Ако мястото е време

by Александър Христов

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

72 pages

Published January 1, 2022

About the author

Александър Христов е автор на четири поетически книги: „Крайпътна обител“ (2017), „До първата сянка“ (2021), „Ако мястото е време“ (2022), „Не“ (2024).

Доктор по българска литература. Главен асистент в Катедра „Българска литература“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Reviews

[Krissy]

ВИНАГИ

Ако смъртта е потъване
за останалите на брега,
разбирам защо
когато отпътувам,
казваш, че ме чакаш
да изплувам,
разбирам
защо се завръщаме,
преди от дома ни -
от миналото -
да не е останало нищо
за запомняне.

Събрани сме
винаги, завинаги
в чужди спомени,
удавник в моряка,
човек при човека:
плаваме ние, живите,
плават и мъртвите.

[Станимир Семерджиев · Rating 5 out of 5]

"Ако паметниците са само тела,
все още непогребани,
разказите ни са детски безсъници,
под надзора на каменни
непознати родители,
дърветата са кихотовски статуи,
завинаги есенни,
тогава къде остава
цялата история: завръщането
на дъжда през април,
докато вали над Аушвиц,
илюзията, че Гулаг е далече,
къде са близките истини
на бездомника и домовете,
които не изплуваха
от моретата ни за бъдеще,
кога заприличаха на куче
без стопанин, на бяла стена
между графитите,
къде си ти, къде е началото,
къде е краят на човека:

ако не виждаш
как се смее от огледалото
лудият пазач на лагера,
владеят ни телата,
местата
на мъртвото
утрешно минало."