenheter. Självklart är den rolig också, eller iallafall till att börja med.
Mindre givande är banan som berättelsen tar: efter en lång bakgrundsuppbyggnad så visar sig handlingen inte vara mycket mer än ett väldigt milt (och teatrikaliskt, i den bokstavliga meningen) borgerligt drama, där det lättsinniga (kuggning) och mer seriösa (gossens härkomst) blandas upp i en ytlig tragedi som aldrig fördjupar sig, och som avslutas genom långa och tråkiga moraliska monologer.
En riktig letdown efter första kapitlen men inte heller dålig, trots att goodreads skala tvingar mig att ge den ett dåligt betyg.
Mindre givande är banan som berättelsen tar: efter en lång bakgrundsuppbyggnad så visar sig handlingen inte vara mycket mer än ett väldigt milt (och teatrikaliskt, i den bokstavliga meningen) borgerligt drama, där det lättsinniga (kuggning) och mer seriösa (gossens härkomst) blandas upp i en ytlig tragedi som aldrig fördjupar sig, och som avslutas genom långa och tråkiga moraliska monologer.
En riktig letdown efter första kapitlen men inte heller dålig, trots att goodreads skala tvingar mig att ge den ett dåligt betyg.
October 29, 2022
Hatar den för min lärare älskar den men ändå lite najs
Read
April 11, 2023Jag kan inte låta bli att verkligen tycka om Bergman. Han har en härlig ironi i sitt skrivande och hans skildring av kvinnor är fantastisk. Det finns alltid starka kvinnor med känns det som och de blir ändå inte stereotyper, även om de nog ska fungera som sådana. Det finns många teman och motiv i boken som hämtas från andra områden, främst det religiösa. Jag har läst boken tre gånger, men jag kan itne komma ihåg att jag har reagerat på det otroligt tydliga jobmotivet tidigare. Markuells sitter t.o.m. på en hög av sönderslagna ting och beklagar sig inför sina vänner som i sin tur ger honom råd blandad med bannor. Kan det bli tydligare? Men så kan det vara, vissa saker måste växa fram. Man borde kanske ge fler böcker en andra och tredje chans alltså, men om du inte har gett den här ens en chans så är det på hög tid att du gör det!
February 1, 2016
Språket är underbart. En verklig läsupplevelse. Kan varmt rekommendera boken.
June 22, 2014
Äntligen! För att vara så tunn tog den ovanligt lång tid att läsa. Nu behöver jag inte stå som ett frågetecken inför örebroarna. Men en moraliserande fars kanske inte var vad jag väntade mig...
March 12, 2015
Reads like a play. In fact I had watched the for TV dramatization before picking up this book. A real page turner.
January 10, 2025
Kul men aningen störig i sin komik. Känns som en klassiker som i viss mån bör läsas med dåtidens ögon för större uppskattning.
July 22, 2014
Trevlig men inte så mycket intriger som jag förväntade mig:-)
Read
December 8, 2018#87 1987
Displaying 1 - 23 of 23 reviews