What do you think?
Rate this book
Аз, легионерът. Френският чуждестранен легион – легенда и реалност.
Аз, легионер номер 187992, реших да ви разкажа за всичко, което преживях и научих по време на службата си в легендарния Френски чуждестранен легион. Той беше мое семейство в продължение на няколко години и точно това време оказа най-силно влияние върху живота ми. Повечето от имената в тази книга отговарят на имена на наистина съществували лeгионери, но това не е исторически документ, а роман. Роман, в който съм събрал историите на моите бойни другари – с различен цвят на кожата, религия и националност, но обединени от идеали и морал, каквито рядко могат да се срещнат в днешния свят. Защото в Легиона понятия като смелост, чест и жертвоготовност все още имат истинска стойност.
Но това е и роман за приятелството, за следването на мечтите и безкрайното пътешествие. Защото въпреки опасностите, тежкия режим и желязната дисциплина, винаги успявах да се насладя на приключенията и новите хоризонти, които откривах, благодарение на Легиона. Осъзнах, че пътят е моят живот.
Но това е и роман за приятелството, за следването на мечтите и безкрайното пътешествие. Защото въпреки опасностите, тежкия режим и желязната дисциплина, винаги успявах да се насладя на приключенията и новите хоризонти, които откривах, благодарение на Легиона. Осъзнах, че пътят е моят живот.
- GenresAudiobookNonfiction
Paperback
5 people are currently reading
84 people want to read
About the author
Георги Лозев
2 books4 followersГеорги Лозев е роден в Пловдив през 1972 г. Завършва френската гимназия в София, а след това Минногеоложкия университет. През 1996 г. Лозев постъпва в редиците на Френският чуждестранен легион. Минава успешно през всичките обучения и е изпратен на бойна мисия в Африка. Прекарва повече от три години в Легиона, но заради травма напуска редиците му. Георги получава травмата си не по време на бойна мисия, а докато играе футбол.
Отказал се от военната кариера, той се установява в Париж, където работи като охрана. Но след известно време желанието му за приключения го отвежда в Того, Африка. Малко след това получава предложение за работа в Никарагуа и той се съгласява да отиде само за няколко месеца. Няколкото месеца обаче се превръщат в години и Георги и до днес живее там. Там се раждат двете му дъщери – Мелиса и Нели.
Въпреки че се е установил, той не спира да пътува. Всяка свободна минута яхва мотора си и отпрашва из джунглите на Централна Америка, защото както самият той обича да казва: „Пътят е моят живот.”
Отказал се от военната кариера, той се установява в Париж, където работи като охрана. Но след известно време желанието му за приключения го отвежда в Того, Африка. Малко след това получава предложение за работа в Никарагуа и той се съгласява да отиде само за няколко месеца. Няколкото месеца обаче се превръщат в години и Георги и до днес живее там. Там се раждат двете му дъщери – Мелиса и Нели.
Въпреки че се е установил, той не спира да пътува. Всяка свободна минута яхва мотора си и отпрашва из джунглите на Централна Америка, защото както самият той обича да казва: „Пътят е моят живот.”
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
March 4, 2025
Въпреки, че от няколкото разменени имейла Георги (авторът) изглежда пич, налага се да кажа, че "Аз легионерът" може да стане интересна книга само след крута редакторска намеса и пренаписването на поне половината книга. Ясно ми е, че да си войник и да си писател не само не е едно и също, ами са и доста несъвместими неща, затова казвам "редакторска намеса".
Един добър редактор би забелязал, че книгата не разказва историята на Георги Лозев по особено въллнуващ начин, нито пък разкрива някакви интересни подробности от живота във Френския чуждестранен легион. Тя представлява просто разказ от казармата, изпъстрен с изумително скучни енциклопедични вметки за старите битки и история на Легиона (които аз, след втората, просто прескачах).
Единственото полезно нещо, което направи за мен книгата, е да развенчае мита за непобедимия, супер труден, супер елитен Френски чуждестранен легион. От разказа оставам с впечатление, че това е просто една казарма като повечето други, с много юркане и вманичаване по дисциплината, но твърде далеч от обучението и специализацията на елитните части.
С две думи - военна част, чието единствено достойнство е, че животът на хората в нея не е особено ценен, защото не са французи и ако умрат в някоя държавица на майната си в защита на френските държавни интереси, френската общественост няма да се развълнува особено.
Всъщност, ФЧЛ може да е много по-различен в действителност, но гореописаното е впечатлението за него, което книгата оставя. Лицеви опори и гладене на униформата - това има основно в нея за ежедневието там. Не звучи особено вълнуващо да четеш такова нещо и вярвайте ми - наистина не е.
Авторът се чуди защо ветеранът от Спецназ, който е постъпил в Легиона само за тръпката, се отказва по средата на първоначалното обучение - а всъщност е съвсем ясно, че Легионът просто не е супер трудната, елитна част, в която руският командос е очаквал да намери предизвикателството, което е търсел.
Поздрави на Георги, че се е решил да пише книга, но е трябвало да потърси помощ за това. Както е научил в Легиона, човек трябва да разчита и на другите.
Един добър редактор би забелязал, че книгата не разказва историята на Георги Лозев по особено въллнуващ начин, нито пък разкрива някакви интересни подробности от живота във Френския чуждестранен легион. Тя представлява просто разказ от казармата, изпъстрен с изумително скучни енциклопедични вметки за старите битки и история на Легиона (които аз, след втората, просто прескачах).
Единственото полезно нещо, което направи за мен книгата, е да развенчае мита за непобедимия, супер труден, супер елитен Френски чуждестранен легион. От разказа оставам с впечатление, че това е просто една казарма като повечето други, с много юркане и вманичаване по дисциплината, но твърде далеч от обучението и специализацията на елитните части.
С две думи - военна част, чието единствено достойнство е, че животът на хората в нея не е особено ценен, защото не са французи и ако умрат в някоя държавица на майната си в защита на френските държавни интереси, френската общественост няма да се развълнува особено.
Всъщност, ФЧЛ може да е много по-различен в действителност, но гореописаното е впечатлението за него, което книгата оставя. Лицеви опори и гладене на униформата - това има основно в нея за ежедневието там. Не звучи особено вълнуващо да четеш такова нещо и вярвайте ми - наистина не е.
Авторът се чуди защо ветеранът от Спецназ, който е постъпил в Легиона само за тръпката, се отказва по средата на първоначалното обучение - а всъщност е съвсем ясно, че Легионът просто не е супер трудната, елитна част, в която руският командос е очаквал да намери предизвикателството, което е търсел.
Поздрави на Георги, че се е решил да пише книга, но е трябвало да потърси помощ за това. Както е научил в Легиона, човек трябва да разчита и на другите.
April 12, 2025
3.5 звезди
Ако ви е интересно какво би било да сте легионери, но нямате желание да изпитате лично на свой гръб тежките физически тренировки, то тази книга ви позволява да изживеете легионерстването без да пролеете дори капка пот (или кръв).
Георги Лозев разказва увлекателно и живо за преживяванията си - дисциплина, тренировки… Трудно ми е да възприема книгата като роман, за мен тя е повече биография. Любопитни ми бяха главите с разкази от първо лице на автора и паметните битки от историята на легиона, както и почетните легионери, останали в историята със своите смелост и доблест. Преживяванията на останалите легионери не ме развълнуваха чак толкова, а описанията на бордеите и геройските подвизи там ми бяха напълно излишни.
Ако ви е интересно какво би било да сте легионери, но нямате желание да изпитате лично на свой гръб тежките физически тренировки, то тази книга ви позволява да изживеете легионерстването без да пролеете дори капка пот (или кръв).
Георги Лозев разказва увлекателно и живо за преживяванията си - дисциплина, тренировки… Трудно ми е да възприема книгата като роман, за мен тя е повече биография. Любопитни ми бяха главите с разкази от първо лице на автора и паметните битки от историята на легиона, както и почетните легионери, останали в историята със своите смелост и доблест. Преживяванията на останалите легионери не ме развълнуваха чак толкова, а описанията на бордеите и геройските подвизи там ми бяха напълно излишни.
March 8, 2024
Увлекателен разказ за една от най-интригуващите "банди наемници" в историята.
September 25, 2011
Легионерската професия е и призвание – Георги Лозев: http://www.knigolandia.info/2009/12/b...
Той е един от малкото нашенци, които са преминали през жестокото обучение в Чуждестранния легион и са заслужили правото да носят бялото кепе. Лозев е описал всичко – как е попаднал в Легиона, какви са били тестовете, дисциплината, тренировките. Освен личните си спомени, той е отдал почит и на ред знакови моменти в историята на Чуждестранния легион – тези, които са го превърнали в легенда, като битката при Камерон, в която 60 легионери безстрашно удържат атаки на 2000 мексиканци войници.
Той е един от малкото нашенци, които са преминали през жестокото обучение в Чуждестранния легион и са заслужили правото да носят бялото кепе. Лозев е описал всичко – как е попаднал в Легиона, какви са били тестовете, дисциплината, тренировките. Освен личните си спомени, той е отдал почит и на ред знакови моменти в историята на Чуждестранния легион – тези, които са го превърнали в легенда, като битката при Камерон, в която 60 легионери безстрашно удържат атаки на 2000 мексиканци войници.
June 16, 2025
Виждам, че разказът на Георги Лозев за Френския чуждестранен легион намира своите критици, но аз лично може би съм го прочел с различни очи, защото за мен той беше увлекателен, съдържателен, а и емоционален.
Историческите препратки, които допопълват авторовото преживяване с бялото, а в последствие и със зеленото кепе на Легиона, са неочакван бонус.
В повествуванието са преплетени различни човешки истории, развиващи се паралелно и допиращи се тук и там с личната история на легионер Лозев.
Кончината на ефрейтор Минутело в Бразавил, Конго, е квинтесенцията на евентуалните съпоставки между чуждестранния легион и частни военни компании като "Вагнер" или почти изчезналия "Блекуотър". Такива съпоставки биха били нелепи по ред причини, повечето от които са онагледени в книгата без авторът да си е поставял това за цел.
"Аз, легионерът" далеч не е 500 страници лицеви опори. Книгата предава реалистично живота на военнослужещия, включително и в частта му, която за цивилното око изглежда скучна.
Организмът на легиона неизменно изхвърля ненужното и неподходящото. Руските дезертьори, които предполагаемо скучаели, със сигурност са били приети с отворени обятия в частни компании, където и подготовката, и моралът на формированията са просто различни. От другата страна е носталгичният Фуджисава, за когото читателят разбира от второто допълнено издание на книгата къде и как е продължил военната си кариера.
Авторът описва и своето "довиждане" с формированието. Довиждане, а не сбогом, защото Легионът действително се превръща в семейство от бойни другари, носещи в сърцата си чест и вярност (Honneur et Fidélité).
Вплетените в текста реплики на френски и английски за мен лично са любима подправка. Насърчителни 5 звезди.
Историческите препратки, които допопълват авторовото преживяване с бялото, а в последствие и със зеленото кепе на Легиона, са неочакван бонус.
В повествуванието са преплетени различни човешки истории, развиващи се паралелно и допиращи се тук и там с личната история на легионер Лозев.
Кончината на ефрейтор Минутело в Бразавил, Конго, е квинтесенцията на евентуалните съпоставки между чуждестранния легион и частни военни компании като "Вагнер" или почти изчезналия "Блекуотър". Такива съпоставки биха били нелепи по ред причини, повечето от които са онагледени в книгата без авторът да си е поставял това за цел.
"Аз, легионерът" далеч не е 500 страници лицеви опори. Книгата предава реалистично живота на военнослужещия, включително и в частта му, която за цивилното око изглежда скучна.
Организмът на легиона неизменно изхвърля ненужното и неподходящото. Руските дезертьори, които предполагаемо скучаели, със сигурност са били приети с отворени обятия в частни компании, където и подготовката, и моралът на формированията са просто различни. От другата страна е носталгичният Фуджисава, за когото читателят разбира от второто допълнено издание на книгата къде и как е продължил военната си кариера.
Авторът описва и своето "довиждане" с формированието. Довиждане, а не сбогом, защото Легионът действително се превръща в семейство от бойни другари, носещи в сърцата си чест и вярност (Honneur et Fidélité).
Вплетените в текста реплики на френски и английски за мен лично са любима подправка. Насърчителни 5 звезди.
November 20, 2025
Направо тръпки ме побиват по време на слушането на историята.Наисина не можех да се отлепя от тази запленяваща история до край 10/10
Displaying 1 - 7 of 7 reviews