ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни.
Евтим Михалушев Евтимов е български поет. Някои от стихотворенията му са текстове на известни български песни. Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
Евтимов. Какво мога да кажа за Евтимов? Недостижим в писането за любовта, виното и чакането на онзи миг. Конкретно в тази стихосбирка не ми се понрави прекаленото използване на едни и същи символи, а често и сюжети, копнежи и идеи. Мога да отлича едно стихотворение - „Вечерен тролей“. Направи ми изключително силно впечатление и зае специално място в сърцето ми. Изключително простовато, чисто и толкова красиво, че ме накара да се почувствам и аз на друга планета. Препоръчвам го на всеки, който не го е чел. А Евтимов го препоръчвам на всички!