Малки семейни хроники

by Pavel Vezhinov, Павел Вежинов

Ироничен роман

Genres: Bulgarian Literature

288 pages, Paperback

First published June 30, 1979

About the author

Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).

Reviews

[Мария Змийчарова · Rating 2 out of 5]

Апология на мъжествеността (да не кажа на токсичния мачизъм – "дори ревността му не беше нормална, не му идеше да бие и да убива, само го болеше" (цитирах по памет)). Дали е обикновен бачкатор или художник с претенции на изхабен артист, мъжът е прав, мъжът е умен, мъжът чувства, мъжът страда, той си задава въпроси, той се лута, той открива любовта, секса дори, той живее.
Жената е или замръчкан фон от повехнала младежка свежест, натежали задници и бутове, мустаци, брадавици и обща трътливост,
или изведена на преден план муза, хладна, изящна, красива, съвършена – но до време. И само външно и доколкото служи на някой от мъжете, иначе личните ѝ страсти и интереси – били те мебели, роли, книги или просто да вземеш от живота каквото хубаво можеш – те си остават фон и пренебрежимост.


(Дори като сюжет не намерих перипетиите на тия мъже за толкова интересни, че да ме движат напред, за да разбера "какво ще стане".
Хареса ми как е описан сексът, ясно, без да е директно или банално.
Интересна ми беше епохата, но ми беше недостатъчна сякаш и тя.)

[Yoana · Rating 2 out of 5]

Този роман е апотеоз на българския мъж от близкото минало (и за жалост в голяма степен и настояще): впиянчен мухльо, който си въобразява, че е я Пикасо, я Бертолучи, и прекарва живота си по кръчмите и улиците, докато жените в живота му - съпруги, любовници, сестри и лели - го хранят, къпят, перат и галят по главата, докато той плава в илюзията на своята възвишеност като пластмасова бутилка в блато.

Няма да ме откаже от Вежинов, но доста охлади ентусиазма ми. "Везни" също е пълен с малоумни проникновения относно жените, но поне има динамика и сюжет, и солидна психологизация на главния персонаж, тук и толкова няма.

[Boriana Ovcharova · Rating 2 out of 5]

С неохота си признавам, че не ми хареса на висотата на „Бариерата“, примерно. Присъединявам се към преобладаващите критики за този роман, които го заклеймяват като слаб, хулят представянето на мъжките герои като неспособни, обгрижвани първо от мама, а после от съпругата или сестрата / лелята... но с високото самочувствие на много важни, на глави на семейство, на велики творци или големи директори. Като подобна е и картинката при женските образи – краткотрайна карсота, която повяхва, бива заменена от трътлеста фигура, дебели крака, отпусната кожа, увиснали гърди, мустаци, криви физиономии и тн. Цялостното усещане е за едно недостойно остаряване, липса на задълбоченост, на ценностна система и извисеност над битовизма.
Самото заглавие, оттам да почна с добавянето и на моите критики – подхожда, но сякаш само донякъде. Това „ироничен роман“ като определение, дадено от самия автор под заглавието, е право в целта. Вероятно следва да се разглежда даже като подзаглавие. Доста високопарно звучи това „хроники“. За "семейни" няма да коментирам - то цялото нещо осмива тогавашните представи за достойно семейство. От всички примери личи, че най-малката клетка на обществото е гнила отвътре и е само фасон за пред хората, но и тях не ги убеждава съвсем, че в малкия град всичко се знае за всеки. Цялото повествование е по-скоро като сценарий за някакъв сапунен сериал – няма начало, няма край, изведнъж читателят е хвърлен насред някакви истории, случки, герои, които постепенно се оплитат по нашенската схема „кой кум, кой сват, кой на булката брат“, за да се окаже в един момент, че всички са роднини. Малко е банално според мен това. Фонът е соц-времето, когато нещата са били далеч от понятието свобода. Има цензура, има силно влияние на фактора „какво ще кажат хората“, припадане по вносни стоки, култ към новичкото, болни амбиции, партийно членство, софийско гражданство, връзкарство, корупция, бачкаторство, социална разделеност... Финалът - ми просто няма такъв. Аха му стане интересно на човек какво ще стане и накъде ще се развият историите, и то свършило. Имах усещането, че авторът не е един, а са поне двама. Единият вкарва малко дълбока психология, тръгва да гради истински образи на живи хора, а другият минава след него и драска с червено, маже отгоре, притуря клишета, връща всичко с няколко крачки назад. За пример ще дам една от главните героини - Дора. Млада и красива, залюбва се с някакъв подходящ ерген, сгодяват се, но той я изоставя, тя се мята под релсите на трамвая и остава бездетна. Богати родители, безгрижен живот, умна и красива, но след злощастните събития губи амбиции, затваря се в себе си, после се жени за доста по-беден от нея, нямат пълноценна интимност... и сега противоречията – хем е умна, хем върви срещу себе си, хем е партиен член, хем няма връзки и чака мъжът й да уреди въпроса с жилището. Хем има шесто чувство и, периофразирам по памет: знае, че мъжът има нужда от почивка, затова му отпуска края, че мъжът трябва да има нахлузен оглавник, но не бива да е твърде стегнат, за да може да си върти главата... (почти чувам как кънти у вас същото, което отеква и в моята глава: what the fuck?) А същевременно не надушва промените у мъжа си, не усеща, че той изневерява, не вижда колко е щастлив извън дома. Ами не ми се вързва никак.
Като цяло - много слаба работа. Или на мен така ми се стори, защото имах доста по-високи очаквания.