Никола Фурнаджиев влива нова кръв в българската поезия, създава лирични произведения, в които бие пулсът на националното, родното, непокорното, протестиращото, бунтовното начало. Националното при него се слива с общочовешкото. В този том са включени избрани стихотворения на поета, проза, критически страници, публицистика, спомени за писатели, пътеписът "Пътуване до Чили". Анализите са от Г. Цанев, П. Динеков и Т. Жечев.
Никола Фурна̀джиев е български поет. Представител е на т.нар. септемврийска поезия. Той е един от най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.
Конници, конници, конници, кървави конници, моя родино и пламнало родно небе, де е народа и де е земята бунтовница, де сме, о мое печално и равно поле!
Там изгоряха селата и пеят бесилките, вятъра стене над пустите ниви сега, конници идат и плаче земята родилката, сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.
Тъмното копие, литнало там във просторите, свети под слънцето днеска оплискано в кръв, греят на свода огромни, червени прозорците, сякаш очите на божия, алена стръв.
Конници, конници - братя над бездни надвесени, моя родино и пламнало родно небе, вятъра иде и страшно е, майко, и весело, пей и умира просторното равно поле! 𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸𓆸
Фурнаджиев стана един от любимите ми поети! Невероятно е как кървавите картини от Септемврийските събития са описани и някак си в тях има красота и болка...