📚☕️ “Вечен град” - Богдан Русев ☕️📚
🤩 Открих за първи път автора в един колективен сборник с разкази, в който си набелязах още мнозина непознати до този момент, родни творци. Затова и радостта ми, когато Любо ми бе подбрал това заглавие в поредната изненадваща, подаръчна пратка, бе безкрайна. Най-накрая имах възможността да се докосна до творчеството на Богдан Русев по по-задълбочен начин.
📚 Авторът има завидна биография, която е неразривно свързана със света на словото и писмеността. Освен това е съвременен, роден творец, което е повече от любима за мен, територия за изследване.
☕️ Историята ни запознава с двама души, които ще се превърнат в главни действащи лица и детективи по неволя, в един особено объркващ криминален случай. Бързаков е барман, а доктор Филипова - психолог. Те нямат нищо общо помежду си и изглеждат на хора от различни планети, чиито траектории няма нито причина, нито логика да имат пресечни помежду си. Събитията във “вечния град” - Пловдив - обаче имат съвсем друго предвид. “Парченцата на мозайката” така се разпиляват, че героите ще бъдат принудени да ги подредят по правилните места, а картината, която ще се разкрие накрая, ще бъде изключително странна.
📚☕️ Хареса ми как авторът е успял да придаде с умерена доза хумор, ирония и сарказъм, привкус на родна действителност в сюжета. Обожавам, когато всичко е съобразено с контекста и не се обгръща в неправилни, нетипични описания, които не кореспондират с географските, културни и национални характеристики. Допадна ми и предговорът, който е оставен за читателя и който е част от новото издание на романа. Предупреждавам ви обаче, че ако сте твърде наблюдателни и вече сте добри следователи, които имат зад гърба си стотици криминални романи, е силно вероятно в него да разберете най-съществената част от загадката, която авторът ви дава възможност да разрешите. Така че, оставете го за накрая.
📚☕️ “Вечен град” би могъл да се нарече, по така актуалния в наши дни начин, уютно криминале. Лично за мен разкритията бяха предвидими и предсказуеми, но това не успя да помрачи удоволствието от четенето. Даже напротив, даде ми добра обратна връзка за наблюдателността ми.
☕️ Вярвам, че за прохождащите в жанра историята ще се окаже достатъчно заплетена и напрегната. В нея има заложени и много сериозни теми, на които Русев дава почтителна гласност. Имаме класическо присъствие на родни безумия, които водят до онова неприятно и грозно за страната ни нарицателно - “Абсурдистан”. Те са всеобхватни и множество. Засегнати са проблемите с домашното насилие, упражняването на власт, корупцията, прогнилата структура на някои държавни институции и прочие.
📚☕️ Оставам с приятни чувства към книгата, която в допълнение се чете с лекота. Безкрайно признателна съм на Любо и “Софтпрес”, че ме запознаха и с този български автор, който със сигурност ще чета и за в бъдеще. ♥️
Вие чели ли сте “Вечен град” или нещо от Богдан Русев?
Софтпрес