Калинка Иванова е жена на средна възраст. Животът й е лъскав и подреден, но има голям проблем... Тя е най-старата мома в града. Няма си гадже, от 257 дни не е правила секс, а самотата всяка вечер я причаква на прага на дома й. Това, за което копнее е да замени егоистичния си живот за дете и семейство. Отчаяните й опити да срещне подходящия мъж и молбите до Всевишния не помагат, докато не среща Явор. Между тях пламва любов, но Калина ще трябва да мине през още перипетии преди да разбере, дали той е похлупачето за нейната тенджерка.
Красимира Кубарелова е родена през 1958 г. във Варна.
Ако има прераждане би искала пак и пак да се роди и да живее в този град. Влюбена е в този град.
Книгите ѝ са обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже, за да разберат най- накрая какво всъщност искаме ние от тях.
Не беше лоша книжката, но накрая сякаш свърши доста рязко. От гледната точка на стара мома, на възрастта на героинята в книгата, мога да кажа, че огромното и желание за бебе и да си намери мъж ми е непонятно. Особено при примера от родителите и, който е даден в книгата и също с приятелките и. Имаме една приказка тук "луда калинка", и честно да си кажа Калинката от книгата повечето време се държеше като луда. Не знам, твърде далеч от моето мислене са разговорите с Бог и обсесията по деца и сватби. А заглавието е доста заблуждаващо, че в книгата ще има нещо свързано с храна. Тя героинята не може да готви. Крем брюле се споменава в 3 страници, а старите шлагери само един път, когато тази "лудата" си представя сватбата си, дето явно цяла Варна ще е поканена.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Това е любимата ми книга от авторката. Страшно свежа и позитивна...Премеждията на една самотна не чак толкова застаряваща дама /казвам, не чак толкова застаряваща, защото е близо до моите години/, която е притисната от напредващите й бързо години, липсата на човек до себе си, желанието да има дете, което й се струва трудно постижимо, стопяването на хората около нея, които си имат техни си грижи, осъзнаването, че собственото й семейство не е точно това, което си и мислила.
Книгата е нещо като историята на Бриджит Джоунс на наша територия. Чете се леко и на места е забавна. Не съм почитателка на такива книги по принцип, но предполагам, че ще се хареса повече на любителите на жанра.