What do you think?
Rate this book
Прозорецъ
Съдържание:
Болница 1923
Хижи 1923
Вятър 1924
Старите моми 1923
Коли 1924
Вратите 1925
Есенно завръщане 1924
Зимният студ 1925
Прозорец 1925
Път 1925
Стаята 1925
Ручей 1925
Болница 1923
Хижи 1923
Вятър 1924
Старите моми 1923
Коли 1924
Вратите 1925
Есенно завръщане 1924
Зимният студ 1925
Прозорец 1925
Път 1925
Стаята 1925
Ручей 1925
30 pages, Paperback
First published January 1, 1926
1 person is currently reading
16 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
April 24, 2014
Обичам поезията, но не всяко произведение на Далчев е за мен. От стихосбирката му "Прозорец" най-много ми хареса "Есенно завръщане".
January 3, 2013
Най-много ми хареса "Есенно завръщане". Другите произведения са:
Болница
Хижи
Вятър
Старите моми
Коли
Вратите
Зимният студ
Прозорец
Път
Стаята
Ручей
Болница
Хижи
Вятър
Старите моми
Коли
Вратите
Зимният студ
Прозорец
Път
Стаята
Ручей
August 28, 2024
“Книгите”
Пред мен е книгата разтворена
и денем и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.
Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоя никому ненужен
да мине глух и пуст!
До мене ти не стигна никога,
о зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.
Пред мен е книгата разтворена
и денем и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.
Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоя никому ненужен
да мине глух и пуст!
До мене ти не стигна никога,
о зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.
August 10, 2016
"В ъглите расне неусетно
вечерната дрезгавина
и вехне есенното слънце
върху килимите на пода,
а светят жълти зимни дюли,
наредени върху комода
като голяма броеница
от кехлибарени зърна."
или
"Часовникът е вече млъкнал
и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете
и неподвижно спи махалото."
или
"...заспала тежко върху пода,
сънува в здрача тишината
и цялата печална стая
залязва бавно с вечерта..."
(Из "Стаята")
Това по-горното е едно от най-красивите неща, които съм чела на български. Стихотворението "Прозорец" също много ме впечатли и разчувства.
Което обаче не може да се каже например за "Старите моми": едно чудовищно мачистко клише (клети посребрени нежелани женици със съсухрени пръстета, които копнеят само а) за жених или б) да умрат), написано снизходително и поради това (клише + снизходителност) - посредствено.
Пък и тези неприлични количества черногледство и радост от тъгата ("знойна мъка и печал"!) - в колкото и умели рими да се вплетат, не са ми по вкуса.
"...а мръсната земя излъхва
подобно чер и древен жъртвеник
зловоние към небесата
като молитвен тимиам..."
(Из "Хижи")
Докато повечето са чудесно "сложени", "Вятър" ме разочарова с неравност. Но иначе Далчев си е майстор де, и на образа, и на стила:
"Много дни в този път безнадежден
ги следи неотстъпно дъжда
и разгъва чудовищна мрежа
от изпредена в нишки вода."
(Из "Коли")
Като цяло, как да кажа, разминаваме се... И не, не съм съгласна, че Далчев е дете на времето си, затова - Рубен Дарио например е умрял преди Далчевите стихотворения да са били помислени дори, камо ли публикувани, а тези на Дарио са като писани не завчера, а утре.
вечерната дрезгавина
и вехне есенното слънце
върху килимите на пода,
а светят жълти зимни дюли,
наредени върху комода
като голяма броеница
от кехлибарени зърна."
или
"Часовникът е вече млъкнал
и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете
и неподвижно спи махалото."
или
"...заспала тежко върху пода,
сънува в здрача тишината
и цялата печална стая
залязва бавно с вечерта..."
(Из "Стаята")
Това по-горното е едно от най-красивите неща, които съм чела на български. Стихотворението "Прозорец" също много ме впечатли и разчувства.
Което обаче не може да се каже например за "Старите моми": едно чудовищно мачистко клише (клети посребрени нежелани женици със съсухрени пръстета, които копнеят само а) за жених или б) да умрат), написано снизходително и поради това (клише + снизходителност) - посредствено.
Пък и тези неприлични количества черногледство и радост от тъгата ("знойна мъка и печал"!) - в колкото и умели рими да се вплетат, не са ми по вкуса.
"...а мръсната земя излъхва
подобно чер и древен жъртвеник
зловоние към небесата
като молитвен тимиам..."
(Из "Хижи")
Докато повечето са чудесно "сложени", "Вятър" ме разочарова с неравност. Но иначе Далчев си е майстор де, и на образа, и на стила:
"Много дни в този път безнадежден
ги следи неотстъпно дъжда
и разгъва чудовищна мрежа
от изпредена в нишки вода."
(Из "Коли")
Като цяло, как да кажа, разминаваме се... И не, не съм съгласна, че Далчев е дете на времето си, затова - Рубен Дарио например е умрял преди Далчевите стихотворения да са били помислени дори, камо ли публикувани, а тези на Дарио са като писани не завчера, а утре.
May 13, 2016
Есенно завръщане
Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
1924 г.
Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
1924 г.
June 10, 2013
My favorite
November 27, 2013
Ручей <3
Displaying 1 - 8 of 8 reviews