Голямото приключение на малкото таласъмче

Малкото таласъмче #1

by Nikola Raykov, Никола Райков, Matthew Cole (Illustrator)

Кое обичат децата повече – играта или приказките? В тази единствена по рода си детска книга играта и приказката си подават лапички и отиват заедно на едно голямо приключение! Развийте фантазията на своето дете с близо 100-те начина да прочетете тази приказка-игра! Помогнете му, с 20 възможни края, да разбере как неговите избори променят неговата реалност!

А реалността лесно може да бъде приказка в този уникален експеримент на Никола Райков, издаван и награждаван за научнофантастичните си разкази, фентъзи с български фолклорни мотиви, антиутопия и филмов сценарий. Това е неговият дебют с детска приказка-игра, написана за 3-годишния му син.

Луксозното издание с илюстрации на художници от цял свят ще помогне на вашето малко таласъмче да преоткрива ежедневно света на въображението. Ако обичате Мечо Пух, Приключенията на Лиско и Алиса, лесно ще се влюбите в тази книжка!

Genres: Childrens, Bulgarian Literature

56 pages, Hardcover

First published January 1, 2013

About the author

Nikola Raykov is born June 21st, 1981 in Stara Zagora, Bulgaria.

He has written and published adult-oriented SF, fantasy and dystopias, including a film script. They have garnered various Bulgarian awards.

However, he rose to fame with the first of his children's books, written for his three-year-old son: "GameTale: The Big Adventure of the Little Gremlin". The book wins 7 awards and nominations and goes trough 4 reprints in two years.

His second book "GameTale: The Even Bigger Adventure of the Little Gremlin" goes on to win the most prestigious award for children's literature in Bulgaria - "Konstantin Konstantinov". Nikola Raykov is the youngest author to receive the honorable award.

He is well-known for his opinion against copyright laws. He shares all his work with the readers under Creative Commons.

---
Biography in Bulgarian:

Никола Райков е роден на 21 юни 1981 г. в Стара Загора. Завършва информационни технологии в Чикаго, като по време на следването си поддържа сайт за кино рецензии върху американското кино. Започва да публикува свои статии, разкази и повести. Пише кино прегледа на телевизия ММ. Силно разочарован от американския начин на живот и светоглед, веднага след дипломирането си се завръща в България.

Творчеството му получава признание. Късият му научно-фантастичен разказ "Хардуерен проблем" е избран в селекцията на списание "Усури". През следващата година фентъзи разказът с български фолклорни елементи "Пеперуда", писан в съавторство с Димитър Стефнов, заема второ място на ежегодния конкурс "Таласъмия". Няколко месеца по-късно неговият филмов сценарий "ВЛЕЗ" печели наградата за „най-добър филмов проект“ на международния фестивал за кино в Балчик. През следващата година антиутопията "Изневяра" влиза в селекцията на антологията "Секси хоризонти".

Никола Райков режисира и монтира документални и рекламни клипове и филми, създава графични и уеб дизайни, твори в разнообразни области. От няколко години живее в малко българско селце, далеч от проблемите на големия град, заедно със съпругата си и 3 годишния си син, за който написва експерименталната приказка-игра "Голямото приключение на малкото таласъмче". След феноменалния успех на първата книга на бял свят се появява и "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче", с която печели и най-престижната награда за детско творчество в България "Константин Константинов".

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Отзивът ми на български се гуши най-долу. ;)

NEW: Join the Kickstarter campaign for Gremmy's paper edition until July 7.

So, I'd just slapped on three stars ("I liked it"), when my inner little gremlin slapped my pawsies. "Why, you ... did you forget what it was like to be four? And did you ever consider what sort of children will grow up if they start with a book like this? And did you imagine how much they'll laugh during the games the author has thrown in along with the reading?"

(That last question made the large gremlin nod sagely and play around with such large-gremlin-ly toys as the word gamesbook.)

I LOL-ed (I really did! Honestly, will grayson!) at quite a few of Gremmy's escapades, and the ones that tickled my heart the most were:

– encountering the little female gremlin, and the lessons to be learnt from that

– encountering the leftovers of the burger, French fries, and chocolate ... and the lessons ... my, the lessons ....

I'd also like to congratulate the author for his courage to offer the e-version of his book for free. That's the kind of author whom I most enjoy paying. :D

(Follow this link for the English-language version. Or the Italian, Russian and Latvian ones. AFAIK, Spanish and Swiss German translations are also in the making.)

In December 2014, the Bulgarian edition of The Big Adventure of the Little Gremlin became the very first recipient of the Nationwide Love award in the annual Yearning for Humane Books organized by the Human Library Foundation. Do you want to test your knowledge of Bulgarian? Here's the announcement.

(Me? I'd rather go straight for the source material. ;)

~ ~ ~

Тъкмо бях сложил три звезди (liked it) и малкото таласъмче у мен ме плесна по лапите. „Ама ти... съвсем ли си забравил какво е да си на четири? А въобще мислил ли си какви деца ще порастат, като почнат с такава книжчица? А представи ли си колко ще се смеят на игрите, които авторът е добавил към четенето?“

(На последния въпрос големият таласъм кима дълбокомислено и си подхвърля в ума думичката „книга-играене“.)

Смях се с глас на някои от приключенията, а най-любими моменти ми останаха:

– срещата с женското таласъмче и извода от нея

– срещата с остатъка от хамбургера, пържените картофки и шоколада... а извода от нея... леле, извода от нея...

(И поздравявам автора за смелостта да качи е-версия на книжката безплатно. На такива автори НАЙ обичам да плащам. :D)

Добавка от 12.2014: „Голямото приключение...“, заедно с „Жената, която търсеше любовта“, взе първото отличие „Носител на всенародната любов“ в Копнежа за човечни книги на Човешката библиотека. Подробно го представяме тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4094

[Dimitar Stefanov · Rating 5 out of 5]

In this unique children’s book, game and tale hold each other’s paws as they go on a big adventure!

If you’ve ever read gamebooks and you have children or have kept your inner child alive, or better even, you have children and have kept your child alive, then The Big Adventure of the Little Gremlin is just the right book for you. The cover says “GameTale,” and Gremmy smilingly invites us to play together. The adventure starts from the hole in the ground where Gremmy lives, but where it will take us depends entirely on the decisions we make at the end of each chapter.

I enjoyed the artistic design: this is a de luxe edition with full-color illustrations on every page. The hard cover guarantees that the book will last through a hundred readings. Which is a good thing, since you can have nearly a hundred different adventures with it. Each of them comes with its own message and unobtrusive moral. The great part is that children will have fun with all these adventures, while parents (or grandparents) may find something for themselves, too.

If you’re the type who’d rather take a look into something before you buy it, no worries. The book is available as a completely free PDF file. I hope that you’ll spend plenty of delightful moments with Gremmy, and that children will learn early on that the decisions they take can really make a difference.

В тази единствена по рода си детска книга играта и приказката си подават лапички и отиват заедно на едно голямо приключение!

Ако навремето сте чели книги-игри и имате деца, запазили сте детето в себе си или още по-добре имате деца и сте запазили детето в себе си, тогава “Голямото приключение на малкото таласъмче” е точната книжка за вас. На корицата грее надписът “приказка-игра”, а Таласъмчо усмихнато ни подканя да поиграем заедно. Приключението започва от дупката в земята, където живее Таласъмчо, но накъде ще ни отведе зависи само от решенията, които се вземат в края на всяка глава.

Художественото оформление на книгата ми допадна, тъй като става дума за луксозно издание с цветни илюстрации на всяка страница. А твърдите корици гарантират запазването на външния вид на книгата дори и след сто четения. Защото възможните приключения, през които можете да преминете са близо сто. Всеки един път, по който минава Таласъмчо носи различно послание и ненатрапваща се поука. Хубавото е, че детето ще се забавлява и ще открие нещо в книгата, докато родителите (или бабите и дядовците) биха могли да открият и нещо за себе си.

Ако пък сте от хората, които предпочитат първо да видят какво купуват, няма нищо по-лесно. Книжката е достъпна като PDF файл напълно безплатно. Надявам се да прекарате много приятни мигове с Таласъмчо, а децата от малки да разберат, че решенията, които вземат и изборите, които правят могат да променят много неща.

[Ал Торо · Rating 5 out of 5]

This week, I have the pleasure of presenting a unique book where you are not the hero. The hero is your child. This is the first published gamebook (or “GameTale,” as the author calls it) targeted at children ages 3 to 8. Inside, very young readers will assume the role of Gremmy the little gremlin and enter a fantastic world in order to provide his greedy tummy with food for the winter.

The Book

Reading only a few lines will make it clear that the writing is aimed at kids: short sentences, simple words, diminutives galore, repetitions for emphasis and easier understanding. Since the protagonist is your child, the text follows the specific logic of children in order to build a bridge between The Big Adventure of the Little Gremlin and the young “reader.”


To the meadow, by the hole, came the Old and Wise Granny Dragon and announced that there would be no more food. While it was summer now, soon it would be autumn and then winter, and the blueberries, the strawberries, the mushrooms, and even the blackberries Gremmy loved so much, would be gone. That was how seasons worked. The gremlin didn’t know what seasons were, but his tummy grew very worried that there would be no food tomorrow.

The book offers an interesting approach to introducing choices, descriptions of events and their interpretations: the various parts of Gremmy’s body are alive and have their own, conflicting ideas and opinions; the child decides which one to listen to.

The pawsies wanted to go around the bag, the eyesies wanted to look inside and the tail prepared to run.

I can’t say much about the story, because The Big Adventure of the Little Gremlin has more plot and structural branches than any other gamebook, so I’d rather define it as a collection of individual fairy tales. Gremmy’s path branches several times in the beginning, and depending on his choices, he encounters vastly different situations and fantastic creatures. Effectively, the plot is different on each replay, which also results in a relatively great number of endings: about twenty, each independent of the rest and offering its own moral.

And so the gremlin learned that you can lose your boat, but you may find friends instead; and that you can always build a better boat, especially with help from your friends.

And the gremlin learned that not everything foreigners do was good for him. And that whenever you see someone, you shouldn’t do exactly like them.

The Game

As I already said, the game is extremely non-linear, offering great opportunities for replay. It may well keep you interested for twenty readings or more, and considering children’s love for repeating and dwelling on every detail, I assume this number will increase manyfold for the young ones.

Structure-wise, the first choices are more or less random branches, followed by situations where the child has to decide on the basis of moral values or personal preferences, rather than logic. Every reading consists of five to six sections, half a page each, so the total length is similar to an ordinary fairy tale (between twenty and thirty minutes) and will keep the child from getting tired.

Naturally, the endings are not divided into good or bad. They are merely different, aiming to instruct and delight. I doubt any child would embrace an ending where Gremmy has to stay hungry or gets gobbled up by a dragon; the book amply demonstrates that the author is well-versed in child psychology.

I was also pleasantly impressed by the inclusion of another device at the end of The Big Adventure, common for practice books for this age: ideas for enriching the reader’s experience by adding extra game elements. Here are two examples:

General guidelines the author wrote down at the book’s prompting and translated into Adult:

3. Tell the child he or she has to pack important things for the adventure in his or her favorite bag. Let the child choose whatever he or she wishes. If possible, use some of the child’s items in the story.

The Enchanted Forest:
1. If the gremlin goes after the bag, play a game of tag.

The Design

The Big Adventure has a fabulous design. It comes with a hard cover, solid large-format glossy pages, dozens of full-color illustrations (every other page is an illustration). The deluxe quality completely justifies the price, which is actually low, considering the cost of such a product.

A minor shortcoming is the small font size. Although this may give a headache to a loving granny, I’d rather get more text for my money than a larger font.

Some adult readers will likely notice that the illustrations are stylistically eclectic, drawn by different artists. That won’t matter to the young ones, though: what counts is that each of the pictures is pretty, colorful, and full of interesting stuff.

In conclusion

I don’t think it will be exaggerated to call this book a historical event for our “genre,” creating an entire new “sub-genre” (I use “genre” as the accepted term, even though gamebooks are rather a literary and game “form”). I believe The Big Adventure will make kids squeal with delight, because its writing is as brilliant as its design. Such books stimulate children’s imagination and creativity, so I heartily recommend it to you. I eagerly awaited its release for several months after I’d first read it, and I immediately ordered a copy for each of my nephews, already before the premiere. I’m keeping my fingers crossed for Gremmy and hope he won’t remain an exception but become a stepping stone for this fascinating and instructive sub-genre.

You can browse and read the gametale any time, completely gratis, at the website of The Big Adventures of the Little Gremlin, if you cannot afford it or are not yet sure that it’s an exceptional gift for every child. There, you’ll also find extra chapters, adventures, etc. I believe the author deserves our support so that he can keep exhilarating us with his GameTales. If you share my opinion, you can order the book from the website.

----------------------------------------

Автор и издател: Никола Райков
Жанр: приказка-игра
Година: 2013
Страници: 56
Епизоди: 48
Тази седмица имам удоволствието да представя една уникална книга, в която ��ероят не си ТИ. Героят е твоето дете. Това е първата издадена книга-игра (или „приказка-игра”, както авторът я е нарекъл), която е предвидена за деца на възраст между 3 и 8 години. В нея най-малките, в ролята на „малкото таласъмче Таласъмчо”, ще имат възможността да се потопят в един приказен свят, с целта да намерят храна за зимата за лакомото си коремче.

Книгата
Няма да ви е нужно да прочетете повече от няколко реда за да установите, че стилът на книгата е като за хлапета – къси изречения, прости думички, умалителни навсякъде и повторения за акцент и по-лесно възприемане. Тъй като героят е самото дете, текстът е оформен по специфичен начин, търсещ допир с детската логика, за да създаде мост между „Голямото приключение на малкото таласъмче” и младия „читател”.

На поляната дойде старата Драконка, детска учителка, и обяви, че храната свършвала, защото сега било лято, но вече идвала есента и после зимата и храната свършвала. Така били сезоните! Малкото таласъмче не знаеше какво са сезоните, но коремчето много се притесни, че утре няма да има храна и ще остане гладно.

Интересен е и подходът, по който са представени изборите и въобще описанията на събитията и възможните интерпретации – различните части на тялото на таласъмчето са одухотворени и имат собствено мнение и идеи, а в последствие детето си избира коя ще последва.

Лапичките поискаха да заобиколят чантата, очичките поискаха да видят какво има вътре, а опашката се приготви да бяга.

За сюжета ми е трудно да кажа много, тъй като „Големите приключения на малкото таласъмче” е по-разклонена сюжетно, а и структурно, от всяка книга-игра и по-скоро бих я определил като съвкупност от отделни приказки. Пътят на таласъмчето се разклонява няколко пъти в началото и в зависимост от тези първи избори, то попада на съвсем различни ситуации, места и се среща с всякакви приказни създания. На практика сюжетът при всяко преиграване е напълно различен и можете да добиете представа за това от огромния брой краища спрямо този на епизодите – около двадесетина, всеки съвсем отделен и със своя собствена поука.

Така таласъмчето разбра, че може и да си изгубиш лодката, но да намериш приятели, а пък то, лодка и нова можеш да си направиш, и по-хубава дори, особено ако приятелите ти помагат.

И таласъмчето разбра, че не всичко, което правят чужденците таласъми е добре и за него. И когато видиш някого, не трябва да бързаш да правиш като него.


Играта
Както вече стана ясно по-горе, играта е изключително нелинейна, което дава невероятни възможности за преиграване. Спокойно може да се запази интереса за двадесетина четения, но знаейки как малките деца обичат да повтарят и попиват всеки детайл, мисля че това число може да нарастне неколкократно.
Структурно, първите избори са горе долу произволни разклонения, а след тях следват такива, в които детето трябва да избере решение в достигнатата ситуация, като по-скоро става въпрос за морални избори или чисти предпочитания, отколкото за някаква логика. При дадено изчитане ще преминете през пет-шест епизода, дълги по половин страница, като общата продължителност приближава тази на обикновенна приказка и е така подбрана, че детето да не се умори от прекалено дълго четене (двадесет-тридесет минути).
Разбира се, краищата не се разделят на добри и лоши. Те са просто различни и по-скоро поучителни и интересни. Едва ли някое дете би приело добре край, в който таласъмчето е обречено да гладува или е сдъвкано от дракон и навсякъде в книгата си личи, че авторът е добре запознат с детската психология.
Много приятно впечатление прави още един похват, познат от учебните помагала за тази възраст, включен в края на книгата – предложения за обогатяване на преживяването на конкретни моменти чрез добавяне на допълнителни игрови елементи, които със своята креативност и разнообразие ще направят приказка-игра още по-интересно изживяване. Ето два примера:

Общи съвети:
3. Кажете на детето, че то също трябва да си събере багаж за предстоящото приключение в любимата си торбичка/раничка, и го оставете да избере каквото пожелае. По възможност използвайте и част от неговите предмети в приказката.

Омагьосаната гора:
1. Ако таласъмчето тръгне да гони чантата, изиграйте и Вие една гоненка.

Оформление
Оформлението е поредният блестящ елемент на приказката-игра. Тя е с дебели корици, плътни гланцирани страници голям формат, изцяло цветна и с купища картинки (всяка втора страница е илюстрация). Луксозното качество напълно оправдава цената, която е дори ниска спрямо разходите по такъв качествен продукт.
Като дребен минус може да се спомене, че текстът е леко ситен. Макар да е възможно това да позатрудни някоя и друга баба, за мен е по-скоро плюс да има повече текст за избрания обем и формат, пред това той да е с по-едри букви.
Вероятно някои от възрастните читатели ще забележат и че илюстрациите са стилово нехомогенни и че са събирани от различни художници. Това обаче не би имало значение за малките – важното, е че всяка от тях е хубава, шарена и с много интересни нещица по нея.

В заключение
Струва ми се, че не е пресилено да се каже, че това е историческо събитие за „жанра” и създаване на цял един специфичен „под-жанр” (използвам „жанр” като утвърдил се термин, макар книгите-игри по-скоро да са литературна и игрална „форма”). Вярвам, че малките ще се побъркат от кеф с тази приказка-игра, тъй като е написана също толкова добре, колкото е и оформена. Такива книги биха развивали още повече въображението и креативността на децата и без грам колебание ви я препоръчвам. Аз чаках с огромно нетърпение излизането й няколко месеца, след като я бях попрочел, и поръчах веднага по бройка за племенниците си, още преди премиерата. Стискам палци на Таласъмчо и се надявам да не остане прецедент, а основоположник на този интересен и образователен под-жанр.

Книжката можете да разгледате и прочетете още сега, напълно безплатно, на сайта на „Големите приключения на малкото таласъмче”, ако не можете да си я позволите или ако още не сте сигурни, че това е един изключителен подарък за всяко дете. Там ще намерите и допълнителни глави, приключения и т.н. Според мен авторът заслужава нашата подкрепа, за да може да ни радва и занапред със своите приказки-игри и ако споделяте мнението ми можете и да си я поръчате от същия сайт, тъй като не е планувано разпространение по книжарниците.

ПП. Ако искате да видите и как изглежда самата книга, можете да изгледате това кратко видео: http://www.youtube.com/watch?v=Z5SrhQ...

[Nina Ivanova · Rating 5 out of 5]

Full review/Пълно ревю - Click click :)

The Story:
In a hole in the ground lives a little gremlin. If you wonder what exactly is a grmlin, first you must know that it is not a troll, nor a goblin, nor an orc or something else - it is actually something completely different. Second, a gremlin has this kind of paws, and horns,and muzzles, and tails, the kind only gremlins have, so it is hard to mistake them. Now that you know what a gremlin is, please meet the little Gremly `(absolutely no idea how to make the name, so you will have to bear with my clumsy translations). Little Gremly is facing a big problem - the winter is coming, and afraid that the food in the Forest may be over soon, he gets ready to go on a big adventure. And from this.... how the story goes depends uniquely on you.

After read thoughts:
On the back cover there is a warning - if you are a fan of Winnie, Alice and Foxy (very popular children series here by Boris Aprilov) then there is a high chance to find a new love in betweeb the pages. And so it is. I adore Foxy, and from the first moment it was clear that he and Gremly are bound to become good friends. Same with their tales. On many places the style and the humour reminded me of Boris Aprilov - but without the semi-sad undertone. And in this case, this is how things are supposed to be.
So, we open the book, ready to go on with Gremly. Oh, but wait - the pictures! Topcho loves books with pictres! The illustrations in The Big Adventure are made by different artists from all over the world and each and everyone bears the style of the creator. The result is one wonderful, messy artbook, that you can spend hours just going throught the pages and looking, pretending that you can't read. Here's the Dragon Teacher, with a Hello Kitty hair pin. Oh, and note the actual forest map on the table of the Lost stuff Bureau.And there is the treasure cave. My fav one, no doubt is the owl pic. I called them the Chesire owls :D
From the first round, just looking at all the different pictures, I began to wonder - how it is even possible to gather so many different creatures, and places, and items and create a coherent story? But it IS possible - in the most fantastical and magical way. Because The big adventure of the Little Gremlin is indeed a game-tale. It gather all kind of fairy tale characters and situations - like dragons, fairies, forg princes and a Big Good Wolf - and wines everything up in a whole new way.
The book's target audience is 3-8 years old. The little adventurer can go on his own, or with the help of an adult. There are 48 episodes in the end of each one there is a list of possible decision the player can take. You can end up the adventure in 20 different finishes, and reach them in almost 100 different ways - that makes many days of adventures! Except one or two endings with a slight tummy ache, they all end good. Because the little Gremlin has a big heart, and always listens to it. All of the "rounds" seemed well balanced. One play, from the beginning to the end, shouldn't take more than 20 minutes to half an hour. Like this, the small adventurer won't get bored, and if his bigger companion is reading aloud, won't have to take breaks for a cup of tea (excpet in the episode in the Bear cave). The book is great for home schooling - in the last page there is a list of activities how to make the reading more interactive and learn colours, shapes, songs and games while reading. The lessons and the morals of the story are simple, easy to understand and remember, and just make your feel like a better person.
The whole boook is big, with hard, sturdy covers and gloss paper - just the way a book should be, if it is supposed to be in the hands of little children. Maybe just the text seemed too small - not for the adults, but for the children. Like this, the book looks more orientated to be read by adults to the children. But it is interesting enough for bigger kids too, who can read on their own. However, I''ve seen that lots of tiny text on one page can discourage a yound reader.

And when you get to the end - a surprise awaits you - a secret code for a special section in the book's site with extra chapters and pictures. Congrats to the author for continuing the game even after the covers are closed.

~~~~

На задната корица е изписано предупреждение - ако сте фен на Лиско, Мечо Пух и Алиса, то между тези корици ще намерите нова любов. И така си е :) Обожавам Лиско и просто от раз ми стана ясно, че те двамата с Таласъмчо много ще си допаднат. Опашките им - и те също. На дос��а места стилът на книжката ми напомня и на разкошотиите, които твори Борис Априлов - но тук го няма онзи отенък, от който ти става полухубаво, полутъжно, когато прочетеш как зад тъмните стъкла на очилата пяната имаше цвят на скръб. И в случая, така и трябва.
И така, разгръщаме книжката, готови да поемем на път с Таласъмчо! Но първо - ооо, картинки! Топчо обича книжки с картинки. Илюстрациите на "Голямото приключение" са дело на различни художници от цял свят, всяка от които носи собствения стил на автора си. Получава се един страхотен пъстър албум, който може да се разглежда дори и само като артбук, където различията не само не си пречат, но и се допълват. Просто си е кеф да седнеш и да разглеждаш, и да се правиш, че не можеш да четеш - и да зяпаш само картинките и да се кефиш на ластичката с Хелоу Кити на учителката Драконка, горската карта на бюрото в Бюрото за изгубени вещи или съкровищата в Къртичковата пещера. Аз си имам и любима картинка - тази с Бухльовците. Кръстих ги Чеширските БуХЛи. :)
След първото прехвърляне на илюстрациите даже се зачудваш - как е възможно толкова много и различни места и неща да намерят място в една книжка, пък било и тя за Голямо приключение. Но оказва се, че може. И всичко си пасва заедно така добре, както може само в най-фантазийните от всички приказки.
Добре, оставяме картинките... засега. И тръгваме на път. Независимо дали читателят ще тръгне да броди сам, или заедно с някое малко смело таласъмче, в края на всяка глава трябва да взима важни решения - накъде да тръгне и какво да стори. И се започва едно бясно премятане на страници и подскачане между глави, и връщане назад и почване наново. Комбинациите, по които може да са построи Приключението от тези 48 епизода, за да се стигне до един от двадесетте края, са близо 100 - както казва авторът. Аз още не съм ги минала всичките, въпреки че стигнах до всички възможни краища на историята - определено има още за приключенстване. Но, като се изключат един-два случая на коремчобол, всички пътища завършват добре. Защото по тях върви едно таласъмче с добро сърце.

Останах с впечатление, че всички "изигравания" са доста добре балансирани - като брой на епизодите, които влизат във всяка игра. Така хем на младия приключенец няма да му се досади, хем на неговия спътник в играта - ако трябва да му чете, - няма да му се налага да прави почивки за чай (освен в главата на гости на Дядо Мечо, разбира се). Книжката е много подходяща за "home schooling" - домашно обучение. Всъщност, не само подходяща, но и създадена за това - на последната страница има списък със съвети (от книгата, продиктувани на автора) как четенето да стане по-интерактивно. Поуките и изводите от приключенията са хубави, запомнящи се, симпатично и ненатрапчиво казани. Оформлението на книгата е много добро - твърди корици, шити, а не лепени страници, гланцирана хартия - ще да издържи много размятания :) Единствено ми се прииска шрифтът да е по-едър. Не от възрас��на гледна точка - и баба, и дядо с очилата ще се справят. Но книжката е предостатъчно интересна, за да представлява интерес не само на деца, на които ще им четат, но и на такива, които могат да си четат сами (ами че тя и на мен си ми беше интересна, и не си я давам, нищо, че съм минала таргет зоната с 15 години). От наблюдения - ситният шрифт може да действа разубеждаващо на малкия читател. (От спомени - не помня. Но доколкото си знам какво лапе бях, на мен най-големият ми проблем би бил да отида на посочената глава, а не да продължа с другата на страницата.)

А когато стигнете до края - един от краищата - или просто отгърнете задната корица - там ви чака - изненада! Таен код! Ама наистина е много таен, толкова, че колкото и да се мъчите, няма да го отгатнете. С това ключе се влиза в специално тайно местенце на сайта, където чакат още изненадки. Едно голямо браво на автора, че е свързал нещата така, и продължава да държи интереса жив, дори и след като кориците се затворят. А изненадките също са тайни, и трябваше да си бия две шамарчета, та да не ви кажа любимите си. Затова, намерете си пътя до тайното място, че да мога с чиста съвест да ви ги кажа - не поддържайте насилието над Топчета :D

И чакайте, още не съм стигнала до най-хубавото - в електронен вид книжката е достъпна съвсем безплатно. Само няколко клика ви делят от една приказна прочитна игра - ето тук http://prikazka-igra.com/index.html . За това - едно още по-голямо от предишното браво. И благодаря.

Така че, ако имате близки или познати, чиято възраст все още се изписва само с помощта на една цифра (или съвсем малко над нея)- ето ви идея за подарък. Ако вече сте от тежката категория, едва ли ще мога да ви убедя да си вземете лъскава книжка с твърди корици. Но ще настоявам и ще тропкам с краче, докато не идете и не я погледнете в сайта поне. И не си припомните колко е абсурдно, и фантазийно и така хубаво да прочетете книга, където винаги всичко свършва щастливо.

[Илияна Делева · Rating 5 out of 5]

Голямото приключение на споделеното четене
След дълъг период на издаване на стари и позабравени книги за деца предимно преводни, като че ли настъпи времето на поява на нови и български приказки и стихове, разкази и романи. По време на инициативата „София диша” имаше представяне на може би малко позабравените „книги -игри”, предизвикали през деветдесетте спорове за това добре ли е или не юношите да четат по този начин. Помните ли какво е книга-игра?
Ще споделя за един висок скок в развитието на жанра и горещо ви го препоръчвам – книга за деца и родители, написана от млад и талантлив автор.
„Голямото приключение на малкото таласъмче”от Никола Райков е книга за най-малките и техните родители, но и за по-големите деца. Това е книга –игра, а това я превръща в инструмент, който да помогне на малкия читател да се впусне в голямото приключение на четенето.
Игрите тук са много. Разбира се на първо място е изборът на детето да продължи по един или друг път приключението на своя герой. Но не са за подценяване играта на думи и ситуации, които текстът подсказва. Играта на въображението, което представя Таласъмчето и героите, с които то се среща е продължена от съвсем неслучайните илюстрации. А най-важното и най-хубавото е, че книгата провокира детето да играе с мама и татко.
Запознах се с Никола Райков на Булгакон 2013. Възхити ме отношението му към родителството. Такова мъжко отношение към детето е заразително. Но не ме прави пристрастна – в книгата ще откриете автор, който е отговорен родител и е в състояние ненатрапчиво да дава съвети как да се отнесеш към малкото си дете сериозно, с уважение, но и с чувство за хумор и снизходителна усмивка към стремежа му да опитва живота.
В приказката ще откриете и детето, което обича да слуша, разказва и участва в приказки. Защото авторът борави умело с думите. Не спестява нови и непознати, разчитайки на помощта на участващия в четенето родител. А малкият читател или слушател могат лесно да се вживеят в ролята на малкото Таласъмче, защото то изпада в обикновени, ежедневни ситуации, в каквито попада и детето. То си задава същите въпроси за живота, за смисъла и значението на нещата. И така ненатрапчиво детето разбира какво е при��телство, какво е дълг.
Липсва ли ми нещо? Идва ли ми нещо в повече? Категорично не. Но съм впечатлена ,че всички срещи в тази вълшебна гора са срещи на доброто с доброто. В това приключение за разлика от много други няма лош герой. Ситуациите обаче съвсем не са по-малко заплетени и по-малко интересни. Напротив. Играта на асоциации, попадането в различни ситуации са коя от коя по-забавни. Горските животни и вълшебни същества, които среща главният герой са добронамерени. Всички те са призовани да получат и дадат урок чрез една игра, която учи, която възпитава, която провокира към доброта.
Препоръчвам книгата за четене, за игра, за нов поглед в общуването . Вярвам, че ако ми се доверите удоволствието и ползите ще останат за вас.

[Borislav Traykov · Rating 5 out of 5]

След като прочетох много положителни коментари и ревюта на книгата, реших да проверя за какво става въпрос. Стана ми толкова интересно, та чак купих 2 бройки – едната бидейки подарък за една мама на тригодишен палавник.
Някъде прочетох определението „българския Тери Пратчет“ за автора и бидейки голям фен и по-читател на Прачет, се зачудих какво точно се има предвид.
Отговор получих след като прочетох първите три епизода на книгата.
Двете най-сходни черти, за които се сещам са забавните и странни причинно-следствени връзки, които често объркват таласъмчето, така и читателя. Част от тях бяха толкова солидно и простичо обосновани, че си ги записах за бъдещи мъдри цитати :).
Втората пратчетова черта в стила на автора бе разчупването на бариерата между светът на таласъмчето и на читателя – само от време на време, като за мерудия :).
Хуморът и поучителните завършеци на книгата също много ми допаднаха – смятам, че те ще допаднат и на всеки, който реши да чете книгата, най-вече на глас пред поне един малчуган.
Самият стил на писане е много удобен за четене на глас, тъй като изреченията са разбити и не прекалено дълги. Даже съвсем спокойно може да се вкара повече театралничене на четящия на глас за подсилване на впечатленията у хлапета, които слушат в за��лас.

Като оформление, книгата е супер – шрифтът е лесен за четене, самото издание е големичко и малко трудно за сбутване на лавицата, но пък определено прави впечатление у дребосъците – както с размерът си и така и с красивото оформление на корицата. Всяка от илюстрациите заема по една страница и точно в стил на книгите-игри, не всяка ситуация е илюстрована – така читателят може да получи подсказки какво да си представи докато чете, но и да се усланя на само картинките за изграждане на визуална представа за приказката.
В заключение смятам, че книгата е супер и определено си заслужава – както за децата на възрастните, така и детето, вътре във всеки от възрастните.

[Petya Kokudeva · Rating 3 out of 5]

Харесвам абсурдните нотки в книжката. На места ми напомня бегло на Борис Априловото чувство за хумор. Само жалко, че визуално никак не ми стои издържана.

Ето няколко симпатични пасажа:

И изобщо, таласъмчето се провря през много дупки и накрая се обърка коя дупка е малка и коя – голяма и разбра, че голямата дупка е голяма, само ако преди това си минал през малка

*

- Не ти ли пари на опашката? – попита таласъмчето.
- Аз нямам опашка – отговори тенджерата.
- А не ти ли пари на няманата опашка? – попита пак таласъмчето.

*

Таласъмчо забеляза, че колкото повече не мисли, толкова повече разни мисли искаха той да ги мисли. „Странно нещо са това мислите” – мислеше си таласъмчето. Уж ги няма, а пък накрая не можеш да се отървеш от тях

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

Без забележки. Трогателна книжка, прекрасно илюстрирана и чудесно написана. Заминава за племенника в комплект с втората веднага след като изчета и нея :D

[Слави Ганев · Rating 5 out of 5]

English review (Scroll down for Bulgarian! :)

“High up in the mountain, deep inside the forest, alongside the river, in a hole in the ground, there lived a gremlin.” It sounds like the iconic opening line of Tolkien’s Hobbit: “In a hole in the ground there lived a hobbit.” The Big Adventure of the Little Gremlin is a wonderful fairy tale for kids, presented as a game. Quite a few years ago, gamebooks (or Choose Your Own Adventure) were at their peak, but in case you’ve missed them, they give you choices about how the story will go on, and how it will end. The Big Adventure offers, I believe, dozens of options to walk down one path or another across its whimsical world. The book is split into very short chapters, half a page each, and the readers wander among them, following their own choices. Each adventure consists of several such chapters. Then you can go back and see what happens if you choose another option, and then another, and another, until you’ve exhausted all of them. The end of every adventure usually features a moral, like fables and most fairy tales in general.

The little gremlin’s main goal is to fill his unhappy rumbling tummy, but along his way he meets various characters and has amusing or even dangerous adventures, described in a pleasant style reminding me mostly of Lewis Carroll among all children’s writers I can think of. Like his late British colleague, Nikola Raykov mixes fantasy and nonsense for children.

* Warning: here be minor spoilers *

My first journey...

I cannot speak about plot in the sense I used in my previous reviews, because, as I said already, it’s up to the readers. So here is how my first journey went: Of all the paths the gametale offers, I chose the one to the blackberries. Gremmy loves them, all right? Well, so do I, so I decided to pick some. However, I came across a sign and followed the direction it was pointing to. It said there was a music competition, and Gremmy loves to sing. I met a magpie on my way who told me that Granpa Bear had lost his glasses, so I decided I’d better fetch them to him before joining the competition. Granpa Bear turned out to be a very kind fellow, treating me to linden tea and, well, sauerkraut cakes. :-) Then you can always go back and see what would have happened if you’d walked on to the competition or the blackberry bush.

I suppose children will have even more fun with these stories, but I had my fair share too. Especially the scene with the friendly bat who shows you the way but you can make out his directions only if you stand on your head. I also ran into a dwarf with amazing culinary talents, a giant with even more amazing culinary tastes, a mole that had dug a waterslide, and a rabbit who turned out to be a king. Even a kangaroo who thought he was a squirrel ... or the other way round ... and so on.

*End of spoilers*

All in all, the book is highly original. Even Taoist philosophy makes an appearance: “The path forked to the left and right, even though Gremmy didn’t know left from right. Would left even be left if there was no right, and would right be right if there was no left?” or “ ... the big hole was only big if you passed through a small one first.” Of course, I’m kidding. I don’t think this was done on purpose.

Another merit of The Big Adventure is its artistic design. Each page of text comes with a full-color illustration. There is a balance between words and pictures. In this respect, the book doesn’t belong to one of the “asymmetric” categories, also known as “Western” vs. “Eastern” or “old” vs. “new” children’s literature. In the former, the text serves mostly as commentary to the illustrations, and in the latter, the illustrations supplement the text. The Big Adventure takes the middle ground.

The gametale can be read or browsed for free, where you can also buy a paper (hardcover) copy. I’ve based this review on the electronic version.

-----------------------------------------------------
Български:

Никола Рай... ков. Първият път първосигнално го прочетох като Николай Райнов и се почудих как така като малък не съм го чел. Дори затърсих в Гугъл, но накрая схванах, че съм допуснал грешка. Имената са близки, но пък без най-малко да преувеличавам, качеството на тази приказка-игра не по-малко доближава до това на приказките от нашия бележит и уважаван писател, с който израстват вече поколения. Въпреки, че стилово не си приличат и не може да се претендира влияние на Николай Райнов спрямо неговия без-малко-адаш Никола Райков.

Така, де, стига толкова отнесени приказки. "Високо в планината, дълбоко в гората, там покрай реката, в дупка в земята живееше таласъмче." Звучи точно като култовото първо изречение на Толкин от неговия "Хобит": "В една дупка в земята живееше хобит". И така. "Голямото приключение на малкото таласъмче" е прекрасна вълшебна приказна книга за малчугани, написана под формата на игра. Преди доста години книгите-игри бяха в апогея си, но в случай, че сте ги пропуснали, това означава, че читателят сам избира как да се развие действието и как да завърши. "Таласъмчето" предлага, струва ми се, десетки варианти, да тръгнеш по една или друга пътека в приказния свят, изграден от автора. Книжката е разделена на много малки глави от по половин страница между които читателят се лута в зависимост от собствените си решения. От началото до края на едно приключение има няколко такива глави, след което, ако искаш, може да отидеш назад и да видиш какво щеше да стане ако се беше спрял на друг вариант и т.н. и т.н. докато изчетеш всички и започнеш да препрочиташ. В края на различните приключения обикновено има и поука подобно на тази в басните, пък и повечето приказки изобщо.

Основна цел на таласъмчето е да напълни злощастното си къркорещо коремче, но по пътя си то среща различни други герои и преживява с тях забавни и дори опасни приключения описани с един много хубав и приятел стил, който мисля, че прилича на Луис Карол от всички детски автори, за които мога да си спомня. Подобно на покойния си британски колега и Никола Райков е написал нещо в съчетание от фентъзи и нонсенс за деца. Говорещите чайници от Алисината история тук имат еквивалент в говореща тенджера например.

*Тук се разкрива част от сюжета, макар и пестеливо*

Как премина моето първо пътешествие...

Не мога да пиша точно за сюжет в смисъла, в който съм го правил при предишните си постове, защото, както вече обясних, читателят сам си го избира. Ето как премина моето първо пътешествие: От всички пътища, по които книжката ми позволява да поема, си избрах този към къпините, нали Таласъмчо ги обичало. И аз обичам, та реших да си набера. По пътя обаче видях табела и предпочетох да се отклоня на там, накъдето сочи, вместо да продължа към къпините. Нали натам имало музикален конкурс, а Таласъмчо обичал да пее. Срещнах обаче една сврака, която ми каза, че старият дядо Мечо си е изгубил очилата и реших, че е по-добре да му ги занеса преди да отида на състезанието. Той пък се оказа твърде любезен и ме почерпи с липов чай и мекички с... кисело зеле, хм :-) Винаги можеш да се върнеш и да видиш какво е щяло да стане ако беше продължил за конкурса или за къпиновия храст.

Предполагам, че ако си дете историите са още по-забавни, но и аз искрено се забавлявах. Особено момента с онзи любезен прилеп, който ти показва посоките и който можеш да разбереш само ако си надолу с главата докато четеш. Срещнах и джудже, с невероятни готварски заложби и великан с още по-странни вкусове що се отнася до храна, къртица, която е построила пързалка и заек, който се оказа крал. Даже кенгуру, което се мисли за катерица... или обратното... и още много други.
*Е, оттук вече не се разкрива*

Най-общо казано, книжката е изключително идейна. Дори даоистката философия е дала своя принос: "А пътеката се разделяше наляво и надясно, макар че Таласъмчо не знаеше кое е ляво и кое е дясно. И щеше ли лявото да е ляво, ако няма дясно, а дясното дясно, ако няма ляво?" или пък "(...) голямата дупка е голяма, само ако преди това си минал през малка." Това, разбира се, е на майтап, не вярвам да е съзнателно.

Не знам дали нямаше и закачка от автора с книгата-игра "Замакът на таласъмите", но е напълно възможно.

Още едно достойнство на книжката е нейното художествено оформление. На всяка страница текст се пада по една цветна илюстрация. Не се стига до крайности. Количествата текст и картинки са балансирани. От тази гледна точка не мога да кажа, че книгата спада в някоя от... "асиметричните" категории, които някои наричат "западна" и "източна" или "стара" и "нова" детска литература. При първата текстът е по-скоро коментар към илюстрациите, а при втората - картинките по-скоро подчертават текста. Нещата са балансирани.

Книжката може да бъде прочетена или само разгледана безплатно на сайта http://prikazka-igra.com, от където може да се закупи и хартиената ѝ версия. Аз съм използвал електронната за това представяне.

Надявам се "Таласъмчето" да си намери достатъчно читатели. Не само то, а изобщо детската литература, писана от българи. Нашата родна литература се намира в някаква просъница. Детската обаче е в пълен копалс. Поне по-новата. Ако един народ не създава свои книги, своя музика, свое кино и пр., той няма бъдеще. Обезличава се и губи своите корени. Не можем да разчитаме на американски, британски, испански и др. чужди автори да създават собствената ни култура, която е застинала в състоянието си от преди 70 години.

[Borislav Traykov · Rating 5 out of 5]

After reading a lot of positive comments and reviews on the book, I decided to see what it was all about. I was so interested that I even bought 2 copies, one of which was a gift for the mom of a 3-year old rascal.
Somewhere I saw the definition “the Bulgarian Terry Pratchett” being applied to the author of this book and being a big fan of Mr. Pratchett, I wondered what was the reason for that.
I got my answer after reading the first three paragraphs of the book.
The first of the two biggest similarities, which I can think of, are the funny and awkward cause-and-effect situations that take place often confuse the Gremlin, as well as the reader. Some of those situations are so simply and well-grounded that I saved quotes from them for future use!
The second “pratchetterian” trait in Nikola Raykov’s writing style is the breaking of the fourth wall between the world of the gremlin and that of the reader. Just from time to time - to add some flair.
The humor and the educational tone in each of the endings clicked with me as well – I think that they will also appeal to everyone who reads the book, especially aloud to a young child. That is also complemented by the fact that the style of writing is very well suited for reading aloud – the sentences are simple and not too long. The reader can even take the opportunity to add a theatrical tone in order to enhance the impressions of the kids listening to the tale.
In terms of form, the book is great – the font is big and easy to read. Being a big physical book makes it a little inconvenient to put on a shelf, but it does make an impression on the kids – with its size, as well as its beautiful presentation. Each of the internal illustrations takes an entire page and just like the gamebooks of old, not each situation is illustrated (note: this was changed in the extended version of the book which is the one currently in print) – that way the reader can only get cues about what to envision while reading, not just rely on the pictures to build a visual representation of the tale.
In closing I think that the book is awesome and it’s definitely worth looking into – for both kids and adults alike.

Disclaimer: This is a translation of my review on the first Bulgarian edition of the book - I must admit that I have not looked into the English version yet.

[viki♡ · Rating 5 out of 5]

i can still easily say that this is my favourite book of all time. i had literally memorised the first 3ish pages of by heart😭 anyways love it sm❤️

[Diana · Rating 5 out of 5]

Сложих отметката за прочетена, но такава книга никога не е напълно прочетена. Книгите-игри бяха любима част от тийн годините ми и таласъмчето ме върна към тях.
Всеки път може да избереш ново приключение за Таласъмчо, а моите малки и попораснали таласъмчета се забавляват чудесно с него (аз също да си призная).
Поздравления за автора за увлекателно разказаните истории и за великолепното изпълнение на книжките.

[Венислава Исуска · Rating 5 out of 5]

Красива и абсолютно забавна книга. Книга, която плени 4 годишният ми палавник от първата среща и започна да разиграва сцени.

На мама не й се налага да заменя думи и да превежда, а само да се забавлява.

[Lyubomira Raykova · Rating 5 out of 5]

Amazing book, enjoyable not only for little ones, but also for grown-ups, while together they start a magical-fairy-adventure-game!
The beautiful illustrations fit perfectly the beautiful words written in the book, but for me the most impressive part is that the entire book is filled with goodness!
I wish worldwide success of the book and the author and I hope it will be able to reach many children because the personal choice presented as a game in the book is an unobtrusive way to prepare our children for the time, when they become older and their life will be determined by their actions!

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

И двете книги за Таласъмчо са написани с много оригиналност и чувство за хумор, и преди всичко – с много желание и любов! Ясно се усеща, че книгите са писани от внимателен родител, а главният им герой е едновременно чудесен въображаем приятел и образ, с който детето може да се идентифицира.

Прочетете пълното ревю на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Lieneb7]

Nicola Raykov's tale is an amazing gift to children and their parents. It is a tale with a wonder in it, it is a tale that can be read by everyone in a different way. It is a tale for those who like travelling and adventures, but it also has got some moral at every of the 22 possible endings. Only the way hoe the Gremlin gets to the morals is very modern. The moral comes out of a coinsidence in an adventure. The way Gremlin learns is very up to our epoch - the epoch of surfing the net, the era of huge of casual information.

[Mariya · Rating 4 out of 5]

Чудесна книга. Забавна, интересна и не на последно място - с красиви илюстрации. С дъщеря ми я четем с удоволствие.

[Мариша · Rating 5 out of 5]

Абе прочетена, прочетена, колко да е прочетена.... :) Със сигурност не е прочетена цялата :)

[Afa · Rating 5 out of 5]

Buku ini dilancar semasa Kickstarter. Saya membaca buku ini bersama anak dan ia mudah kerana mengajar mereka membuat pilihan. Walaupun jalan ceritanya mudah, tetapi itulah kelebihannya, mudah juga diulang baca untuk pilihan lain (ya ini sejenis buku CYOA). Setiap bab disampingnya gambar berwarna yang indah, sesuai untuk pembaca muda.

[Peter Herakov · Rating 2 out of 5]

Съжалявам, защото има някои добри и забавни моменти, но като цяло изглежда така, сякаш авторът е влюбен в себе си и думите си. Адски много безсмислен текст и повторения, които са ненужни. Особено когато трябва да четеш на малко дете, което също не намира смисъл в повторенията и досадните диалози и обяснения.
Да, хитро е, че опашката, лапичните, рогцата, коремчето и прочие имат собствено мнение. И щеше да е забавно, ако не се повтаряше до откат.

[Aleksiel · Rating 4 out of 5]

I'll have you all know I was crowned Queen of Gremlins... for a short while :D Really cute game-book (book-game?). Available for free download in several languages: Bulgarian, English, Italian, Russian and Latvian.

[Galya Georgieva · Rating 5 out of 5]

Страхотна приказка - игра :) четем я с удоволствие със сина ми :)

[Nevena Mihtieva · Rating 5 out of 5]

Любима на синът ми, 4г, любима и на мен :) колкото и да четем, все откривам по нещо ново.

[Силвия Христова · Rating 5 out of 5]

Всеки път, в който я четем е едно ново приключение