Erich Kästner (1899–1974) was a German author, poet, screenwriter and satirist, known for his humorous, socially astute poetry and children's literature. A stout pacifist and democrat, he was expelled from the national writers' guild during the Nazi era, with many of his books being burned in public. Today, he is widely regarded as one of Germany's most prolific and beloved children's book authors.
Едни от най-вълнуващите детски истории, написани от този иначе толкова сериозен и мрачен автор. Смехът и безгрижието се смесват с много борба, тъжно осъзнаване и поднасяне на много важни истини по един много мил, но и много безкомпромисен начин.
Имам си едно такова издание от '82-а с трите романа заедно (плюс добавка "Емил и тримата близнаци", но в Емил някак никога не съм била толкова влюбена, колкото в Антон или Мартин Талер, или Юстуса). Изрових си го днес от библиотеката в старата ми стая - всички детски книги щедро съм оставила за брат ми (е, почти всички - книгите за Анн на Луси Монтгомъри си ги прибрах при мен още в годината, в която се изнесох). Препрочитах си "Хвърчащата класна стая", този коледен роман, който всъщност винаги съм чела през пролетта и лятото, все като подрастващо учениче. Още помня цели пасажи наизуст. Още ми става топло и чудесно, и малко тъжно (от прекрасното тъжно) при среща с Ерих Кестнер. Ох, този Ерих Кестнер, който ме научи да обичам предговори и послеслови (как беше, "къща без двор е като книга без предговор"?). Този сладкодумен Ерих, който бе един от стълбовете на цялото ми порастване. Сега, в (признавам, доста краен) период, в който ми се иска да скъсам всички етикети, с които съм се облепила несъзнателно, единствените истории, които с обич мога да приветствам и които ми доставя удоволствие да обявявам на всеослушание, са тези, които съм вградила у себе си преди въобще да знам коя съм. Такава е "Хвърчащата...".
А книгата криеше малък подарък между страниците си. Писмо, което съм писала на седемнайсет. До мен в бъдещето. И ето ме, Т. от бъдещето. Двайсет и три годишна. Сравнявам си търсенията тогава, прехвърлям си шестте изминали години като броеница през пръстите, завива ми се леко свят от всичко случило се. На Коледа, о, свещено клише, наистина ставали чудеса. Колко съм го търсила това писмо през времето. Пък то, разбира се, разбира се, че съм го поверила за пазене на Ерих. И си е чакало правилния момент да изскочи.
Този текст ще го допълвам някой ден. Трябва си. Но сега е достатъчно само: четете Кестнер. Това е.
Три от най-обичаните детско-юношески класики на великия Ерих Кестнер се завръщат в общо издание. Любимите на поколения читатели романи „Антон и Точица“ (1935), „Хвърчащата класна стая“ (1935) и „Двойната Лотхен“ (1949) излизат за пореден път у нас, но в последното издание на „Пан“ има едно значително нововъведение. Този път добре познатите ни илюстрации на известния карикатурист и илюстратор Валтер Трир са били оцветени. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Да поговорим за Коледа с известно закъснение. А какъв да е един коледен роман, ако не за деца? Те не могат да хвърчат (освен в други, не толкова коледни романи), но все пак си имат своята хвърчаща класна стая. И не само стая (защо ли Кестнер се е ограничил?), можеше цяло училище да вдигне във въздуха!
Чудесни истории!След края на всяка на лицето ми имаше усмивка!Признавам че Хвърчащата класна стая ми беше най-малко интересна,но краят и беше много хубав и трогателен! Радвам се че ги прочетох,дори и с голямо закъснение! :)