What do you think?
Rate this book
Аз и морето
(Поезия)
59 pages, Paperback
First published January 1, 1980
4 people are currently reading
146 people want to read
About the author
Петя Дубарова
16 books75 followersПетя Стойкова Дубарова е българска поетеса. През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 27 of 27 reviews
April 25, 2024
Поезията на Петя Дубарова е абсолютно прекрасна, безкрайно стойностна и недостижима, като Вселената... ❤️
С дъжда
„От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.
Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.“
Есенна вечер
„Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.“
Там някъде...
„Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.
Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно „Ела“!
Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.
Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.
Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.
Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих — трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след можа живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.“
С дъжда
„От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.
Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.“
Есенна вечер
„Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.“
Там някъде...
„Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.
Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно „Ела“!
Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.
Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.
Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.
Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих — трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след можа живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.“
February 7, 2017
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
Като ги пиша тези редове, настръхвам. И направо ми иде да заплача. От умиление и тъга по поетесата, сложила край на живота си толкова рано, за което съм ѝ бясна, сърдита, не я разбирам и не я оправдавам. Няма нищо красиво или романтично в самоубийството, нека другите опоетизират смъртта ѝ.
Петя Дубарова е една необяснима любов по Бургас, по вълните, по синьото. Едни воднисти, стъклени очи, които обхождат бреговете на седемнайсетгодишната си душа. Сливането е неизбежно. Без възможност за предотвратяване, без път назад. Освен, навярно, някоя лунна пътека, лениво разчертала себе си по морската повърхност.
Няма да "давам звезди" на стихосбирката - първо, тя си има достатъчно свои. Второ - би ме било срам. Имам усещането, че Петя е живяла, надявайки се да спре да бъде оценявана. И понеже космически силно и близо чувствам момичешката ѝ душа, не искам да късам връзката с нещо тривиално. П.Д. може и да звучи банално на моменти, но вярвам, че е безкрайно искрена. И се надявам, където и да е, да си е простила. Да е простила на този свят. Да са си простили взаимно, че не са могли да се понесат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след можа живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
Мисия - успешно изпълнена.
че цялата изтръпвам и боли ме.
Като ги пиша тези редове, настръхвам. И направо ми иде да заплача. От умиление и тъга по поетесата, сложила край на живота си толкова рано, за което съм ѝ бясна, сърдита, не я разбирам и не я оправдавам. Няма нищо красиво или романтично в самоубийството, нека другите опоетизират смъртта ѝ.
Петя Дубарова е една необяснима любов по Бургас, по вълните, по синьото. Едни воднисти, стъклени очи, които обхождат бреговете на седемнайсетгодишната си душа. Сливането е неизбежно. Без възможност за предотвратяване, без път назад. Освен, навярно, някоя лунна пътека, лениво разчертала себе си по морската повърхност.
Няма да "давам звезди" на стихосбирката - първо, тя си има достатъчно свои. Второ - би ме било срам. Имам усещането, че Петя е живяла, надявайки се да спре да бъде оценявана. И понеже космически силно и близо чувствам момичешката ѝ душа, не искам да късам връзката с нещо тривиално. П.Д. може и да звучи банално на моменти, но вярвам, че е безкрайно искрена. И се надявам, където и да е, да си е простила. Да е простила на този свят. Да са си простили взаимно, че не са могли да се понесат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след можа живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
Мисия - успешно изпълнена.
February 12, 2017
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
November 16, 2018
Петя остана някъде там в морето , което толкова е обичала и любимият Бургас, огромен талант за радост признат , стиховете са лични и мн душевни . Пет звезди плюс една звездичка небесна за Дубарова .Поклон.
November 16, 2018
Ах... ❤
...защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.
...защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.
February 25, 2023
Изключителни стихове. Това момиче е създадено да е близо до морето, тя все едно живее за него. Изпреварила времето си, наистина.
April 7, 2018
Едно от най-красивите неща, които съм чел.
Невероятна поезия, която само с няколко реда те приближава и прехвърля, кара те да чувстваш и усетиш емоцията и заряда на стиховете.
Невероятна поезия, която само с няколко реда те приближава и прехвърля, кара те да чувстваш и усетиш емоцията и заряда на стиховете.
January 25, 2020
Как искам да съм малък светъл влак,
по-пъстър от крилете на хвърчило.
Да чувствувам във светлия си бяг
че слънце в моя ритъм се е скрило.
Да бъде мойта гара слънчев знак,
от хиляди очи благословена.
Да бягам срещу вятъра, но пак
да върщам там мечтата си зелена.
Как искам да съм малък светъл влак.
Тогава бих посока подарила
на някого. Искри родени в бяг
от релсите. И свойта пъстра сила.
Защо не съм добър среднощен влак?!
Тогава аз на всеки бих раздала
завръщане. Но бих поела пак
по релсите на радостта си бяла.
по-пъстър от крилете на хвърчило.
Да чувствувам във светлия си бяг
че слънце в моя ритъм се е скрило.
Да бъде мойта гара слънчев знак,
от хиляди очи благословена.
Да бягам срещу вятъра, но пак
да върщам там мечтата си зелена.
Как искам да съм малък светъл влак.
Тогава бих посока подарила
на някого. Искри родени в бяг
от релсите. И свойта пъстра сила.
Защо не съм добър среднощен влак?!
Тогава аз на всеки бих раздала
завръщане. Но бих поела пак
по релсите на радостта си бяла.
January 2, 2022
Най-синьото вълшебство на Бургас
са сенките, прогонили съня си.
Сред тях намирам своята и аз
и гоня я, тъй както радостта си.
са сенките, прогонили съня си.
Сред тях намирам своята и аз
и гоня я, тъй както радостта си.
January 17, 2022
"А да си горещ и снежен е чудесно нещо.
Да си цяла снежна, ала топла пак."
"Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате „ела“...
Да си цяла снежна, ала топла пак."
"Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате „ела“...
February 16, 2022
Красота. Никой ме може да пише за морето както Петя Дубарова!
October 26, 2023
"А може би морето ще я пази,
не ще заспи, за да я пази…"
не ще заспи, за да я пази…"
March 14, 2016
Чете се на един дъх.
Сигурна съм, че всички, които сме израснали с вълни и плаж само на няколко крачки от вкъщи, можем да се разпознаем в поне една от приятнонаивните срещи между детството и "на пристанището блясъка".
***
Един далечен фар, като око на гларус,
напълнено със морска светлина,
повика ме при себе си
(...)
Поглеждам към морето
(...)
То моли ме при него да стоя.
***
(...)
И синя радост в мене разклонява
короната си, мощна като дъб,
защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.
***
(...)
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
Сигурна съм, че всички, които сме израснали с вълни и плаж само на няколко крачки от вкъщи, можем да се разпознаем в поне една от приятнонаивните срещи между детството и "на пристанището блясъка".
***
Един далечен фар, като око на гларус,
напълнено със морска светлина,
повика ме при себе си
(...)
Поглеждам към морето
(...)
То моли ме при него да стоя.
***
(...)
И синя радост в мене разклонява
короната си, мощна като дъб,
защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.
***
(...)
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
May 11, 2017
За първи път се сблъсквам с тази българска поетеса и съм във възторг.
Красотата на поезията на Петя Дубарова ми вдъхва доза надежда , че има красива поезия.
В "Аз и морето" има едно приказно усещане на млада девойка и нейният живот , който може да се свърже с младостта на всяка една ученичка днес.
Красотата на поезията на Петя Дубарова ми вдъхва доза надежда , че има красива поезия.
В "Аз и морето" има едно приказно усещане на млада девойка и нейният живот , който може да се свърже с младостта на всяка една ученичка днес.
March 16, 2022
Красота!
August 13, 2025
“Аз и морето“ е като пулса на Петя, уловен между кориците. Това не е книга, а среща с нея — завинаги млада, завинаги свободна.
Тези страници са нейният глас — кристален, смел, неподправен. Глас, който не остарява и не заглъхва, защото е роден от морето и живее в него.
Всяка дума е вълна, която носи и нежност, и буря. В тях има свобода, каквато не може да се открадне, и светлина, която не може да се загаси.
Тази книга не е четиво за един следобед. Тя е обричане. Щом веднъж влезеш в нейните води, никога не излизаш същият.
***
Дали ще бъда скоро пак щастлива,
дали ще бъда скоро пак добра,
щом есенният вятър студ разлива
на дните ми във живата гора.
1975 г.
Тези страници са нейният глас — кристален, смел, неподправен. Глас, който не остарява и не заглъхва, защото е роден от морето и живее в него.
Всяка дума е вълна, която носи и нежност, и буря. В тях има свобода, каквато не може да се открадне, и светлина, която не може да се загаси.
Тази книга не е четиво за един следобед. Тя е обричане. Щом веднъж влезеш в нейните води, никога не излизаш същият.
***
Дали ще бъда скоро пак щастлива,
дали ще бъда скоро пак добра,
щом есенният вятър студ разлива
на дните ми във живата гора.
1975 г.
March 22, 2025
Имаше някои много добри стига, други не толкова, но цялостно доста ми хареса.
Любими цитати:
“…живея аз от никого нечута,
а цялата небе живее в мен.”
“Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.”
“Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.”
Любими цитати:
“…живея аз от никого нечута,
а цялата небе живее в мен.”
“Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.”
“Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.”
October 28, 2025
“Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!”
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!”
Read
August 7, 2020Beautiful. Would love to find a full English translation one day.
November 28, 2023
Аз следвам на времето светлия
ход
и искам, как искам след моя
живот
пак някой да трепне, внезапно
спасен
открил в моя стих своя пристан
зелен.
May 18, 2024
❤️❤️❤️
October 30, 2024
Морето, синьото, звездите и родният Бургас - незаменими <3
February 12, 2025
"да гребете от мене и никога да не ме изгребете докрая!"
Read
November 13, 2024Въпреки че, цял живот се е борила, да спре да бъде оценявана, аз съм възхитена и оценявам всяка една нейна творба. Надявам се да си простила на света.
Доброта
,,Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.”…
Изгонени от час
,, Изгониха ни — бяхме невъзможни.
Смехът ни бе решил да ни е враг —
избухна между тестовте сложни,
разрошен и подкупващ.”…
Момчета
,, Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско „да“ и тежко „не“,
превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате „ела“,”…
Вестници
,, Вестници, носите светли прогнози,
дъжд обещавате, мили лъжци,
ту поезийни, ту шепнете с този
строг ваш език на добри мъдреци.”…
🌅💛
Доброта
,,Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.”…
Изгонени от час
,, Изгониха ни — бяхме невъзможни.
Смехът ни бе решил да ни е враг —
избухна между тестовте сложни,
разрошен и подкупващ.”…
Момчета
,, Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско „да“ и тежко „не“,
превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате „ела“,”…
Вестници
,, Вестници, носите светли прогнози,
дъжд обещавате, мили лъжци,
ту поезийни, ту шепнете с този
строг ваш език на добри мъдреци.”…
🌅💛
May 12, 2016
Изгониха ни — бяхме невъзможни.
Смехът ни бе решил да ни е враг —
избухна между тестовте сложни,
разрошен и подкупващ. Даже как
завързваше добрите химикалки
с невидими конци, вълнуващ, син
и смеехме се просто неразбрали,
че не е лодка синият ни чин,
че и часовникът не е палячо
със смешен нос — голямата стрелка.
И чакахме звънеца ни — тръбача
(сами си го неракохме така).
Но строгият учител не усети
красивото на пъстрия ни смях,
приел ни в свойта алена планета,
далеч от всякаква тъга и страх.
Изгони ни — ний бяхме невъзможни.
Но в дните, в тебеширен прах,
в контролните, объркани и сложни,
аз пазя спомена за този смях!
Смехът ни бе решил да ни е враг —
избухна между тестовте сложни,
разрошен и подкупващ. Даже как
завързваше добрите химикалки
с невидими конци, вълнуващ, син
и смеехме се просто неразбрали,
че не е лодка синият ни чин,
че и часовникът не е палячо
със смешен нос — голямата стрелка.
И чакахме звънеца ни — тръбача
(сами си го неракохме така).
Но строгият учител не усети
красивото на пъстрия ни смях,
приел ни в свойта алена планета,
далеч от всякаква тъга и страх.
Изгони ни — ний бяхме невъзможни.
Но в дните, в тебеширен прах,
в контролните, объркани и сложни,
аз пазя спомена за този смях!
February 1, 2025
This is fucking unbeatable. Not even joking this is the best poetry I've read to date. I think daily about her premature death <\3
"Не за да бъда всевластна
незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и НИКОГА
ДА НЕ МЕ ИЗГРЕБЕТЕ ДОКРАЯ!"
!!!!!!!!!!!!!!!!!
"Не за да бъда всевластна
незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и НИКОГА
ДА НЕ МЕ ИЗГРЕБЕТЕ ДОКРАЯ!"
!!!!!!!!!!!!!!!!!
March 21, 2014
I must be getting old, I just don't feel that close to Petya's words, the issue she raises. I can guess she is good for her age. Not my cup of tea.
Displaying 1 - 27 of 27 reviews