What do you think?
Rate this book
Чисти стихотворения
Всеотдайно внимание към малките неща, пълноценно потапяне в радостта и в тъгата, наслада от гледките – в новата книга на Мария Донева. Чисти стихотворения, които търсят близостта на читателя и му носят даровете си – музикално слово, красиви образи и дълбоката, спокойна увереност, че надежда има.
***
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят ѝ бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
***
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят ѝ бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
72 pages, Paperback
First published December 1, 2014
64 people want to read
About the author
Мария Донева
111 books120 followersМария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
December 23, 2017
Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.
Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.
Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което ще ме закриля.
Довиждане
Аз очаквах всеки нов
том Валериев-Петров.
Щом излезе, го купувах.
Щом го вземех, го празнувах.
Той ми даваше надежда,
че умът не се разрежда,
че и в късните години
в умствените ни градини
може да се ражда плод.
Че полезният живот
продължава и при-вечер.
Светложълта книга вече
знам ли, ще ли да излезе?
Светложълтото залезе.
Може би една? Последна.
Странно ми е да погледна
и да знам, че на лавицата
вече крайна е редицата.
И че авторът не диша.
И сега това ви пиша,
и съм сигурна, разбирате,
не за глупаво намирате,
не за евтино изтъкване...
Нямат думите помръкване.
Не и топлите. Любимите.
Светлина голяма имат те.
Авторът им се сбогува.
Приказката съществува.
Стиховете и поемите.
Само трябва да ги вземете,
за да могат тези чисти
думи пак да се разлистят.
Тази приказка е цяла.
Тя започва отначало
с всяко възхитено четене.
И не е умрял поетът, не.
И ако в момента плачем,
то е от тъга, обаче
книгите са кът за свиждане.
Господин Петров, довиждане!
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.
Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.
Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което ще ме закриля.
Довиждане
Аз очаквах всеки нов
том Валериев-Петров.
Щом излезе, го купувах.
Щом го вземех, го празнувах.
Той ми даваше надежда,
че умът не се разрежда,
че и в късните години
в умствените ни градини
може да се ражда плод.
Че полезният живот
продължава и при-вечер.
Светложълта книга вече
знам ли, ще ли да излезе?
Светложълтото залезе.
Може би една? Последна.
Странно ми е да погледна
и да знам, че на лавицата
вече крайна е редицата.
И че авторът не диша.
И сега това ви пиша,
и съм сигурна, разбирате,
не за глупаво намирате,
не за евтино изтъкване...
Нямат думите помръкване.
Не и топлите. Любимите.
Светлина голяма имат те.
Авторът им се сбогува.
Приказката съществува.
Стиховете и поемите.
Само трябва да ги вземете,
за да могат тези чисти
думи пак да се разлистят.
Тази приказка е цяла.
Тя започва отначало
с всяко възхитено четене.
И не е умрял поетът, не.
И ако в момента плачем,
то е от тъга, обаче
книгите са кът за свиждане.
Господин Петров, довиждане!
April 7, 2015
Обичам, обичам, обичам !
Безкрайно сладка, макар и на моменти по- мрачна, именно това я прави жива. Да тази стихосбирка си живее, от началото докрая, чудесно подредена и богата, богата на мисли, чувства и с красота. Не знам защо в началото си мислих да й дам 4 звездички, нещо не ми достигаше, а бях изпапкала 2/3 наведнъж. Добре,че си оставих остатъка за по - късно - е, искам да ви кажа, че имах най- прекрасната утрин с него. А най- сладко е да си ги четете на глас. Някой беше казал, че взима едно хубаво изречение и го върти в устата си като бонбон - ето това трябва да се прави с тези стихове, да ги усетите, да се изпълните със слюнка и копнеж и да ви стане едно хубаво. Леки и ефирни, така често чувам да определят стиховете на Мария, но толкова е точно, че няма как да не го повторя. Нежни и изящни. А най се радвам, че ще мога да си ги препрочитам, хич не ми се искаше да ги звършвам.
П.С. Определено има напредък от последната й стихосбирка, с която се сблъсках. Хубаво е, когато човек не спира да се развива, независимо от достигнатите висоти.
Безкрайно сладка, макар и на моменти по- мрачна, именно това я прави жива. Да тази стихосбирка си живее, от началото докрая, чудесно подредена и богата, богата на мисли, чувства и с красота. Не знам защо в началото си мислих да й дам 4 звездички, нещо не ми достигаше, а бях изпапкала 2/3 наведнъж. Добре,че си оставих остатъка за по - късно - е, искам да ви кажа, че имах най- прекрасната утрин с него. А най- сладко е да си ги четете на глас. Някой беше казал, че взима едно хубаво изречение и го върти в устата си като бонбон - ето това трябва да се прави с тези стихове, да ги усетите, да се изпълните със слюнка и копнеж и да ви стане едно хубаво. Леки и ефирни, така често чувам да определят стиховете на Мария, но толкова е точно, че няма как да не го повторя. Нежни и изящни. А най се радвам, че ще мога да си ги препрочитам, хич не ми се искаше да ги звършвам.
П.С. Определено има напредък от последната й стихосбирка, с която се сблъсках. Хубаво е, когато човек не спира да се развива, независимо от достигнатите висоти.
November 12, 2017
Наистина са чисти.
Онази кристална чистота, която в ежедневието замазваме в опитите си да прикриваме и чисто радостните емоции, и чисто тъжните. Тук няма замазване, а семпла директност на емоциите. „Положителните“ - ясно, че ми харесват, защото ми се струва, че това е естествената ми натура: лекота и радост; „отрицателните“ често не са ми близки в поезията (и в живота), защото понякога ми приличат на ненужен, но сладостен мазохизъм. А в „Чисти стихотворения“ и в други стихосбирки на Мария Донева този тип „тъжни“ стихове „говорят“ спокойно, без прекомерен драматизъм; чуруликането на живота пак си го има, макар и наранено. Други „теми“ освен любовта - природата, сезоните, думите, момиче/жена, покой/тишина, малкият ден.
*****
Къде изчезна лекотата…
Къде изчезна лекотата
на обичайните неща?
Стопи се нежната позлата.
Лъжа. Горчивина. Ръжда.
И стана трудно. Неуместно
е да те хвана за ръка.
О, искам пак да ни е лесно!
Да те обичам пак така,
както преди, както отдавна,
както в наивното начало,
което се топеше бавно,
докато се стопи изцяло.
*****
Една малка любов
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
*****
Правоъгълни бали слама.
Светлината е на петна.
Под небето - една голяма
и хранителна тишина.
Хоризонтът, извит в усмивка.
Ароматна прохладна пръст.
Във сърцето - покой. Почивка.
И надежда - околовръст.
*****
Каква безгрижна чистота…
Каква безгрижна чистота!
Земята отдих заслужава.
Премисля старите неща.
Оставя ги да отлежават
на вятър, свеж като лимон.
Полета закалени, голи.
Остава половин сезон
до суматохата напролет.
Светът е син, кафяв и бял.
Светът е малък, тих и глупав.
А светлината е кристал
и ако трепне, ще се счупи
с недоловим прозрачен звън.
Добронамерено и леко
спокойствие – като насън.
Като за миг. Като навеки.
Онази кристална чистота, която в ежедневието замазваме в опитите си да прикриваме и чисто радостните емоции, и чисто тъжните. Тук няма замазване, а семпла директност на емоциите. „Положителните“ - ясно, че ми харесват, защото ми се струва, че това е естествената ми натура: лекота и радост; „отрицателните“ често не са ми близки в поезията (и в живота), защото понякога ми приличат на ненужен, но сладостен мазохизъм. А в „Чисти стихотворения“ и в други стихосбирки на Мария Донева този тип „тъжни“ стихове „говорят“ спокойно, без прекомерен драматизъм; чуруликането на живота пак си го има, макар и наранено. Други „теми“ освен любовта - природата, сезоните, думите, момиче/жена, покой/тишина, малкият ден.
*****
Къде изчезна лекотата…
Къде изчезна лекотата
на обичайните неща?
Стопи се нежната позлата.
Лъжа. Горчивина. Ръжда.
И стана трудно. Неуместно
е да те хвана за ръка.
О, искам пак да ни е лесно!
Да те обичам пак така,
както преди, както отдавна,
както в наивното начало,
което се топеше бавно,
докато се стопи изцяло.
*****
Една малка любов
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
*****
Правоъгълни бали слама.
Светлината е на петна.
Под небето - една голяма
и хранителна тишина.
Хоризонтът, извит в усмивка.
Ароматна прохладна пръст.
Във сърцето - покой. Почивка.
И надежда - околовръст.
*****
Каква безгрижна чистота…
Каква безгрижна чистота!
Земята отдих заслужава.
Премисля старите неща.
Оставя ги да отлежават
на вятър, свеж като лимон.
Полета закалени, голи.
Остава половин сезон
до суматохата напролет.
Светът е син, кафяв и бял.
Светът е малък, тих и глупав.
А светлината е кристал
и ако трепне, ще се счупи
с недоловим прозрачен звън.
Добронамерено и леко
спокойствие – като насън.
Като за миг. Като навеки.
February 25, 2015
Още в началото си помислих, че тази стихосбирка ще е за пет звезди. Какво начало само!
Щом трябва да е зима -
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И става много явно,
че сам не се живее.
Но ме беше страх. И друг път се бях заблуждавал така. Слава богу, този път до самия край бях повече от доволен. Бях зашеметен от лекотата и чистотата, с която Мария Донева ме прекара през куп емоции и състояния.
Силно препоръчителна книга. Особено за хора, които не четат много-много поезия. Просто защото тук където и да отвориш, ще попаднеш на нещо... вълнуващо. По един или друг начин.
Щом трябва да е зима -
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И става много явно,
че сам не се живее.
Но ме беше страх. И друг път се бях заблуждавал така. Слава богу, този път до самия край бях повече от доволен. Бях зашеметен от лекотата и чистотата, с която Мария Донева ме прекара през куп емоции и състояния.
Силно препоръчителна книга. Особено за хора, които не четат много-много поезия. Просто защото тук където и да отвориш, ще попаднеш на нещо... вълнуващо. По един или друг начин.
March 4, 2015
Обичам книги, които стоят на нощното ми шкафче. Такива, които по няколко пъти на ден, съвсем целенасочено отгръщам на която и да е страница и ми става топло на душата. "Чисти стихотворения" е точно такава, малка, топла книжка!
Правоъгълни бали слама.
Светлината е на петна.
Под небето - една голяма
и хранителна тишина.
Хоризонтът - извит в усмивка.
Ароматна прохладна пръст.
Във сърцето - покой. Почивка.
И надежда - околовръст.
Правоъгълни бали слама.
Светлината е на петна.
Под небето - една голяма
и хранителна тишина.
Хоризонтът - извит в усмивка.
Ароматна прохладна пръст.
Във сърцето - покой. Почивка.
И надежда - околовръст.
Read
May 7, 2017ще продължа да стрелям напосоки и да чета random книжки с поезия, докато не открия "своя тип"..
January 10, 2015
Скъпоценно бижу за българската поезия и за нашия град е Мария. Свръхсетивна, крехка, огледална като капчица медна роса. Поглеждаш и виждаш безброй отражения и настроения. Няма друга като нея. Ако си близо, можеш да забележиш как трепти и играе с вятъра като стръкче трева или есенен лист на дърво. През цялото време. Ето това мога да кажа за нейните чисти стихотворения. Трудно е да се говори за поезия. Тя се чете.
January 29, 2015
Това са стихотворения за малките неща – малките радости, тъги, удоволствия – да си хапнеш вкусно вкъщи с любимите хора, да се сгушиш в леглото си вечер, да се грижиш за някого, когато е болен, да послушаш красива и добра поезия. Да си добър. Да се извиниш. Да попиташ – „как си?”.
http://podmosta.bg/%D0%B4%D1%83%D0%BC...
http://podmosta.bg/%D0%B4%D1%83%D0%BC...
December 5, 2017
Чисти като току-що паднал сняг.
Искрящи като снежно поле, докоснато от слънцето.
Топли като гореща чаша чай, обгърната от измръзнали пръсти.
Уютни като любим кът.
Меки като прегръдка на любим човек.
Красиви като надежда в Коледната нощ.
Съвършени като формата на снежинка.
Това са „Чисти стихотворения“ на Мария Донева!
Искрящи като снежно поле, докоснато от слънцето.
Топли като гореща чаша чай, обгърната от измръзнали пръсти.
Уютни като любим кът.
Меки като прегръдка на любим човек.
Красиви като надежда в Коледната нощ.
Съвършени като формата на снежинка.
Това са „Чисти стихотворения“ на Мария Донева!
December 18, 2017
Наистина чисти, брилятни стихотворения.
Read
August 1, 2016Слънчеви, кокетни, издокарани, с изпрана и огладена рима – такива са поетичните деца на Мария.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews