What do you think?
Rate this book
Песни за Отвъд: Жертвата
- GenresFantasy
463 pages, Paperback
First published December 1, 2013
4 people are currently reading
39 people want to read
About the author
Радостин Нанов
2 books15 followersA Bulgarian author, known for a series called 'Songs of the Void'. ("Песни за Отвъд") Winner of MBG Books' 2013 Bulgarian Fantasy Book contest. Current publications:
-2013: 'Songs of the Void', book 1 - 'The Sacrifice' "Песни за Отвъд", книга 1-ва, "Жертвата"
-2014: 'Soldier's Mantra' - as part of the Looking Glass Anthology
Radostin Nanov is currently studying computer science. He is a devoted fencer and gamer.
-2013: 'Songs of the Void', book 1 - 'The Sacrifice' "Песни за Отвъд", книга 1-ва, "Жертвата"
-2014: 'Soldier's Mantra' - as part of the Looking Glass Anthology
Radostin Nanov is currently studying computer science. He is a devoted fencer and gamer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
January 20, 2018
Когато чета родна фантастична литература нееднократно ми се случва да цъкам ядно с език. И то не заради нескопосан сюжет, не заради лош изказ или калпава редакция. Напротив, тъкмо обратното. Яд ме е, защото виждам как талантливи хора, със заложби и вдъхновение едвам успяват да достигнат до читателите, колко е тежко да бъдеш издаден, а още по-тежко пък е да те забележат след това и да се бориш с преводната конкуренция по книжарниците – конкуренция, на която по нищо не отстъпваш… освен по популярност, реклама и медийно внимание. Радостин Нанов е един от тези автори, заради които човек може да се ядоса по този начин. Неговата двутомна фентъзи сага „Песни за отвъд” се оказа повече от приятна изненада. В нея ще откриете всичко, което човек може да очаква от един пълен с идеи и ентусиазъм млад автор, а през по-голямата част от своето развитие сюжетът дори бяга далеч от клишетата, присъщи на комерсиалните западни писатели. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
August 2, 2021
Да хуля качеството на книгите на „Ем Би Джи Тойс“ е като да ритам умрял кон – безсмислено (или по тяхно му: безмислено), знам, че там слънцето залезе отдавна.
Въпреки някои клишета (книги без клишета има ли?) историята ми се понрави, но не мога да се сдържа.
За чий седи тоз редактор в редакторското каре? Е. Чернева не се ли срамува нейното име да се кипри на това изпълнение (аз бих)? Ако махнем настрана техническата част: правописни грешки, пунктуационни грешки, липса на тирета в пряката реч (предимно в началото), табулация вместо отстъп (това е работа на коректор, ще речете вие, ама такъв липсва, демек тя трябва да е поела щафетата); ала поне да имаше някакви наченки на редакция… Добре, добре, няма да споменавам повторенията, ненужните пояснения, странните сравнения и как в рамките на един абзац се бърка в главата на сите действащи лица… (Да не ме разбира погрешно авторът, това не е негова грешка. Редакторът е задължителен, той трябва да изглади подобни грапавини… така де, това в някакъв идеален свят 😉.)
Стилът в началото е муден и объркващ, но за мое щастие се оправя след първите стотина страници (най-вече това с гледната точка). И не, изобщо не мисля, че е заслуга на редактора, просто момчето (защото тогава е бил момче), сам си е оправил писането с течение на текста. Не че нямаше да дочета романа, па дори и да си блъскам главата в таблата на леглото, докато озверели букви ме удрят с парен чук право в очите, но мисля, други биха се отказали… и напразно. Книгата никак не е лоша (тука няма да туря шаблон от типа на: „особено, като се има предвид, че е дебютна“ – харна си е и туйто).
Мрънкам си – факт – но аджеба, на какъв принцип се наемат тез хора, дето после се имат за редактори и коректори. Какво са завършили, завършили ли са изобщо (а ако са – още по-зле), или просто могат да ползват (всъщност не особено добре) спелинга на Уърда, някой после преглежда ли какво се е отпечатало?… Риторични въпроси.
Яд ме хваща, особено за българските писатели – точно с тях трябва да се работи повече и по-отговорно. Нали смефейсбукнационалисти – не искаме ли точно нашенското да е най-най? (В преводната литература какво могат да прецакат – някакъв си стил, да забравят да турят половината абзаци, и други „дреболии“…? Бели кахъри.)
Въпреки някои клишета (книги без клишета има ли?) историята ми се понрави, но не мога да се сдържа.
За чий седи тоз редактор в редакторското каре? Е. Чернева не се ли срамува нейното име да се кипри на това изпълнение (аз бих)? Ако махнем настрана техническата част: правописни грешки, пунктуационни грешки, липса на тирета в пряката реч (предимно в началото), табулация вместо отстъп (това е работа на коректор, ще речете вие, ама такъв липсва, демек тя трябва да е поела щафетата); ала поне да имаше някакви наченки на редакция… Добре, добре, няма да споменавам повторенията, ненужните пояснения, странните сравнения и как в рамките на един абзац се бърка в главата на сите действащи лица… (Да не ме разбира погрешно авторът, това не е негова грешка. Редакторът е задължителен, той трябва да изглади подобни грапавини… така де, това в някакъв идеален свят 😉.)
Стилът в началото е муден и объркващ, но за мое щастие се оправя след първите стотина страници (най-вече това с гледната точка). И не, изобщо не мисля, че е заслуга на редактора, просто момчето (защото тогава е бил момче), сам си е оправил писането с течение на текста. Не че нямаше да дочета романа, па дори и да си блъскам главата в таблата на леглото, докато озверели букви ме удрят с парен чук право в очите, но мисля, други биха се отказали… и напразно. Книгата никак не е лоша (тука няма да туря шаблон от типа на: „особено, като се има предвид, че е дебютна“ – харна си е и туйто).
Мрънкам си – факт – но аджеба, на какъв принцип се наемат тез хора, дето после се имат за редактори и коректори. Какво са завършили, завършили ли са изобщо (а ако са – още по-зле), или просто могат да ползват (всъщност не особено добре) спелинга на Уърда, някой после преглежда ли какво се е отпечатало?… Риторични въпроси.
Яд ме хваща, особено за българските писатели – точно с тях трябва да се работи повече и по-отговорно. Нали сме
September 3, 2015
Бързо прочетох първия том от "Жертвата" на Радостин Нанов и сега ще споделя впечатления. Той е един от трите наградени фентъзи романа на издателство MBG Books, заедно с Разторг и Приказка за магьосници, физици и дракон. Конкурсът беше 2012-2013, а победителите - издадени на хартия. Но, за какво иде реч? Първо, кой е Радостин Нанов. Роден 93-а в Пловдив, читател, писател, фен на компютърни игри, занимава се със средновековна западноевропейска фехтовка. Завършил Първа английска в София, понастоящем учи компютърни науки в Йорк, Англия, има и блог - http://en-teria.blogspot.com/ Сериозен младеж. А сега, малко и за книгата.
Светът е в руини. Преди 7 века земята е разтресена от жестокия Спазъм - магьосниците не успяват да спрат катаклизма и Империята е пометена. Сега човечеството неуверено стъпва отново на краката си. Призракът на някогашната Империя още се държи, но Империята е изстискана, северните княжества живеят в глад. Време за смели герои и решителни подвизи. Тези герои са двама младежи, момче и момиче, предвождани от странна жива броня и те трябва да спасят света.
Няма да се уморя да твърдя, че тази книга можеше да е двойно по-тънка и нямаше да загуби от това, напротив, щеше да спечели - сигурен съм, че ще кажа така и за следващия том, но да не избързваме. За годините си (19) Радостин е написал учудващо грамотен роман, сравнително кохерентен, без несвързаности и лутания и почти без инфодъмпове. Да, описанията са малко повече и малко по-разтеглени за моя вкус, но не са дразнещи, напротив - почитателите на дебели фентъзита ще останат доволни.
По принцип съм милостив, особено към млади автори с талант, който тепърва ще се разгръща и предстои да видим наистина сериозни техни проекти. Колебах се между 3 и 4 звезди, крайната ми оценка за книгата е 3.5/5, в ущърб на автора звездите в гудрийдс са само 3. Защо ли? В предговора Нанов е заявил ясно, че похвалите са противопоказни. Ела, че ми трябваш. Почвам да чопкам, а вие си преценете дали изброените неща са незначителни и издребнявам излишно, или напротив:
- след като главният герой чувства трепет в корема си и го чакат славни дни в армията и не съжалява, че напуска дома си, то тогава защо повиквателната тежи в джоба му като воденичен камък?
- "Усещаше унизителния мирис на собствената си кръв и урина." Какво унизително има в миризмата на кръвта?
- "Портите се разтвориха бавно и величествено, като полите на възстара игуменка". Кайчесно.
- в първата сцена с бягството му от пещерата можеше да се поспестят малко удивителни.
- често срещана грешка във фентъзи, особено от млади автори, особено от българи. Не е ок героите ти да са с имена, които не се връзват едно с друго - имаме Алекс, Потър, Вама, Роридан, Проциний, Маркос, Алексий, Евдокия, Юлиан, Ейос, Ана(Анасияла), Мао(Маларона) и т.н. Като ще е английско средновековно - давай такива имена, като ще е балканско - с балкански, римско - с римски, фентъзи - с фентъзийни и т.н. Същата работа и с градовете и местностите - имаме Олдшайър, Феърхейвън и Хайроуч, но имаме до тях и Сафайран, Ахтиол, Джанола, Савяр-Ехт и т.н.
- защо едноръкият воин Ейос носи двуръчен меч?
- много описания, редуващи се с много разговори, малко битки.
- много страници, отделени на мислите и терзанията на героите.
- "острието бе започнало да се плъзга от дланите му, окъпано в кръв" - все си мисля, че по-скоро щеше да е удачно острието да се замени с "дръжката".
- нямаше да е лошо думи като юстицар и диоцез да бъдат обяснени в бележки под линия.
- уж слънцето е силно, пък нашия човек трябва често-често да изстисква панталоните си от водата, че преди това ги е изпрал в езерото. Колко пък да е често, и ние сме прали на ръка - изстискаш 1, 2, хайде 3 пъти, прокапят няколко капки и стига толкоз.
- разточителните описания с най-големи подробности и детайли накрая ме накараха да забравя нашите герои накъде са тръгнали, с каква цел и мисия.
- тая суперменска жива броня, дето върви пред тях и жъне всичко дето й попадне малко убива интригата.
- като цяло комбинацията древен Рим + европейско Средновековие + фентъзи можеше да се получи по-добре.
- Идеята с лошата Църква/Инквизиция е вече достатъчно експлоатирана.
- липсата на карта ме подразни, в смисъл, такова обемно и сериозно фентъзи, което евентуално ще има и продължения без карта си е като лятото с бирата да мезиш цаца без сол и лимонов сок. За малко да почна да соля и киселея и по този въпрос, но от коментар на автора в Гудрийдс обаче разбрах, че карти има, но поради някаква причина не са се озовали във финалната версия за печат. Еее, MBG Books, бива ли така!
Силно се надявам Радостин да не остане с лоши чувства от всичко описано дотук - направих го с ясното съзнание, че може да си извади поука и ще става още по-добър. Въпреки да не го познавам лично от всичко прочетено в книгата, предговора и на блога му оставам с впечатлението, че по характер и творчество мога да го сравня с меч. А за да се направи един меч, трябва да се подложи на огън в пещта, ��а се блъска с чук, закалка във вода, пак същата процедура, точене... Стоманата има нужда да бъде изтезавана, за да може от безлично парче метал да се превърне в произведение на изкуството.
Светът е в руини. Преди 7 века земята е разтресена от жестокия Спазъм - магьосниците не успяват да спрат катаклизма и Империята е пометена. Сега човечеството неуверено стъпва отново на краката си. Призракът на някогашната Империя още се държи, но Империята е изстискана, северните княжества живеят в глад. Време за смели герои и решителни подвизи. Тези герои са двама младежи, момче и момиче, предвождани от странна жива броня и те трябва да спасят света.
Няма да се уморя да твърдя, че тази книга можеше да е двойно по-тънка и нямаше да загуби от това, напротив, щеше да спечели - сигурен съм, че ще кажа така и за следващия том, но да не избързваме. За годините си (19) Радостин е написал учудващо грамотен роман, сравнително кохерентен, без несвързаности и лутания и почти без инфодъмпове. Да, описанията са малко повече и малко по-разтеглени за моя вкус, но не са дразнещи, напротив - почитателите на дебели фентъзита ще останат доволни.
По принцип съм милостив, особено към млади автори с талант, който тепърва ще се разгръща и предстои да видим наистина сериозни техни проекти. Колебах се между 3 и 4 звезди, крайната ми оценка за книгата е 3.5/5, в ущърб на автора звездите в гудрийдс са само 3. Защо ли? В предговора Нанов е заявил ясно, че похвалите са противопоказни. Ела, че ми трябваш. Почвам да чопкам, а вие си преценете дали изброените неща са незначителни и издребнявам излишно, или напротив:
- след като главният герой чувства трепет в корема си и го чакат славни дни в армията и не съжалява, че напуска дома си, то тогава защо повиквателната тежи в джоба му като воденичен камък?
- "Усещаше унизителния мирис на собствената си кръв и урина." Какво унизително има в миризмата на кръвта?
- "Портите се разтвориха бавно и величествено, като полите на възстара игуменка". Кайчесно.
- в първата сцена с бягството му от пещерата можеше да се поспестят малко удивителни.
- често срещана грешка във фентъзи, особено от млади автори, особено от българи. Не е ок героите ти да са с имена, които не се връзват едно с друго - имаме Алекс, Потър, Вама, Роридан, Проциний, Маркос, Алексий, Евдокия, Юлиан, Ейос, Ана(Анасияла), Мао(Маларона) и т.н. Като ще е английско средновековно - давай такива имена, като ще е балканско - с балкански, римско - с римски, фентъзи - с фентъзийни и т.н. Същата работа и с градовете и местностите - имаме Олдшайър, Феърхейвън и Хайроуч, но имаме до тях и Сафайран, Ахтиол, Джанола, Савяр-Ехт и т.н.
- защо едноръкият воин Ейос носи двуръчен меч?
- много описания, редуващи се с много разговори, малко битки.
- много страници, отделени на мислите и терзанията на героите.
- "острието бе започнало да се плъзга от дланите му, окъпано в кръв" - все си мисля, че по-скоро щеше да е удачно острието да се замени с "дръжката".
- нямаше да е лошо думи като юстицар и диоцез да бъдат обяснени в бележки под линия.
- уж слънцето е силно, пък нашия човек трябва често-често да изстисква панталоните си от водата, че преди това ги е изпрал в езерото. Колко пък да е често, и ние сме прали на ръка - изстискаш 1, 2, хайде 3 пъти, прокапят няколко капки и стига толкоз.
- разточителните описания с най-големи подробности и детайли накрая ме накараха да забравя нашите герои накъде са тръгнали, с каква цел и мисия.
- тая суперменска жива броня, дето върви пред тях и жъне всичко дето й попадне малко убива интригата.
- като цяло комбинацията древен Рим + европейско Средновековие + фентъзи можеше да се получи по-добре.
- Идеята с лошата Църква/Инквизиция е вече достатъчно експлоатирана.
- липсата на карта ме подразни, в смисъл, такова обемно и сериозно фентъзи, което евентуално ще има и продължения без карта си е като лятото с бирата да мезиш цаца без сол и лимонов сок. За малко да почна да соля и киселея и по този въпрос, но от коментар на автора в Гудрийдс обаче разбрах, че карти има, но поради някаква причина не са се озовали във финалната версия за печат. Еее, MBG Books, бива ли така!
Силно се надявам Радостин да не остане с лоши чувства от всичко описано дотук - направих го с ясното съзнание, че може да си извади поука и ще става още по-добър. Въпреки да не го познавам лично от всичко прочетено в книгата, предговора и на блога му оставам с впечатлението, че по характер и творчество мога да го сравня с меч. А за да се направи един меч, трябва да се подложи на огън в пещта, ��а се блъска с чук, закалка във вода, пак същата процедура, точене... Стоманата има нужда да бъде изтезавана, за да може от безлично парче метал да се превърне в произведение на изкуството.
October 31, 2014
Доста стойностно произведение. В светът на фентъзи литературата е трудно човек да намери оригинална и неклиширана творба. В "Песни за отвъд" има всичко, което ценителите в жанра търсят - запомнящи се и идентични герои, заплетени ситуации, интересни концепции и най-вече - дух. Поздрави на автора!
October 17, 2015
Ако достатъчно дълго се взираш в бездната , бездната също ще се взре в теб…
Не това не е Лъвкрафт, макар че ужасите зад хоризонта вероятно са първи братовчеди на Ктхулу и компания. Това е историята на светът Дженола, измерение наситено с магия, която обаче бива педантично стъпквана и усмирявана; обитавано от вълшебни същества, които отвратени от човешките ни слабости и глупост, са се покрили достатъчно дълбоко,че да добият статут на детска приказка; подчиняващо се на сляпата вяра в пантеон от богове, подозрително напомнящ на екип междугалактически пътешественици с преждевременно развит божествен комплекс, намерили си уютен пясъчник за велика игра. Свят лош, и необикновен, но единствен за живеещите въпреки всички условности в него. И с гордост мога да отбележа – създаден от човек, за който българският е не просто роден, ами и познат, овладян и използван по предназначение, за да разкрие една мащабна фантазия по най-приятния за един поразглезен читател като мен начин.
Началото на първата българска фентъзи поредица от едър калибър е поставено от много младия, но безусловно талантлив Радостин Нанов – почитател на ролевите игри, възстановките и косплея на живо, един от бойците на все по-активно разширяваща се армия от анти-ежедневната съпротива, човек с огромна фантазия и чувствително доста по-зрял за възрастта си стил, който изненадва много приятно. Жертвата е началото на виден епос за застрашен от злите сили, дебнещи зад процепи между измеренията, алтернативен свят, в който нещата никога са такива, каквито много се стараят да ви преметнат, че са. Тръгваме от мъничко, забито в нищото селце, със своя лежерен ритъм на живот и правилата на всевеликата църква на тринадесетте, съчетаваща в себе си най-лошото от Инквизицията и Илюминатите в комплект. Твърде бързо обаче на сцената излиза маниакален убиец с неестествен произход, певица с магическо обаяние и древен храм на отдавна отминали цивилизации, идващи да ви намекнат, че ситуациите тепърва ще се заплитат в сюжет, на който всеки себеуважаващ се фентъзи автор би свалил шапка с почтителен жест.
Главните ни герои лекичко напомнят едни други хлапета, надарени с магични способности от КНВ на Робърт Джордан – имаме червенокосо момче сираче – аутсайдерче, което все не се чувства на място; хубавица, с много страстно отношение към красиви дрешки, и вероятно поглаждане на поли, и още едно девойче, обречено да е сайдкик с привидно невзрачната си външност и доста по-остър от обикновеното ум. Ранд, Нинив и Мат… тоест Рори, Анасияла и Вама са сърцето и душата на проекта за отвъдните селения, напиращи да задушат за пореден път живота в една залязваща империя. Сблъсъкът им с една ходеща броня, обладана от видимо демонични сили, докато изпълняват поръчение на църквата – майка, дадено с малко неясни и много съмнителни подбуди, ги отвежда на едно много дълго пътуване из мрачни гори, безкрайни полета, ледени морета и огромни, леко стиймпънк градове, което ги възпитава и състарява преждевременно, карайки ги да вземат твърде много решения, за които не биха били дораснали и след десетилетия живот.
Цялостното повествование има една великолепна гейминг атмосфера, която всеки почитател на игрите в приказни сетове би намерил за определено вдъхновяващо допълнение в почивките между рейдовете из близардските творения за губене на време по тендовагинистичен начин. Жертвата е смесица между куест с пъзели и загадки, екшън рпг с богати битки и плячкосване, морски битки, магически обучителни модове, и въобще всеки елемент от най-добрите игри, за които някога сте гледали ревю някъде. Но има достатъчно разговори, подробности за света и лично време за опознаване на героите като съзряващи личности – все неща, които по-голямата част от гейминг вдъхновените книги пропускат или позамазват в полза на богатството от детайлно описани по сценарен начин начин сблъсъци. Сетингите не могат да ви разочароват – имаме гробници, мрачни замъци, древни елфски гори, джуджешки укрепления, натъпкани до горе със странни изобретения, магически кули и училища, оцелели със всичките си приковани демонични сили дори след пълния погром на света около тях, и какво ли още не.
Злите могат да са абсолютно всички, приятелствата са нетрайни и леко под въпрос във всяка по-напечена ситуация, а отношенията между главните, че и второстепенните герои са меко казано сложни. Има намек за обич, но не от онзи великия любовен тип, а по-скоро от вида на истинското приятелство, така трудно да се установи между хора от различен пол в общество, където създаването на семейство и кроткия разплод са цели номер 1 в битието на всеки човешки обитател на вселената. Няма насилени ситуации, в които несъвместимите характери изведнъж се оглаждат и се напасват един до друг за вечни времена – келявите хора са и келяви хора, и вари ги, печи ги, потънал в личната си физическа и психическа болка интроверт няма как да се отдаде напълно на един суетен и самовлюбен в образа и уменията си екстроверт, и то само за няколко дни. Каквото се събуди като емоции се подчинява по-скоро на вариация на стокхолмски синдром, където под влияние на адреналина и всички диви хормони, които ни помагат от векове да тичаме бързо току пред челюстите на нещо много голямо и гладно, хората си стават близки и приемат странната и смущаващо объркана в абсурдността си цел, за нещо, което ще трябва да се постигне на всяка цена.
Гордите нафукани имперци, мъдрите затворени сайфарски номади, белирските морски пирати- викинги, северните крале-савяри на бившите джуджешки територии, намеците за дребния народ, древните елфи и чудовищните демони отвъд – всички тези нации създават великолепен фон за едно разнообразно общество от оцеляващи на ръба на края на света, който този път по всичко личи, че май няма да бъде осуетен, но може би и не трябва. Различните народи са на ръба да се хванат за гушите, поради постоянно влошаващото се време и оскъдни ресурси за живот; църквата и юстицарите от години оковават и унищожават всички, които практически могат да направят нещо срещу външната заплаха – магьосниците, като ги подлагат на нечовешки мъчения в стил Пинхед, и обезсилват в името на изкривената вяра в справедливостта; а обикновените хора биват възпитавани като кротки овчици, достойни само да бъдат стригани и колени при нужда или желание от господарите им. Въобще светът не е отишъл в добра посока, и само един голям катарзис може да го върне в начална точка и да се започне отново, или просто да се свърши на момента.
Но това е само началото на една мащабна поредица, като Жертвата може да се чете и като самостоятелна книга, в която просто трябва да приемете ноарния финал като конкретния изход за този странен свят. На сайта на Радостин можете да разгледате и други негови проекти и светове, също толкова мащабно фантастични и очарователни, които бих искала да видя издадени някой ден, гарантирайки за тяхната магия и качествено съдържание, далеч над нивото на огромна част от преводните автори, които съм имала понякога съмнителното удоволствие да прочета досега. Да, стилът е младежки, и може би някои сюжетни нишки аз лично бих премахнала, шепа диалози поизменила, а този или онзи елемент пообогатила, но това е едно блестящо начало на първата българска фентъзи поредица, която наистина се моля лично да прочета до сюблимния и край някой ден.
Мога и да го кажа само с няколко думи – великолепно, класическо, приключенско, епично фентъзи с огромен размах и много лични моменти насаме с героите. Доста успешен опит за достигане на Светият граал на жанра, създаден от млад ум с ярка фантазия и светли мечти. Дано, дано да видим още от таланта на Радостин на родния ни език, тъй като нямам и капка съмнение, че на англоговорящия пазар нещата му биха били истинска бестселър бомба. Позволете на едно епохално приключение за напреднали фентъзийци да ви грабне в шеметните си прегръдки и да ви очарова за цял живот, татуирайки някои сцени завинаги във спомените ви, наред с първата огнена топка, първото одиране на живо и първия край на света, срещани в книги, за които не се и съмнявам, че ви посещават в онези дни и нощи, когато ви се иска реалността да не бе толкова солидно негъвкава. Това е истинско оръжие срещу сива посредственост, въоръжете се дорде е време.
Не това не е Лъвкрафт, макар че ужасите зад хоризонта вероятно са първи братовчеди на Ктхулу и компания. Това е историята на светът Дженола, измерение наситено с магия, която обаче бива педантично стъпквана и усмирявана; обитавано от вълшебни същества, които отвратени от човешките ни слабости и глупост, са се покрили достатъчно дълбоко,че да добият статут на детска приказка; подчиняващо се на сляпата вяра в пантеон от богове, подозрително напомнящ на екип междугалактически пътешественици с преждевременно развит божествен комплекс, намерили си уютен пясъчник за велика игра. Свят лош, и необикновен, но единствен за живеещите въпреки всички условности в него. И с гордост мога да отбележа – създаден от човек, за който българският е не просто роден, ами и познат, овладян и използван по предназначение, за да разкрие една мащабна фантазия по най-приятния за един поразглезен читател като мен начин.
Началото на първата българска фентъзи поредица от едър калибър е поставено от много младия, но безусловно талантлив Радостин Нанов – почитател на ролевите игри, възстановките и косплея на живо, един от бойците на все по-активно разширяваща се армия от анти-ежедневната съпротива, човек с огромна фантазия и чувствително доста по-зрял за възрастта си стил, който изненадва много приятно. Жертвата е началото на виден епос за застрашен от злите сили, дебнещи зад процепи между измеренията, алтернативен свят, в който нещата никога са такива, каквито много се стараят да ви преметнат, че са. Тръгваме от мъничко, забито в нищото селце, със своя лежерен ритъм на живот и правилата на всевеликата църква на тринадесетте, съчетаваща в себе си най-лошото от Инквизицията и Илюминатите в комплект. Твърде бързо обаче на сцената излиза маниакален убиец с неестествен произход, певица с магическо обаяние и древен храм на отдавна отминали цивилизации, идващи да ви намекнат, че ситуациите тепърва ще се заплитат в сюжет, на който всеки себеуважаващ се фентъзи автор би свалил шапка с почтителен жест.
Главните ни герои лекичко напомнят едни други хлапета, надарени с магични способности от КНВ на Робърт Джордан – имаме червенокосо момче сираче – аутсайдерче, което все не се чувства на място; хубавица, с много страстно отношение към красиви дрешки, и вероятно поглаждане на поли, и още едно девойче, обречено да е сайдкик с привидно невзрачната си външност и доста по-остър от обикновеното ум. Ранд, Нинив и Мат… тоест Рори, Анасияла и Вама са сърцето и душата на проекта за отвъдните селения, напиращи да задушат за пореден път живота в една залязваща империя. Сблъсъкът им с една ходеща броня, обладана от видимо демонични сили, докато изпълняват поръчение на църквата – майка, дадено с малко неясни и много съмнителни подбуди, ги отвежда на едно много дълго пътуване из мрачни гори, безкрайни полета, ледени морета и огромни, леко стиймпънк градове, което ги възпитава и състарява преждевременно, карайки ги да вземат твърде много решения, за които не биха били дораснали и след десетилетия живот.
Цялостното повествование има една великолепна гейминг атмосфера, която всеки почитател на игрите в приказни сетове би намерил за определено вдъхновяващо допълнение в почивките между рейдовете из близардските творения за губене на време по тендовагинистичен начин. Жертвата е смесица между куест с пъзели и загадки, екшън рпг с богати битки и плячкосване, морски битки, магически обучителни модове, и въобще всеки елемент от най-добрите игри, за които някога сте гледали ревю някъде. Но има достатъчно разговори, подробности за света и лично време за опознаване на героите като съзряващи личности – все неща, които по-голямата част от гейминг вдъхновените книги пропускат или позамазват в полза на богатството от детайлно описани по сценарен начин начин сблъсъци. Сетингите не могат да ви разочароват – имаме гробници, мрачни замъци, древни елфски гори, джуджешки укрепления, натъпкани до горе със странни изобретения, магически кули и училища, оцелели със всичките си приковани демонични сили дори след пълния погром на света около тях, и какво ли още не.
Злите могат да са абсолютно всички, приятелствата са нетрайни и леко под въпрос във всяка по-напечена ситуация, а отношенията между главните, че и второстепенните герои са меко казано сложни. Има намек за обич, но не от онзи великия любовен тип, а по-скоро от вида на истинското приятелство, така трудно да се установи между хора от различен пол в общество, където създаването на семейство и кроткия разплод са цели номер 1 в битието на всеки човешки обитател на вселената. Няма насилени ситуации, в които несъвместимите характери изведнъж се оглаждат и се напасват един до друг за вечни времена – келявите хора са и келяви хора, и вари ги, печи ги, потънал в личната си физическа и психическа болка интроверт няма как да се отдаде напълно на един суетен и самовлюбен в образа и уменията си екстроверт, и то само за няколко дни. Каквото се събуди като емоции се подчинява по-скоро на вариация на стокхолмски синдром, където под влияние на адреналина и всички диви хормони, които ни помагат от векове да тичаме бързо току пред челюстите на нещо много голямо и гладно, хората си стават близки и приемат странната и смущаващо объркана в абсурдността си цел, за нещо, което ще трябва да се постигне на всяка цена.
Гордите нафукани имперци, мъдрите затворени сайфарски номади, белирските морски пирати- викинги, северните крале-савяри на бившите джуджешки територии, намеците за дребния народ, древните елфи и чудовищните демони отвъд – всички тези нации създават великолепен фон за едно разнообразно общество от оцеляващи на ръба на края на света, който този път по всичко личи, че май няма да бъде осуетен, но може би и не трябва. Различните народи са на ръба да се хванат за гушите, поради постоянно влошаващото се време и оскъдни ресурси за живот; църквата и юстицарите от години оковават и унищожават всички, които практически могат да направят нещо срещу външната заплаха – магьосниците, като ги подлагат на нечовешки мъчения в стил Пинхед, и обезсилват в името на изкривената вяра в справедливостта; а обикновените хора биват възпитавани като кротки овчици, достойни само да бъдат стригани и колени при нужда или желание от господарите им. Въобще светът не е отишъл в добра посока, и само един голям катарзис може да го върне в начална точка и да се започне отново, или просто да се свърши на момента.
Но това е само началото на една мащабна поредица, като Жертвата може да се чете и като самостоятелна книга, в която просто трябва да приемете ноарния финал като конкретния изход за този странен свят. На сайта на Радостин можете да разгледате и други негови проекти и светове, също толкова мащабно фантастични и очарователни, които бих искала да видя издадени някой ден, гарантирайки за тяхната магия и качествено съдържание, далеч над нивото на огромна част от преводните автори, които съм имала понякога съмнителното удоволствие да прочета досега. Да, стилът е младежки, и може би някои сюжетни нишки аз лично бих премахнала, шепа диалози поизменила, а този или онзи елемент пообогатила, но това е едно блестящо начало на първата българска фентъзи поредица, която наистина се моля лично да прочета до сюблимния и край някой ден.
Мога и да го кажа само с няколко думи – великолепно, класическо, приключенско, епично фентъзи с огромен размах и много лични моменти насаме с героите. Доста успешен опит за достигане на Светият граал на жанра, създаден от млад ум с ярка фантазия и светли мечти. Дано, дано да видим още от таланта на Радостин на родния ни език, тъй като нямам и капка съмнение, че на англоговорящия пазар нещата му биха били истинска бестселър бомба. Позволете на едно епохално приключение за напреднали фентъзийци да ви грабне в шеметните си прегръдки и да ви очарова за цял живот, татуирайки някои сцени завинаги във спомените ви, наред с първата огнена топка, първото одиране на живо и първия край на света, срещани в книги, за които не се и съмнявам, че ви посещават в онези дни и нощи, когато ви се иска реалността да не бе толкова солидно негъвкава. Това е истинско оръжие срещу сива посредственост, въоръжете се дорде е време.
June 25, 2015
"Песни за Отвъд" е роман, победител в един от конкурсите на MBG Books - съвсем заслужено първо място.
Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D
Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит.
Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да разбере наистина чувствата и мислите на героите. А самите герои, о, тези герои...всеки има отличителна индивидуалност, дори ипасивните герои, която се откроява ярко на фона на събитията, срещите, запознанствата и пътуванията им заедно или в различни посоки. На чело са двама младежи, на чиито рамене се стоваря задачата да спасят света, след като един убиец се оказва, че не се интересува от деца като тях, а има коренно различни планове и само те, двамата, биха се стравили - Ана и Рори (Роридан уточнявам, защото много бързо му научих името, пък и много ми харесва като замисъл, колкото до пълното име на Ана - е, не мога да го запомня...).
Рори и Ана се оказват познати от деца, но коренно различни един от друг, което ги прави отдълечени и дори мразещи се един друг.
Ревюто продължава в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D
Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит.
Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да разбере наистина чувствата и мислите на героите. А самите герои, о, тези герои...всеки има отличителна индивидуалност, дори ипасивните герои, която се откроява ярко на фона на събитията, срещите, запознанствата и пътуванията им заедно или в различни посоки. На чело са двама младежи, на чиито рамене се стоваря задачата да спасят света, след като един убиец се оказва, че не се интересува от деца като тях, а има коренно различни планове и само те, двамата, биха се стравили - Ана и Рори (Роридан уточнявам, защото много бързо му научих името, пък и много ми харесва като замисъл, колкото до пълното име на Ана - е, не мога да го запомня...).
Рори и Ана се оказват познати от деца, но коренно различни един от друг, което ги прави отдълечени и дори мразещи се един друг.
Ревюто продължава в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
July 17, 2022
Започва доста колебливо и тромаво, но това е разбираемо предвид автора и опита му. Постепено се разгръща в доста пълнокръвно и добро фентъзи с еволюиращи персонажи. Хареса ми. Може би липсва малко от динамиката на добрите teen/young adult от последно време, но според мен не отстъпва чак толкова много на примерно Сандерсън.
Определно мисля, че заслужава да е по-популярен. Самия факт че купих книгата на огромна промоция почти 10 години след издаването е тъжен. Също бих искал да чета повече неща от него, но май надали.
Определно мисля, че заслужава да е по-популярен. Самия факт че купих книгата на огромна промоция почти 10 години след издаването е тъжен. Също бих искал да чета повече неща от него, но май надали.
June 1, 2022
5 звезди - аз на 19 години не можех да си напиша името, камо ли такъв увелкателен роман. Дано видим още от Радо!
November 29, 2015
Трябва да призная, че започнах книгата с не особено високи очаквания. Все пак автора е на 22 години и на всичкото отгоре е българин, българския читател е тотално убден, че сред нашите сънародници няма и един достоен за четене писател.
Нанов обаче изненадва при това повече от приятно. Интересна история, с интересни герои. Признавам си, че най-много ми хареса света, в който се развива действието. Сафайран определено е неприятно местенце - всемогтща Църква, която преследва всички неугодни, магията е забранена, самите магьосници или дори показалите талант за такива са подлагани на нечовешки осакатявания, природните ресурси са изчерпани - дървото и желязото са рядкост. Такъв е света след Спазъма, който за малко не го унищожил преди векове.
На всичкото отгоре идва и краят на света и като че ли на никого не му пука особено, като изключим някакъв тип в зловеща броня, който кара две хлапета да спасят всичко. Аня и роридан пък не са главните герои, които сме свикнали да виждаме. Девойчето е адски дразнещо създание (АДСКИ), което не вижда по-далеч от носа си, момъка пък е почти инвалид, вечно намусен, а като войн никакъв го няма. Определено не са от типа хора, които се очаква да спасяват каквото и да е. Двамата трябва да напуснат родния си дом и да се отправят към прогнилата столица на Империята, а после и историята ги отвежда на какви ли не места.
Въобще виждаме едно наистина добро фентъзи, написано много добре, според всички правила на жанра и далеч от повечето типични клишета. Светът на Сафайран е много интересен, със свои митове, свое минало, свои нрави и обичаи.
"Песни за Отвъд" ми допадна и го четох с удоволствие. Определено ще прочета и втората част от романа.
Нанов обаче изненадва при това повече от приятно. Интересна история, с интересни герои. Признавам си, че най-много ми хареса света, в който се развива действието. Сафайран определено е неприятно местенце - всемогтща Църква, която преследва всички неугодни, магията е забранена, самите магьосници или дори показалите талант за такива са подлагани на нечовешки осакатявания, природните ресурси са изчерпани - дървото и желязото са рядкост. Такъв е света след Спазъма, който за малко не го унищожил преди векове.
На всичкото отгоре идва и краят на света и като че ли на никого не му пука особено, като изключим някакъв тип в зловеща броня, който кара две хлапета да спасят всичко. Аня и роридан пък не са главните герои, които сме свикнали да виждаме. Девойчето е адски дразнещо създание (АДСКИ), което не вижда по-далеч от носа си, момъка пък е почти инвалид, вечно намусен, а като войн никакъв го няма. Определено не са от типа хора, които се очаква да спасяват каквото и да е. Двамата трябва да напуснат родния си дом и да се отправят към прогнилата столица на Империята, а после и историята ги отвежда на какви ли не места.
Въобще виждаме едно наистина добро фентъзи, написано много добре, според всички правила на жанра и далеч от повечето типични клишета. Светът на Сафайран е много интересен, със свои митове, свое минало, свои нрави и обичаи.
"Песни за Отвъд" ми допадна и го четох с удоволствие. Определено ще прочета и втората част от романа.
December 19, 2013
Давам 4/5 по-скоро като стимул, не защото има нещо съществено, което липсва в книгата и заради което си заслужава да се прави сериозна критика. Като цяло много ми хареса и поздравявам Радо (нали може така? :) ) за успеха.
Началото, според мен, беше малко плахо и неуверено, но към средата определено набра... мощ. Мисля, че това е най-точната дума. Тази първа част определено „пее“ (ама като Ана) и държи в напрежение до последната страница и само мога да се надявам, че и вторият том ще е толкова добър, че и повече.
Прави ми впечатление, че в началото се смесват гледните точки (най-вече между Рори и Ана), а след това вече моментите станаха изчистени и ни показваха случващото се само през погледа на един герой. Аз лично съм почитател на този втория вариант - смятам, че това изгражда по-голяма дълбочина на усещането и освен това придава повече загадъчност и мистериозност. Пък за фентъзито това е хубаво качество. Та, това като препоръка като читател.
В най-общи линии - светът определено е разноцветен и пленяващ, магията си е магия (огромен плюс), а героите са живи, дишащи. Впрочем, поздравления за концепцията с песните - много добра идея.
А сега се залавям с том втори. :)
Началото, според мен, беше малко плахо и неуверено, но към средата определено набра... мощ. Мисля, че това е най-точната дума. Тази първа част определено „пее“ (ама като Ана) и държи в напрежение до последната страница и само мога да се надявам, че и вторият том ще е толкова добър, че и повече.
Прави ми впечатление, че в началото се смесват гледните точки (най-вече между Рори и Ана), а след това вече моментите станаха изчистени и ни показваха случващото се само през погледа на един герой. Аз лично съм почитател на този втория вариант - смятам, че това изгражда по-голяма дълбочина на усещането и освен това придава повече загадъчност и мистериозност. Пък за фентъзито това е хубаво качество. Та, това като препоръка като читател.
В най-общи линии - светът определено е разноцветен и пленяващ, магията си е магия (огромен плюс), а героите са живи, дишащи. Впрочем, поздравления за концепцията с песните - много добра идея.
А сега се залавям с том втори. :)
October 15, 2017
Наистина много интересно и оригинално четиво, развитието на персонажите е много добре представено и това, което лично на мен много ми хареса, е колко добре са представени различните виждания на основните герои - Рори и Ана. Показва много добре как една и съща ситуация може да се възприеме по коренно различен начин от различните хора.
Изключително увлекателна история, много приятен стил на писане, без излишни описания, с богат свят и интригуващи решения относно магията и отношенията й с Църквата.
Големи поздравления на Радо, творбата ти наистина ме завладя. Бях съпричастна през цялото време с преживяванията на героите, а такива имаше в изобилие (преживявания), поставяше ги в много интересни ситуации и нямам търпение да разбера какво се случва нататък :)
Продължавай в същия дух!
П.С. Трябва да призная, че след Рори, Вама ми е най-симпатична.
Изключително увлекателна история, много приятен стил на писане, без излишни описания, с богат свят и интригуващи решения относно магията и отношенията й с Църквата.
Големи поздравления на Радо, творбата ти наистина ме завладя. Бях съпричастна през цялото време с преживяванията на героите, а такива имаше в изобилие (преживявания), поставяше ги в много интересни ситуации и нямам търпение да разбера какво се случва нататък :)
Продължавай в същия дух!
П.С. Трябва да призная, че след Рори, Вама ми е най-симпатична.
May 14, 2023
Въпреки начина, по който завършва книгата, давам 5 звезди, защото това е прекрасно развит свят с много голям потенциал. Неочаквано добра изненада от български автор, при това толкова млад. Много приятно и завладяващо четиво.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews