What do you think?
Rate this book
ZeroZeroZero
"Guarda la cocaina, vedrai polvere. Guarda attraverso la cocaina, vedrai il mondo"
La coca la sta usando chi è seduto accanto a te ora in treno e l’ha presa per svegliarsi stamattina o l’autista al volante dell’autobus che ti porta a casa, perché vuole fare gli straordinari senza sentire i crampi alla cervicale. Fa uso di coca chi ti è più vicino. Se non è tuo padre o tua madre, se non è tuo fratello, allora è tuo figlio. Se non è tuo figlio, è il tuo capoufficio. Se non è il tuo capo, è la sua amante, a cui la regala lui al posto degli orecchini e meglio dei diamanti. Chi la usa è lì con te. È il poliziotto che sta per fermarti, il chirurgo che si sta svegliando ora per operare tua zia, l’avvocato da cui vai per divorziare. Il giudice che si pronuncerà sulla tua causa civile e non ritiene questo un vizio, ma solo un aiuto a godersi la vita. La cassiera che ti sta dando il biglietto della lotteria. Se non è lei, è il parroco da cui stai andando per la cresima, l’assessore che ha appena deliberato le nuove isole pedonali, il parcheggiatore che ormai sente l’allegria solo quando tira. Il ricercatore che sta seduto ora a destra del professore, il vigile urbano che suda moltissimo anche se è inverno, il lavavetri con gli occhi scavati. Tuo cognato che non è mai allegro o il ragazzo di tua figlia che invece lo è sempre. Il costruttore della casa in cui vivi, lo scrittore che leggi prima di dormire, la giornalista che ascolterai al telegiornale. Ma se, pensandoci bene, ritieni che nessuna di queste persone possa tirare cocaina, o sei incapace di vedere o stai mentendo. Oppure, semplicemente, la persona che ne fa uso sei tu.
La coca la sta usando chi è seduto accanto a te ora in treno e l’ha presa per svegliarsi stamattina o l’autista al volante dell’autobus che ti porta a casa, perché vuole fare gli straordinari senza sentire i crampi alla cervicale. Fa uso di coca chi ti è più vicino. Se non è tuo padre o tua madre, se non è tuo fratello, allora è tuo figlio. Se non è tuo figlio, è il tuo capoufficio. Se non è il tuo capo, è la sua amante, a cui la regala lui al posto degli orecchini e meglio dei diamanti. Chi la usa è lì con te. È il poliziotto che sta per fermarti, il chirurgo che si sta svegliando ora per operare tua zia, l’avvocato da cui vai per divorziare. Il giudice che si pronuncerà sulla tua causa civile e non ritiene questo un vizio, ma solo un aiuto a godersi la vita. La cassiera che ti sta dando il biglietto della lotteria. Se non è lei, è il parroco da cui stai andando per la cresima, l’assessore che ha appena deliberato le nuove isole pedonali, il parcheggiatore che ormai sente l’allegria solo quando tira. Il ricercatore che sta seduto ora a destra del professore, il vigile urbano che suda moltissimo anche se è inverno, il lavavetri con gli occhi scavati. Tuo cognato che non è mai allegro o il ragazzo di tua figlia che invece lo è sempre. Il costruttore della casa in cui vivi, lo scrittore che leggi prima di dormire, la giornalista che ascolterai al telegiornale. Ma se, pensandoci bene, ritieni che nessuna di queste persone possa tirare cocaina, o sei incapace di vedere o stai mentendo. Oppure, semplicemente, la persona che ne fa uso sei tu.
448 pages, Paperback
First published April 5, 2013
About the author
Roberto Saviano
91 books1,394 followersRoberto Saviano is an Italian writer and journalist.
In his writings, articles and books he employs prose and news-reporting style to narrate the story of the Camorra (a powerful Neapolitan mafia-like organization), exposing its territory and business connections.
In 2006 he wrote his bestselling book Gomorrah, where he describes the clandestine particulars of the Camorra business.
In his writings, articles and books he employs prose and news-reporting style to narrate the story of the Camorra (a powerful Neapolitan mafia-like organization), exposing its territory and business connections.
In 2006 he wrote his bestselling book Gomorrah, where he describes the clandestine particulars of the Camorra business.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
March 11, 2026
The Bulgarian review is first, the English translation follows it bellow
В света на наркокапитализма и кокаина възвръщаемостта на първоначалната инвестиция е стократно по-висока и астрономически по-бърза от тази в акции дори на най-печелившата корпорация.
Наркокапитализмът създава цели наркодържави в сянка. Мексико - управлявано на практика от едри наркокланове игрупировки, чиито въоръжени крила си служат с технологии, за които куп спецчасти могат само да мечтаят. И разбиването на някоя пратка изисква истински слецчасти с въздушно подкрепление. Нарколканове, които имат политически програми за населението, работещи и гъвкави бизнесмодели от производителя до крайния клиент, и социални ангажименти. Както и - разбира се - камари от трупове на косвени жертви, когато се сблъскат със съпротива или просто два кланя се сджафкат. Наркокартели, които имат на подчинение президенти, министри, сенатори, генерали и адмирали, полицейски шефове. Несъгласните свършват на гробищата. Малцината борци за справедливост - също. А отглеждането на маковете е много по-доходоносно от стандартните земеделски култури. Наркокапитализмът управлява Мексико, а някои щати като Синалоа са на практика отделни наркодържави.
Наркокапитализмът може да е и като в Колумбия, където различните паравоенни и партизански групировки от сорта на АУК и ФАРК се прехранват с производство на кокаин, а кланове като “Меделин” са легендарни със зверствата си. Напоследък колумбийците губят по точки от мексиканците, които са по-иновативни. Но пък колумбийците си имат флот от подводници, които разнасят по 60 тонa кокаин - а в амазонската джунгла са изградили производствени мощности за строежа на подводници.
За които вероятно са помогнали руските групировки от началото на 90-те. Имат достъп до някоя и друга съветска подводница.
Калабрийците и Ндрангетата на този фон са почти цивилизовани. Както възмутено обяснява един от тях, те не са варвари като колумбийците - няма чак толкова изтезания, предимно е куршум.
Или салвадорските банди, завладели САЩ. Луди и надрусани, ден да мине друг да дойде…
В цялата тази адска каша всеки светъл проблясък се застрелва (в добрия случай) и изтезава (ако жертвата си е дала много труд да изобличава корупция и убийства в медиите или да сътрудничи с полиция или разузнаване). Принадлежност към стадо, управление на стадо и много пари - неустоима комбинация за куп хора да създават ад за околните и със задоволство да ги тикат вътре. От друга страна, потребителите на кокаин не са от ниските класи - и го правят доброволно и за кеф! Като не им пука, че дори най-голямата “чистота” на този отпадък прави мозъците им на гъба. От технологията за производството на кокаин (само за пример: керосин, сода каустик) на всеки със слаб стомах може да му призлее. Но пък онези с костюмите и многото пари нямат слаб стомах.
В крайна сметка - има ли полза от изобличението, обречена ли е битката срещу толкова мощен противник - наркоси, наркокорумпирани и наркозависими? Не е, защото винаги ще има хора, които ще изкореняват маковете и ще разпиляват белия прах над морето. А да се информираш значи да си се подготвил и да си готов за битка. Само дето тези битки струват живота на журналисти, агенти и обикновени хора. Или душата и разсъдъка им.
Савиано стига дотам да зададе въпроса дали наркотиците не трябва да се легализират - така поне този престъпен монопол ще се транформира. Но тогава трябва вероятно да разрешим и убийствата? Щекотлива тема, като се има предвид историята на алкохола. Но с едно малко уиски не ставаш зависим като с някоя дозичка…
Най-силната част е наркокартата на Мексико, както и на самото производство и дистрибуция на наркотика. Някои секции са доста общи, сякаш поетични, което не ми допадна особено. В тях разказът е накъсан и объкващ, губи се връзката кой кой е и какви са събитията и основните насоки. Може би най-слабата част е за руската мафия - макар да съдържа някои интересни факти, тя е доста разпокъсана и несвързана. А някои кратки фрагменти като този за Африка са ненужни в този си вид.
Светът би бил във властта единствено на неспирно агресивни хищници - без гласове като тези на Савиано.
3,5⭐️
“If you see the world through the lens of cocaine, everything is profit, everything is a deal, and everything has a price.”
In the world of narco-capitalism, the return on investment is a hundred times higher and astronomically faster than stocks in even the most profitable corporation.
Narco-capitalism creates entire shadow narco-states. Take Mexico—effectively governed by massive cartels whose armed wings use technology that many special forces can only dream of. Dismantling a single shipment requires actual military intervention with air support. These cartels have political agendas for the population, flexible business models from producer to end consumer, and social commitments. They also, of course, leave behind mountains of corpses—collateral damage from clashes with resistance or rival clans. They command presidents, ministers, senators, generals, and police chiefs. Those who disagree end up in the cemetery. The few fighters for justice follow them.
Narco-capitalism also manifests as it does in Colombia, where paramilitary and guerrilla groups like the AUC and FARC sustain themselves through cocaine production. While the Medellín cartel remains legendary for its atrocities, the Colombians are currently losing ground to the more "innovative" Mexicans. However, the Colombians still maintain a fleet of narco-submarines capable of transporting 60 tons of cocaine—built in clandestine shipyards deep within the Amazon jungle, likely with help from Russian groups since the 90s.
Against this backdrop, the Calabrian 'Ndrangheta appears almost "civilized." As one of them indignantly explains, they aren't "barbarians" like the Colombians—there is less torture, mostly just a bullet. Then there are the Salvadoran gangs (maras) that have invaded the US—crazed and high, living only for the moment.
In this hellish mess, every glimmer of light is snuffed out. Those who expose corruption in the media or collaborate with intelligence are tortured and killed. The combination of tribal belonging, herd management, and obscene wealth is an irresistible lure for those willing to create hell for others. Meanwhile, cocaine consumers aren't the lower classes—they do it voluntarily and for fun, ignoring that even the "purest" product turns their brains into sponges. The production process itself (kerosene, caustic soda) is enough to make anyone with a weak stomach recoil. But those in suits with deep pockets don't have weak stomachs.
Is the battle against such a powerful opponent—narcos, the narco-corrupt, and the narco-addicts—doomed? Saviano suggests it isn't, because there will always be people ready to uproot the poppies and scatter the white powder over the sea. Being informed means being prepared for battle, even if these battles cost journalists and agents their lives or their souls.
Saviano goes as far as asking if drugs should be legalized to break this criminal monopoly. A thorny issue, given the history of alcohol, though a small whiskey doesn't create the same instant dependency as a "hit."
The strongest parts of the book are the "narco-maps" of Mexico and the details of production and distribution. Some sections felt too abstract or poetic for my taste, with a fragmented narrative that made it hard to track the events. The part on the Russian mafia was somewhat disjointed, and the brief fragments about Africa felt unnecessary in their current form.
The world would belong solely to relentlessly aggressive predators without voices like Saviano’s.
3.5⭐️
В света на наркокапитализма и кокаина възвръщаемостта на първоначалната инвестиция е стократно по-висока и астрономически по-бърза от тази в акции дори на най-печелившата корпорация.
Наркокапитализмът създава цели наркодържави в сянка. Мексико - управлявано на практика от едри наркокланове игрупировки, чиито въоръжени крила си служат с технологии, за които куп спецчасти могат само да мечтаят. И разбиването на някоя пратка изисква истински слецчасти с въздушно подкрепление. Нарколканове, които имат политически програми за населението, работещи и гъвкави бизнесмодели от производителя до крайния клиент, и социални ангажименти. Както и - разбира се - камари от трупове на косвени жертви, когато се сблъскат със съпротива или просто два кланя се сджафкат. Наркокартели, които имат на подчинение президенти, министри, сенатори, генерали и адмирали, полицейски шефове. Несъгласните свършват на гробищата. Малцината борци за справедливост - също. А отглеждането на маковете е много по-доходоносно от стандартните земеделски култури. Наркокапитализмът управлява Мексико, а някои щати като Синалоа са на практика отделни наркодържави.
Наркокапитализмът може да е и като в Колумбия, където различните паравоенни и партизански групировки от сорта на АУК и ФАРК се прехранват с производство на кокаин, а кланове като “Меделин” са легендарни със зверствата си. Напоследък колумбийците губят по точки от мексиканците, които са по-иновативни. Но пък колумбийците си имат флот от подводници, които разнасят по 60 тонa кокаин - а в амазонската джунгла са изградили производствени мощности за строежа на подводници.
За които вероятно са помогнали руските групировки от началото на 90-те. Имат достъп до някоя и друга съветска подводница.
Калабрийците и Ндрангетата на този фон са почти цивилизовани. Както възмутено обяснява един от тях, те не са варвари като колумбийците - няма чак толкова изтезания, предимно е куршум.
Или салвадорските банди, завладели САЩ. Луди и надрусани, ден да мине друг да дойде…
В цялата тази адска каша всеки светъл проблясък се застрелва (в добрия случай) и изтезава (ако жертвата си е дала много труд да изобличава корупция и убийства в медиите или да сътрудничи с полиция или разузнаване). Принадлежност към стадо, управление на стадо и много пари - неустоима комбинация за куп хора да създават ад за околните и със задоволство да ги тикат вътре. От друга страна, потребителите на кокаин не са от ниските класи - и го правят доброволно и за кеф! Като не им пука, че дори най-голямата “чистота” на този отпадък прави мозъците им на гъба. От технологията за производството на кокаин (само за пример: керосин, сода каустик) на всеки със слаб стомах може да му призлее. Но пък онези с костюмите и многото пари нямат слаб стомах.
В крайна сметка - има ли полза от изобличението, обречена ли е битката срещу толкова мощен противник - наркоси, наркокорумпирани и наркозависими? Не е, защото винаги ще има хора, които ще изкореняват маковете и ще разпиляват белия прах над морето. А да се информираш значи да си се подготвил и да си готов за битка. Само дето тези битки струват живота на журналисти, агенти и обикновени хора. Или душата и разсъдъка им.
Савиано стига дотам да зададе въпроса дали наркотиците не трябва да се легализират - така поне този престъпен монопол ще се транформира. Но тогава трябва вероятно да разрешим и убийствата? Щекотлива тема, като се има предвид историята на алкохола. Но с едно малко уиски не ставаш зависим като с някоя дозичка…
Най-силната част е наркокартата на Мексико, както и на самото производство и дистрибуция на наркотика. Някои секции са доста общи, сякаш поетични, което не ми допадна особено. В тях разказът е накъсан и объкващ, губи се връзката кой кой е и какви са събитията и основните насоки. Може би най-слабата част е за руската мафия - макар да съдържа някои интересни факти, тя е доста разпокъсана и несвързана. А някои кратки фрагменти като този за Африка са ненужни в този си вид.
Светът би бил във властта единствено на неспирно агресивни хищници - без гласове като тези на Савиано.
3,5⭐️
“If you see the world through the lens of cocaine, everything is profit, everything is a deal, and everything has a price.”
In the world of narco-capitalism, the return on investment is a hundred times higher and astronomically faster than stocks in even the most profitable corporation.
Narco-capitalism creates entire shadow narco-states. Take Mexico—effectively governed by massive cartels whose armed wings use technology that many special forces can only dream of. Dismantling a single shipment requires actual military intervention with air support. These cartels have political agendas for the population, flexible business models from producer to end consumer, and social commitments. They also, of course, leave behind mountains of corpses—collateral damage from clashes with resistance or rival clans. They command presidents, ministers, senators, generals, and police chiefs. Those who disagree end up in the cemetery. The few fighters for justice follow them.
Narco-capitalism also manifests as it does in Colombia, where paramilitary and guerrilla groups like the AUC and FARC sustain themselves through cocaine production. While the Medellín cartel remains legendary for its atrocities, the Colombians are currently losing ground to the more "innovative" Mexicans. However, the Colombians still maintain a fleet of narco-submarines capable of transporting 60 tons of cocaine—built in clandestine shipyards deep within the Amazon jungle, likely with help from Russian groups since the 90s.
Against this backdrop, the Calabrian 'Ndrangheta appears almost "civilized." As one of them indignantly explains, they aren't "barbarians" like the Colombians—there is less torture, mostly just a bullet. Then there are the Salvadoran gangs (maras) that have invaded the US—crazed and high, living only for the moment.
In this hellish mess, every glimmer of light is snuffed out. Those who expose corruption in the media or collaborate with intelligence are tortured and killed. The combination of tribal belonging, herd management, and obscene wealth is an irresistible lure for those willing to create hell for others. Meanwhile, cocaine consumers aren't the lower classes—they do it voluntarily and for fun, ignoring that even the "purest" product turns their brains into sponges. The production process itself (kerosene, caustic soda) is enough to make anyone with a weak stomach recoil. But those in suits with deep pockets don't have weak stomachs.
Is the battle against such a powerful opponent—narcos, the narco-corrupt, and the narco-addicts—doomed? Saviano suggests it isn't, because there will always be people ready to uproot the poppies and scatter the white powder over the sea. Being informed means being prepared for battle, even if these battles cost journalists and agents their lives or their souls.
Saviano goes as far as asking if drugs should be legalized to break this criminal monopoly. A thorny issue, given the history of alcohol, though a small whiskey doesn't create the same instant dependency as a "hit."
The strongest parts of the book are the "narco-maps" of Mexico and the details of production and distribution. Some sections felt too abstract or poetic for my taste, with a fragmented narrative that made it hard to track the events. The part on the Russian mafia was somewhat disjointed, and the brief fragments about Africa felt unnecessary in their current form.
The world would belong solely to relentlessly aggressive predators without voices like Saviano’s.
3.5⭐️
August 22, 2014
http://lammothsblog.blogspot.com/2014...
Уникален труд на Савиано, който ще промени тотално възгледите за това, което се случва в света. Написано е майсторски, увлекателно, с множество шокиращи истории, при това съвсем реални, документирани, тревожещо истински. Но нека да посоча някои от основните ми впечатления:
Кокаинът - най-търсената и конвертируема стока на света. Бизнес за милиарди.
Кока, хероин или метамфетамини се консумират от известната актриса, която иска да не се провали и да изиграе ролята на живота си. Или от политикът, застанал пред хиляди насочени към него погледи, очакващи лидерска реч. Или от рок-звездата, рапърът, поп-иконата, идолът на милиони - те всички трябва да са ексцентрични, различни, да са център на внимание. Ползват се от порноактьорите, културисти, проститутки, ТВ-водещи, от простолюдието, от пропаднали младежи, комплексари, аутсайдери. От войници, джихадисти, демонстранти, мафиоти, леки жени, купонджии, обикновени работници, финансисти, програмисти. От хора, болни от неизлечими болести, от хора, които не издържат на болка, прегъват се от стреса и напрежението.
И ето го кокаинът - кралят на дрогите - микроскопична капка от вещество, невротрансмитер, която възбужда клетката, предава нататък възбудата, която кара кръвта да "кипи". По-лесно е да говориш, по-лесно е да флиртуваш, по-лесно е да усетиш, че те оценяват. Усещанията, чувствата и реакциите са изострени до краен предел. Кокаинът е бензин за тялото, екстра допамин и норадреналин, животът се умножава на куб... преди да се сгромоляса всичко.
Преди да те разсипе, да те изяде. Всичко, което дава, после взима като подъл лихвар: сърцето ти гръмва, членът ти омеква, мозъкът ти изпушва. Ставаш пихтия. Но за много индивиди важното е сега, а не утре...
----
Кокаинът - стоката, за която не важи правилото на ластика.
В бизнеса важи правилото на ластика - когато почнем да опъваме един ластик, в началото няма съпротивление, докато не достигнеш максимално удължение. След което ластикът се къса. В началото има ресурси, има място на пазара за нов продукт. После идва конкуренция, пренасяне на заводи на изток, плащане на по-евтина работна ръка, избягване на данъци. Опитваш се да разширяваш ластика, като избегнеш той да се скъса. Всички стоки следват правилото на ластика. Освен една- коката.
През 2012г. с появата на миниайпад и айфон 5, Епъл е компанията с най-високо скочила цена на акциите - само за една година те поскъпват с 67%. Това означава, че ако си инвестирал 1000 евро, след година имаш 1670!
Но ако в началото на 2012 си инвестирал 1000 евра сега щеше да имаш €182 000! Почти сто пъти повече!
Кокаинът е стока укритие, тя няма цикличност, не се бои от изчерпване на ресурсите, нито от срива на пазара. Разходите са минималните, реализацията е мигновена, а печалбите - огромни. Няма друга такава стока в света. Дори петролът и златото имат нужда от посредници, време и инвестиции.
Според ООН за 2009г. в Африка са били изконсумирани 21 тона, в Азия - 42 тона, в Латинска Америка - над 100 тона.
След печалбите идва и прането на пари. Чрез големи банки. Следват строежи на молове, магазини, заводи, бизнес-паркове. Отварят се хиляди работни места. Наркобароните пускат корени навсякъде и стават все по-значими и все по-влиятелни. Непоклатими.Покрай коката се развива и други сенчести дейности - проституция, рекети, застраховки.
Коката, политиката и мафията
Савиано започва своя разка с доста мрачната, шокираща история на мексиканските наркокартели. Появата на такива брутални групировки като "Лос Сетас", "Лос Негрос" и "Ла Фамилия". По-странното е, че голяма част от тези нарко-армии се изграждат от бивши военни, полицаи, или са групи, с доста тесни връзки с органите на реда.
По ирония на съдбата Лос Сетас е създадена от остатъци на елитната мексиканска армия GAFE, който е създаден именно да елиминира престъпници и наркопласьори. Лейтенант Артуро Гусман Десена създава тази групировка от бивши военни и дезертьори, която се превръща в един от най-големите наркогрупировки. Историите, които ни разказва Савиано, са меко казано шокиращи. От включването на безпощадните гватемалските бойци каибили до жестокостите, с които работят мексиканските картели - рязане на части от тялото, чупене на ребра и кости, разтваряне в киселини. Ужасяващо. Битките между отделните картели също са съпътствани с много кръвопролития и жестокости. Там важат правилата на джунглата. Жертвите за последните 5-6 години надминават 100 000!
Авторът ни прехвърля и набързо към Колумбия - историите на картелите в тази страна също е разтърсваща. Авторът не подминава и най-прогресиращата мафия в Италия - калабрийската мафия, или т.нар. Ндрагента.
Идва ред на руската мафия, с легендарния мултимилионер Могилевич и гениалните му похвати за пране на пари.
Единственото ми разочарование е, че не отделил време за друга наркотеритория - Афганистан. Както и битките около Афганистан за територии и пътища.
"Нула Нула Нула" е названието на най-качествената кока. Савиано е събрал и подредил факти като истински разследващ журналист, но най-важното му качество е, че умее да разказва. Книгата наистина е много брутална, но по-ужасяващото е, че е описва действителността, такава, каквато е. Мислите, че живеете в лицемерен свят?
Уникален труд на Савиано, който ще промени тотално възгледите за това, което се случва в света. Написано е майсторски, увлекателно, с множество шокиращи истории, при това съвсем реални, документирани, тревожещо истински. Но нека да посоча някои от основните ми впечатления:
Кокаинът - най-търсената и конвертируема стока на света. Бизнес за милиарди.
Кока, хероин или метамфетамини се консумират от известната актриса, която иска да не се провали и да изиграе ролята на живота си. Или от политикът, застанал пред хиляди насочени към него погледи, очакващи лидерска реч. Или от рок-звездата, рапърът, поп-иконата, идолът на милиони - те всички трябва да са ексцентрични, различни, да са център на внимание. Ползват се от порноактьорите, културисти, проститутки, ТВ-водещи, от простолюдието, от пропаднали младежи, комплексари, аутсайдери. От войници, джихадисти, демонстранти, мафиоти, леки жени, купонджии, обикновени работници, финансисти, програмисти. От хора, болни от неизлечими болести, от хора, които не издържат на болка, прегъват се от стреса и напрежението.
И ето го кокаинът - кралят на дрогите - микроскопична капка от вещество, невротрансмитер, която възбужда клетката, предава нататък възбудата, която кара кръвта да "кипи". По-лесно е да говориш, по-лесно е да флиртуваш, по-лесно е да усетиш, че те оценяват. Усещанията, чувствата и реакциите са изострени до краен предел. Кокаинът е бензин за тялото, екстра допамин и норадреналин, животът се умножава на куб... преди да се сгромоляса всичко.
Преди да те разсипе, да те изяде. Всичко, което дава, после взима като подъл лихвар: сърцето ти гръмва, членът ти омеква, мозъкът ти изпушва. Ставаш пихтия. Но за много индивиди важното е сега, а не утре...
----
Кокаинът - стоката, за която не важи правилото на ластика.
В бизнеса важи правилото на ластика - когато почнем да опъваме един ластик, в началото няма съпротивление, докато не достигнеш максимално удължение. След което ластикът се къса. В началото има ресурси, има място на пазара за нов продукт. После идва конкуренция, пренасяне на заводи на изток, плащане на по-евтина работна ръка, избягване на данъци. Опитваш се да разширяваш ластика, като избегнеш той да се скъса. Всички стоки следват правилото на ластика. Освен една- коката.
През 2012г. с появата на миниайпад и айфон 5, Епъл е компанията с най-високо скочила цена на акциите - само за една година те поскъпват с 67%. Това означава, че ако си инвестирал 1000 евро, след година имаш 1670!
Но ако в началото на 2012 си инвестирал 1000 евра сега щеше да имаш €182 000! Почти сто пъти повече!
Кокаинът е стока укритие, тя няма цикличност, не се бои от изчерпване на ресурсите, нито от срива на пазара. Разходите са минималните, реализацията е мигновена, а печалбите - огромни. Няма друга такава стока в света. Дори петролът и златото имат нужда от посредници, време и инвестиции.
Според ООН за 2009г. в Африка са били изконсумирани 21 тона, в Азия - 42 тона, в Латинска Америка - над 100 тона.
След печалбите идва и прането на пари. Чрез големи банки. Следват строежи на молове, магазини, заводи, бизнес-паркове. Отварят се хиляди работни места. Наркобароните пускат корени навсякъде и стават все по-значими и все по-влиятелни. Непоклатими.Покрай коката се развива и други сенчести дейности - проституция, рекети, застраховки.
Коката, политиката и мафията
Савиано започва своя разка с доста мрачната, шокираща история на мексиканските наркокартели. Появата на такива брутални групировки като "Лос Сетас", "Лос Негрос" и "Ла Фамилия". По-странното е, че голяма част от тези нарко-армии се изграждат от бивши военни, полицаи, или са групи, с доста тесни връзки с органите на реда.
По ирония на съдбата Лос Сетас е създадена от остатъци на елитната мексиканска армия GAFE, който е създаден именно да елиминира престъпници и наркопласьори. Лейтенант Артуро Гусман Десена създава тази групировка от бивши военни и дезертьори, която се превръща в един от най-големите наркогрупировки. Историите, които ни разказва Савиано, са меко казано шокиращи. От включването на безпощадните гватемалските бойци каибили до жестокостите, с които работят мексиканските картели - рязане на части от тялото, чупене на ребра и кости, разтваряне в киселини. Ужасяващо. Битките между отделните картели също са съпътствани с много кръвопролития и жестокости. Там важат правилата на джунглата. Жертвите за последните 5-6 години надминават 100 000!
Авторът ни прехвърля и набързо към Колумбия - историите на картелите в тази страна също е разтърсваща. Авторът не подминава и най-прогресиращата мафия в Италия - калабрийската мафия, или т.нар. Ндрагента.
Идва ред на руската мафия, с легендарния мултимилионер Могилевич и гениалните му похвати за пране на пари.
Единственото ми разочарование е, че не отделил време за друга наркотеритория - Афганистан. Както и битките около Афганистан за територии и пътища.
"Нула Нула Нула" е названието на най-качествената кока. Савиано е събрал и подредил факти като истински разследващ журналист, но най-важното му качество е, че умее да разказва. Книгата наистина е много брутална, но по-ужасяващото е, че е описва действителността, такава, каквато е. Мислите, че живеете в лицемерен свят?
August 13, 2018
Изчерпателният, документален репортаж на Роберто Савиано е изключително увлекателен, потресаващ, та дори и пристрастяващ! Майсторски написана "Нула Нула Нула" заслужава да бъде прочетена от всеки, който се интересува по темата.
July 7, 2025
Всеки е добре да прочете тази книга, приземяването ще е от много високо.
April 12, 2020
Слаба.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews