Град в дълбоката провинция. Сивото битие на обикновени и объркани от превратностите на живота хора рухва за миг. Взривено е от мошенически фонд, в който са ипотекирали жилищата си, с илюзията да изкарат някоя рубла.Действието се завърта като пъстрия барабан на игрален автомат. Неволята събира три поколения под един покрив. С болките, страховете, съперничествата и надеждите им. И с онези извечни, недокоснати от глобализацията, неизчерпаеми резерви на доброта и състрадание, които от векове представляват загадката на руската душа.Лауреатът на наградата „Национален бестселър“ за 2009 г. (за „Степни богове“) Андрей Геласимов вече е издаден на дванайсет езика. На Парижкия панаир на книгата е обявен за най-четения руски автор във Франция. Лекият, изящен стил, самоиронията, сибирската духовна мощ, психологическата дълбочина и кратките, ярки като мълния прозрения за човешката същност и за руския национален характер го нареждат сред най-запомнящите се майстори на съвременната руска проза.
Andreï Guelassimov est né en 1965 à Irkoutsk. Après des études de lettres, il partà Moscou suivre au Gitis (l'Institut d'études théâtrales) les cours du prestigieux metteur en scène Anatoly Vassiliev. Spécialiste d'Oscar Wilde, il a enseigné à l'université la littérature anglo-américaine. Fox Mulder a une tête de cochon, son premier livre, a été publié en 2001. La Soif (Actes Sud, 2004), son second ouvrage, un récit sur la guerre de Tchétchénie publié en Russie en 2002, a confirmé sa place sur la scène littéraire russe. Il a été la révélation des Belles Etrangères russes en France à l'automne 2004, et son dernier roman vient d'être consacré par le Booker Prize des étudiants 2004.
Простая, приятная книга. Стартуя с одной семьи, по мере развития сюжета повествование начинает легко и естественно переключаться между всем родственниками-обитателями дома на Озёрной и ловко заплетается в одну общую историю.
Вот только поцелуя, как на обложке, в книге нет, что, впрочем, и хорошо. Не судите книгу по ней, это не сопливая романтика, как можно подумать.
У Геласимова до этого читал только "Холод". Не сказать, что автор "мой", но что "Холод", что "Дом на озёрной" - неплохо написанные вещи, однако, может быть, просто не обременённые каким-то глубоким смыслом, подтекстом. При чтении отдыхаешь.
"Дом на озёрной" о большой семье, которая идёт на авантюру - вкладывается в бизнес предприятие: покупку партии компьютеров в Китае для последующей продажи их на Родине, то бишь в России. Это завязка, которая и приводит ко всем приключениям главных героев.
Сам автор так говорит в конце о романе: "...история о нелепых кредитах, несбыточных планах, непроявленном сексуальном статусе, о чужих детях и заблуждениях юности."
Несмотря на трудное начало, довольно лёгкая книженция, приправленная юмором и иронией. Я бы даже сказал по-детски простая и наивная (но 16+). Комедия. Сюжет с реальностью не имеет конечно ничего общего. С чем сравнить? Может быть с "Участком"?
Может быть и не врезается в память, но свои приятные минуты, проведённые за её страницами, дарит.
Виждам доста негативни мнения , но на мен лично ми хареса книгата. Доста тънко описва психологиските профили на героите и човек трябва да я чете бавно. Откъсна ме от ежедневието. Мисля , че това е смисълът :) приятно четене
Много плоска и елементарна книга. Не мога да повярвам, че е от същия автор, който е написал "Степни богове". Определено не препоръчвам и смятам, че това ще е втората и последната книга от този автор, която чета. Изнерви ме чак, но нали имам принципи, дочетох я само защото съм я започнала.