Искате бързо и лесно да станете писател. Ето стъпките: 1. Вие сте знаменитост (политик, музикант, актьор, медийна звезда, следствен или затворник) и имате своите 15 минути слава. 2. При вас идва издател, който е надушил бестселъра и печалбата, и предлага да разкажете историята си. 3. Намирате талантлив писател, беден и гладен, но още убеден, че единственото, което иска, е да пише. 4. Трите страни сключват договор. Машината се задейства.
Искате да станете писател под наем. Ето условията: 1. „Литературният роб“ е абсолютно дискретен. 2. Стриктно спазва сроковете. 3. Приспособява се отлично, за да задоволи изискванията на издателя и на мнимия автор. 4. Спестява за времето, когато всички ще се правят, че не го познават.
Проектът е успешен, ако всички страни са осребрили приноса си.
Books can be attributed to "Anonymous" for several reasons:
* They are officially published under that name * They are traditional stories not attributed to a specific author * They are religious texts not generally attributed to a specific author
Books whose authorship is merely uncertain should be attributed to Unknown.
Искам да споделя противоречивото си мнение за последната книга, която прочетох – „The Snowman” от Ю Несбьо. Исках да се впусна в някакъв трилър, не съм особен почитател на жанра, но исках да прочета някой изявен представител на този тип литература. Не съм особено претенциозен, просто не исках някакъв клиширан отговор. И по тази линия стигнах до този роман. Видях, че английската версия се издава от Knopf, така че нямаше как да се усъмня в качеството на романа. И така започнах да чета.
Първата глава ми направо страшно добро впечатление – стегнат стил, интересна идея и добра реализация. Постепенно започнах да се запознавам с главните герои и с обстановката. Действието се развива в Норвегия, така че имената на героите и местата бяха малко по-трудни за запомняне (и произнасяне), но това не беше трудно да се избегне – просто им измислих прякори за по-лесно запомняне. Като цяло произведението се четеше сравнително гладко до около стотната страница. В един момент действието започна да се заплита прекалено бързо, а и според мен в някои части ненужно.
Не ми хареса как някои сюжетни линии се преплитаха, в един момент доста се обърках и това ме накара малко по-бързо да прочета изреченията или въобще да ги прескоча. Имам доста забележки в това отношение.
Хареса ми как накрая интригата започна да се разплита, в някои моменти неочаквано, а на други съвсем съзнателно и целенасочено. Краят беше добър, но сериозните ми затруднения бяха предизвикани в най-съществената част – заплитането на историята и нейното задълбочаване.
Не мога да сравня книгата с някакво друго произведение, тъй като не познава много добре жанра, а може и да сгреша. Преживяването с тази книга беше интересно, отчасти в началото мислех, че си губя времето, но в един момент разбрах, че всъщност мудните моменти в книгата са повече от един и трябваше да свикна с тях.
Не бих препоръчал книгата на приятел или познат, но бих им предложил основната идея като една добра концепция. Тя би могла да бъде реализирана далеч по-добре. Може би във филм? Времето ще покаже дали някой ще се наеме да преработи книгата и да я филмира. Това вече ще бъде доста по-интересно.
Сюжетът накратко – млад човек, белгиец по произход, с литературни заложби, но и неизвестен и без връзки, решава да пробва късмета си в литературната сфера. И то не къде да е, а на широкия френски книжен пазар. Но се оказва, че нещата хич не са такива каквито изглеждат и не винаги (да не кажем почти никога) се издават талантливите писатели. На практика те биват привлечени за това да направят книгите на други, ИЗВЕСТНИ хора, интересни, четивни и най-вече – продаваеми. Нашият герой се присъединява към нещо, което тук не е широко известно като понятие, но започва да си проправя път, а на запад си е практика – армията на литературните роби. Това са хората обречени да останат в сянката, колкото и добре да владеят перото, хората, който ще шлайфат в кабинетите си прости камъни докато те станат диаманти.
А камъните?!
Чели ли сте „автобиографиите“ на Азис, на Силви Вартан, или Жак Ширак? Или на престъпници на подсъдимата скамейка като О Джей Симпсън? Мислите ли, че имат време да напишат дебелите си книжки? А вярвате ли, че имат писателски качества?
Въпреки, че са се подписали под издадените си томове, на средностатистическия, интелигентен читател може да му е ясно, а може пък и да не е, че отговорите на тези въпроси до един са „НЕ“. Истината е, че зад тези приковаващи вниманието книги с известни автори стои един мъничък литературен роб, понякога двама или цял отбор, които поемат смешните размисли на едни мислещи се за велики хора и ги привеждат в един наистина качествен продукт… и най-важното – продаваем.
„Писател под наем“ е една интригуваща книга, която се чете на един дъх, хваща те за гърлото и те кара да се замислиш за качеството и цената, на книгите, към които посягаш, финансовите и морални. Весела, но по-често тъжна книга, може би защото просто такъв е живота.