What do you think?
Rate this book
Театър х 3
След дъжда, Времето на Планк, В Тоскана
Серджи Белбел е драматург, режисьор, преводач, преподавател и – от сезон 2006/2007 г. – директор на Националния театър на Каталония в Барселона. Роден е в гр. Тераса през 1963 година. Завършва романска филология в Барселонския автономен университет (1986), където междувременно става съосновател на т.нар. „Театрална аула“. Пише пиеси от средата на 80-те: „Съвременни калейдоскопи и фарове“ (1985), „Нощта на лебеда“ (1986), „Елза Шнайдер“ (1987), „Опера“ (1988), „В компанията на бездната“ (1988), „Милувки“ (1991), „Умиране“ (1994), „Аз съм грозна“ (1997, мюзикъл), „Кръвта“ (1998), „Чуждоземци“ (2003) и други. Горе-долу по същото време започва и да поставя: Шекспир, Голдони, Бекет, Мамет, Колтес, дузина от собствените си произведения и множество от тези на други каталонски автори (в това число вече представения в поредицата „Театър х 3“ на „Панорама плюс“ Жорди Галсеран). Сред преводите му са текстове на Расин, Молиер, Мариво и Перек, както и практически всичко от Бернар-Мари Колтес. Франция, Германия и скандинавските страни от години проявяват особен интерес към Белбел и той не случайно е смятан за първопроходец на съвременната каталонска (и испанска) драматургия в чужбина.
Сред трийсетината награди, с които е удостоявана работата на Белбел, се открояват трите „Макс“ – най-авторитетното отличие за сценични изкуства в Испания, инициатива на испанското Генерално дружество на авторите и издателите (SGAE), което се гласува от 14 000 театрали. Първият „Макс“ (2002) е за „спектакъл с широк международен отзвук“ – „След дъжда“ (50 постановки по света за първите си девет години и награда „Молиер“ във Франция за 1999-а); вторият (2004) е за театрална адаптация – „Събота, неделя, понеделник“ на Едуардо де Филипо; третият (2006) е за драматургия – „Чуждоземци“.
Публикуваните в това томче от „Театър х 3“ текстове са сред най-представителните за развоя на Белбеловата драматургия: хоралната абсурдистка „След дъжда“ (1993) го прави международно известен; замислената като мюзикъл „Времето на Планк“ (1999) е една от най-отвлечените и лирични негови пиеси, а камерната „В Тоскана“ (2006) – най-новата и както се изразява авторът, тази, в която е вложил най-много от собствената си личност.
Сред трийсетината награди, с които е удостоявана работата на Белбел, се открояват трите „Макс“ – най-авторитетното отличие за сценични изкуства в Испания, инициатива на испанското Генерално дружество на авторите и издателите (SGAE), което се гласува от 14 000 театрали. Първият „Макс“ (2002) е за „спектакъл с широк международен отзвук“ – „След дъжда“ (50 постановки по света за първите си девет години и награда „Молиер“ във Франция за 1999-а); вторият (2004) е за театрална адаптация – „Събота, неделя, понеделник“ на Едуардо де Филипо; третият (2006) е за драматургия – „Чуждоземци“.
Публикуваните в това томче от „Театър х 3“ текстове са сред най-представителните за развоя на Белбеловата драматургия: хоралната абсурдистка „След дъжда“ (1993) го прави международно известен; замислената като мюзикъл „Времето на Планк“ (1999) е една от най-отвлечените и лирични негови пиеси, а камерната „В Тоскана“ (2006) – най-новата и както се изразява авторът, тази, в която е вложил най-много от собствената си личност.
278 pages, Paperback
First published January 1, 2009
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.