Безкрайният Човек е втората книга от научноизследователската поредица на Луи Повел и Жак Бержие. В четивото възникват повече въпросителни, отколкото се хвърля достатъчно Светлина по важни от археологична, биологична и антропологична гледна точка теми. Кой е Човекът, как е оцелял при драстични промени на Земята. Откъде идва и може би накъде отива.
Тези въпроси задават двамата изследователи, които ползват системен подход. Те подемат една тема, нахвърлят множество препратки, описани детайлно в библиографския извор в края на книгата. Изказват хипотези, по казуси като знанията на мореплавателя Пири Рейс и неговата чудна карта, на която Антарктика е нарисувана без лед, с прецизна точност.
Какво сме наследили от Древните, или от Кого те са наследили умения и знания, които сякаш имат свой Първоизточник в далечното минало? За катаклизмите на Земята и смяната на магнитните полюси говорят както разкопки и исторически анали, така и неподправимите седиментни скали. И все пак по какъв начин е било озарено Съзнанието на Древния Човек?
Защото в пещерите Алтамира и Ласко, виждаме един стремеж към магичното и красивото. Те ни остават без дъх, тъй като разбираме, че древните са били разумни. Че са залагали символи, в своето Творение. Че са били начетени мореплаватели, умели строители, изкусни ваятели. Че са владеели не един занаят и че са познавали циклите на Луната и Звездите.
Дали това са били бленувания на Жреци, докоснали се до магически познания, или Човекът е Вид, който е бил, е и ще пребъде във Вселената, воден от Висши Сили или иноземен разум? Въпросите са много, аналите на Историята непълни или съзнателно заличени. Цивилизацията ни е поставена пред избори, но Науката и техническите познания трябва да вървят ръка за ръка, с нещото, което ни липсва напоследък, и то е Духовността.
"Ahora bien, si alguien, abusando de la autoridad científica – la cual, que yo sepa, no tiene por misión desesperar al hombre - , me dice: , me negaré obstinadamente a prestarle oídos. Con mis pobres medios, y con toda mi pasión proseguiré mi búsqueda. Y si no encuentro nada maravilloso en esta vida, diré, al despedirme de ella, que mi alma estaba embotada y mi inteligencia ciega, no que no hubiese nada que encontrar."