Книгата е пътуване из икономическата култура на първия български капитализъм, оформяла се от Освобождението до началото на 40-те години на XX век. Белязана от комунизма и от последвалото отваряне към света, тази култура продължава да се преражда в днешните стопански форми. Проявените в текста, понякога причудливи връзки между вчера и днес водят към отколешни, жилави корени на комуналното (държавно, кланово или колективистично) начало, което не е преставало да руши пълнокръвната конкуренция в икономиката и да твори „панелно” битие.
Погледът към миналото дава незаменима възможност да бъдат откроени причините за натрапчивото разминаване с пазарния еталон. Комуналният капитализъм е размисъл върху този проблем, есе, навлизащо в разнообразни гънки и пластове на „документалната икономика”, съхранена в архивното наследство и в свидетелствата на съвременниците.
Румен Аврамов (1953) е икономист и историк на стопанския живот, автор на множество изследвания, между които Стопанския XX век на България. Работи в Центъра за либерални стратегии. Бил е в Икономическия институт на БАН, заместник председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, член на Управителния съвет на Българска народна банка.
Първи том съдържа: Размерът и едри щрихи Капитализъм без капитал Допирът с външния свят
(чел съм я в продължение на година с големи почивки, така че ми е малко разбъркана в главата)
Книгата дава един много добър поглед върху икономическата история на България м/у 1878 и 1944. Първи том специално се спира на вида на икономиката, на отношенията с различните кедитори и на цялостната политика на държавата по темата. Забелязва се как някои неща се повтараят постоянно, дори и след 1944 (особено идеята за вземане на популистки краткосрочни решения вместо каквото и да е ефективно дългосрочно решение).
Книгата не е лесна за четене и доста често е объркана и твърде тежка като материал, опредлено е добра за експерти в областта, на лаик като мен ми идва в повече понякога.