What do you think?
Rate this book
Строителите на съвременна България #1
Строителите на съвременна България. Том първи. Царуването на Кн. Александра 1879-1886.
"Обнародването на настоящата книга ще ce види на мнозина преждевременно. Една история на съвременна България ще бъде наистина възможна, след като ce появят: мемоари, които да открият интимната и психологическата страна на събитията; монографии върху развитието на стопанския ни живот и на държавните ни учреждения; обширни изследвания на епохата на Възражданото, в която ce крият новите избори на българския национален дух и зачатъците на свободното ни политическо съществуване; и най-сетне - истински разобличения за политиката на великите сили, които са упражнявали тъй честа рeшающe влияние върху съдбините на България. При отсъствието на тия данни може да ce говори за едно систематическо изложение на събитията подир Освобождението, но не и за история, която да отговаря на изискванията на една научна метода.
Но трябваше ли да ce чакат безпределно тия източници, когато никакъв признак не предвестява тяхното появяване? Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази ce образува само едра устна традиция, която ще премине у потомците c всичките преувеличения и багри, които може да й придаде политическата страст. Колкото за монографиите, които трябва да спомогнат, за да ce осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура - духовна и веществена - и те за скоро време не могат да ce очакват; както ще трябва да мине време, догдето ce сдобием и c една история на Възраждането.”
- C. Pадeв
Но трябваше ли да ce чакат безпределно тия източници, когато никакъв признак не предвестява тяхното появяване? Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази ce образува само едра устна традиция, която ще премине у потомците c всичките преувеличения и багри, които може да й придаде политическата страст. Колкото за монографиите, които трябва да спомогнат, за да ce осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура - духовна и веществена - и те за скоро време не могат да ce очакват; както ще трябва да мине време, догдето ce сдобием и c една история на Възраждането.”
- C. Pадeв
912 pages, Paperback
First published January 1, 1910
29 people are currently reading
294 people want to read
About the author
Симеон Радев
27 books21 followersСимеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.
Симеон Радев е роден на 7 (19) януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.
Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
След като завършва лицея в Цариград, Радев заедно с Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. Радев учи право и в Париж. По-късно Робев помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline)
По времето, когато е в Швейцария Радев общува с българските анархисти, които по това време са активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее заедно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с когото обменят информация за дейността на анархистката „Женевска група“ и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев уточнява на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов – Орцето. Получените средства от ЦК на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този начин независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще сключи застраховка „живот“ пред Американска застрахователна компания, която след неговата гибел е изплатена на Симеон Радев, който изпълнява обещаното да върне дълговете.
В това време той участва активно и в дейността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган – вестник „Реформи“, изпращайки статии от чужбина още докато е студент. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“ на Стоян Шангов, като кореспондент в чужбина, а в 1903 година постъпва на работа в редакцията.
Радев е привърженик на Борис Сарафов и в 1901 година успява да го убеди да не се оттегля от поста председател на Върховния комитет в полза на Иван Цончев, тъй като така организацията ще се овладее от двореца.
В 1904 година във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да постави македонския въпрос на разискване пред конгресите на Интернационала. В 1905 година (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в списанието „Художник“, което излиза от 1905 до 1909 година. След Хуриета от 1908 година Радев участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. От неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев черпи информация сам княз Фердинанд и те изиграват определена роля и за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турс
Симеон Радев е роден на 7 (19) януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.
Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
След като завършва лицея в Цариград, Радев заедно с Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. Радев учи право и в Париж. По-късно Робев помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline)
По времето, когато е в Швейцария Радев общува с българските анархисти, които по това време са активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее заедно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с когото обменят информация за дейността на анархистката „Женевска група“ и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев уточнява на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов – Орцето. Получените средства от ЦК на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този начин независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще сключи застраховка „живот“ пред Американска застрахователна компания, която след неговата гибел е изплатена на Симеон Радев, който изпълнява обещаното да върне дълговете.
В това време той участва активно и в дейността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган – вестник „Реформи“, изпращайки статии от чужбина още докато е студент. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“ на Стоян Шангов, като кореспондент в чужбина, а в 1903 година постъпва на работа в редакцията.
Радев е привърженик на Борис Сарафов и в 1901 година успява да го убеди да не се оттегля от поста председател на Върховния комитет в полза на Иван Цончев, тъй като така организацията ще се овладее от двореца.
В 1904 година във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да постави македонския въпрос на разискване пред конгресите на Интернационала. В 1905 година (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в списанието „Художник“, което излиза от 1905 до 1909 година. След Хуриета от 1908 година Радев участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. От неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев черпи информация сам княз Фердинанд и те изиграват определена роля и за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турс
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
August 13, 2016
Възхитен съм. Очаквах да е пълно с куп сухи дати, личности и факти, а се оказа едно много увлекателно четиво. Симеон Радев е почти съвременник на описваните събития и това придава яркост и достоверност. В същото време авторът остава безпристрастен (с лек уклон към княз Батенберг), стараейки се винаги да търси позитивните мотиви зад действията на политиците. Бих искал да напиша, че това е най-добрата историческа книга за периода след Освобождението, и тя вероятно го заслужава, но за да го твърдя със сигурност ще трябва да прочета повече историческа литература.
Хубаво е да се припомня през какви тежки, преломни моменти сме преминали, преди да почнем да се вайкаме за безизходицата в настоящето. А тогавашните политици не са си поплювали - изгонване на неудобни депутати от Народното събрание (напр. Евлоги Георгиев), суспендиране на конституцията, призиви за руска окупация. Добре, че настоящият мандатоносител (и председател на ПЕС) е родом от Украйна и е пропуснал тези уроци по история, че като нищо да ги приложи.
Хубаво е да се припомня през какви тежки, преломни моменти сме преминали, преди да почнем да се вайкаме за безизходицата в настоящето. А тогавашните политици не са си поплювали - изгонване на неудобни депутати от Народното събрание (напр. Евлоги Георгиев), суспендиране на конституцията, призиви за руска окупация. Добре, че настоящият мандатоносител (и председател на ПЕС) е родом от Украйна и е пропуснал тези уроци по история, че като нищо да ги приложи.
July 25, 2013
Изключителна книга.Без никаква конспирация и многобройни доказателства от много европейски книги Симеон Радев разказва как малката държава България е винаги била кукла Великите сили и Русия.Уникалното е политиците,които са избрани от народа,че не прекланят глава,а всякак работят за народните идеали.Тогавашни теми като как да е управлява държавата,проектирането на железниците,войната срещу Сърбия заради Обединението.Разисквани са и актуални теми и сега-кредитиране,банки,шантажи и схеми със Западна Европа,които и се въртят в ущърб и на Русия и обраното.Задължително четиво за хората,които искат да правят аналогия с историята сега и тогава и хората като цяло.Чуждите политици са същите,но нашите определено не са.
June 2, 2023
Изключителна книга, разказваща историята на България по един увлекателен и интересен начин. Показва неизвестни факти за личностите, градили следосвобожденска България, техните слабости и дипломатически способности (не ми хареса крайно негативното и субективно отношение на автора към Петко Каравелов 😢) Научих много нови неща и със сигурност ще я прочета пак!
June 5, 2014
Тази книга заслужава да стои до "История славянобългарская", "Рибен буквар" и "Политическа зима" и трябва да присъства във всеки дом! Изключителен Симеон Радев.
March 11, 2020
Бележките към романа са писани изключително пристрастно. Най-добре да не се четат, а да се проверява в уикипедия. Частите за сръбско-българската война не стават за четене, ако не си отвориш карта на телефона. Написана е като за хора, които не знаят абсолютно нищо за този период от историята на България. Преобладават описания на оживени разговори и вътрешни мисли на героите(исторически личности).
October 24, 2013
Много интригуваща. Единствената по-тежка част беше за военните действия по време на Сръбско-българската война (няма нито една карта). В повече ми бяха и някои цитати от вестници, но като цяло беше наистина интересна и лека за четене.
July 24, 2016
На нашия фронт нищо ново.
October 29, 2021
Класическа историографска творба за ранните години на новата българска държава. Четена от днешна перспектива се виждат толкова много общи черти, както с добрите и така със силно негативните аспекти на обществения и политически живот в България за тези почти 140 години разлика.
January 24, 2019
Страхотна книга!
January 14, 2024
Може би най-значимият исторически труд (с този на Захари Стоянов), който всеки българин трябва да прочете.
August 24, 2025
Отлична книга която заслужава да се прочете от всеки Българин!
January 11, 2025
Авторът, Симеон Радев е изключителен не само заради своята писателска дарба, а и заради личните си контакти с някои от главните действащи лица в книгата. Документална, но лесно четима, микс от емоции и факти “Строителите на съвременна България” е стожерът на българската историография в този период.
Въпреки, че на места се наблюдават чисто човешките пристрастия на автора, книгата е и си остава една от най-описателните и достоверни трудове на епохата.
Но определено, ако някой иска да направи своите първи стъпки в българската история, книгата не е особено подходяща. Причината за това е изобилната фактология и редицата детайли в нея, които биха затруднили дори сравнително по-запознатите читатели относно този период.
Но рано или късно, всеки искащ да опознае историята на България непременно ще опре до гения на Симеон Радев и неговите книги.
Въпреки, че на места се наблюдават чисто човешките пристрастия на автора, книгата е и си остава една от най-описателните и достоверни трудове на епохата.
Но определено, ако някой иска да направи своите първи стъпки в българската история, книгата не е особено подходяща. Причината за това е изобилната фактология и редицата детайли в нея, които биха затруднили дори сравнително по-запознатите читатели относно този период.
Но рано или късно, всеки искащ да опознае историята на България непременно ще опре до гения на Симеон Радев и неговите книги.
July 30, 2010
Изключителна книга.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews