Градче на име Мендосино

by Деян Енев

„Потърсих дъщеря ми по джиесема. „Къде сте, тате, сега?” Гласът й от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. „Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край някакво градче, чакай да питам за името. Аха! Градче на име Мендосино.” Градче на име Мендосино. Градче на име Мендосино.”

(„Градче на име Мендосино”)

С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове ­ да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове ­- такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсетте разказа в сборника „Градче на име Мендосино” са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни.



Деян Енев

Genres: Short Stories, Bulgarian Literature

96 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. „Сега“. Издал е шест сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987), „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997), „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП и „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“.

In English: Deyan Enev.

Reviews

[Малина Крумова · Rating 4 out of 5]

С тази книга открих Деян Енев. До сега друго негово не съм чела и останах много приятно изненадана. Разказите му са сърдечни, топли, леко тъжни понякога. Като обвити в нежна мъгла късчета от живота.

[Nousha · Rating 4 out of 5]

За пръв път чух разказ на Деян Енев при представянето на сборника "Господи помилуй", когато Валентин Ганев прочете някои от разказите в него. Оттогава до сега няма нещо на Деян Енев, което да съм прочела и да е оставило лошо впечатление у мен. Понякога сигурно не разбирам какво иска да каже, но ми е приятна меката светлина на думите му. Почти като при Екзюпери. В "Градче на име Мендосино" има поне един разказ, който ме трогна, един, който ме разтърси и разплака, поне един, който ме усмихна и поне един, който ме успокои. Такова нещо не се забравя.