Спомени за княжеското време

by Добри Ганчев

Интерес към личността на Фердинанд и свързаните с него лица и политически събития Добри Ганчев започнал да проявява още в първите месеци от службата си в двореца. Това много добре личи от бележките, водени от него по време на първите Фердинандови обиколки из България и използвани по-късно (около 1920-1923 г.) при писането на настоящите спомени. Всичко това безспорно се е отразило на точността и свежестта на спомените. Те се оказват толкова антифердинандовски, че тяхното отпечатване не е било възможно, нито безопасно при съществуването на монархията в България.

Genres: History, Bulgarian Literature, Nonfiction

304 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Ty-Orion · Rating 5 out of 5]

Добри Ганчев е бил преподавател по български език на новопристигналия княз Фердинанд и по-късно на съпругата му Мария-Луиза. При честите си посещения в двореца е имал възможност да опознае както двамата си ученици, така и всички познати ни от учебниците исторически фигури от това време - Стамболов, Начевич, Христо Белчев, Рачо и Султана Петрови...

Изключително сладкодумен, интелигентен и проникновен психолог се оказа Добри Ганчев и глътнах спомените му от онези времена на един дъх. Все едно собственият ти любим дядо ти разказва пикантна приказка. Пикантна, защото не спестява нищо от пороците на известните хора на онова време, директно и спокойно пише за бисексуалността на Фердинанд и за отдавна забравените софийски скандали без да изпада във вулгарност и без жълтини. Рядко други биографични книги са ме накарали да се почувствам почти във водите си сред описаните хора все едно лично съм ги срещала.

Очарова ме и старомодният език, който се отличава с ритмиката си и честно казано ми звучи по-плавно, по-красиво от съвременния български език. Радвам се, че в това издание не беше осъвременен много, тук-таме в скоби бяха уточнени някои загубени вече думички.


"Цар Фердинанд много лъга през живота си. Лъга хората, лъга бога, най-после и себе си излъга. Може бог да му прости за това, ала хората, особено пък българите, няма да му простят."

"Човешката душа е изтъкана от най-разнообразни противоречия; там, гдето е доблестта, мирно си живува и подлостта. Стои, кротува, не се показва. В някои случаи обаче тя се пробужда, изправя се с цялата си мерзост, бърза да превъзмогне всякакви добродетели. Току виж, човек, когото цял свят познава за честен, доблестен, великодушен, явява се с най-отвратителни пороци — крадлив, страхлив, взяткаджия (рушветчия), вероломен. И наопаки, в душата на най-долния човек често проблясват редки добродетели.

Подобни противоречия се ширеха в много от нашите съвременници. Не изключвам и Ст. Стамболов. Обичаше Стамболов хубавото в природата и хората. Обичаше песните, поезията, красотата на нашата хуба­ва земя. Съчувствуваше на ближния, на слабия, често бе готов да положи живот за унизения, онеправдания. Tуй обаче не го спираше да пълни затворите с приятели и врагове само по едно подозрение; да заповяда да осъждат и разстрелват или бесят без доказана вина. Казват човек, който обича музиката, песните, веселието, не бил способен на жестокости. Стамболов с целия си живот бе олицетворено опровержение на таз приета от мнозина мисъл.

Ако бяхте го видели как копнееше за весела компания, как бе сам весел, как обичаше музиката, песните, как сам сладко, увлекателно пееше, с какво увлечение декламираше хубави стихове, свои или чужди, как увлекателно разказваше забавни анекдоти — никога, никога не бихте допуснали мисълта, че наред с тез нежни и благородни качества ще вирей такваз жестокост, каквато той проявяваше в известни моменти от живота си."

[Ангел Златков · Rating 5 out of 5]

Изключителено полезна книжка, показваща идеализирания период след Освобождението в малко по-реалистична светлина. Спомените на Добри Ганчев са живи, искрени и написани с отговорност към бъдещето.

[Aneliya Ivanova · Rating 4 out of 5]

Във връзка с връщането на костите на прокудения цар Фердинанд на българска земя,ми попадна тази биография ,писана от преподавателя по български език на царя и царица Мария Луиза.Интересно четиво,разкриващо повече отрицателната част от характера на владелеца.Не исках да чета нещо за Фердинанд като по-съвременна интерпретация на събитията след Освобождението,по-скоро от негов съвременник ми се струва,че ще е по-правдободобно.Минали са повече от сто години ,а в българската политика нищо не се е променило-натегачество ,шуробаджанащина,вулгарност и разврат,за съжаление.

[Ramis Myumyun · Rating 4 out of 5]

Намерих книгата случайно във Фейсбук група за книги втора употреба и реших да я взема. Още с взимането реших да започна да я чета. Нямах големи очаквания. Но с всяка страница книгата ми ставаше все по-интересна. Може би, защото основно се говори за актуални личности от князуването/царуването на княз/цар Фердинанд. А може би и защото не е типичният исторически, хронологично подреден, документално издържам труд. Това е по-скоро книга с описателен характер на личностните черти на силните на деня в България след идването на Фердинанд. Авторът, Добри Ганчев, е бил личен учител по български на новодошлия княз и неговата бъдеща съпруга Мария-Луиза. Именно, затова често е имал досег до видните личности на епохата и най-вече до княжеската двойка. Г-н Ганчев не се свени да използва и по-остър език в описанията на българските “силни” мъже и жени. А това, освен, че развеселява четенето, успява да деидеализира голяма част от лицата, за които пише авторът, представяйки ги като обикновени хора, с доброделите, но и с пороци, някои, от които силно деструктивни.

“Спомени за княжеско време” е едно наистина увлекателно четиво, което ти представя от една страна духа на епохата, а от друга нравите на хората(“големи” и “малки”). Силно препоръчвам книгата за тези, които се интересуват от следосвобожденската история на България и по-конкретно от духа на времето и нравите на видните ни общественици и властимащи(по това време).

Отнемам една ⭐️, поради повторенията на някои авторови разкази и нехронологичния характер на книгата, които донякъде отнемат от стойността ѝ.

[Tzeck · Rating 3 out of 5]

Политическите (а и обществените покрай тях) събития от края на 19-и и началото на 20-и век от първа ръка. Разказ с огромен фокус върху княз Фердинанд и княжеския двор, но разпростиращ се и върху редица значими за времето си родни общественици и дейци, погледнати от една различна, по-лична перспектива, без да се навлиза в прекалени пикантерии. Увлекателно написани мемоари, които претендират да са безпристрастни, но някак не останах с такова убеждение. Невърдалес (както биха казали старите българи), интересен и ценен документ за една България, която отдавна не съществува и някак същевременно си е все същата.

[Solar]

Важна книга за историята на България. Става ясно, че "пазарният морал" и алчността имат стари и дебели корени в политиката на страната, което създава чувство на обреченост и днес, докато четем редовете на тази книга. Ако повече хора я бяха прочели книгата, можехме да си спестим фалшивия френетичен дух, с който на всеки 22-ри септември се говори за идването на един аморален сибарит, жаден за кралски живот.