„Докато смисълът си ти“ е стихосбирка, която се преживява.
Женя Кънева пише с честност и уязвимост, които се усещат дълбоко. Темите за загубата – на любов, на близък човек, на себе си – са вплетени в стихове, които говорят тихо, но категорично. Това е книга, която те стиска за гърлото, но и ти прошепва, че не си сам.
Най-силно ме докоснаха редовете, които носят болката от самотата и надеждата за истинска близост. Един от тях остана с мен дълго след последната страница: „Искам те цяла / и без да си гола.“– толкова прост, а толкова дълбок израз на нуждата да бъдеш обичан в цялост, не само на повърхността.
За мен това е искрена и смислена книга. Някои стихове ме разтърсиха, други ми се сториха по-обрани, но като цяло посланието ѝ остава – че дори след най-тежките загуби, можем да открием светлина. А понякога, най-важното е да бъдем нечие слънце.
Скоро не бях чела нещо, което да ме докосне толкова емоционално. Все едно четях изречения извадени от моето розово съзнание на моменти... Хем е много красиво, хем е много истинско, хем усещаш нейната емоция и въпреки цялата болка носи и една искра надежда. Направо ми трепереха пръстите като разлиствам, особено последните 30 страници.
Книга пълна с емоции. Вижда се, че авторката успява да преживее всяко едно “сбогом”, но не и това на баща си. Тя показва връзката си с него и това колко много го обича и колко много ѝ липсва.😢 Всяко следващо изречение те докосва по различен начин, но така, че да ти покаже колко важни са близките.
Книгата е 90% чалга рими и 10% богата на думи и смисъл поезия. Въртят се няколко основни теми по страшно монотонен начин. Разочарован съм, че НФК е финансирала такъв проект и че редакторите са допуснали толкова голям брой слаби текстове…
Някак си не ми се струва рентабилно да даваш отговор на проблемите си и невъзможността от това да продължиш напред като отидеш на гледачка и то в 21век
This entire review has been hidden because of spoilers.