What do you think?
Rate this book
Сивият път #2
Тронът на Коперник
Старото джудже се прокашля и поглади брадата си.
– Не обичаме ние, джуджетата, сълзи да проливаме на раздяла. То е като вадене на зъб. По-добре – раз! – и всичко да свърши. Толкоз по-щастлива ще е новата среща, ако ли писано е да я има. Върви, Нусафер Елхаджиб, върви натам, където съдбата ти ще се сбъдне. И знай, че оцелееш ли, тук място за теб винаги ще има, ала незнайно е дали ще намериш отново пътя към нас. Върви сега. Долу на брега вече лодка те чака и в нея багажът ти натоварен е.
В кристалните стени на купола имаше малка бронзова вратичка. Щаркхамер изведе момчето през нея, стисна мълчаливо ръката му и лекичко го побутна надолу по склона.
Утъпкана пътека слизаше между дърветата към брега. Елхаджиб тръгна по нея и калъфът с масконовата стрела в ръката му сякаш носеше цялата тежест на раздялата. Човек не може да знае бъдещето, но той със странна увереност чувстваше, че вече никога няма да види нито приятелите си от учебния клас, нито кристалния купол, нито грандмайсторa Щаркхамер. Устремен към пагубната си участ, бе отминал разклонението на съдбата, което можеше да го отведе към щастие или поне към покой.
Луксозното издание е придружено от специално безплатно приложение: книгата „Елесар”.
Галдо видя как абаносовите стрели на небесния воин повалят дракон подир дракон. Видя как огнен драконов дъх обгори доспехите на Еарендил и нагръдникът му с разкъсани ремъци полетя зад борда на кораба. Видя как долу вражеските армии дирят спасение в отчаяно бягство. Видя как нощта отминава и по изгрев слънце последният, най-могъщият черен дракон се хвърля в свирепа атака срещу летящия кораб. Люто блесна в утринните лъчи острието на меча и обезглавеното драконово туловище рухна със страховита сила право върху кулата на врага. Срутиха се мощните стени, потрепера цялата планина и нападателите нахлуха в подземните крепости. Галдо чу как под техните удари падат дебели железни врати, как се разбиват каменни зидове и как с диви писъци загиват сетните бранители на нечестивата твърдина. Сетне настана тишина и той разбра, че сега ще изведат от най-дълбокото подземие върховния пленник.
– Не обичаме ние, джуджетата, сълзи да проливаме на раздяла. То е като вадене на зъб. По-добре – раз! – и всичко да свърши. Толкоз по-щастлива ще е новата среща, ако ли писано е да я има. Върви, Нусафер Елхаджиб, върви натам, където съдбата ти ще се сбъдне. И знай, че оцелееш ли, тук място за теб винаги ще има, ала незнайно е дали ще намериш отново пътя към нас. Върви сега. Долу на брега вече лодка те чака и в нея багажът ти натоварен е.
В кристалните стени на купола имаше малка бронзова вратичка. Щаркхамер изведе момчето през нея, стисна мълчаливо ръката му и лекичко го побутна надолу по склона.
Утъпкана пътека слизаше между дърветата към брега. Елхаджиб тръгна по нея и калъфът с масконовата стрела в ръката му сякаш носеше цялата тежест на раздялата. Човек не може да знае бъдещето, но той със странна увереност чувстваше, че вече никога няма да види нито приятелите си от учебния клас, нито кристалния купол, нито грандмайсторa Щаркхамер. Устремен към пагубната си участ, бе отминал разклонението на съдбата, което можеше да го отведе към щастие или поне към покой.
Луксозното издание е придружено от специално безплатно приложение: книгата „Елесар”.
Галдо видя как абаносовите стрели на небесния воин повалят дракон подир дракон. Видя как огнен драконов дъх обгори доспехите на Еарендил и нагръдникът му с разкъсани ремъци полетя зад борда на кораба. Видя как долу вражеските армии дирят спасение в отчаяно бягство. Видя как нощта отминава и по изгрев слънце последният, най-могъщият черен дракон се хвърля в свирепа атака срещу летящия кораб. Люто блесна в утринните лъчи острието на меча и обезглавеното драконово туловище рухна със страховита сила право върху кулата на врага. Срутиха се мощните стени, потрепера цялата планина и нападателите нахлуха в подземните крепости. Галдо чу как под техните удари падат дебели железни врати, как се разбиват каменни зидове и как с диви писъци загиват сетните бранители на нечестивата твърдина. Сетне настана тишина и той разбра, че сега ще изведат от най-дълбокото подземие върховния пленник.
- GenresFantasy
288 pages, Hardcover
Published January 1, 2022
23 people want to read
About the author
Любомир Николов-Нарви
135 books84 followersЛюбомир Николов е български преводач, писател, журналист и редактор.
In English ↓
В началото на 90-те години на миналия век той представя книгите-игри на българските читатели и е сред най-продуктивните писатели в новия жанр. Използва псевдонимите Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс и собственото си име. В късните си произведения добавя „Нарви“ към фамилията си.
Той е може би най-известен с превода си на Властелинът на пръстените, който му носи наградата на Българската асоциация на преводачите през 1991 г. и, заедно с преводите му на Стивън Кинг, наградата „Гравитон“ за 2001 г. (българският еквивалент на наградата „Небюла“).
През 1999 г. българските фенове гласуват романа му „Десетият праведник“ за най-добър български научнофантастичен роман на 90-те години на миналия век.
През 2007 г. Любомир Николов става носител на първата награда за превод „Дянков“ за превод на романа на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“. Наградата се връчва от фондация „Елизабет Костова“.
статия в БГ-Фантастика
- - -
Lyubomir Nikolov is a Bulgarian translator, writer, journalist and editor.
In the early 1990s, he introduced gamebooks to Bulgarian readers and was among the most productive writers in the new genre.
He is perhaps most well-known for his translation of The Lord of the Rings which earned him the Bulgarian Translators Association Award in 1991 and, along with his translations of Stephen King, the 2001 Graviton Award (the Bulgarian equivalent of the Nebula Award).
In 1999, Bulgarian fandom voted his novel "Десетият праведник" the Best Bulgarian SF Novel of the 1990s.
In 2007, Lyubomir Nikolov became the recipient of the first Dyankov Translation Award for his translation of Khaled Hosseini’s novel The Kite Runner. The award is given by the Elizabeth Kostova Foundation.
In English ↓
В началото на 90-те години на миналия век той представя книгите-игри на българските читатели и е сред най-продуктивните писатели в новия жанр. Използва псевдонимите Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс и собственото си име. В късните си произведения добавя „Нарви“ към фамилията си.
Той е може би най-известен с превода си на Властелинът на пръстените, който му носи наградата на Българската асоциация на преводачите през 1991 г. и, заедно с преводите му на Стивън Кинг, наградата „Гравитон“ за 2001 г. (българският еквивалент на наградата „Небюла“).
През 1999 г. българските фенове гласуват романа му „Десетият праведник“ за най-добър български научнофантастичен роман на 90-те години на миналия век.
През 2007 г. Любомир Николов става носител на първата награда за превод „Дянков“ за превод на романа на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“. Наградата се връчва от фондация „Елизабет Костова“.
статия в БГ-Фантастика
- - -
Lyubomir Nikolov is a Bulgarian translator, writer, journalist and editor.
In the early 1990s, he introduced gamebooks to Bulgarian readers and was among the most productive writers in the new genre.
He is perhaps most well-known for his translation of The Lord of the Rings which earned him the Bulgarian Translators Association Award in 1991 and, along with his translations of Stephen King, the 2001 Graviton Award (the Bulgarian equivalent of the Nebula Award).
In 1999, Bulgarian fandom voted his novel "Десетият праведник" the Best Bulgarian SF Novel of the 1990s.
In 2007, Lyubomir Nikolov became the recipient of the first Dyankov Translation Award for his translation of Khaled Hosseini’s novel The Kite Runner. The award is given by the Elizabeth Kostova Foundation.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
November 17, 2023
Винаги съм малко по-благосклонен, когато оценявам родна жанрова творба, просто защото у нас писателството все още не е точно професия и авторите най-често трябва да крадат време от основните си занимания, за да работят по своите текстове. Обаче Любомир Николов – Нарви не се нуждае от подобна снизходителност, а фактът, че брилянтните му книжни отрочета са дори без упоменат редактор (което в 99% от случаите кара лампичката в главата ми да светва, подготвяйки ме за куци и нелепи моменти) говори достатъчно красноречиво - само човек с голяма ерудиция, изчел мининум два вагона книги (ако цитираме оная фраза, прехвърчаща над ФБ-дуварите ), може си го позволи.
Уви, и вторият том свърши отворено и вече тръпна в очакване на следващия (дано по-скоро се появи…), за да разбера кои пътища (Белия, Черния, Сивия, или дори Пътя на Слоновата кост) ще изберат главните герои - селенитите принцеса Ермелинда и принц Ламборгин от рода Фра Мауро в столичния град Коперник, неандърът Айдо и доведения му брат Ланс де Феро в старата столица Тихо, тайнствената Кийра, която се показва само на избраните от нея същества, както и воденото от желанието за кървава мъст момче от Тера – Нусафер Елхаджиб…
Мащабно, мъдро, сладкодумно, жизнено, с разчупена конструкция, в която лириката и притчите интимно са вплетени в основната проза… Или, иначе казано - родно фентъзи на Световно ниво.
Сивият път не е сборник от задължителни канони и правила, а начин на мислене. Нищо по него не е заковано и непоклатимо. Помисли си само що за вълшебен цвят е сивото. В ярък слънчев ден то е почти бяло. Във вечерния сумрак ни изглежда черно. А в тъмната нощ става невидимо – по-невидимо дори от черното, което все пак може да се вижда, макар и едва-едва, сред мрака. Тръгнеш ли по Сивия път ще трябва да преценяваш внимателно, абсолютно внимателно всяка своя крачка.
Пътят на Слоновата кост много прилича на Белия, но с една много важна добавка – няколко капки от Черния. И ако казват, че лъжица катран може да съсипе бъчва мед, в случая е точно обратното. Умерена доза от черното придава на бялото жизненост, енергия и сили за съпротива.
Уви, и вторият том свърши отворено и вече тръпна в очакване на следващия (дано по-скоро се появи…), за да разбера кои пътища (Белия, Черния, Сивия, или дори Пътя на Слоновата кост) ще изберат главните герои - селенитите принцеса Ермелинда и принц Ламборгин от рода Фра Мауро в столичния град Коперник, неандърът Айдо и доведения му брат Ланс де Феро в старата столица Тихо, тайнствената Кийра, която се показва само на избраните от нея същества, както и воденото от желанието за кървава мъст момче от Тера – Нусафер Елхаджиб…
Мащабно, мъдро, сладкодумно, жизнено, с разчупена конструкция, в която лириката и притчите интимно са вплетени в основната проза… Или, иначе казано - родно фентъзи на Световно ниво.
Сивият път не е сборник от задължителни канони и правила, а начин на мислене. Нищо по него не е заковано и непоклатимо. Помисли си само що за вълшебен цвят е сивото. В ярък слънчев ден то е почти бяло. Във вечерния сумрак ни изглежда черно. А в тъмната нощ става невидимо – по-невидимо дори от черното, което все пак може да се вижда, макар и едва-едва, сред мрака. Тръгнеш ли по Сивия път ще трябва да преценяваш внимателно, абсолютно внимателно всяка своя крачка.
Пътят на Слоновата кост много прилича на Белия, но с една много важна добавка – няколко капки от Черния. И ако казват, че лъжица катран може да съсипе бъчва мед, в случая е точно обратното. Умерена доза от черното придава на бялото жизненост, енергия и сили за съпротива.
November 14, 2022
Нямам титлата на спасител на Сивия път, защото грабнах книгата веднага щом я зърнах в книжарницата и не се и замислих дори. Според мен всеки, останал докоснат от първата част, би направил абсолютно същото.
Странно е, че не помня добре онази първа част, освен, че ме увлече в дълго приключение (в момента моята бройка от нея не е край мен). Малко се страхувах, че нищо не помня, но притесненията ми се оказаха неоснователни. "Тронът на Коперник" е превъзходна дори и ако трябва да се чете самостоятелно. Знам, че би останала в сърцето на всеки, откърмен с фентъзи и фантастика. Книга на вселенско ниво (и не само защото историята ѝ се простира далеч отвъд света ни). Минуси дали има? Е, ако настоявате, бих посочила само, че смятам някои моменти от историята за твърде повлияни от съвременното положение на обществото и някои движения и политики. Неща, които не са непременно грешни за използване, дори напротив, но не ги усетих присъщи за този свят. Не знам дали е редно да спойлвам, за да се обясня, вероятно не. Затова ще се обобщя и ще ме прощавате за постното изказване, но... Прекрасна е!
"Елесар" също е изключителна (не успях да я открия като отделен запис тук). Все казвам, че не се впечатлявам кой знае колко от хобити и елфи, но тук всичко е едновременно толкова различно и толкова близко. И пак постно изказване, но пък истинно за мен: Изумителна е!
Странно е, че не помня добре онази първа част, освен, че ме увлече в дълго приключение (в момента моята бройка от нея не е край мен). Малко се страхувах, че нищо не помня, но притесненията ми се оказаха неоснователни. "Тронът на Коперник" е превъзходна дори и ако трябва да се чете самостоятелно. Знам, че би останала в сърцето на всеки, откърмен с фентъзи и фантастика. Книга на вселенско ниво (и не само защото историята ѝ се простира далеч отвъд света ни). Минуси дали има? Е, ако настоявате, бих посочила само, че смятам някои моменти от историята за твърде повлияни от съвременното положение на обществото и някои движения и политики. Неща, които не са непременно грешни за използване, дори напротив, но не ги усетих присъщи за този свят. Не знам дали е редно да спойлвам, за да се обясня, вероятно не. Затова ще се обобщя и ще ме прощавате за постното изказване, но... Прекрасна е!
"Елесар" също е изключителна (не успях да я открия като отделен запис тук). Все казвам, че не се впечатлявам кой знае колко от хобити и елфи, но тук всичко е едновременно толкова различно и толкова близко. И пак постно изказване, но пък истинно за мен: Изумителна е!
December 4, 2022
Доста по-подредена от първата, много от нещата започват да си пасват на мястото.
Имаше попретупани неща и две-три сцени, които ми се сториха не на място, но въпреки това книгата много ми хареса. Чисто стилово е удоволствие да се чете и си личи, че е писана от човек с богат изказ.
Нямам търпение да разбера какво се случва по-нататък. Единствено се надявам да не се налага да чакаме отново седем години за следващата книга от поредицата.
Имаше попретупани неща и две-три сцени, които ми се сториха не на място, но въпреки това книгата много ми хареса. Чисто стилово е удоволствие да се чете и си личи, че е писана от човек с богат изказ.
Нямам търпение да разбера какво се случва по-нататък. Единствено се надявам да не се налага да чакаме отново седем години за следващата книга от поредицата.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews