Христо Фотеф е най-разочароващото нещо, което съм чела наскоро. Езикът е тромав, а белите стихове не успяват да въплътят и предадат идеите на Фотеф. В някои се намира образност, идея, послание, но тези му произведения се броят на пръстите на едната ръка. Впечатлението, което славата създава за поезията му и реалността ,за огромно съжаление, са две коренно различни неща.