Димитър Кенаров от няколко години периодично заявяваше, че подготвя книга със стихотворения за животни, от името на животни… А през декември миналата година обясни мотивацията си така:
”Димитър си пада по животни. Камили, мечки, китове. Всички животни са красиви. Магарето е красиво. Къртицата е красива. Тигърът също е красив. Дори мравоядът, който опипва земята с език като с бастун за слепи, има своя чар.
Димитър вярва, че хората трябва да се отнасят с всички други животни като с равни. Очовечаващо е.
Димитър си представя, че животните са малки деца с много остри нокти и зъби.
Димитър е вегeтарианец. Малтретирането и масовото изтребление на съзнателни същества в месната индустрия го отвращават. Консумацията на месо, без жизнена необходимост за това, му е противна. Човек е това, което яде.
Димитър харесва английския философ Джеръми Бентам, защитник на правата на животните. Въпросът не е “Те рационални същества ли са?” или пък “Могат ли да говорят?”. Въпросът е “Могат ли да страдат?”.
“Апокрифни животни” на Димитър Кенаров е книга за човека и животните. И за железните прегради между тях.
Това е книга за невидимите животни, за тези, които са най-близо до нас, но през целия си живот не забелязваме.
Стиховете на Кенаров са посветени на всички животни, а може би дори на хората. Защото „животните са деца с много остри нокти и зъби”. Как обаче се оказва така, че понякога всъщност точно човекът има по-остри зъби и нокти? Още на http://chetecut.blogspot.com/2010/04/...