As the dark shadow of the Spanish Inquisition falls over seventeenth-century Mexico, Francisca di Silva, the lovely daughter of a family that hides its Jewish heritage, falls in love with Miguel Velaquez
1649 г. в град Мексико, 100 години след Кортес, испанската инквизиция е пълноправен господар на душите на бели и червени и аутодафетата са част от зрелищата, които добрите католици не е добре да пропускат, за да не бъдат заподозрени в нечестивост. В това време испанците вече трупат състояния от богатствата на новия свят. Сред тях са и семейство да Силва и 17-годишната им дъщеря Франсиска, търговци и примерни християни с документирана чиста кръв от времето на маврите. Спокойният им живот е нарушен, когато сделките им ги срещат с дон Мигел от Севиля, внук на конкистадор и племенник на главния инквизитор на Севиля, също енергичен “предприемач” в новия свят. Искрите между дон Мигел и Франсиска са мигновени и без колебание. Тук, като във всеки любовен роман, идват и пречките. Фактът, че дон Мигел е женен се оказва по-малката беда. По-голямата е, че семейство да Силва са конверсо - покръстени евреи, който все още тайно изповядват юдаизма, което е сигурна смърт в онези времена, а за един почтен католик няма нищо по-омърсяващо от връзката с подобни презрени твари.
Следват невъзможна любов, разкрития, изневери, измами, раздели, драми, убийства, килиите на инквизицията, бягство в джунглите по пътя за Веракрус, битки в пиратският хаос на остров Тортуга и за завършек - хепи енд в дядото на днешен Ню Йорк, някогашен Ню Амстердам. Това с щастливия завършек е буквално само последната страница. Дотогава авторката просто не мирясва от приключения (част от които силно невероятни, но пък толкова епични!), никак не жали героите си, всякак ги върти на шиш, но те пък излязоха жилави и романът им не се получи захаросан - нямаха време за тръшкане, сигурно затова като цяло бързо се приеха и разбраха (втория път). Истинска наслада от Новия Свят и бурната епоха на испанските галеони, с доста реалистични герои, които говорят с морала и възгледите на епохата, а не с превзетата анимация на 21-ви век, наместена в някой глупав декор с половин дузина херцози и припадащи, но, о, иначе толкова войнстващи лейдита.
Тотална наслада от старата школа на 70-те и 80-те, дано пак дойде на мода в жанра и разкара тези повсеместна псевдомодерна псевдотолерантност (която си е чисто лицемерие и замитане под килима, подобно на старите неудобни теми, но сменени с нови) и псевдочувствителност (мъжете можели да плачат и да показват емпатия? Жените можели да мислят и извън кухнята и спалнята? Ама те винаги са можели, бе драги писателки, не сте го и мислили вие. Само времената с тяхната опаковка малко се менят). Накрая пиратите ми дойдоха в повече и чак се бях притеснила, че няма да ми възкресят героя, но нейсе, авторката го отигра! 😆
⭐️4,5 звезди⭐️
П.П. Нищо чудно, че това не е преиздавано от векове, макар даде намира безплатно и електронно - а би било хубаво освежаване.