Имаше едно време Къща. Всички я наричаха Къща №8 на улица „Мармаладена“. Тя можеше да бъде най-щастливата къща на света, ако нямаше някои проблеми: боята по стените беше олющена, покривът течеше, на первазите не се виждаше нито едно цветенце... А обитателите ѝ от сутрин до вечер не спираха да вдигат шум. И ето че Къщата не издържа, реши, че повече не може да продължава така, и...
Какво стана след това, ще разберете, когато тази книжка прочетете!
Как да направиш една къща щастлива?! Като я оставиш за малко на мира, почистиш входа, не вдигаш шум и сложиш цветя на балкона. А котката на къщата ще я следва, дори тя да реши да избяга
Обичам историите за онези малки, ежедневни неща около нас, които често забравяме и лесно подминаваме, а които всъщност са толкова важни. Обичам тези истории да ми напомнят, че не е нужно да бъда супергерой, за да накарам хората да се усмихват и разбират помежду си. И тази история е точно такава - обикновена, непретенциозна, мила, разказана с много мисъл и грижа, от хората за хората. Защото доброто повлича след себе си добро и го предава нататък.
Чудна история, приятни персонажи, развълнуващи илюстрации. И смях, и укор, и обида, и обич, и доброта, че и поука. Страхотна е, децата много обичат да я четем. :0)))