Вечери в Антимовския хан

by Йордан Йовков, Звезделин Минков (Narrator)

Йордан Йовков (1880 - 1937) започва написването на книгата "Вечери в Антимовския хан" в Букурещ през 1922г., а я завършва в София през 1928г. Публикувана е за пръв път през 1928г.

Дрямката на Калмука
Баща и син
Частният учител
Врагове
Една торба барут
Среща
Шепа пепел

***

По жицата
Два бряга
Албена
Сенебирските братя
Грехът на Иван Белин
Измама
Имане
Друг свят
Другоселец

Genres: Bulgarian Literature, Classics, Short Stories

Audiobook

First published July 30, 1988

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Познато клише е, че има книги които всеки българин трябва да прочете. Йовков има само такива книги!

Два от разказите, "По жицата" и "Другоселец" съм чел още като ученик преди трйсетина години, но сега ме докоснаха и трогнаха много повече - малки сме били и не сме разбирали, какво нещо огромно и смазващо е то - мъката човешка. И че надеждата е нещо наистина голямо, стига да я има.

За таланта на писателя е писано много, разказите в този сборник са силни и e явно, как драстично са се променили живота и обичаите на българите за няма и сто години. Но неговите свидетелства ще запазят историите и духа на времето.

Задължително трябва да се препрочита Йовков, сладкодумен и справедлив разказвач е, а чистото читателско удоволствие е гарантирано!

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

„Тъй сме всички. На всички ни е направена една и съща магия — ходим де ходим, пак около Антимовския хан обикаляме.“


Завръщането към Йовковите разкази всеки път е вълшебно преживяване... Житейските проблеми на посетителите и собствениците на хана са така въздействащо представени, че отново предизвикаха в мен същото силно вълнение, като при първия прочит. Йовков е вложил в творбите си непреходни морални поуки и създал ярки герои, затова те несъмнено ще продължават да носят наслада на всеки любител на добрата литература!

[Ivo Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Чудесни са книгите на Йовков, дали ще ги четете някъде из хубавите кътчета на България или навсякъде по света те ви откриват един свят може би изгубен в тези модерни времена , но в нашата българска кръв те звучат винаги актуално и много близко .

[Plamena · Rating 5 out of 5]

Никой освен Йовков не може с лекота да създаде такова силно усещане за топлина, за дом, за човещина, за правда, за принадлежност към един народ и неговите традиции. От всяка дума струи дълбока и неповторима връзка с миналото и с природата. Сякаш със завършека на всеки разказ, Йовков дава прошка на героите си, дори и на най-грешните. Очарована съм до дъно!

[Eлина · Rating 3 out of 5]

3.5

[mia! · Rating 4 out of 5]

4.5. За разказите за самия хан - 5 :)

[Atanas Atanasov · Rating 5 out of 5]

Мисля, че част от творбите на Йовков все още се изучават като задължителна литература. Лично препоръчвам след време произведенията му отново да се препрочитат, тъй като са изключително написани и създават една реална представа за живота на българина в Добруджа след ПСВ. Разбира се, тук читателите няма да се сблъскат с някакви военни картини, а ще вникнат в съзнанието на хората, запознавайки се с техните битови проблеми, междуселски разпри, чувства и емоции.

[Don 2 · Rating 5 out of 5]

Доколкото Йовковите разкази от "Антимовския хан", "Женско сърце" и "Ако можеха да говорят" (том II в моя случай) предават различни събития и персонажи, между тях има явна и силна връзка в лицето на искреността, нравите и меланхолията. Техните художествени качества и рядката им проницателност обрисуват гледни точки и мотиви, често пренебрегвани и неразбирани, а четенето им, макар наистина да не е за всеки, предлага несравним поглед към най-съкровеното у човека. Заслужено 5/5.

[Ivan Zaikov · Rating 5 out of 5]

Страхотна!