Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Споделям мнението на И~N. Магични разкази (първата група), интересни сюжети, различен поглед към селото, много от тях ми харесаха. "Слепият гъдулар" ще запомня задълго. Историческите разкази обаче препъват, ама много. И не разбирам идеята на съставителите да съвместят 2 съвсем различни като тематика и ниво групи разкази (немалък общ брой, почти 50), с десетина приказки, че и откъс от "Тошко Африкански". И всичко това под заглавието "Ръж", незагатващо дори за странната сборна формация между кориците. Има чудесен речник на диалектни, остарели и чужди, но попаднах на него чак след като прочетох книгата. Пояснените думи нямат индекси в текста, а и речника дори не е на края на сборника.
В книгата са събрани разкази не само от сборника "Ръж". Изключително ми хареса разказвате на Каралийчев. Историите ме пренесоха в един архетипен образ на българското село, в което приказното, фолклорът и митологията са не само фон, но и действащи лица. На моменти ми се струваше, че чета магически реализъм или поне някакъв негов предтеча. Често оставах с впечатлението, че действието се развива или разказва в някое горещо лятно пладне, когато времето и животът спират, хората за миг се отделят от жътвата и се втурван в разказваните светове на приказките и митологията; или бълнуват. Не мога да споделя същото вълнение за историческите разкази, които се появяват някъде след средата на книгата. Тях бих ги определил като юношеско четиво с типична гледна точка и начин на разказване. Не останах особено впечатлен от тях и да си призная - не ги и дочетох до край. Там авторът ме загуби, но не дотолкова, че да забравя първата половина от книгата :)
"След вечеря ще бъде тъмно като в рог. Месецът изгрява много късно. Ела само до портичката, но без чехли, да не се чуят стъпките ти. Моите ръце ще те потърсят в мрака. Няма да ми се сърдиш, ако бързам." - "Гергьовски огньове"
Цяло емоционално, въобще сетивно, приключение, а и удоволствие. ❤️