Ако попитате вашите татковци и майки или вашите дядовци и баби кой е Вилхелм Буш, те веднага ще ви отговорят: авторът на „Макс и Мориц“. Ако имате прадядо или прабаба, те няма да се поколебаят да ви отговорят същото. Дори да са позабравили много други неща, името Вилхелм Буш - едва ли. Знаели са го и татковците, и майките на вашите прадядовци и прабаби, а може би дори и вашите пра-пра-прабаби и дядовци. Защото преди повече от сто и двадесет години немският поет и художник Вилхелм Буш става световноизвестен с книгата за патилата на двамата пакостници Макс и Мориц. Той е написал в стихове още много други истории, които е илюстрирал със собствени рисунки. Тук ние ви запознаваме с още една, историята на Цоп и Цап. Кои са Цоп и Цап? Това вашите татковци и майки не знаят, нито вашите дядовци и баби. Вярно е, че те помнят патилата на две кученца, но под други имена. В предишните преводи на български език тия първоначално нещастни, а после щастливи палета се наричаха Плиш и Плум, в още по-стари преводи - Плиш и Плюм. Обикновено чуждите имена не се превеждат, а си остават такива, каквито са на своя си език. Така сме постъпили в превода на Макс и Мориц. Но в тази история децата кръщават палетата така поради цопването им в блатото. Затова преводачът се осмели, окуражен от редактора, да даде нови имена на двете палета. Оставям на малките си читатели, а и на големите, да отсъдят дали съм постъпил прекалено смело. Благодаря на редактора Любен Дилов, виден български писател и отличен познавач на немския език и литература, благодаря и на съпругата си Ани Ганчева за буквалния превод. Добрият прием на „Макс и Мориц“ и „Цоп и Цап“ ме окуражи не само за настоящото второ издание, но и в скоро време да предложа на малките читатели томче с превода на късите истории на Вилхелм Буш под заглавие „Отмъщението на слона и разни други щури истории в карикатури“. ПРЕВОДАЧЪТ
Heinrich Christian Wilhelm Busch was an influential German caricaturist, painter, and poet who is famed for his satirical picture stories with rhymed texts.
After initially studying mechanical engineering and then art in Düsseldorf, Antwerp, and Munich, he turned to drawing caricatures. One of his first picture stories, Max and Moritz (published in 1865), was an immediate success and has achieved the status of a popular classic and perennial bestseller.
Позабравен шедьовър от детските ми години :) Предпочитам стария превод, където са оставени Плиш и Плюм, но... дори това не може да ми развали удоволствието :)
Досега имаше две звезди, но не знам защо. Свалям ги на една, защото и до ден днешен, когато се сетя за тази книга, се чувствам ужасно. Сигурно съм сънувала и кошмари, не помня вече, но определено не можех да ги понасям. Никога не са ми изглеждали смешни xD
Малко дълъг, Малко странен, ходи-броди англичанин, във ръка с далекоглед. Мисли, излетник заклет: „Туй край мен видях го вече, ще погледам надалече!“ В гледка много интересна толкоз много се заплесна, та се стресна чак когато цопна в блато нам познато. „Петер, Паул, нещо стана, чужденецът де се дяна?“ – смаян спира се бащата на разходка със децата. Англичанинът изскоква, стича се под него локва. Жив е, всичко е наред, но е без далекоглед. „Цопи, Цапи, але-хоп!“ Скачат Цапи с Цопи: цоп!” След безбройни тренировки те послушни са и ловки, вадят вещите без труд. Оня вика: „Вери гут! Много ми харесват тия!“ Бърка в пълната кесия: „Ще ги купя за хиляда!“ Таткото почти припада, но Веднага се свестява, зер Парата сила дава. Хайде, Цопи, хайде, Цапи, дайте ни за сбогом лапи точно тука, дето лани бяхме заедно събрани за съдружие сърдечно. Жалко, че не трая вечно. С англичанина и двете все бифтеци да ядете!
Поет, разказвач, хуморист, илюстратор и карикатурист, класик. Представяме ви прадядото на комиксите Вилхелм Буш! Днес неговото творчество е събрано в прекрасен сборник в голям формат и с твърди корици, част от библиотека „Жива вода” на ик. „Труд”. В него ще откриете знаменитите герои Макс и Мориц, които пристигат в чудесно издание заедно с още цял куп весели истории в картинки! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Трябваше да се върна да препрочета тази книга, която като дете едновременно ме привличаше (Макс и Мориц мислят единствено как да крадат, убиват и пакостят) и ужасяваше (Макс и Мориц накрая за отмъщение са смлени в житна воденица и изядени от гъски).
Преводът на тази книга е шедьовър. Половината от римите ги помня още от моето детство. Книгата е на почетно място в библиотеката и я препрочитаме с децата периодично. Те също не спират да цитират цели пасажи от нея. Уникална!
Тази малка книжка се подмята из къщи от както се помня. Чела съм я стотици пъти и винаги ми прави удоволствие да я препрочитам.
Историята за израстването на двете малки непослушни кученца е симпатична, а римите, в които е предадена, я прави увлекателна. Нищожния брой на страничките се поглъща буквално за минути.
Въпреки, че я прочетох за предизвикателство, колкото да се подсигурп да не остана с нищо, тази книга винаги ме връща в бежгрижните дни на детството.