Танц

by Недялко Йорданов

Genres: Poetry

64 pages

First published January 1, 2010

About the author

Недялко Йорданов е поет и драматург, роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново.
От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София.
Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.

Reviews

[Радослав Симеонов · Rating 4 out of 5]

Това е един интересен сборник със стихотворения. Пиша интересен, защото в него откривам много метафори и символи, които са нетипични за познатата ми поезия на Недялко Йорданов. В този сборник откривам любовта между дядо и внук, започват да изникват мисли за неизбежното, животът върви към своя последен танц. Но все още свети една малка искра, която може да разгори отново пламъка на живота. И тази искра е в наследството на стиховете. Авторът ни среща също така с ежедневни проблеми, показва ни света от погледа на образи, които често подминаваме и на които не обръщаме почти никакво внимание. Личи съвремен и модерен поглед, което за мое съжаление води и до борба с изпитанията на днешния свят. Това по някакъв начин контрастира с последния стих в сборника:
„А днес... Не ща да ме обичат.
Живея още... Извинете.
И бих бил горд да ме наричат
един от старите поети. “

Да, за мен Недялко Йорданов винаги ще бъде един от старите поети. Но не искам да гледам на него като стар поет. Не искам да гледам на него като излязъл от стихотворенията: „Ноември“ и „Малката госпожица“. И двете стихотворения са прекрасни и могат да предизвикат навлажняване в облсастта на очните ябълка на читателя. Но стига тъга. Стига старост. Трябва ни любов...
Искам за финал да отбележа стихотворението „Оксиморон“. За мен то е една красива игра на думи и оксиморони, в която си личи ясно мисълта на поета. Този сборник трябва да се чете бавно и да се обръща внимание на детайлите. Ако се препуска бясно между страниците, накрая читателят може да е изморен и да е пропуснал докосването до същността. А може и да не е. Понякога любовта идва и с бавни стъпки. Но само понякога. Поезията е един ритъм, който постоянно се мени. Точно както и в един „Танц“.
http://pauloradelho.blogspot.bg/2017/...

[Nadezhda Turkova · Rating 4 out of 5]

Харесах поезията на Недялко Йорданов. Борави много умело с думите и пише въздействащо. "Танц" би се харесала най-много на читатели в напреднала възраст, които искат да си припомнят как и защо са стигнали дотук.