Между два града

by Стойчо Младенов

Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" (2014). В момента следва право в СУ "Климент Охридски".

Genres: Poetry

72 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Стойчо Младенов /1996, Троян/ е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" /2013/ и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" /2014/. В момента следва право в СУ "Св. Климент Охридски".

Reviews

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

(...) затварям хладилника
а циганска каруца
шумно преминава през
улицата засищайки
глада ми

Толкова идиотско нещо не бях чела от години, честно.
Потресаващо зле. И книгата, и автора. Срамота за литературните конкурси и членовете на журито, които са позволили този човек да получи награда за такива глупости. Срамота и за Жанет 45.
Стойчо да вземе да се съсредоточи върху ЗЗД и ГПК, защото ако и в правото е като в поезията... лоша работа.

Още малко примери:

ЕСЕН

маратонките на лятото
лежат удавени
в легена

***
ПРОГНОЗА ЗА ДЪЖД

време е да изхвърля
счупения чадър

***
ГЛЕДАХ ФИЛМ ЗА ВСВ
И СЕ ЗАМИСЛИХ

всички знаем че няма
по- безсмислено
по- ужасно нещо
от войната

и въпреки това
я водим

***
МЕЖДУ ДВА ГРАДА

празни щъркелови гнезда
празни изоставени олющени къщи

докато ги наблюдавам защото
нали съм поет си мисля

***
КОРЕНИ

нещо ми напомня
за дивата
и кървава африка

прародина

винаги
когато слушам
тази музика

черна

[NeDa · Rating 4 out of 5]

Хареса ми, желая му успех!
И да се справи някак с проблема отличимост при търсене, че с това име няма да е лесно : )

[Габриела Манова · Rating 2 out of 5]

:/ Защо?

[Anamaria Koeva · Rating 5 out of 5]

Наистина добър дебют.

[Mira Baldaranova · Rating 4 out of 5]

Там, на Античната улица на музея, в оня 7 ноември на младите поети в града на липите, разгърнах тази стихосбирка. Четох, и четох, и препрочитах.... тези думи хранителни, наивни. Засищаха и даваха кураж с невинността си, колебанието, интуитивните прозрения за мъдрост. И с тишината си, в която бродят сенки от 'всв' (втората световна война) сред Кривата гора. А болката, смъртта и самотата не са като на филм, крещят в мълчанието си не по детски. Намерили са вярната опора в думите, които идват и не те предават никога. В сладката тъга по спомени за баба в градината, която винаги ще оплеви намръщените физиономии и ще посади надежда за живот у детското сърце, убивано от хорско безразличие... Запазило е в себе си онуй дете, което ще накисне бягащите си нозе в реката, за да ги спре да тичат.

И като майка топло се усмихвах ... Дълбоко засадени са тези семена, дете. Mоже да завали.

Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/

[Емилия · Rating 4 out of 5]

Тези кратки стихове са напълно съвършени за мен. Нито една излишна дума, всяка буква е на мястото си, нищо, което да разсее съзнанието. Заглавията им са част от самия текст – те не са обобщение, етикет, без тях текстът не би съществувал такъв, какъвто е в тази книга. Всичко е цялостно. Няма недостиг и няма излишък. Най-голямото спасение от болката, тъгата, безпомощността са думите, най-здравата опора, която е винаги някъде там.
http://podmosta.bg/za-dumite-opora-v-...
"По пътя
не стъпвам дръзко
защото
мисля за белезите
по бордюра
толкова са много,
болкo!"

[Tanya van der Rohe · Rating 2 out of 5]

не знам какво да напиша
затова ще цитирам:

тъга (стр. 25)
"между думите
премълчаване

между точките
крещене"

меланхолия (стр. 19)
"да поливаш
саксиите без цветя

в най-дъждовния ден"

сеитба (стр. 56)
"често
не малко значение
има дълбочината
на коятo засяваш семената

за магданоза трябва да бъде 1см
за девесила 1,5см

а за вярата
колкото е дълбока
душата ти"

авторът казва най-много в страниците с най-малко думи.

[Kristina · Rating 3 out of 5]

Някак ми липсваше повече оригиналност.