Николай Райнов е уникален случай в нашата културна история – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-тероретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники.
Райнов прави своя литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" през 1912 г. Окултната традиция сочи, че това са легендите на Боян Мага (основателят на Богомилската Школа), във варианта им за широка аудитория. През 1912 г. Николай е едва 23 годишен, а легендите носят силен духовен отпечатък.
В книгата са събрани най-хубавите български вълшебни приказки, преразказани от Николай Райнов. Историите в тях ми бяха много интересни и забавни защото ги четях за първи път. За разлика от филмите приказките завършват с хубав край и имат поуки.
Приказката, която най-много ми хареса е "Кушкундалево". Давам три звездички, защото в нея един много лош човек изостави едно дете насред костите в една пещера. Всички приказки са много хубави.
Антон (9г.): Приказката, която най-много ми хареса е "Кушкундалево". Давам три звездички, защото в нея един много лош човек изостави едно дете насред костите в една пещера. Всички приказки са много хубави.