“Подножието на вечерята” е втората книга с поезия на Мария Калинова. Тя от една страна продължава реториката на анатомичния изказ, на безмилостното писане, разрязващо предмети и тела от “Окото” (2004 г.), а от друга страна заканително прекъсва собствения си дебют. Този път биват забравени “всичките игли, белезници, бръсначи” и се заменят с “прибори за хранене”. Вечерянето и неговите “прибори”, инструменти, инструкции за приличие, тъй като това е именно история на “засищането”, присъстват и обвързват всяка от седемте части на книгата. Но завръзките, повторенията и припознаванията са рисковани, защото никога между две неща и две времена последователността не може с точност да се определи – кой е майсторът, кой назидаваният, кое е “лицето отляво”, кое е “лицето отдясно”, кое е застигнато от смъртта, a кое – от прераждането. В “Подножието на вечерята” се преследва разколебаната логика на множащи се гласове под “зоркото око” на “Самата Сляпа”, логиката на опашати мълчания и преди всичко на случването наобратно. Така че добре е да се внимава, когато ритуално бъдем поканени на такава вечеря – може наказателните игли да се завърнат отнякъде.
Двете звезди са единствнето поради една причина и тя е озаглавена "Четвъртък". Останалите стихотворения за мен са като нахвърляни без смисъл думи. Стихосбирката е представена като "реторика на анатомичния изказ, на безсмисленото писане..." и т.н., и каквото и да означава това, за мен то не е поезия.
Нищо не ще видим, а разкопчан е ципът на очите Ни - две мъртви монети, сечени в закон и истина, различно тежат след всяко замахване, който има ум, нека брои плесниците, удряш Ни по едната страна, пускаме в обращение другата, гледаме да не Ни боли, Нас, Сляпата, повтарям не Ни боли.