"ПАК се успахме – въздъхна бащата. – Видя ли, не се получава. – Нищо не се получава – прозя се Христо. – Колко будилници сменихме. Но няма да се отказваме. Утре пак ще опитаме да станем навреме. – Ти винаги така казваш. – Какво друго ми остава? Нали само за това мисля – как да станем навреме и да не закъснеем! – И аз, татко. Другите деца как го правят? Повървяха в мълчание до мостчето, после Христо пак подхвана: – Госпожица Стела ще ми се кара. – Няма. Ще ѝ разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен като недоядена канелена курабийка."
Елин Рахнев е български писател. Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в СУ "Св. Климент Охридски", а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.
Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на "Витамин Б" – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър "Иван Вазов", създава "Театър на последния етаж". От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
Основател и сценарист на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор в "Суматоха" и “Панорама”. Водил е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт”, списание “Тема”, списание "Его". От септември 2009 г. по телевизия Pro.bg всеки делничен ден от 9 часа върви авторското му предаване "Арт трафик" с водеща Петя Дикова.
Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло", “Кукувицата”, “Фенове” и "Маршрутка". Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Страхотна, усмихната и много красива книга. Оранжевата корица те кара да се чувстваш все едно книгата грее в ръцете ти, а историите стоплят ума и сърцето :) Подходяща е както за деца, така и за възрастни с детски сърца.
Дали имаше и 15 минути? Отворих първата страница и затворих последната... А те кара да се усмихваш по детски. Да си спомниш маргаритките, поляните, индианците... Дори Госпожицата не бива пощадена и се заразява от детското въображение, или просто си припомня, че то е там, е нея - детето, което е онзи град: "Всичко е различно в този град: слънцето е винаги квадрат, сладоледът е от лук и месечини, пеперудите ядат малини!"
“- То на кого не му липсва нещо? На един ноти, на друг ум, на трети търпение, пеперуди... или капитан... - Така си е. - Ама иначе животът на нищо нямаше да прилича. Без липси. Скука!..”
Прекрасна книжка. За четене. За мечтаене. За дишане.
Май всеки има нужда от детска книга от време на време. И думите, и илюстрациите приютяват. Щастлива съм от тази случайна книжна среща. "-То на кого не му липсва нещо? На един ноти, на друг ум, на трети търпение, пеперуди... или капитан... (..) Ама иначе животът на нищо нямаше да прилича. Без липси. (..) Какво, като липсват няколко ноти..." "Ако нямаше истории, животът би бил тъжен като недоядена канелена курабийка." "Всеки може да си има своя маргаритка, госпожице, дори в град, където виреят само люляци и храсти."
Елин Рахнев е различен. Струва ми се, че е от онзи особен тип писатели, които рядко виреят в нашето типично-по-български-мрачно-и-винаги-толкова-сериозно-днес.
Очарова ме преди време с поезията си, но и пиесата му не остава по-назад. С "Кукувицата" наивно- като на деца, и в същото време сериозно- като на големи, ни напомня какво всъщност ѝ е истински важното на тази наша "канелена курабийка", която упорито и тривиално продължаваме да наричаме "живот".
Пуснете си The Beatles- "Strawberry fields forever" и отделете на Елин, неговите мяукащи маргаритки, ванилови облаци и летящи кукувици не повече от половин час. Заслужава си.
*** " Всеки може да си има своя маргаритка, госпожице – понечи да я разведри обичайно мълчаливата Вера с русите плитки на последния чин. – Дори в град, където виреят само люляци и храсти."
"– Госпожица Стела ще ми се кара. – Няма. Ще є разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен като недоядена канелена курабийка."
" – О! – Не беше ми се случвало… Песента шурна от устата ми. Като от чешма. Като ручей. Като празник. Като слънчев лъч. – Ама какви ги говорите, господин директоре? – Песента миришеше на ягоди. Напълни мивката. Започна да прелива, да се пени, да става наводнение. И аз стоя, и нищо. Нищо не мога да направя. – Ама защо да правите нещо? Вие толкова хубаво пеете, господин директоре! – Ласкаете ме. Е, що-годе попявам, но ми липсват няколко ноти. Още от дете. – То на кого не му липсва нещо? На един ноти, на друг ум, на трети търпение, пеперуди… или капитан… – Така си е. – Ама иначе животът на нищо нямаше да прилича. Без липси. Сиво. Скука! – Никога не бях се замислял. Но сега, като го споменахте… Ще си пея в такъв случай. Какво, като става наводнение! И мирише на ягоди! Завинаги!– Какво, като липсват няколко ноти…"
„Кукувицата“ на Елин Рахнев е четиво-трептение от семейството на „Малкият принц“, „Малкият крал Декември“ и „Когато искам да мълча“. Книга за мечтатели, която пуска на свобода, а изданието на ICU сякаш е побрало цялата обич, която е вложена в направата му. Прекрасен първомартенски поздрав, макар да не се ограничава до бяло и червено, а да вплита в себе си цял един свят цветове. http://www.knijno.blogspot.com/2015/0...